Лошите деца

Срещала съм да. В детството ми.
Миналата година в една аптека чакаме с малката
(тогава на 1 г.).Влизат майка с дете(на около 3-4г.)
и моето започва да се радва и да вика "кака,кака",
при което другото дете казва на майка си "мамо не искам
това бебе да ме гледа, мразя бебета, моля те кажи и,
не изкам да ме гледа някакво идиотче".Единственото,
което неговата майка каза беше "Тихо,че ми наду главата".
Докато плащам на касата съм пуснала малката и виждам как
онова дете се е доближило и я скубе (майката се беше зазяпала
в някаква витрина, а моето се ди и мълчи-незнае как да реагира,
да заплаче ли, да продължава ли да се радва на каката?!).
Така,че аз никога не съм твърдяла,че няма лоши деца.

За съжаление съм срещала такива деца, но и техните родители не им обръщат кой знае какво внимание и те  на воля вършат какви ли не щуротии , които понякога са опасни за другите деца.   Не мога да си представя ако няма  възрастен човек около тях какво може да се случи.
а за детскте интриги -  винаги ще ги има А дали  е умишлено  е сложен въпрос - децата са деца , реагират първично инстинктивно и детски. Искат определено нещо само за себе си и постъпват егоистично  
  Важно е да се разговаря с децата - да  се поставят на мястото на потърпевшия за да осъзнаят как другия се чувства - само тогава  могат наистина да разберат ситуацията.  

Срещала съм. За съжаление нито майката нито учителката й успяват да я променят.
Това идва от възпитанието до 6 годишна. Приказката за "първите седем"...
Последна надежда на майката е йога. Важно е, че иска да превъзпита детето. Продължава да я учи кое поведение е правилно и кое не.
Отчайващо и страшно е безхаберието, обаче. Тогава агресията може да се превърне в  забавление.

Да, има ги в групата на дъщеря ми в детската градина. Виждала съм неведнъж определени ситуации, в следствие на които как се присмиват злобно на детето ми. Действат подмолно и на самата им детска физиономийка, е изписана злоба. За жалост ги има...

Не знам дали има лоши деца, но определено има деца, които изпитват удоволствие да се подиграват, да нараняват или да унижават (в малко по-късна възраст) околните. Не знам дали е въпрос на възпитание или е вроден характер, този въпрос съм си го задавала винаги и продължавам да нямам отговор.

Има според мен и определен етап, в който всяко дете "пробва границите" и е много важно тогава родителят да е наблизо и да реагира адекватно. Може би "лошите" деца са плод именно на закъсняла или липсваща родителска намеса в подобни ситуации...

И аз това се питам - характер ли е, или възпитание?
Но като гледам, някак отвътре им идва.

Mоже би и двете, по скоро нещо, което трябва да се контролира също като егоизма.
Всеки носи злобата в себе си, но въпрос на контрол и внимание да се прояви и в каква степен ще е.
Интересна тема. За съжаление не е само в сферата на "ако...." и "какво би било......". Просто лошите родители ги има, а оттам и по-грубите деца.

То си е вродено.....на подобно нещо едва ли някой е бил обучен специално, просто си им идва отвътре.
Впечатлих се как едно момиче (около 10-11 год.) плете интриги сред групичката. Неволно присъствах на разговора, познавах децата, които касаеше (на моя приятелка са). Та препредавам разговора на моята приятелка, тя ми каза че знае за това отношение. После разказвам на мъжа ми, а неговия коментар беше "А, тя е като майка си". Майката на интригантката се оказа съученичка на мъжа ми 

Срещала съм такива деца- да   Децата са склонни към жестокост, защото са по-първосигнални и за добро (понякога) или за зло всички социални условности и общоприети норми на поведение са им все още неизвестни. Не мисля, че може да се говори за лошо дете, а за дете, правещо лоши неща. Родителите на 5-6 годишни момиченца би трябвало по някакъв начин да наблюдават играта и да не допускат ситуации, в които някое дете може да бъде наранено. Тук ,макар че ми се ще да има някаква висша сила, която да може да контролира и нанасянето на душевни рани, родителят невинаги може, а и невинаги трябва да се намеси.

 За съжаление и моето 7 годишно момиченце тази година се с блъска с подобно интригантство в училище.
 Когато се разбра от къде идват всички проблеми и я попитах защо не е казала отговора беше "Ами ти нали казваш, че няма да ми решаваш детските спорове и трябва да се науча сама да си печеля битките''. Толкова мъчно ми стана за нея, защото това съм го казвала пред детето, което се оказа, че плете интригите. Аз ги вземам и двете от училище и често пътьом говорим за такива неща. И тя знаейки, че не толерирам детето ми да клюкарства и да ми се оплаква тихо и подмолно я тормозела.

За съжаление такива деца вече не са "явление", а доста често срещана реалност.
Аз също тази година се запознах със детската злоба и агресия във виша форма.
Синът ми беше първи клас - изобщо не бях подготвена какво мога да видя и чуя от първокласници.
Лошото е , че се опитват да зарибяват и моя към групичката си.
То не бе говорене с учители, родители и деца. Ефекта от всичко беше временен.
Усещам , че на есен отново ще се започне.

И аз това си мисля.И пак стигаме до безхаберието на родителите...

Още в детската градина го виждам това поведение, за жалост. И от примерите, които имам пред себе си, съм стигнала до извода, че причината е изцяло в родителите. Децата не се раждат лоши, те по принцип са обичливи същества. Възпитанието е това, което формира поведението им...

И аз съм за възпитанието - родителите са модел на децата и те копират всичко , за жалост и лошото. Доста често обаче обкръжението на децата  в училище се опитва ( а често и успява) да отклони детето от доброто възпитание . Изолират детето , нарочват го и .... То започва да се стреми да им подражава за да не е сам в игрите. Сега сигурно ще кажете  , че доброто възпитание на детето ще му попречи да се  движи с неподходящи деца .... А не се ли подлъгват децата  най-лесно? Детската  душа е най-ранима и най-лесно се манипулира - а "лошите" деца се открояват винаги - те са в повечето случаи нагли и незачитащи никой, безотговорни и неблагодарни... 

