Карате ли се на бебетата си?

Педиатърката ти е за смяна  .

Ох, надушвам поредния спор....
Ами лично аз...какво да ти кажа.... Чак "каране" не може да се нарече, но пък със сериозен тон използвам понякога думата "Не". Лошото е, че познавам семейства, чиято първа дума на бебето е била "неееееее"
Но за 6-месечно.....когато открива света....Трудно и неправилно за мен е да му се забранява нещо. По-скоро отделяй дразнителите, отколкото да го навикваш. Но нямам нищо против към годинката (образно казано) постепенно детето вкъщи да се приучи какво МОЖЕ и какво НЕ МОЖЕ да се пипа примерно и т.н.
Когато аз съм прохождала, майка ми е предложила на свекървата да приберат разните му статуетки от секцията . Та баба ми е казала умна приказка - Аааа, не, детето вече трябва да се учи какво е позволено и какво не.....

Че като се карате на бебето то разбира ли нещо?И аз това се питам,ама не съм лекар.

На 6м бебе да се караш   какво прави, че да му се караш.
 Дъщеря ми на 6м  освен да спи, яде, да си гука или гледа някоя играчка не е правила друго, а за това не виждам смисъл да се караш може и да греша.

Карала съм се, но меко, когато тръгна да лази и ми ровеше в саксиите. Има непозволени неща и той трябваше да научи кои са те. Когато плюеше храната пак съм се карала и постепенно престана. Но той беше вече на 9 месеца !

На 6м. бебе не съм се карала, то няма и за какво.
Виж като почнат да пипат навсякъде трябва да им се казва кое е правилно и кое не!

Няма за какво да му се карам ама напоследък взе да си смуче пръста,а пък аз не искам да му става навик и тогава му казвам "не" с по-твърд тон.А пък като му говоря сериозно ме гледа един такъв учуден.

На шест месеца не е имало повод да му се карам.

За какво да му се караш на 6 месечно бебе? 
Казвала съм с по-твърд тон НЕ, ако налапа някой боклук, който е докопал.
Има достатъчно време за каране.
Сега му се случва вече честичко.

 

Когато започна да лази и да пипа навсякъде тогава започнах с по-строг тон да казвам "не" - т.е. към 8-9-ти месец.

Няма да те разбере нито ако му се караш нито ако го биеш. Гушкай го и го обичай- от това има нужда бебчо.

На тази възраст - не. Когато проходи, имах поводи да го правя.

Именно и аз това си мисля.Първо той е толкова спокоен, че няма за какво да му се карам.А освен това и не мисля че би ме разбрал.Но според мен въпросът на лекарката беше зададен с цел да разбере дали бебето вече разпознава интонации и т.н.Затова и аз й отговорих, че не му се караме, но когато му говоря закачливо той се смее.Например имам една приятелка, която учи психология и в момента кара стаж като помага на деца аутисти.От нея знам, че майката на едно момченце, разбрала че нещо със сина й не е наред, тъй като никога не се смеел и не изразявал емоции още, докато бил бебе.Предполагам, че това  причината за въпроса.И все пак...

Не не се карам, няма да ме разбере и да го правя.Макар че като не се смея и съм сериозна , тя го забелязва и тя става тъжна и не се усмихва. 

Много умно - да кажеш на майката да се "кара" на дете на 6 месеца.  
Направо гениално, бих казала.
Даже може да го накаже с ръцете горе, в ъгъла, на колене, и отдолу да разсипе ориз, а в ръцете да му даде да държи една ютия.
Попитай я тази лекарка дали това е добър метод за възпитание.  
Ама как ще се карам на 6 месечно бебе???  
Че големият ми син не беше шляпван даже по дупето, докато не навърши 4 годинки.
Винаги ме е слушал, и винаги се е спирал, ако тръгне да прави някоя пакост, а аз му кажа:"Не".
Абе, луд народ колкото искаш.  

Е не, тук изобщо не е ставало въпрос за бой!Кой нормален човек ще тръгне да бие бебе на 6 месеца?!

