Лошите деца

Абсолютно си права,че освен да се раждат,децата трябва и да се възпитават.А тази майка така ще "възпита" и най-малкото - на нея явно не й се занимава с тях.

Точно така уча детето си и аз напоследък.

За съжаление, да. Едно момиченце от групата на дъщеря ми е такова дете - не мога да го определя точно като лошо, но дъщеря ми загуби желание да ходи на градина заради въпросното дете  Госпожите са вдигнали ръце от нея, а майката толерира поведението й.
Много ми е болно, че дъщеря ми, която е супер чувствителна страда от агресията на това момиче, същевременно копира нейното поведение понякога и се държи абсолютно гаменски  Това е проблем в момента, който се чудя как точно да разреша 

Има,за съжаление такива деца.
Лошото е когато някак си принуден да контактуваш с такова дете.Говоря за яслата на дъщеря ми.В групата има едно момиче,което е голямо точно колкото Никол.Родени са на една дата.Това дете,не само е на лицето му е изписана злобата,а и е бих казала нагло.Не се притеснява от факта че аз съм там.Случка от преди 3 дни.Забирам аз малката,и оставаме да играем вън на люлките.Излиза момичето с майка си.Никол си стой на люлката,яде солетки и си приказва нейни си работи.Казах и да даде на Дидка солетки.Ядаха двете,и солетите свършиха.Онова се ядоса че свършили и започна да бута и скубе моята дъщеря.Майката стой и нищо.Спрях детето и го питам най нормално и до колкото ми е възможно любезно,защо така постъпва.А то се обръща и ми казва"Ми ей така искам."И тръгва и мен да бута  Мале,това е дете на 2год и 3мес.Онемях,а майката го гушна и взе да и обяснява че нямала тогава да и купи бонбони.
Как бихте реагирали вие в тази сутуация?
Не веднъж Никол се е прибирала ухапана,вчера отиваме към яслата.Дъщеря ми подскача и няма търпение да влезе вътре за да види приятелката си Мая и Коко.Да,ама на вратата Дидка.И какво става.Влиза Никол на вътре,подминава Дидка ,но тя я настига и я бута.
Не знам как да постъпя и аз.Винаги съм обяснявала на дъщеря ми че така не бива,че когато има такива деца,да не контактува с тях.Ето обаче че и това не помага.На моменти си мисля дали в мен и мъжа ни е вината,че възпитаваме да е добро дете.Въртят ми се въпроси-не бих ли била по спокойна ако знам че и тя е такава?Не искам да се бие,да е лоша,но бих искала да се защити,не да стой в ъгъла и да плаче.Ама не знам как да го постигна.

И аз мисля, че има лоши деца. Виждам ги по детските площадки, но имам и спомени от детството си за такива деца. И не става въпрос за невъзпитани, палави или разглезени деца. Не мисля, че и вината е 100% в родителите. Просто някои деца са лоши, колкото и ужасно да звучи. Не съм сигурна и дали го израстват и дали се поддават на превъзпитание, но искрено се надявам да е възможно.

Все пак повечето дечица са добри, лошите са изключение.

Има лоши деца. За жалост не винаги първопричината са родителите и тяхното отношение или липса на такова. Но с много труд и упорство от тяхна страна мисля, че лошотията би могла да се ограничи в поносими рамки. Не винаги обаче е налице нужното желание, търпение и правилна оценка.

И моята е такава нали са си рачета   Понякога децата копират поведението на детето, което ги е наранило именно защото искат те да са на неговото място, а не да са унижените. Въпреки, че знаят как са се чувствали, че не е добро това държание понякога се случва да го приложат разбира се в друга среда, при други деца. Затова и в нас много говорим за тези моменти, но не винаги с успех.

Според мен вината е в родителите.Едно дете се учи от малко на обноски,държание,поведение.Това че дъщеря ми играе с по големи,че е дива и се катери на места където едно 3год не може,не значи че е със самочувствие.Не означава обаче и че щом за това не е спирана,за всичко е толерирана.Това че днес не можа да си нагласи стола и да седне на масата,и започна да хвърля и разпилява де що види,беше наказана.Следващият път би се замислила.Не бих могла при едно такова поведение аз да остана без участна и после да се успокоявам с факта че ще го израсте.

Червенокоске, подкрепям те напълно. Ако, не дай си, Боже, моето дете се държи лошо, няма в кого да търся причината, освен в себе си. А имам и пример край себе си. Не може детето ти да взема вещи на другите насила, да ги бута, скубе, да ги нарича с обидни епитети и т. н.  и ти да се хилиш отстрани и да викаш "Ами чу го/видя го от един филм" и възпитателната ти роля да се ограничи дотам. Аз бих се засрамила, че детето ми се държи така.

всеки човек-съответно всяко дете си има свой характер.някои са по-добри,други не чак толкова.обаче водещата роля е на родителите.от тях зависят много неща.
повечето лоши деца,които аз съм виждала имат лоши родители.нямат добро възпитание.бити са и са наказвани най-редовно-това ги прави още по-зли.дружат с лоши компании-т.е. избират си и лоша среда и така...
но дори и те не са се родили зли-някой ги е направил такива.
или не е правил нищо и те затова са станали такива.
за мен лош родител не е само този,който бие,крещи,удря,наказва и т.н.
лош е и този,който не се намесва ,за да коригира лошото поведение на детето си,който не го възпитава,който не му показва и обяснява кое е добро и кое-лошо.
ежедневно виждам много такива-затова има и много такива деца.
ако има изключения от това(макар че се съмнявам),те са съвсем малко.