Не е само това. Наблюдавам подобни процеси и при възрастни. Аз примерно не мога да плета интриги, не ми идва отвътре бе хора. И да се опитам, няма да стане, ноооо имам колеги, които са направо виртуози и се чудиш откъде ти е дошло.
Просто при децата манипулацията се разкрива във физическа грубост и обиди.

Онзи ден се ядосвах заради едно такова дете, хем роднина ни се пада. Не знам лошо ли е, невъзпитано ли е или и двете. Беше ни на гости с майка си. Започна да рови навсякъде, да взема от ръцете на малката ми дъщеря собствените й играчки и да не й ги дава, обу й чехлите, че много й били харесали и разни подобни действия без никаква намеса от страна на майката. Търпях известно време, но чашата преля, когато това дете нарече дъщеря ми "нещастница" заради това, че си поискала играчката. Майка й чу, започна да се смее и рече, че това го била чула от един филм. Да, ама на мен ми беше писнало, насметох дъщеря й, а на нея казах, че по филмите може да чуе всичко, но от майката зависи дали ще го повтаря и употребява по нечий адрес.

вярно е , че децата са попивателни от всякъде. И аз се учудвам на сина ми какви  ги бръщолеви понякога ... Но в случая майката е трябвало да се намеси - децата винаги ще изпляскват  някоя и друга глупост ( без дори да  знаят значението на думата), но пък да му се радвам на това ....няма да стане. Помня веднъж сина ми употреби думата копелета за някакви деца .... Но когато обясних значението  на думата той се поправи , защото си мислел че копелета = бандитковци .

срещала съм,да-и то много такива деца...
обаче все си мисля,че децата не се раждат лоши,а някой ги прави такива...нали знаете:"децата са като бял лист хартия-каквото напишем върху него,това ще прочетем след време..."

Ей както се възмущавате ще кажете, че това явление за пръв път го виждате. Аз си спомням в моето детество съм попадала в подобни ситуации. Страдала съм, но съм си извеждала и поуки от случките. Дъщеря ми също като наблюдавам още в детската градина попада в подобни ситуации. Разговаряме, давам и съвети как да постъпи ако се случи отново. И моето детете е наранявало друго дете разбира се, но е било неосъзнато без злоба. За което получи първият си урок в живота-остана без приятелка... може би вече ще внимава в игрите с децата, но е възможно и да се случи подобна случка отново. Това не означава, че не взимам мерки, че ми е все тая. На нея също и се е случвало децата да се наговарят и да я отстраняват от играта. Тя се бори за да ги спечели като приятели. Контактна е и играе със всякакви деца, но че има караници между тях мисля, че е нормално.


В такива ситуации съм попадала и аз. Майката е трябвало да се намеси, но тук става въпрос вече за лушо възпитание според мен.

Срещала съм и още срещам такива въпросни идват да търсят синът ми  но му казвам да ги елиминира.Много са станали агресивни даже обиждат без причина ,но нали мойчкия си е глупак  и лесно прощава

И пак казвам - не говоря точно за агресия.

А примерно идва госпожицата, уж почва да си играе с нашите деца пред блока, а я гледам как ги събира и им говори нещо. И след малко те почват да отблъскват Габи. А Габи страда, защото те са и приятелчета и иска да играе с тях. И е готова да извърши някоя глупост, само и само да я приемат пак.

А като я няма тази, всички си играят задружно.

Май ще трябва да си поговорим за тези неща.

ДА  аз пък казвам  че агресията е+ тези неща.Случката пък от при нас най прясната е че 2 деца го викат те са по голями карайки го да си вземе топка    в момента  в които слиза детето  другите 2 се прибират и го оставят сам долу,точно обаче преди тои да слезне децата ритат  топка и удрят стъкло на кола,при което другите като се скриват  моя оставя с неговата си топка (туку що излязло от вкъщи ) Е  познаите собственика на кой си го изкара добре че наблюдавах случката от балкона ............ После 2 те деца казаха че не било вярно че са го извикали а лично аз вдигнах домофона и че тои бил ритал топката  а те въобще не са излизали въпросния час

Ne poзнавам такива деца.
В описаната ситуация бих си махнала детето от там,не бих искала да се опитва да е част от групата за сметка на достойнството си.Бих използвала случая да обясня туй онуй,децата чуват и разбират много.Чужди деца не бих се заела да възпитавам или поучавам,моите са ми абсол.достатъчни и работата ми е да им осигуря градивна и положителна среда,разказаната по-горе не ми се струва такава.

Именно.
Къде блеят тия родители...
Давате пример за малките момиченца и какво е поведението? Запитали ли сте се какви да детските филмчета за тази възрастова група? И на какво учат децата?
Брац и от сорта дивотии....
За това е много важна семейната обстановка и климат в семейството. Децата попиват и повтарят всичко. Даже и интонацията на възрастните...

Детските учителки на децата ми в ДГ се оплакват редовно, че има деца, с които не могат да се справят - свикнали да се налагат, да става по тяхната, да не търпят възражение и наказание, рушат дисциплината в групата и т.н. Тези деца рано или късно ще се превърнат в тартори, ще искат цялото внимание за себе си и няма да търпят други да са повече от тях.......И резулатата от това ще са интриги, мръсни номера и пр.

Общо-взето разпитвам децата, разговарям и с учителките и съм доволна, когато усетя,че те са спокойни.

Имахме подобен случай в училището с дъщерята, но благодарение на госпожата от занималнята, предотвратихме проблема още от зародиша.....Ставаше въпрос за злоупотреба с пари, моето момиче смятала,че помага най-искрено за закуските, а се оказа,че другото дете има значително повече пари от моята, но я използвала и харчела после парите за разни дрънкулки.......

Съгласна съм,че всичко си зависи от семейството и от климата в него. При най.малки съмнения за нещо нередно - приказвайте! Вкл. и с учителките, защото ние не можем да бъдем навсякъде с децата си, а децата понякога са наистина наивни.....

Това е самата истина. Аз се опитвам да обясня всичко добро или лошо няма значение, но това не значи, че дъщеря ми е перфектна. И аз си имам неприятности с нея, но се старая да изгладим нещата заедно, дори мога да твърдя, че съм доста строга а не трябва чак толкова май  да се задълбочавам.

