Лошите деца

 Melie5, и аз съм в твойта група, и моят син е понякога пръв посягащ, а друг път ударен и разреван. Ето днес, с голямо желание отиваме на детски център, където той и друг път е отивал и си има там една голяма любима кола. Още с влизането се втурна към нея, но един по голям батко успя преди него да седне в колата. И докато аз му прибирам обувките, моя почне да реве ужасно силно. Извиках го при мен, излязохме навън, питам го какво стана, защо ревеш, но от рев нищо не може да ми каже. След като се успокои видях, че бузата му е ощипана или ухапана, не знам точно какво е станало. Аз какво да направя, какво да кажа на сина си. Моят отговор беше, че той е трябвало да изчака баткото сам да остави колата и той тогава трябва да седне, а не да се опитва да свали този който вече се е качил.   

Това, че детето се защитава както може не е лошо. Напротив. Иван също се защитава. Когато го ударят или нагрубят, отвръща. Преди го думкаха на почивки. Е научих го да се пази. Но почти никога не започва кавга или бой. 
Но не вярвам, че оставяте децата си да правят описаното в темата. Тук не става въпрос за деца, които се удрят или дърпат за играчка. Става въпрос за добре премислена злина, която ще бъде причинена на друг с цел удоволствие от чуждото страдание.

Децата копират манталитета и навиците на родителите си.И да, за съжаление растат озлобени,недоволни,объркани и много стресирани.Изобщо не е странно,че се държат агресивно и злобеят едно към друго.

Melie5,не винаги моето дете е "жертва". Това,което си описала важи в пълна сила и за моето дете(понякога за мое съжаление). Днес имах една подобна случка. Отидохме на една детска площадка. Моят син веднага намери едно детенце с кофичка и лопатка и се присъедини към него. Първоначално детето му изсипа една формичка с пясък на главата,но синът ми нищо не каза и продължи да си играе. След това обаче успя да "окупира" играчките на детето и всеки път когато то се опитваше да си вземе някоя от играчките,той се държеше все едно са негови. Намесих се и му обясних,че играчките не са негови,а детето е достатъчно добро,за да му даде да играе с тях,затова той не трябва да се ядосва когато детето си ги взима.Нещата се поуспокоиха и синът ми започна да си прави една купчина от пясък встрани от пясъчника. В един момент там се настаниха две дечица,които решиха да си играят с пясъка. Синът ми обаче като ги видя,че са застанали до купчината,която е направил,отиде с една пълна кофа да я изсипва пак. И когато те му казаха да не изсипва кофата, той като че ли напук я изсипа и после с крака смачка купчината. И докато се намеся едното дете го удари,а моят се разрева. Тогава една от майките до мен на пейката изкоментира:"Ей,какво лошо дете". На мен ми стана много неудобно и криво,защото винаги съм го учила да уважава децата. Но наистина в случая той беше "лошият". Тръгнахме си от площадката като по пътя му се скарах за това,което направи и му обясних,че такова поведение не е хубаво.
Така че наистина има моменти в които той е "лошият",но много често е и "жертвата". А аз все обяснявам ли,обяснявам кое е добро и кое лошо - доколко успявам да го възпитавам добре, времето ще покаже.

Децата ни са плод на обществото ни. А ние в огромната си част сме обезверени, нервни, негостоприемни, избухливи, намръщени...

По пътищата - повечето гледат да прецакат спазващите правилата и това ги прави щастливи...
В политиката - интриги, борба за власт, кражби и тотална безотговорност...
В градината/училището - липса на уважение и правила...
В работата - печелят интригантите и нагаждачите; добре се оправят мързеливите, а потъпкани и недооценени остават съвестните и изпълнителните...
"""Хайлайфът""" ни - крадци и мутри...
От пресата и медиите - порно, убийства, силикони и клюки...

Няма начин просто при толкова много лошотия да няма лоши деца...

 

моето наблюдение е , че просто някои деца се раждат лоши и не бива да се оправдават с това , че са деца или родителите били лоши...

Колко жалко, но е истина. Родители, не се уморявайте да учите децата си да бъдат добри.

Много малка част от децата се раждат социопати. Повечето са просто първосигнални зверчета, които не са случили на родители. А в такива случаи би трябвало да се намесят социалните служби, ама у нас такива нямааааааааа!

Ами то че родителите са виновни по принцип,е така .Ама извинявай,но какво означава  "първосигнални зверчета".Детето се ражда с характер,но той/характера/ се оформя с течение на времето.Това че дъщеря ми е буйна,своенравна и не и влизаш в главата...аз съм намерила начин да го направя.И успявам!
И престанете за всичко да упреквате държавата,социалните и т.н.те не са виновни заради детето ти,нито са длъжни да дойдат и да ти го възпитават.А това че трябвало да се намесят? Аман от такива дето за щяло и нещяло месят властите и ми "отнемат'' детето защо не било по нечий тертип  Трябвало да сигнализират,или те да дойдат защото моята Никол се биела за куклата,а твоят Гошко  кротко ревял.Това че тя не е случила на родители,е твое мнение,а това че твоето не е случило на такива е например мое такова,Ами намери език с детето си,а не да търсиш вината другаде  Въпрос на гледна точка..............

Точно това си означава - едно дете е куп от инстинкти, които крещят "ИСКАМ!!!!ИСКАМ СЕГА!!!" И дълг на ВСИЧКИ околни е да го научат, че така не става. На това му викат "социализация". Някои успяват... Други си събират "буйните и своенравни деца" на парченца от асфалта. А е бил нужен само малко мозък, за да се избегнат такива трагедии.
И да, в цивилизацията обществото смята, че е негова грижа да възпитава децата, ако родителите им не стават за такива.

Май настъпах някакво лично мазолче, а? Другояче не мога да си обясня обидния Ви тон към някой, когото изобщо не познавате.

Пак да си кажа - темата НЕ Е за сбиване по пясъчници, за кукли, колички и пр. случки от другите теми.

Темата е за добре обмислени злонамерени действия от страна на малко по-големи деца /4-5 и нагоре/.

Аз дори не мога да си представя, че главата на Иван може да роди някаква идея от този тип. Даже идея нямам как бих реагирала. Ако се случи да се забърка в подобна гадория, то това е сигнал, че здраво съм объркала нещо във възпитанието.

Много е важно лошото дете да почувства, че ни наранява, а не просто, че печели нещо

няма "лоши" деца. Въобще и не смятам, че едно 3-4-5 годишно дете е лошо.
Или че се е "родило лошо" ама и глупости пишете понякога.