Аз друго си мисля, ама да не вкараме муха на майчето в главата. Дали докторката не е имала предвид да разбере как реагира бебето?! Докторката е питала какво прави бебето, като му се карат, а не е казала да му се карат Знае ли човек какво точно всъщност е имала предвид

На 6м.бебе да се карам
Първо ,че няма полза,второ на тази възраст няма да разберат "изсипалият се порой от думи"върху бебешката глава Трето -не се сещам повод.
На 6м. бебето има нужда от гушкане ,от успокоителни думи  ......
А "реакция"при бебе като :учудване ,радост... ..и т.н могат да се видят от мама и без да се кара на малчо.
Явно педиатърката ти е имала нещо конкретно  предвид ,за да те пита това.

Да и аз това си мислех.Виж какво съм написала на първата страница.

cremcaramel, твоята педиатърка много ме разсмя!  

Случвало се е да му се "карам" - кресвала съм му няколко пъти, когато ме изкара от нерви (на 6 месеца вече обикаляше къщата подпирайки се по мебелите). Но той си е пакостник, нарочно пипа където не трябва за да ме изпробва. Обикновено и само едно "НЕ" е достатъчно, но понякога ми прави на пук.   Не се гордея с това и се старая да внимавам и да не му се карам, а да му обясня. Защото определено ме разбира, а и с викане и плескане нищо няма да се получи. Само най-много да ми прави още повече на пук.

Ами, като й казах че се смее като му говоря по-мило и закачливо и тяповече нищо не каза.

Карамелче, значи прави се оказахме.... Просто не исках да ти вкарвам мухи в главата, но наистина е питала, защото може би е имала съмнения в реакциите на бебето, и понеже няма как да го наблюдава по-дълго, те е попитала Всичко е наред

(и моето доки ме попита как се държи бебето при силен шум например, след като при един преглед малката просто си гледаше в тавана спокойно, докато той я "чоплеше" със слушалки и пръсти )Нали приемат рева при преглед за нормална реакция, може би това го е учудило

Напълно подкрепям!

На 6 месеца не е имало за какво да му се карам.
Сега вече поводи има , но се старая да обяснявам кое е редно и кое не, а не да се карам.
Пък и ако все пак се скарам ,той само ми се смее.

Моята бебка е на 4 месеца и аз един път се пробвах да и викна но тя успешно ме надвика след което и двете се смяхме.Бащаи и той беше пробвал,но тя и него го надвика успешно.

На толкова голямо бебе,не.Но като порасна моя хубостник почти няма ден в който да не сме му се карали.Голям непослушник е.....

Разбира се, че й се карам на дребната. Като й се реве, да реве докато си е у дома. Не ми се разхожда изпотено бебе навън. 

Да се карам е много силно казано,някога избухвам ,но гледам да изляза от стаята, за да не я уплаша и разтроя, но определено от по-висок тон се сърди и разплаква.

на 2 пъти не ми издържат нервите и му казвам нещо на по-висок тон, но той пък се разсмива много от това. 100% не ме разбира... добре, че поне се забавлява.

Когато родителят изразява емоция чрез поглед, лицеизраз, тон на гласа, нормално е бебето да отговори по свой начин, това да му направи впечатление, повод за тревога е ако емоцията на близкия човек не му въздейства. Може би това е имала предвид тази лекарка, задавайки въпроса си, макар и доста неточен.   Дъщеря ми сега е на 11 месеца, но от каране не се повлиява добре, просто се разплаква и следващият път повтаря същата грешка. Рядко й повишам тон, и то когато съм изнервена, не го правя целенасочено. При нея действа строгото изражение на лицето ми, твърдо "н"е и най-вече действие - правя това, което знам, че е правилно, без да обръщам внимание на плача й...  