ПРеди малко ми се наложи да пообщувам по скайпа с една съученичка на дъщерями. Та това момиче не общува човешки с никого от класа им . Непрекъснато ги обижда и псува.

Блокирайте я, като не знае как се общува нормално - блок .

В скайп е лесно, ама в училище? 

Разбира се - много точно казано, но когато видя подобно отношение  на деца не бих се стърпяла да не им направя тактично забележка - все пак не бих стояла безучастно а ще поговоря с "лошото" дете. Ако няма ефект и аз ще си махна детето от такава среда и не бих допуснала То да се  нагажда към тях с цената на всичко . 

Имаше навремето тема "Има ли лоши деца", в която бях толкова категорична, колкото съм и сега- има такива деца, особено когато става въпрос за посочената вече от теб, авторката, възраст и нагоре.
Имала съм и лично досег с такива. Опитвала съм не само аз, обаче липсата на домашна реакция е определяща.
В нашия квартал синът ми беше на 6 години, когато започна да излиза да играе без мен. Имаше едно момче, което палеше и пускаше клечки кибрит в мазите, постоянно създаваше конфликти, чупеше млади дръвчета, току- що засадени от някоя работна баба от блока и обвиняваше винаги другите деца. Сплетничеше /кой твърди, че това е приоритет само на женския пол?/, настройваше деца едно срещу друго. Още беше малко, на седем, затова не можеше и да се покрие, все някой се намираше да го е видял, но както беше тръгнало го виждам тесен специалист за в бъдеще. Слава Богу вече не живее в нашия квартал. От както напусна децата се събират отново и играят заедно, без да се карат и някой да им създава проблеми. Бяхме стигнали до там, че за няколко месеца синът ми спря да ходи там, където беше това дете, събираха се вкъщи или пред нашия блок с останалите.
Случи се и с едно дете в училище, оказа се такова с поведенчески проблеми. майката обаче виждаше за начин да реагира само като му метне един бой. Наложи се това дете да напусне. Родителите даваха шанс цяла година, непрекъснато въпросът се поставяше на род. срещи, на които майката я дойде- я не.

Все още не съм се сблъсквала с това,защото сина ми е в яслата,а там нещата не са толкова ясно изразени.
Знам,че рано или късно ще се срещнем с такива деца и незнам как да реагирам.Може би трябва да подготвя детето

Да има лоши деца, вече съм категорична.
Вчера на градинката, имаше 3 деца с майките си ( с които сме били съучинички и се познаваме).Дъщеря ми е много кротичка и добричка.Едно от тези деца започнало да е обижда без причина и да е гони от градинката.Тя милата навела главичка и не може да се справи в тази ситуация.Майките си седят съвсем спокойни и никаква реакция.
Така че има на първо място "Лоши майки" и след това "Лоши деца".

Ох, аз хич не обичам да правя такива обобщения, докато не съм била на мястото на въпросните майки. Да, в този случай не са прави, че не правят забележка. Но има майки, една от тях много близка до мен, които се опитват по всякакъв начин да въздействат на децата си и пак почти никога не се получава 
Въпросната ми приятелка не бие сина си, не му крещи истерично - когато направи нещо неприемливо на площадката пред блока, го извиква и започва една лекция 15 мин. какво не се прави, как по този начин се нараняват другите деца и той уж кима, кима и след малко пак същото. Случвало ми се е да виждам сълзи в очите и като казва: "Ох, не знам какво да го правя вече, пришки ми излезнаха на устата да обяснявам, и наказания прилагах - нищо!"

Така че докато самата аз не съм се справила с такива проблеми на моето дете, не бих слагала етикети като "Лоши родители", аз откъде да знам, че не съм лош родител като не съм била в такава ситуация....

Да уточня, че тук описания случай засяга главно физическата агресия, момченцето е на 4 г. и още не е във възрастта на "сплетните", но все пак и това държание е голям проблем при отношенията му с другите деца.

Права си, аз също по принцип не обичам да съдя родителите, кой добър кой лош.Но факт е че вчерашната случка, ме ядоса много.Също така въпросните майки по никакъв начин не реагираха.Седяха си на пейката и просто нищо .

Да, срещала съм. И не е въпрос нито на родители, нито на възпитание.

Знаете ли кое ми прави впечатление напоследък - срещам все повече деца,които явно показват злоба и ненавист към други деца.Чудила съм се на какво може да се дължи това - все пак това са още деца,които би трябвало да са весели и усмихнати. А вместо това все по-често срещам деца,които са намръщени и нервни като възрастни хора. Това ме плаши да ви кажа.
Моят син е много контактен и когато излизаме  по площадки и градинки,все гледа да се включи да играе с други деца. Много често обаче различни деца го гонят по доста груб и безпардонен начин - напр."Махни се оттук ,глупак такъв,не искам да играя с теб" (това беше последната реплика,която чух преди няколко дни). При което синът ми идва да ме пита защо така му казват като той нищо лошо не е направил. Обикновено след такъв случай гледам да го заведа да играе другаде. Но се чудя откъде е тази злоба и лошота в тези деца? Не елиминирам факта,че понякога може и синът ми да е направил нещо,но обикновено аз съм наоколо и го виждам какво прави - в повечето случаи това е непровокирана от нищо реакция.
И започвам да се чудя - как тогава да възпитавам детето си? 

Ето от това най-много ме е страх - дали ще съумея да възпитам детето си така, че то да не е човек, какъвто не бих искала да бъде 

Според мен има и неща в нашето ежедневие (насилието по филми, по улицата крясъците между хората и т.н.), които карат децата да мислят, че това поведение е нормално и естествено. Даже сигурно се чудят неразбиращо защо им се прави забележка за нещо, което другите също правят (и възрастните)... Много е дълбока темата със сигурност 

Да,но когато ги възпитаваме да са добри и веживи,се оказва,че другите ги мачкат,защото ги имат за будали. И когато самите деца виждат,че на доброто им отношение се реагира с лошо и агресивно ,се объркват.  Как да им обясним,че те трябва да са добри просто,защото така е редно?
Моят син наскоро се върна от градината нахапан за 3-ти път от едно дете и  когато го попитах защо не е направил нещо,той ми каза,че не било хубаво да се бие,затова не бил отблъснал детето. При което аз се зачудих как да реагирам - нали го уча да не се бие? Но пък понякога е просто задължително да се защити,но той не винаги усеща кога - и това е проблема за мен.

