Лошите деца

  • 8 682
  • 114
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 011
Ne poзнавам такива деца.
В описаната ситуация бих си махнала детето от там,не бих искала да се опитва да е част от групата за сметка на достойнството си.Бих използвала случая да обясня туй онуй,децата чуват и разбират много.Чужди деца не бих се заела да възпитавам или поучавам,моите са ми абсол.достатъчни и работата ми е да им осигуря градивна и положителна среда,разказаната по-горе не ми се струва такава.
Peace Разбира се - много точно казано, но когато видя подобно отношение  на деца не бих се стърпяла да не им направя тактично забележка - все пак не бих стояла безучастно а ще поговоря с "лошото" дете. Ако няма ефект и аз ще си махна детето от такава среда и не бих допуснала То да се  нагажда към тях с цената на всичко .  Naughty

# 31
  • Мнения: 24 467
Имаше навремето тема "Има ли лоши деца", в която бях толкова категорична, колкото съм и сега- има такива деца, особено когато става въпрос за посочената вече от теб, авторката, възраст и нагоре.
Имала съм и лично досег с такива. Опитвала съм не само аз, обаче липсата на домашна реакция е определяща.
В нашия квартал синът ми беше на 6 години, когато започна да излиза да играе без мен. Имаше едно момче, което палеше и пускаше клечки кибрит в мазите, постоянно създаваше конфликти, чупеше млади дръвчета, току- що засадени от някоя работна баба от блока и обвиняваше винаги другите деца. Сплетничеше /кой твърди, че това е приоритет само на женския пол?/, настройваше деца едно срещу друго. Още беше малко, на седем, затова не можеше и да се покрие, все някой се намираше да го е видял, но както беше тръгнало го виждам тесен специалист за в бъдеще. Слава Богу вече не живее в нашия квартал. От както напусна децата се събират отново и играят заедно, без да се карат и някой да им създава проблеми. Бяхме стигнали до там, че за няколко месеца синът ми спря да ходи там, където беше това дете, събираха се вкъщи или пред нашия блок с останалите.
Случи се и с едно дете в училище, оказа се такова с поведенчески проблеми. майката обаче виждаше за начин да реагира само като му метне един бой. Наложи се това дете да напусне. Родителите даваха шанс цяла година, непрекъснато въпросът се поставяше на род. срещи, на които майката я дойде- я не.

# 32
  • Мнения: 1 558
Все още не съм се сблъсквала с това,защото сина ми е в яслата,а там нещата не са толкова ясно изразени.
Знам,че рано или късно ще се срещнем с такива деца и незнам как да реагирам.Може би трябва да подготвя детето Thinking

# 33
  • Асеновград
  • Мнения: 1 552
Да има лоши деца, вече съм категорична.
Вчера на градинката, имаше 3 деца с майките си ( с които сме били съучинички и се познаваме).Дъщеря ми е много кротичка и добричка.Едно от тези деца започнало да е обижда без причина и да е гони от градинката.Тя милата навела главичка и не може да се справи в тази ситуация.Майките си седят съвсем спокойни и никаква реакция.
Така че има на първо място "Лоши майки" и след това "Лоши деца".

# 34
  • Мнения: 535
Така че има на първо място "Лоши майки" и след това "Лоши деца".

Ох, аз хич не обичам да правя такива обобщения, докато не съм била на мястото на въпросните майки. Да, в този случай не са прави, че не правят забележка. Но има майки, една от тях много близка до мен, които се опитват по всякакъв начин да въздействат на децата си и пак почти никога не се получава  Thinking
Въпросната ми приятелка не бие сина си, не му крещи истерично - когато направи нещо неприемливо на площадката пред блока, го извиква и започва една лекция 15 мин. какво не се прави, как по този начин се нараняват другите деца и той уж кима, кима и след малко пак същото. Случвало ми се е да виждам сълзи в очите и като казва: "Ох, не знам какво да го правя вече, пришки ми излезнаха на устата да обяснявам, и наказания прилагах - нищо!"

Така че докато самата аз не съм се справила с такива проблеми на моето дете, не бих слагала етикети като "Лоши родители", аз откъде да знам, че не съм лош родител като не съм била в такава ситуация....

Да уточня, че тук описания случай засяга главно физическата агресия, момченцето е на 4 г. и още не е във възрастта на "сплетните", но все пак и това държание е голям проблем при отношенията му с другите деца.