Мисля, че е съвсем нормално, когато родител е изнервен в някакъв момент да повиши тон. Не мисля, че някой ще крещи нарочно и неистово на бебето си 

Хей,хей, говорим за 6месечно! Аз почнах да казвам - не пипай тук, внимавай с това, чак като взе да щъка из цялата къща, да пипа, вече ме разбира и то доста добре какво й казвам!
Сега друг е въпросът, че викам понякога, ама то си е до характер явно!

Смени педиатърката
С по-остър тон - да , но чак да се карам

По -долу се вижда на колко е моето дете.От месец някъде започнах да й правя забележки и да й повишавам тон когато дърпа покривката от масата,дърпа си чорапите и ги хвърля от количката,когато плюе с пълна със храна уста.100% ме разбира щото някой път се разплаква ако викна повече.Но мисля,че е нормално да й правя забележки за такива неща.Тя трябва да знае че не всичко е позволено.Ами на вас ви е рано още за забележки.
Мисля,обаче че изместихме малко темата.

В такава крехка възраст не съм се карала ,но сега ми се налага понякога да
правя забележки с по-сериозен и остър тон.Все пак трябва да знае ,че не
всичко е разрешено.

Какво да се караш на 6 месечно бебе? Това ми се струва абсурдно. Моето дете е 'голямо' в сравнение с твоето и пак не се карам, а въртя пръст, защото едва ли от много думи би разбрала.

Виждала съм хора, които удрят 6 месечно бебе, та нищо не може да ме учуди. Сина ми е на година и половина и не му се карам, а обяснявам, показвам или го отстранявам, ако се налага. Помнете, че децата ни ще се отнасят със себе си така както ние се отнасяме към тях. Аз предпочитам сина ми да се обича и разбира, вместо да се мрази и критикува. Но хора разни. Педиатри, също.

На 6 месеца бебето ми все още предимно лежеше по гръб. Когато я оставях на спалнята, се въртеше на ляво и на дясно, но дори не можеше да лази, а всички предмети, до които имаше достъп, и ги давах аз. Не виждам за какво съм можела да и се скарам.
Също и когато проходи, гледах да няма опасни предмети из стаята или такива които може да счупи или повреди, вместо да и се карам, че проявяа интерес към тях, което е най-нормалното нещо за бебе на тази възраст. По-скоро я насърчаах в изследователските пориви
Сега и се карам, когато иска да изскача на улицата, за да прави "дзак" на колите, които минават. Но мисля, че вече може напълно спокойно да ме разбере.

АЗ не се карам,няма да ме разбере.Макар, че усеща кога и говоря гальовно и кога не.

на 6м. със сигурност няма да те разбере ако му се скараш

Да наистина трябва да сме по внимателни с децата ни те не разбират че сме нервни или недоспали въпреки че на мен ми се е случвало да повишавам тон но осъзнавам че не е редно.Моето момче като му кажа не и много плачка.А за лекарите наистина задават едни такива въпроси че да се чудиш какво да им отговориш.За карането аз го възприемам по друг начин не като нещо лошо та именно ние сме тези които го учим на добро и зло.

Какво прави едно бебе на 6 месеца,че да му правиш забележка 
За мен е абсурдно,страховете ви не са основателни на тази възраст.
Гледай си детето по твоя начин,не по начина на някакъв..... странен педиатър 

Променям си тона, настроението, изражението ...но не крещя и не се карам на бебоци !

На 6м нямаше за какво да му се карам.Започнах да правя това,когато започна да пълзи и да се изправя,да пипа разни работи..Определено разбира,когато му се карам.

Да, карала съм се. Съвсем нормално е едно бебе на 6 м. вече да прави бели или да прави на инат. Тогава едно строго и извито "Нееее!" върши добра работа. И детето много добре разбира значението и на думата, и на тона.

Аз не мисля,че едно бебе на 6 м. ще разбере когато му се караш.По тона може и да усети,че има нещо нередно,но едва ли ще разбере това за което му се караш.Едва сега започнах да се карам на бебо за белите ,а той е на година и пет месеца вече и ме разбира прекрасно,защо му се карам.(карам е силно казано,по скоро натъртвам на не-то)

Само не мога да разбера защо така нападате педиатърката ни?!Тя не ми е казвала да се карам на Ясен, просто ме попита как реагира като го правя, ако го правя...И освен това въпросът  ми беше насочен към това как другите родители се държат с децата си и дали им се карат...