Да....за съжаление колко  си права. Децата не могат да разграничават още нещата.... Не знаят кога е необходимо да се защитят. И моят  син си идваше бит от деца ( от  едно дете ) и не се е защитавал. Е, поне го научих никога да не посяга пръв а щом го ударят да се защити. Сега не позволява на никой да го удря - освен на мънички деца - тогава само се свива и ми казва : " то  е мъничко дете , не мога да удрям защото то още не разбира" .... Все говорим , обяснявам , давам примери, поставям го  в такива ситуации - карам го да се поставя  на мястото на другите .... Не съм се уморила - винаги  ще го правя но виждам голяма трудност защото на всякъде сме заобиколени от  цинизъм и агресия а децата  мислят това за нормално държание. Страхувам се .... 

Наскоро гледох един филм за успешни, добри деца от бедни и асоциални семейства. Твърдеше се, че при успелите да се измъкнат от средата си деца, мозъка продуцирал повече от "доброто" вещество.
Може пък и за лошите да има, някакъв излишък от "лошо" вещество.
Не съм срещала лоши деца, все ми се вярва, че всичко може да се овладее при добро родителско желание и терапия.

И аз така се чувствам .

Ето заради това най-много избеснях в случая, за който писах по-горе. Значи едни можем да учим децата си на търпимост и добро отношение, а други - не, и потърпевшите от това в крайна сметка са пак нашите деца. А въпросната майка има три деца. По същия начин "възпитаваше" най-голямото, което в момента е на 14 години - смееше се на щуротиите му, в някои случаи недопустими поне според моите разбирания, не правеше забележки, не казваше кое може и кое не може, и го остави да расте на автопилот. В момента детето й я смята за безгласна буква и тя по никакъв начин не може да се справи с него. Същото повтаря сега с четиригодишното, само дето се оправдава, че бебето й заемало цялото време и не можела да обръща внимание на всички. Добре, ама аз лично смятам, че това, което се ражда, трябва после и да се възпитава. А това четиригодишното още отсега по примера на голямото няма особен респект от майка си, та не мога да си представя какво ще става по-нататък. Но и аз няма да позволя такова отношение към децата ми и вече ще им казвам да се държат с някого така, както той се държи с тях.

Абсолютно си права,че освен да се раждат,децата трябва и да се възпитават.А тази майка така ще "възпита" и най-малкото - на нея явно не й се занимава с тях.

Точно така уча детето си и аз напоследък.

За съжаление, да. Едно момиченце от групата на дъщеря ми е такова дете - не мога да го определя точно като лошо, но дъщеря ми загуби желание да ходи на градина заради въпросното дете  Госпожите са вдигнали ръце от нея, а майката толерира поведението й.
Много ми е болно, че дъщеря ми, която е супер чувствителна страда от агресията на това момиче, същевременно копира нейното поведение понякога и се държи абсолютно гаменски  Това е проблем в момента, който се чудя как точно да разреша 

Има,за съжаление такива деца.
Лошото е когато някак си принуден да контактуваш с такова дете.Говоря за яслата на дъщеря ми.В групата има едно момиче,което е голямо точно колкото Никол.Родени са на една дата.Това дете,не само е на лицето му е изписана злобата,а и е бих казала нагло.Не се притеснява от факта че аз съм там.Случка от преди 3 дни.Забирам аз малката,и оставаме да играем вън на люлките.Излиза момичето с майка си.Никол си стой на люлката,яде солетки и си приказва нейни си работи.Казах и да даде на Дидка солетки.Ядаха двете,и солетите свършиха.Онова се ядоса че свършили и започна да бута и скубе моята дъщеря.Майката стой и нищо.Спрях детето и го питам най нормално и до колкото ми е възможно любезно,защо така постъпва.А то се обръща и ми казва"Ми ей така искам."И тръгва и мен да бута  Мале,това е дете на 2год и 3мес.Онемях,а майката го гушна и взе да и обяснява че нямала тогава да и купи бонбони.
Как бихте реагирали вие в тази сутуация?
Не веднъж Никол се е прибирала ухапана,вчера отиваме към яслата.Дъщеря ми подскача и няма търпение да влезе вътре за да види приятелката си Мая и Коко.Да,ама на вратата Дидка.И какво става.Влиза Никол на вътре,подминава Дидка ,но тя я настига и я бута.
Не знам как да постъпя и аз.Винаги съм обяснявала на дъщеря ми че така не бива,че когато има такива деца,да не контактува с тях.Ето обаче че и това не помага.На моменти си мисля дали в мен и мъжа ни е вината,че възпитаваме да е добро дете.Въртят ми се въпроси-не бих ли била по спокойна ако знам че и тя е такава?Не искам да се бие,да е лоша,но бих искала да се защити,не да стой в ъгъла и да плаче.Ама не знам как да го постигна.

И аз мисля, че има лоши деца. Виждам ги по детските площадки, но имам и спомени от детството си за такива деца. И не става въпрос за невъзпитани, палави или разглезени деца. Не мисля, че и вината е 100% в родителите. Просто някои деца са лоши, колкото и ужасно да звучи. Не съм сигурна и дали го израстват и дали се поддават на превъзпитание, но искрено се надявам да е възможно.

Все пак повечето дечица са добри, лошите са изключение.

Има лоши деца. За жалост не винаги първопричината са родителите и тяхното отношение или липса на такова. Но с много труд и упорство от тяхна страна мисля, че лошотията би могла да се ограничи в поносими рамки. Не винаги обаче е налице нужното желание, търпение и правилна оценка.

И моята е такава нали са си рачета   Понякога децата копират поведението на детето, което ги е наранило именно защото искат те да са на неговото място, а не да са унижените. Въпреки, че знаят как са се чувствали, че не е добро това държание понякога се случва да го приложат разбира се в друга среда, при други деца. Затова и в нас много говорим за тези моменти, но не винаги с успех.

