Лошите деца

По принцип трябва да работят, но това в България , може би тепърва ще става и ще се развива. Иначе си има специалисти , които работят с такива деца и техните семейства, както в детските градини и училищата, така и извън тях.

По мое виждане,иманно сторгото възпитание дава отражение върху децата.Идеята е да сме справедливи,а не децата да ни имат страх.Смятам,че прекалената строгост потиска психиката на децата и накрая им избива отнякъде напрежението.

за теб освен да наказваш и нищо да не правиш,трети вариант,в който да реагираш правилно и адекватно няма ли?ако няма-то тогава разговорът е леко излишен...

Има, да,и не е трети,а е първи но не бих го обсъждала точно с теб  

Напълно съм съгласна с теб!
Дъщеря ми е почти на 6г,пише  се отракана и нахакана,но е много наивна и лесно може да се повлияе  от интригите на 1-2 момичета ,с които играе в градинката.В групата в детската градина също имат няколко такива хитруши,интересното е,че почти винаги това са момичета.Даже госпожата ми е казвала(с най-добри чувства),че Мира е прекалено наивна и даже "глупава" от добродушие.
А мен или баща си ни прави на 2 стотинки,ако реши.
Говоря и,че трябва да се научи да разпознава доброто у хората,и че не всички са добри по презумция...

Мисля, че е до възпитание.
Имаше едно дете от блока - вечно тормозеше другите - разделяше ги, нагрубяваше, удряше, заплашваше. Жалкото беше, че другите деца го слушаха и се влияеха. От после разбрах, че това дете всъщност е много тормозено у дома си от по-големия си брат и родителите не са повлияли това да спре.

Но ако вечно моето дете пострадва от такива, то бих се замислила и бих потърсила причината в себе си и детето си. Това не оправдава постъпката на лошото дете, но пък и моето по някакъв начин може би провокира такива деца и ситуации.

Наистина и детето, за което писах и удряно, обиждано и постоянно критикувано в къщи.

А детето, за което споменах аз по-горе, дори не знае какво значи сериозна забележка, камо ли някой да го е обиждал и удрял. Независимо каква щуротия е направило, мама се чувства длъжна да го защити и оправдае на всяка цена. Същият ден покрай всичко друго свари да разлее една чаша с безалкохолно върху леглото. Това го видях с очите си и останах ей така  , когато изтърча при майка си и каза, че е разляло чашата, защото Наталия (моята дъщеря) го била бутнала. Познайте какво каза майката - "Недей плачи, мами, тя Наталия е лоша и затова прави така."  А Наталия хал хабер си нямаше какво става, защото по времето, когато стана случката, беше в друга стая заедно със сестра си. Може и да са ми се разсърдили после, като избухнах, ама не можах да се стърпя.

Да Верона ..понятието "лош" се използва и от нас за щяло и нещяло ... ( в случая - Наталия е лоша ...) Детето приема буквално нещата и после ги прилага... И идва  другия момент , в който аз се намесвам примерно , че детето не е лошо а е направило това неволно... И ние родителите използваме силни  ( според децата ) думи в ежедневието си - Много си лош, не мога да те понасям , гаден си - разбира се не сме го мислили наистина но когато това се случва пред дете нашите фрази се запечатват в съзнанието му защото сме неговия модел за копиране.
Децата трябва да  знаят точното значение на думите и прилагането им на точното място - ето пак  възпитанието се намесва.
"защитата на собственото  дете на всяка цена"  не мога да приема , какво като ми  е дете - това не го оправдава когато  е сгафило.
Че то утре с най-близките си ще се държи така а ние трябва да  му се радваме и да го лансираме само  защото ни е дете ли?
Самите  ние объркваме децата. 

Обикновено децата,проявяващи агресия са възпитавани от двата лагери родители:Едните не правят никакви забележки,детето винаги е право,другите с прекомерната строгост,с възпитанието с боя и обидите.

Много точно си го казала !! 

Така е , но пак си е до характер.
Аз, за съжаление, съм израснала в семейство с прекалено строго възпитание и бой.
Но просто характерът ми е такъв, че не съм склонна към агресия или интриги.

E, Дилянка - щом не си агресивна и интригантка значи  не е било прекалено строго възпитание ! 
Аз също бая бой съм изяла от мама , тя също беше строг родител и сега  е строга баба но сега на 32 г като се замисля знам си аз защо съм яла бой ( в моя  случай е помогнало) и не я упреквам за пръчката. 

Строгото възпитание и боя не винаги култивират агресия. Възможно е дете, възптавано с такива приоми да се превърне в комплексирано, свито и невидимо за околните. Агресията не винаги е предсказуема, тя може да провокира най-различни отклонения в поведението.
А това от какво зависи -  кой ли знае? Може би отново от заложените изначално особености в характера и устойчивостта на всяко дете.

Има ли лоши деца??Не веднъж съм се питала и за себе си не съм намирала  еднозначен отговор.
Ако на 4-ри годинки момиченцето е навело глава ,защото другарчетата му не искат то да играе с тях в градинката..представи си ,кагото станат на 9-10-11 години.
Дъщеря ми е на 11 години и половина.Понякога имам чувството ,че ежедневието им в училище и навън е изпълнено с борба за надмощие-къде с разрешени ,къде със забранени средства. Вярно е ,че в живота има победители и победени ,има спечелени битки и поражения-но важно е противникът ти да е честен ..а не да те "надмогне",хвърляйки пясък в очите ти.
Според мен има родени тартори ,родени манипулатори..а и родени победители.Надявам се да няма родени губещи.
Родителският контрол и възпитание винаги е бил важен ,за да определи границите-.....НО  в една възраст тези граници се поотмиват.Децата се опитват да падскочат не само тах ,а дори и себе си..,за да се впишат в"групата"
Идват "онези"другите граници-на момичешката конкуренция..на това "кой е по по най".
И тогава ,попаднало в среда с изкусни "сплетници"детето ,особено ако е по чувствително ...направо си е в капан.
Сега в училище се надцакват кой е по модерен,на кого къщата е по шик  ,тази рокля по последен вик на модата ли е, ако не е "Ооооооооооо ужас ,еди коя си не е в крак с модата ,боже нищожество"-и това са истински неща ,не импровизации.
Лоши деца самите те за себе си не са лоши."Лоши"са в определена ситуация за децата ,имали нещастието да бъдат нарочени за техни"жертви".Тук отново я мястото на родителите-да усетят кога /дали децата им се нуждаят от съвет ,помощ ...