Аз  мисля, че педиатърката е искала да разбере дали бебето реагира по някакъв начин при промяна на гласа на родителите или нещо подобно

И аз много съм се чудила за карането... в идеалния случай, не бих искала да му се карам, ама не живеем в стерилен свят, и много неща са забранени, уви... на 6 месеца не съм сигурна дали ме разбираше, но сега вчера навърши 8 и вече определено разбира... тя много бързо пълзи и като докопа нещо, което е забранено и като кажа строго "не" - замръзва на място и чака да види какво ще направи.. аз отивам и я премествам, а ако не я преместя, смята го за разрешение да продължи да си прави каквото прави. А чак за каране - не знам, със сигурност рано или късно ще се наложи, предполагам..

А за това какво може да прави едно бебе на 6 месеца - чак сега оценявам колко ми беше кротко първото... Алекс сега ме побърка още от 6 месеца - за секунда не се спира, навсякъде пълзи, и може половин час да чака, за да си отклоня вниманието и да запълзи в забранена посока - много ме дебне например къде ще си оставя книгата... е, това ме научи много да внимавам къде оставям разни неща

На шест месечно бебе не съм се карала,то и няма за какво  Явно педиатърката е имала нещо друго впредвид и не сте се доразбрали.

Не съм се карала,но един път се случи да повиша тон на таткото,малчо увиси джуки и се разплака

Не се карам.И да викам ефект няма,защото е много малка и изобщо няма да ме разбере.Пазя си нервите за по-късен етап

На бебе не,но като проходи и почва да пипа само казвам Не там и то пак не е каране.

На 6 месеца не. Започнах наскоро, като пропълзя, да казвам "нееее" , когато доближи контактите или саксиите

На 6мес. бебето усеща кога се нервирам,макар че не разбира защо.А аз понякога му се "карам" малко,когато го храня с пюре,защото много мърда,целия се цапа и ми е голям зор,докато го нахраня,но то милото не  е виновно,не го прави нарочно,разбира се. И аз като се замисля спирам да се нервирам,даже ми става гадно,че се дразня на невинното си бебче. Има време да се караме като порастнат и започнат да правят истински бели.

Случвало ми се е няколко пъти да повиша тон и да се скарам за нещо.Странно,но всеки път когато го направя Биси се залива от смях. Аз и се скарам,тя ми се киска.Това действа страшно обезоръжаващо.

Лекарката е искала да разбере дали бебето реагира на интонациите ти - дали се развиват комуникативните му способности. Аз не съм се карала на детето си, но съм изразявала неодобрение от момента, в който започна да се движи самостоятелно - с пълзене и в проходилката. Все ходеше и пипаше там, където не й е работа. Тогава съм й казвала "Не" със съответния тон. На нея й беше забавно, че като пипа на забранени места, аз винаги казвам "Не" Един вид, кефеше се, че може да предвиди какво ще се случи и нарочно ме изпробваше:)

  на 6м. да му се караш, защо че спи и яде
Повишавам тон когато върви на беля - разбира ме, но пак си прави каквото си иска в повечето случай

Наистина е много малко детето ти да му се караш.Аз се карам на дъщеря ми като прави бели но повечето пъти файдата е никаква   

Повишавала съм тон, говорила съм по-строго. Като за 6 месечно бебе толкова.
Започнах да се карам доста след годинката

Зависи какво разбираш под каране. Повишавам тон понякога, защото така й привличам вниманието, когато така се е размрънкала, че само своето си гласче чува. Не съм някой идиот, който си мисли, че може да се скара на 6 месечно бебе и то ще си вземе поука. Но има моменти, в които започвам да забелязвам проявяване на характер и тогава се налага да й говоря по-твърдо. Мисля, че това е имала предвид твоята педиатърка. Просто не се е изразила правилно.