Според мен вината е в родителите.Едно дете се учи от малко на обноски,държание,поведение.Това че дъщеря ми играе с по големи,че е дива и се катери на места където едно 3год не може,не значи че е със самочувствие.Не означава обаче и че щом за това не е спирана,за всичко е толерирана.Това че днес не можа да си нагласи стола и да седне на масата,и започна да хвърля и разпилява де що види,беше наказана.Следващият път би се замислила.Не бих могла при едно такова поведение аз да остана без участна и после да се успокоявам с факта че ще го израсте.

Червенокоске, подкрепям те напълно. Ако, не дай си, Боже, моето дете се държи лошо, няма в кого да търся причината, освен в себе си. А имам и пример край себе си. Не може детето ти да взема вещи на другите насила, да ги бута, скубе, да ги нарича с обидни епитети и т. н.  и ти да се хилиш отстрани и да викаш "Ами чу го/видя го от един филм" и възпитателната ти роля да се ограничи дотам. Аз бих се засрамила, че детето ми се държи така.

всеки човек-съответно всяко дете си има свой характер.някои са по-добри,други не чак толкова.обаче водещата роля е на родителите.от тях зависят много неща.
повечето лоши деца,които аз съм виждала имат лоши родители.нямат добро възпитание.бити са и са наказвани най-редовно-това ги прави още по-зли.дружат с лоши компании-т.е. избират си и лоша среда и така...
но дори и те не са се родили зли-някой ги е направил такива.
или не е правил нищо и те затова са станали такива.
за мен лош родител не е само този,който бие,крещи,удря,наказва и т.н.
лош е и този,който не се намесва ,за да коригира лошото поведение на детето си,който не го възпитава,който не му показва и обяснява кое е добро и кое-лошо.
ежедневно виждам много такива-затова има и много такива деца.
ако има изключения от това(макар че се съмнявам),те са съвсем малко.

На 5 - 6 - 7 години си е вече човече... и до колкото има лоши хора, има и лоши деца...

Виж сега,аз не мога да кажа тези родители са лоши.Всеки сам за себи си и представите си за живота възпитава,насърчава и толерира децата си.Фактора е родителите,обаче това че един родител ще накаже детето си,за да му даде част от възпитанието което трябва,не го прави лош  Ще ми се дъщеря ми да отсява,да има мярка и граници.Да разбере че независимо на колко год е,животът е труден и има правила.Както за мен и моята възраст,така и за нея и нейната такава.В случая които такива определняме аз и баща и.Ако сега не е наказвана,няма граници и не знае до къде може да стигне в определена ситуация,мисля че по скоро и правя мръсно за вбъдеще.
А и ти нещо май се оплеска.Лоши са родителите,защото са се карали и наказвали прекалено децата си,и те за това са станали такива.И в същото време пак са лоши защото нищо не са правели 

Аз пък не мога да си представя все още , че има лоши малки деца и според мен причината за лошото поведение на малките деца е в семейството. Когато пораснат 5-6 годинки и нагоре , може би и средата и приятелите ще имат значение - но те всъщност имат значение чак към пубертета.
Дотогава почти всичко зависи от хората които възпитават детето. Примерно дъщеря ми скоро ще стане на две, ами започна да проява агресия , всяка втора дума й е "мое", не дава нищо на децата с които си играе , при все че много се опитвам да я убеждавам че трябва, да си играе с другите дечица, защото сама й е скучно. Забелязах напоследък че е способна и да ухапе или блъсне някое детенце , ако  вземе играчката й, а тя взема играчките на другите. Като цяло четох че почти 90% от децата се държат така в тази възраст, но от родителя зависи , докъде ще са границите.
Аз примерно преди два дена я взех от пясъчника , след като повтаряше на едно детенце мое е, мое е, а то просто искаше да си играят.
След многократно повтаряне от моя страна , че така не се прави , да му дава играчки , така както тя взима от неговите иначе ще я прибера в нас, нейната реакция беше все едно - "говори ми не ми пречиш", продължи да си казва мое и да пищи, че и да се опитва да хапе или нещо подобно. Е взех я от пясъчника и я заведох в нас , както й бях обещала, а по пътя тя опищя квартала , рева , пищя , огъва се , рита - а аз тъпо и упорито си я прибрах , опитвайки се да я успокоя , ама като видях че не може , просто я носех. По пътя до нас поне трима ме спряха да ми кажат как мога да мъча така детето , да го пусна като не иска да го нося и колко не разбирам , е игнорирах ги всичките, то нямах време да се разправям с тях. В момента , в който я прибрах порева/пищя още точно 5 мин, не знам много ли е малко ли е. Не знам правилно ли е , но ако сега не я науча да спазва правила някакви , да зачита думата ми , да осъзнае , че света не се върти около нея , то кога ........? Когато стане на 5/6 или в пубертета...?.

Ето ме пак. И вчера ми се разби тотално теорията за лошото възпитание с едно близко момченце. Познавам детето от бебе, познавам и родителите. Възпитават го добре. Малко строго наистина, но не прекалено.
И пак същите номера - дойде за пръв път от много време в компанията на Габи /а той иначе си играе с нея сам/ и започна с наговарянето на другите да не играят с Габи.
Но този път го ловнах и му направих лека забележка.

Изцяло моето мение.Срещала съм такива деца в моето детство и продължавам да ги срещам сред децата,които са около детето ми.

