Лошите деца

Според мен има родители, които с безразличието си поощряват лошото поведение на децата си. А има и такива, които не са само безразлични, ами са и доволни, защото така децата им ще са "по-оправни", няма само те да са добрички балъци, нали....

Не изчетох цялата тема, но сигурно са казали вече, че няма "лоши" деца, а има лоши родители.
"Лошите"  деца са възпитавани зле т.е. неправилно. Не им е обръщано достатъчно внимание или са с доста строги родители, които ги унижават.Така децата се озлобяват и после си го изкарват на връстниците си. Всичко зависи и от характера на детето. Затова и подходът трябва да е съобразен.

По мои наблюдения повечето момиченца плетат интриги.Ния е още доста малка,дори не се и засяга,макар че най-често тя е "жертвата".Уча я да бъде силна,да не издребнява,а щедро да забравя,ако постигна това,бих се чуствала успешен родител

За какво говорим всъщност? За лошотията като черта на характера или за лоши постъпки? Защото ако второто може да бъде коригирано с добро възпитание или поощрено от липса на такова, първото ми се струва, че може да бъде само добре прикрито. И да, има лоши деца, завистливи, интриганти, агресивни... и май най-лоши от тях са точно добре възпитаните, умеещи да правят добро впечатление и знаещи пред кого как да се поставят...

Характерът се изгражда, не се раждаме с готов такъв.
Даже и така да е, децата са такива, каквито са родителите им. Родителят дава пример с поведението си. А лошите постъпки си зависят от лошотията. Тя ги поражда.

Безспорно характерът се изгражда, но на база вродени дадености! Ако ти липсват определени качества или недостатъци, трудно можеш да ги развиеш... Имах приятелка в детството си - най-невъзпитаното дете в класа според масовото мнение, с цветущ език, "побойничка", абсолютно първична като реакции и т.н. Продукт на самотна майка и така да се каже, оставена на произвола на съдбата. Същевременно и тогава, и до сега мога да кажа, че това е един от най-добрите, най-честните и най-коректните хора, които познавам, който никога не е плел интриги и на който винаги е можело да разчиташ. Мога да дам още много примери и от едната и от другата страна, но мисля, че най-красноречиво доказателство е разликата, която винаги или почти винаги съществува между две деца, отгледани и възпитани от едни и същи родители по еднакъв начин... И може би наистина е най-добре да дефинираме какво разбираме под "лоши"...

не ми харесва определението 'лоши' деца. има по-скоро зле гледани деца. или пренебрегвани деца. но не мисля, че сами по себе си са лоши. мисля, че насилието над децата (психическото и физическото) поражда насилие от тяхна страна. виждала съм майка, която удря детето си и казва "не се бий". е как да не се бие, след като ти го биеш. разбира се, след семейството е важна и средата, в която ще попаднат. мисля, че цялото ни общество следва агресивен модел, в който е от особена важност на си над другите независимо от цената. 

Вчера в един магазин станах свидетел на мила родна картинка. Мама, баба и детенце на около 3 годинки гледат детски дрехи. Детето, естествено, се върти насам натам и пипа закачалките. Бабата реве: Ела тука бе, ще те ошамаря! Знаеш ли какъв бой ще ядеш! Стига си се въртял като... (губи ми се определението). Ще те пребия! И така нататък, все в този дух. "Разговорът" протичаше странно жизнерадостно, тоест тя дори не беше афектирана докато му редеше заплахите. Детенцето пък изобщо не се впечатляваше. Майката - също.

И си мислех, ето за това дете боят, шамарите и словесната/физическа агресия са нещо съвсем нормално и в реда на нещата, като "Добър ден! Как си? Хайде не пипай там!". Утре на площадката дали би се замислило това дете преди да срита дъщеря ми?

Гледах ги и се сетих за тази тема. И ми стана тъжно едно такова...

100% съм съгласна!

Няма вродена или наследствена лошотия. Всичко е до възпитание и до това какво вижда детето и кой го толерира. Един е бил лош, другия е спал докато детето му е следвало примера на първия или даже се е радвал...ми няма да го тормозят...да...то ще тормози...За мен това е болна работа от където и да го погледнеш.

чесно да ви кажа, не съм се сблъсквала с такива неща и ситуации, нито в моето детство, нито сега, от 5 години съм майка и малко или много съм контактувала с деца. 
Може би съм имала късмет. Никога не съм виждала деца да си посягат, да се обиждат, унижават или т.н. Сякаш не съм от тази планета, или просто зная как да пазя децата си

Напълно подкрепям Sesana-
това е голата истина

Изчетох цялата тема с голям интерес и то защото, за разлика от повечето (или дори всички майки) писали тук, понякога честно определям поведението на сина си като „лошо”. Той е само на две години и макар слаб за възрастта си е бърз, с уверени и силни движения, т.е. физически може да се наложи и на по-големи деца. Някои от най-драстичните му прояви са – да хвърли преднамерено и силно топка в лицето на едно момиченце; без да е предизвикан да изсипе лопатка с пясък върху главата на друго; или да развали играта на една група деца, като отиде и им смачка пясъчния замък.  Наскоро се преместихме да живеем в САЩ и тук, където с религиозно усърдие възпитават децата си на отстъпчивост и добрина, подобни прояви са абсолютно недопустими и признак на девиантно поведение и възпитание. В такива случа сменям тона, карам се, опитвам се на достъпен език да обясня, защо не бива да се държи по този начин, как другите деца няма да искат да си играят с него, тръгвали сме си от детската площадка и пр. (Мисля, че подобни похвати са известни на всеки родител.)

Същевременно, обаче, той и често е „жертва”. И тук има изобилие от примери и последни случки – само вчера беше засипан от едно по-голямо дете с пясък (и той милият само търка очите и мига, даже не се разплака), други две по-големи деца, към които той искаше да се присъедини го напъдиха и когато той беше по-настоятелен да участва в играта им, грубо го изблъскаха. В такива случай не тичам в негова защита, използвам ги да му покажа общото с неговото поведение понякога и обясня как той не бива да се държи по този начин.

Като правило, обаче, общува добре с деца, контактен е, търси детска компания. Понякога игрипе се получават, понякога не.


Чудя се, вашите деца винаги ли са „жертвата”. Не са ли е те понякога „лоши”. Ако е така, то аз бих се замислила как да култивирам усещане за самосъхранение и защита.

Искам да създам добър човек – да разбира границата между добро и лошо и да избира доброто, но и такъв, който може да оцелява. За това и не лепя и етикети „лоши родители” и „лоши деца” – никой не е застрахован от грешки, всеки е достигнал някакъв хоризонт, наследствено определен и генетично и от средата, в която се е развивал. Това са им възможностите, това могат. Аз си мисля за моето дете, за света, в който ще расте и ми се иска и се моля да успея да го подготвя по най-добрия начин.

Често съм си задавала този въпрос - за малки деца, които плетат интриги.
Отговорът, който съм намерила за себе си е - каквито родителите, такива и децата.

Melie5, много ме умили с това, което си написала!   Сигурна съм, че с този начин на мислене ще дадеш прекрасно възпитание на детето си! Мисля обаче, че малцинството тук, застъпващо тезата, че има лоши деца въобще не визира дечица като твоето! А за останалите, мога само да се радвам, че не са срещали такива и им желая все така да бъде!