На 5 - 6 - 7 години си е вече човече... и до колкото има лоши хора, има и лоши деца...

Виж сега,аз не мога да кажа тези родители са лоши.Всеки сам за себи си и представите си за живота възпитава,насърчава и толерира децата си.Фактора е родителите,обаче това че един родител ще накаже детето си,за да му даде част от възпитанието което трябва,не го прави лош  Ще ми се дъщеря ми да отсява,да има мярка и граници.Да разбере че независимо на колко год е,животът е труден и има правила.Както за мен и моята възраст,така и за нея и нейната такава.В случая които такива определняме аз и баща и.Ако сега не е наказвана,няма граници и не знае до къде може да стигне в определена ситуация,мисля че по скоро и правя мръсно за вбъдеще.
А и ти нещо май се оплеска.Лоши са родителите,защото са се карали и наказвали прекалено децата си,и те за това са станали такива.И в същото време пак са лоши защото нищо не са правели 

Аз пък не мога да си представя все още , че има лоши малки деца и според мен причината за лошото поведение на малките деца е в семейството. Когато пораснат 5-6 годинки и нагоре , може би и средата и приятелите ще имат значение - но те всъщност имат значение чак към пубертета.
Дотогава почти всичко зависи от хората които възпитават детето. Примерно дъщеря ми скоро ще стане на две, ами започна да проява агресия , всяка втора дума й е "мое", не дава нищо на децата с които си играе , при все че много се опитвам да я убеждавам че трябва, да си играе с другите дечица, защото сама й е скучно. Забелязах напоследък че е способна и да ухапе или блъсне някое детенце , ако  вземе играчката й, а тя взема играчките на другите. Като цяло четох че почти 90% от децата се държат така в тази възраст, но от родителя зависи , докъде ще са границите.
Аз примерно преди два дена я взех от пясъчника , след като повтаряше на едно детенце мое е, мое е, а то просто искаше да си играят.
След многократно повтаряне от моя страна , че така не се прави , да му дава играчки , така както тя взима от неговите иначе ще я прибера в нас, нейната реакция беше все едно - "говори ми не ми пречиш", продължи да си казва мое и да пищи, че и да се опитва да хапе или нещо подобно. Е взех я от пясъчника и я заведох в нас , както й бях обещала, а по пътя тя опищя квартала , рева , пищя , огъва се , рита - а аз тъпо и упорито си я прибрах , опитвайки се да я успокоя , ама като видях че не може , просто я носех. По пътя до нас поне трима ме спряха да ми кажат как мога да мъча така детето , да го пусна като не иска да го нося и колко не разбирам , е игнорирах ги всичките, то нямах време да се разправям с тях. В момента , в който я прибрах порева/пищя още точно 5 мин, не знам много ли е малко ли е. Не знам правилно ли е , но ако сега не я науча да спазва правила някакви , да зачита думата ми , да осъзнае , че света не се върти около нея , то кога ........? Когато стане на 5/6 или в пубертета...?.

Ето ме пак. И вчера ми се разби тотално теорията за лошото възпитание с едно близко момченце. Познавам детето от бебе, познавам и родителите. Възпитават го добре. Малко строго наистина, но не прекалено.
И пак същите номера - дойде за пръв път от много време в компанията на Габи /а той иначе си играе с нея сам/ и започна с наговарянето на другите да не играят с Габи.
Но този път го ловнах и му направих лека забележка.

Изцяло моето мение.Срещала съм такива деца в моето детство и продължавам да ги срещам сред децата,които са около детето ми.

Подобен случай имаше и 6 годишната ми дъщеря в градината.Тогава беше по малка и две години едно момиченце от групата им си избираше по едно или две деца от групата и днешният ден си ядяха бой Вечер като я прибирах тя най редовно ми се оплакваше какво точно премеждие е имала. Аз съответно говорех сутринта с момичето побойник и то ми обещаваше че няма да се закача. Намерих начин да изчакам майката и направих опит да говоря с нея при ,което тя най нагло ми заяви че детето ми само трябвало да се пази. Ей при тази тъпа реплика ми падна пердето. Стана много махленско но пред учителките на площадката публично и обявих че ако нейната госпожица още веднъж посегне на моето дете без причина до няколко часа ще бъде махнато от тази група. Жестоко е, но никой не успя да пребори момиченцето. Имаше временно затишие при нас но други деца непрекъснато се оплакваха. Директорката и с нея говорихме и тя си е права. Удари е имало но никой родител не посмявал да направи в писмен вид оплакване. Дойде един ден и този момент. Отивам да си взема дъщерята по рано и госпожата стои трепереща до вратата. Децата седнали тихо в групата и рисуват. Детето побойник отделено само на столче. От вратата щерката започна да реве а госпожата трепереща обяснява какво се е случило преди 15 минути. Излизат на площадката строени и там с празна опаковка от дезодорант , дошла от на някой "съвестен боклук ,боклука" дъщеря ми е ударена с все сила по главата. Чудех се какво по напред да направя ,детето ли да успокоя, до личната ли да ходя, с биячката ли да се разправям. На излизане от градината на входа се сблъсквам с майката на въпросното момиченце и трепереща и обяснявам че детето ми е ударено жестоко от нейното и очаквах поне едно извинявай. С най голяма наглост ме отмина защото бързала. Намерих директорката точно 5 минути след прегледа при лекаря. Цицината беше огромна, а само месец преди това бяхме на лечение при невролог.Добре че нямаше и други последствия след това. На следващата сутрин вече бяха с едно дете по малко в групата.
Мислех си, дали не е грешно че в училище или детската градина не работят  допълнително с такива деца върху поведението им специалисти психолози.