Подобен случай имаше и 6 годишната ми дъщеря в градината.Тогава беше по малка и две години едно момиченце от групата им си избираше по едно или две деца от групата и днешният ден си ядяха бой Вечер като я прибирах тя най редовно ми се оплакваше какво точно премеждие е имала. Аз съответно говорех сутринта с момичето побойник и то ми обещаваше че няма да се закача. Намерих начин да изчакам майката и направих опит да говоря с нея при ,което тя най нагло ми заяви че детето ми само трябвало да се пази. Ей при тази тъпа реплика ми падна пердето. Стана много махленско но пред учителките на площадката публично и обявих че ако нейната госпожица още веднъж посегне на моето дете без причина до няколко часа ще бъде махнато от тази група. Жестоко е, но никой не успя да пребори момиченцето. Имаше временно затишие при нас но други деца непрекъснато се оплакваха. Директорката и с нея говорихме и тя си е права. Удари е имало но никой родител не посмявал да направи в писмен вид оплакване. Дойде един ден и този момент. Отивам да си взема дъщерята по рано и госпожата стои трепереща до вратата. Децата седнали тихо в групата и рисуват. Детето побойник отделено само на столче. От вратата щерката започна да реве а госпожата трепереща обяснява какво се е случило преди 15 минути. Излизат на площадката строени и там с празна опаковка от дезодорант , дошла от на някой "съвестен боклук ,боклука" дъщеря ми е ударена с все сила по главата. Чудех се какво по напред да направя ,детето ли да успокоя, до личната ли да ходя, с биячката ли да се разправям. На излизане от градината на входа се сблъсквам с майката на въпросното момиченце и трепереща и обяснявам че детето ми е ударено жестоко от нейното и очаквах поне едно извинявай. С най голяма наглост ме отмина защото бързала. Намерих директорката точно 5 минути след прегледа при лекаря. Цицината беше огромна, а само месец преди това бяхме на лечение при невролог.Добре че нямаше и други последствия след това. На следващата сутрин вече бяха с едно дете по малко в групата.
Мислех си, дали не е грешно че в училище или детската градина не работят  допълнително с такива деца върху поведението им специалисти психолози.

По принцип трябва да работят, но това в България , може би тепърва ще става и ще се развива. Иначе си има специалисти , които работят с такива деца и техните семейства, както в детските градини и училищата, така и извън тях.

По мое виждане,иманно сторгото възпитание дава отражение върху децата.Идеята е да сме справедливи,а не децата да ни имат страх.Смятам,че прекалената строгост потиска психиката на децата и накрая им избива отнякъде напрежението.

за теб освен да наказваш и нищо да не правиш,трети вариант,в който да реагираш правилно и адекватно няма ли?ако няма-то тогава разговорът е леко излишен...

Има, да,и не е трети,а е първи но не бих го обсъждала точно с теб  

Напълно съм съгласна с теб!
Дъщеря ми е почти на 6г,пише  се отракана и нахакана,но е много наивна и лесно може да се повлияе  от интригите на 1-2 момичета ,с които играе в градинката.В групата в детската градина също имат няколко такива хитруши,интересното е,че почти винаги това са момичета.Даже госпожата ми е казвала(с най-добри чувства),че Мира е прекалено наивна и даже "глупава" от добродушие.
А мен или баща си ни прави на 2 стотинки,ако реши.
Говоря и,че трябва да се научи да разпознава доброто у хората,и че не всички са добри по презумция...

Мисля, че е до възпитание.
Имаше едно дете от блока - вечно тормозеше другите - разделяше ги, нагрубяваше, удряше, заплашваше. Жалкото беше, че другите деца го слушаха и се влияеха. От после разбрах, че това дете всъщност е много тормозено у дома си от по-големия си брат и родителите не са повлияли това да спре.

Но ако вечно моето дете пострадва от такива, то бих се замислила и бих потърсила причината в себе си и детето си. Това не оправдава постъпката на лошото дете, но пък и моето по някакъв начин може би провокира такива деца и ситуации.

Наистина и детето, за което писах и удряно, обиждано и постоянно критикувано в къщи.

А детето, за което споменах аз по-горе, дори не знае какво значи сериозна забележка, камо ли някой да го е обиждал и удрял. Независимо каква щуротия е направило, мама се чувства длъжна да го защити и оправдае на всяка цена. Същият ден покрай всичко друго свари да разлее една чаша с безалкохолно върху леглото. Това го видях с очите си и останах ей така  , когато изтърча при майка си и каза, че е разляло чашата, защото Наталия (моята дъщеря) го била бутнала. Познайте какво каза майката - "Недей плачи, мами, тя Наталия е лоша и затова прави така."  А Наталия хал хабер си нямаше какво става, защото по времето, когато стана случката, беше в друга стая заедно със сестра си. Може и да са ми се разсърдили после, като избухнах, ама не можах да се стърпя.

Да Верона ..понятието "лош" се използва и от нас за щяло и нещяло ... ( в случая - Наталия е лоша ...) Детето приема буквално нещата и после ги прилага... И идва  другия момент , в който аз се намесвам примерно , че детето не е лошо а е направило това неволно... И ние родителите използваме силни  ( според децата ) думи в ежедневието си - Много си лош, не мога да те понасям , гаден си - разбира се не сме го мислили наистина но когато това се случва пред дете нашите фрази се запечатват в съзнанието му защото сме неговия модел за копиране.
Децата трябва да  знаят точното значение на думите и прилагането им на точното място - ето пак  възпитанието се намесва.
"защитата на собственото  дете на всяка цена"  не мога да приема , какво като ми  е дете - това не го оправдава когато  е сгафило.
Че то утре с най-близките си ще се държи така а ние трябва да  му се радваме и да го лансираме само  защото ни е дете ли?
Самите  ние объркваме децата. 

Обикновено децата,проявяващи агресия са възпитавани от двата лагери родители:Едните не правят никакви забележки,детето винаги е право,другите с прекомерната строгост,с възпитанието с боя и обидите.

Много точно си го казала !! 

Така е , но пак си е до характер.
Аз, за съжаление, съм израснала в семейство с прекалено строго възпитание и бой.
Но просто характерът ми е такъв, че не съм склонна към агресия или интриги.

E, Дилянка - щом не си агресивна и интригантка значи  не е било прекалено строго възпитание ! 
Аз също бая бой съм изяла от мама , тя също беше строг родител и сега  е строга баба но сега на 32 г като се замисля знам си аз защо съм яла бой ( в моя  случай е помогнало) и не я упреквам за пръчката. 

Строгото възпитание и боя не винаги култивират агресия. Възможно е дете, възптавано с такива приоми да се превърне в комплексирано, свито и невидимо за околните. Агресията не винаги е предсказуема, тя може да провокира най-различни отклонения в поведението.
А това от какво зависи -  кой ли знае? Може би отново от заложените изначално особености в характера и устойчивостта на всяко дете.