# 35
  • Асеновград
  • Мнения: 1 552
Така че има на първо място "Лоши майки" и след това "Лоши деца".

Ох, аз хич не обичам да правя такива обобщения, докато не съм била на мястото на въпросните майки. Да, в този случай не са прави, че не правят забележка. Но има майки, една от тях много близка до мен, които се опитват по всякакъв начин да въздействат на децата си и пак почти никога не се получава  Thinking
Въпросната ми приятелка не бие сина си, не му крещи истерично - когато направи нещо неприемливо на площадката пред блока, го извиква и започва една лекция 15 мин. какво не се прави, как по този начин се нараняват другите деца и той уж кима, кима и след малко пак същото. Случвало ми се е да виждам сълзи в очите и като казва: "Ох, не знам какво да го правя вече, пришки ми излезнаха на устата да обяснявам, и наказания прилагах - нищо!"

Права си, аз също по принцип не обичам да съдя родителите, кой добър кой лош.Но факт е че вчерашната случка, ме ядоса много.Също така въпросните майки по никакъв начин не реагираха.Седяха си на пейката и просто нищо .

Така че докато самата аз не съм се справила с такива проблеми на моето дете, не бих слагала етикети като "Лоши родители", аз откъде да знам, че не съм лош родител като не съм била в такава ситуация....

Да уточня, че тук описания случай засяга главно физическата агресия, момченцето е на 4 г. и още не е във възрастта на "сплетните", но все пак и това държание е голям проблем при отношенията му с другите деца.

# 36
  • Асеновград
  • Мнения: 1 552
Така че има на първо място "Лоши майки" и след това "Лоши деца".

Ох, аз хич не обичам да правя такива обобщения, докато не съм била на мястото на въпросните майки. Да, в този случай не са прави, че не правят забележка. Но има майки, една от тях много близка до мен, които се опитват по всякакъв начин да въздействат на децата си и пак почти никога не се получава  Thinking
Въпросната ми приятелка не бие сина си, не му крещи истерично - когато направи нещо неприемливо на площадката пред блока, го извиква и започва една лекция 15 мин. какво не се прави, как по този начин се нараняват другите деца и той уж кима, кима и след малко пак същото. Случвало ми се е да виждам сълзи в очите и като казва: "Ох, не знам какво да го правя вече, пришки ми излезнаха на устата да обяснявам, и наказания прилагах - нищо!"








Така че докато самата аз не съм се справила с такива проблеми на моето дете, не бих слагала етикети като "Лоши родители", аз откъде да знам, че не съм лош родител като не съм била в такава ситуация....

Да уточня, че тук описания случай засяга главно физическата агресия, момченцето е на 4 г. и още не е във възрастта на "сплетните", но все пак и това държание е голям проблем при отношенията му с другите деца.



Права си, аз също по принцип не обичам да съдя родителите, кой добър кой лош.Но факт е че вчерашната случка, ме ядоса много.Също така въпросните майки по никакъв начин не реагираха.Седяха си на пейката и просто нищо .

# 37
  • Мнения: 8 999
Да, срещала съм. И не е въпрос нито на родители, нито на възпитание.

# 38
  • Мнения: 655
Знаете ли кое ми прави впечатление напоследък - срещам все повече деца,които явно показват злоба и ненавист към други деца.Чудила съм се на какво може да се дължи това - все пак това са още деца,които би трябвало да са весели и усмихнати. А вместо това все по-често срещам деца,които са намръщени и нервни като възрастни хора. Това ме плаши да ви кажа. Confused
Моят син е много контактен и когато излизаме  по площадки и градинки,все гледа да се включи да играе с други деца. Много често обаче различни деца го гонят по доста груб и безпардонен начин - напр."Махни се оттук ,глупак такъв,не искам да играя с теб" (това беше последната реплика,която чух преди няколко дни). При което синът ми идва да ме пита защо така му казват като той нищо лошо не е направил. Обикновено след такъв случай гледам да го заведа да играе другаде. Но се чудя откъде е тази злоба и лошота в тези деца? Не елиминирам факта,че понякога може и синът ми да е направил нещо,но обикновено аз съм наоколо и го виждам какво прави - в повечето случаи това е непровокирана от нищо реакция.
И започвам да се чудя - как тогава да възпитавам детето си?  ooooh!