Има ли лоши деца??Не веднъж съм се питала и за себе си не съм намирала  еднозначен отговор.
Ако на 4-ри годинки момиченцето е навело глава ,защото другарчетата му не искат то да играе с тях в градинката..представи си ,кагото станат на 9-10-11 години.
Дъщеря ми е на 11 години и половина.Понякога имам чувството ,че ежедневието им в училище и навън е изпълнено с борба за надмощие-къде с разрешени ,къде със забранени средства. Вярно е ,че в живота има победители и победени ,има спечелени битки и поражения-но важно е противникът ти да е честен ..а не да те "надмогне",хвърляйки пясък в очите ти.
Според мен има родени тартори ,родени манипулатори..а и родени победители.Надявам се да няма родени губещи.
Родителският контрол и възпитание винаги е бил важен ,за да определи границите-.....НО  в една възраст тези граници се поотмиват.Децата се опитват да падскочат не само тах ,а дори и себе си..,за да се впишат в"групата"
Идват "онези"другите граници-на момичешката конкуренция..на това "кой е по по най".
И тогава ,попаднало в среда с изкусни "сплетници"детето ,особено ако е по чувствително ...направо си е в капан.
Сега в училище се надцакват кой е по модерен,на кого къщата е по шик  ,тази рокля по последен вик на модата ли е, ако не е "Ооооооооооо ужас ,еди коя си не е в крак с модата ,боже нищожество"-и това са истински неща ,не импровизации.
Лоши деца самите те за себе си не са лоши."Лоши"са в определена ситуация за децата ,имали нещастието да бъдат нарочени за техни"жертви".Тук отново я мястото на родителите-да усетят кога /дали децата им се нуждаят от съвет ,помощ ...

Според мен има родители, които с безразличието си поощряват лошото поведение на децата си. А има и такива, които не са само безразлични, ами са и доволни, защото така децата им ще са "по-оправни", няма само те да са добрички балъци, нали....

Не изчетох цялата тема, но сигурно са казали вече, че няма "лоши" деца, а има лоши родители.
"Лошите"  деца са възпитавани зле т.е. неправилно. Не им е обръщано достатъчно внимание или са с доста строги родители, които ги унижават.Така децата се озлобяват и после си го изкарват на връстниците си. Всичко зависи и от характера на детето. Затова и подходът трябва да е съобразен.

По мои наблюдения повечето момиченца плетат интриги.Ния е още доста малка,дори не се и засяга,макар че най-често тя е "жертвата".Уча я да бъде силна,да не издребнява,а щедро да забравя,ако постигна това,бих се чуствала успешен родител

За какво говорим всъщност? За лошотията като черта на характера или за лоши постъпки? Защото ако второто може да бъде коригирано с добро възпитание или поощрено от липса на такова, първото ми се струва, че може да бъде само добре прикрито. И да, има лоши деца, завистливи, интриганти, агресивни... и май най-лоши от тях са точно добре възпитаните, умеещи да правят добро впечатление и знаещи пред кого как да се поставят...

Характерът се изгражда, не се раждаме с готов такъв.
Даже и така да е, децата са такива, каквито са родителите им. Родителят дава пример с поведението си. А лошите постъпки си зависят от лошотията. Тя ги поражда.

Безспорно характерът се изгражда, но на база вродени дадености! Ако ти липсват определени качества или недостатъци, трудно можеш да ги развиеш... Имах приятелка в детството си - най-невъзпитаното дете в класа според масовото мнение, с цветущ език, "побойничка", абсолютно първична като реакции и т.н. Продукт на самотна майка и така да се каже, оставена на произвола на съдбата. Същевременно и тогава, и до сега мога да кажа, че това е един от най-добрите, най-честните и най-коректните хора, които познавам, който никога не е плел интриги и на който винаги е можело да разчиташ. Мога да дам още много примери и от едната и от другата страна, но мисля, че най-красноречиво доказателство е разликата, която винаги или почти винаги съществува между две деца, отгледани и възпитани от едни и същи родители по еднакъв начин... И може би наистина е най-добре да дефинираме какво разбираме под "лоши"...

не ми харесва определението 'лоши' деца. има по-скоро зле гледани деца. или пренебрегвани деца. но не мисля, че сами по себе си са лоши. мисля, че насилието над децата (психическото и физическото) поражда насилие от тяхна страна. виждала съм майка, която удря детето си и казва "не се бий". е как да не се бие, след като ти го биеш. разбира се, след семейството е важна и средата, в която ще попаднат. мисля, че цялото ни общество следва агресивен модел, в който е от особена важност на си над другите независимо от цената. 

Вчера в един магазин станах свидетел на мила родна картинка. Мама, баба и детенце на около 3 годинки гледат детски дрехи. Детето, естествено, се върти насам натам и пипа закачалките. Бабата реве: Ела тука бе, ще те ошамаря! Знаеш ли какъв бой ще ядеш! Стига си се въртял като... (губи ми се определението). Ще те пребия! И така нататък, все в този дух. "Разговорът" протичаше странно жизнерадостно, тоест тя дори не беше афектирана докато му редеше заплахите. Детенцето пък изобщо не се впечатляваше. Майката - също.

И си мислех, ето за това дете боят, шамарите и словесната/физическа агресия са нещо съвсем нормално и в реда на нещата, като "Добър ден! Как си? Хайде не пипай там!". Утре на площадката дали би се замислило това дете преди да срита дъщеря ми?

Гледах ги и се сетих за тази тема. И ми стана тъжно едно такова...

100% съм съгласна!

Няма вродена или наследствена лошотия. Всичко е до възпитание и до това какво вижда детето и кой го толерира. Един е бил лош, другия е спал докато детето му е следвало примера на първия или даже се е радвал...ми няма да го тормозят...да...то ще тормози...За мен това е болна работа от където и да го погледнеш.

чесно да ви кажа, не съм се сблъсквала с такива неща и ситуации, нито в моето детство, нито сега, от 5 години съм майка и малко или много съм контактувала с деца. 
Може би съм имала късмет. Никога не съм виждала деца да си посягат, да се обиждат, унижават или т.н. Сякаш не съм от тази планета, или просто зная как да пазя децата си

Напълно подкрепям Sesana-
това е голата истина

Изчетох цялата тема с голям интерес и то защото, за разлика от повечето (или дори всички майки) писали тук, понякога честно определям поведението на сина си като „лошо”. Той е само на две години и макар слаб за възрастта си е бърз, с уверени и силни движения, т.е. физически може да се наложи и на по-големи деца. Някои от най-драстичните му прояви са – да хвърли преднамерено и силно топка в лицето на едно момиченце; без да е предизвикан да изсипе лопатка с пясък върху главата на друго; или да развали играта на една група деца, като отиде и им смачка пясъчния замък.  Наскоро се преместихме да живеем в САЩ и тук, където с религиозно усърдие възпитават децата си на отстъпчивост и добрина, подобни прояви са абсолютно недопустими и признак на девиантно поведение и възпитание. В такива случа сменям тона, карам се, опитвам се на достъпен език да обясня, защо не бива да се държи по този начин, как другите деца няма да искат да си играят с него, тръгвали сме си от детската площадка и пр. (Мисля, че подобни похвати са известни на всеки родител.)

Същевременно, обаче, той и често е „жертва”. И тук има изобилие от примери и последни случки – само вчера беше засипан от едно по-голямо дете с пясък (и той милият само търка очите и мига, даже не се разплака), други две по-големи деца, към които той искаше да се присъедини го напъдиха и когато той беше по-настоятелен да участва в играта им, грубо го изблъскаха. В такива случай не тичам в негова защита, използвам ги да му покажа общото с неговото поведение понякога и обясня как той не бива да се държи по този начин.

Като правило, обаче, общува добре с деца, контактен е, търси детска компания. Понякога игрипе се получават, понякога не.


Чудя се, вашите деца винаги ли са „жертвата”. Не са ли е те понякога „лоши”. Ако е така, то аз бих се замислила как да култивирам усещане за самосъхранение и защита.

Искам да създам добър човек – да разбира границата между добро и лошо и да избира доброто, но и такъв, който може да оцелява. За това и не лепя и етикети „лоши родители” и „лоши деца” – никой не е застрахован от грешки, всеки е достигнал някакъв хоризонт, наследствено определен и генетично и от средата, в която се е развивал. Това са им възможностите, това могат. Аз си мисля за моето дете, за света, в който ще расте и ми се иска и се моля да успея да го подготвя по най-добрия начин.

Често съм си задавала този въпрос - за малки деца, които плетат интриги.
Отговорът, който съм намерила за себе си е - каквито родителите, такива и децата.

Melie5, много ме умили с това, което си написала!   Сигурна съм, че с този начин на мислене ще дадеш прекрасно възпитание на детето си! Мисля обаче, че малцинството тук, застъпващо тезата, че има лоши деца въобще не визира дечица като твоето! А за останалите, мога само да се радвам, че не са срещали такива и им желая все така да бъде!  

 Melie5, и аз съм в твойта група, и моят син е понякога пръв посягащ, а друг път ударен и разреван. Ето днес, с голямо желание отиваме на детски център, където той и друг път е отивал и си има там една голяма любима кола. Още с влизането се втурна към нея, но един по голям батко успя преди него да седне в колата. И докато аз му прибирам обувките, моя почне да реве ужасно силно. Извиках го при мен, излязохме навън, питам го какво стана, защо ревеш, но от рев нищо не може да ми каже. След като се успокои видях, че бузата му е ощипана или ухапана, не знам точно какво е станало. Аз какво да направя, какво да кажа на сина си. Моят отговор беше, че той е трябвало да изчака баткото сам да остави колата и той тогава трябва да седне, а не да се опитва да свали този който вече се е качил.   

Това, че детето се защитава както може не е лошо. Напротив. Иван също се защитава. Когато го ударят или нагрубят, отвръща. Преди го думкаха на почивки. Е научих го да се пази. Но почти никога не започва кавга или бой. 
Но не вярвам, че оставяте децата си да правят описаното в темата. Тук не става въпрос за деца, които се удрят или дърпат за играчка. Става въпрос за добре премислена злина, която ще бъде причинена на друг с цел удоволствие от чуждото страдание.

Децата копират манталитета и навиците на родителите си.И да, за съжаление растат озлобени,недоволни,объркани и много стресирани.Изобщо не е странно,че се държат агресивно и злобеят едно към друго.

Melie5,не винаги моето дете е "жертва". Това,което си описала важи в пълна сила и за моето дете(понякога за мое съжаление). Днес имах една подобна случка. Отидохме на една детска площадка. Моят син веднага намери едно детенце с кофичка и лопатка и се присъедини към него. Първоначално детето му изсипа една формичка с пясък на главата,но синът ми нищо не каза и продължи да си играе. След това обаче успя да "окупира" играчките на детето и всеки път когато то се опитваше да си вземе някоя от играчките,той се държеше все едно са негови. Намесих се и му обясних,че играчките не са негови,а детето е достатъчно добро,за да му даде да играе с тях,затова той не трябва да се ядосва когато детето си ги взима.Нещата се поуспокоиха и синът ми започна да си прави една купчина от пясък встрани от пясъчника. В един момент там се настаниха две дечица,които решиха да си играят с пясъка. Синът ми обаче като ги видя,че са застанали до купчината,която е направил,отиде с една пълна кофа да я изсипва пак. И когато те му казаха да не изсипва кофата, той като че ли напук я изсипа и после с крака смачка купчината. И докато се намеся едното дете го удари,а моят се разрева. Тогава една от майките до мен на пейката изкоментира:"Ей,какво лошо дете". На мен ми стана много неудобно и криво,защото винаги съм го учила да уважава децата. Но наистина в случая той беше "лошият". Тръгнахме си от площадката като по пътя му се скарах за това,което направи и му обясних,че такова поведение не е хубаво.
Така че наистина има моменти в които той е "лошият",но много често е и "жертвата". А аз все обяснявам ли,обяснявам кое е добро и кое лошо - доколко успявам да го възпитавам добре, времето ще покаже.