# 39
  • Мнения: 535
И започвам да се чудя - как тогава да възпитавам детето си?  ooooh!

Ето от това най-много ме е страх - дали ще съумея да възпитам детето си така, че то да не е човек, какъвто не бих искала да бъде  newsm78

Според мен има и неща в нашето ежедневие (насилието по филми, по улицата крясъците между хората и т.н.), които карат децата да мислят, че това поведение е нормално и естествено. Даже сигурно се чудят неразбиращо защо им се прави забележка за нещо, което другите също правят (и възрастните)... Много е дълбока темата със сигурност  Crossing Arms

# 40
  • Мнения: 655
Ето от това най-много ме е страх - дали ще съумея да възпитам детето си така, че то да не е човек, какъвто не бих искала да бъде  newsm78

Да,но когато ги възпитаваме да са добри и веживи,се оказва,че другите ги мачкат,защото ги имат за будали. И когато самите деца виждат,че на доброто им отношение се реагира с лошо и агресивно ,се объркват.  Confused Как да им обясним,че те трябва да са добри просто,защото така е редно?
Моят син наскоро се върна от градината нахапан за 3-ти път от едно дете и  когато го попитах защо не е направил нещо,той ми каза,че не било хубаво да се бие,затова не бил отблъснал детето. ooooh! При което аз се зачудих как да реагирам - нали го уча да не се бие? Но пък понякога е просто задължително да се защити,но той не винаги усеща кога - и това е проблема за мен.

# 41
  • Мнения: 2 011
Ето от това най-много ме е страх - дали ще съумея да възпитам детето си така, че то да не е човек, какъвто не бих искала да бъде  newsm78

Да,но когато ги възпитаваме да са добри и веживи,се оказва,че другите ги мачкат,защото ги имат за будали. И когато самите деца виждат,че на доброто им отношение се реагира с лошо и агресивно ,се объркват.  Confused Как да им обясним,че те трябва да са добри просто,защото така е редно?
Моят син наскоро се върна от градината нахапан за 3-ти път от едно дете и  когато го попитах защо не е направил нещо,той ми каза,че не било хубаво да се бие,затова не бил отблъснал детето. ooooh! При което аз се зачудих как да реагирам - нали го уча да не се бие? Но пък понякога е просто задължително да се защити,но той не винаги усеща кога - и това е проблема за мен.
Да....за съжаление колко  си права. Децата не могат да разграничават още нещата.... Не знаят кога е необходимо да се защитят. И моят  син си идваше бит от деца ( от  едно дете ) и не се е защитавал. Е, поне го научих никога да не посяга пръв а щом го ударят да се защити. Сега не позволява на никой да го удря - освен на мънички деца - тогава само се свива и ми казва : " то  е мъничко дете , не мога да удрям защото то още не разбира" .... Все говорим , обяснявам , давам примери, поставям го  в такива ситуации - карам го да се поставя  на мястото на другите .... Не съм се уморила - винаги  ще го правя но виждам голяма трудност защото на всякъде сме заобиколени от  цинизъм и агресия а децата  мислят това за нормално държание. Страхувам се ....  Confused

# 42
  • Мнения: 801
Наскоро гледох един филм за успешни, добри деца от бедни и асоциални семейства. Твърдеше се, че при успелите да се измъкнат от средата си деца, мозъка продуцирал повече от "доброто" вещество.
Може пък и за лошите да има, някакъв излишък от "лошо" вещество.
Не съм срещала лоши деца, все ми се вярва, че всичко може да се овладее при добро родителско желание и терапия.

# 43
  • Мнения: 655

И аз така се чувствам Confused.

Последна редакция: вт, 16 юни 2009, 16:56 от Мама на Бобо

# 44
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Да,но когато ги възпитаваме да са добри и веживи,се оказва,че другите ги мачкат,защото ги имат за будали.

Ето заради това най-много избеснях в случая, за който писах по-горе. Значи едни можем да учим децата си на търпимост и добро отношение, а други - не, и потърпевшите от това в крайна сметка са пак нашите деца. А въпросната майка има три деца. По същия начин "възпитаваше" най-голямото, което в момента е на 14 години - смееше се на щуротиите му, в някои случаи недопустими поне според моите разбирания, не правеше забележки, не казваше кое може и кое не може, и го остави да расте на автопилот. В момента детето й я смята за безгласна буква и тя по никакъв начин не може да се справи с него. Същото повтаря сега с четиригодишното, само дето се оправдава, че бебето й заемало цялото време и не можела да обръща внимание на всички. Добре, ама аз лично смятам, че това, което се ражда, трябва после и да се възпитава. А това четиригодишното още отсега по примера на голямото няма особен респект от майка си, та не мога да си представя какво ще става по-нататък. Но и аз няма да позволя такова отношение към децата ми и вече ще им казвам да се държат с някого така, както той се държи с тях.

Общи условия

Активация на акаунт