не сьм се карала когато е бил на 6 месеца.
сега се карам, но кой ли ме слуша

На моя малчуган когато беше на 6 месеца няколко пъти съм му викала. А на 2 пъти го плеснах съвсем леко, понеже с това хранене ме влудяваше. После обаче се чувствах ужасно и сега - ако ме ядоса дишам дълбоко, броя до 3...и ако това не помогне излизам от стаята за 30 секунди Това винаги помага

на 6 месеца за какво да му се караш....
иначе сега му се карам...доста

Като я погледна, и съм най-щастливия човек на света. Как да и се карам. Все пак на 2 месеца сме още. Ще видим 

Божеее!   не съм му се карала, не се карам и мисля (от личен опит), че това е най-бързо изхабяващата се тактика. освен всичко друго е и обидна и за двете страни, според мен. и изобщо прояви като викане и пляскане на бебета и малки деца ми действат много зле на нервите. който има проблеми е редно да търси специалист. позицията "по-силен и по-слаб" спрямо едно същество, което по никакъв начин не може да се защити е тотално гнусна.  

и не намирам нищо ненормално в това, че едно друго човешко същество проявява характер. естествено, това не съм аз. то не е мое копие. естествено, че ще си проявява характера!  ако аз не съм в състояние да уважавам нечий друг характер, значи изобщо не съм за семейство по принцип. аз не правя разлика в начина, по който третирам съпруга и сина си - и двамата се опитвам да ги разбера такива, каквито са. и съответно да намерим начин да се приемаме с характерите си. не разбирам това типично българско тъпкане на индивидуалност у бебетата - аз ще му кажа колко да яде, аз ще реша кога ще яде, аз ще кажа кога на разходка, аз ще реша ще пие ли мляко или ще тъпче пюрета... супер тъжно е. бебетата са малки човеци. 

смени си така наречената "педиатърка"!

а карането в твойте очи само крясъщи и шамари ли са????

а на 6 месеца и една година е лесно да живеете в разбирателство.....когато дойде времето да си проявява ината.....е по-трудничко....пожелавам ти да не разбереш....или да имаш железни нерви....и да не трепваш......

  И аз така.Само дето не лази.Това за мен не е каране дори.Просто да свиква какво не бива да прави.На 6м само за храната като кажеше бърррррр казвах не.Вече знае че не бива да го прави. Като е прав и се държи за секцията всичко иска да пипа, но още му е рано да му се карам.Като проходи сам тогава ще му покажа какво не бива да пипа.

Аз напълно разбирам какво е искала да каже педиатърката. Марти има моменти, когато като не стане на неговото и се обижда, и даже не иска да ме погледне.Аз не се крам, не повишавам тон. Но когато иска нещо и не го получи той се обижда и нацупва. Мисля, че е нормално децата да изразяват чуства и емоции /едва ли могат да ги "облекат" в думи/ и съм убедена, че всичко разбират, а не както беше казано по-горе, че нищо не разбирали.

На шест месеца не намирам никакъв повод да се карам на бебето. Вероятно още дълго няма да е част общуването ни.
Иначе скоро й се скарах един-два пъти, за да чуе голямото юначе и да не чувства, че "критиките" са само за него. В общи линии й  казах да престане веднага да му пречи, за да може големият да заспи. Всъщност идеята беше и двамата да заспят 

Аз от скоро казвам "не" от време на време на Алекс. Но това не е каране. Не знам какво правеше оня ден, казах му "не" и го пипнах по ръчичката. Нацупи се, разсърди ми се и заплака тъжно.
Не му прави впечатление ако се карам на кака му. Това ме навежда на мисълта, че няма да има смисъл да му се карам... поне на този етап.

На 6 месеца не съм имала поводи да се карам на децата си.
В по-късна възраст вече е неизбежно.

Съгласна съм, че бебебта са "Човеци", към които трябва да подхождаме с такт и уважение. А това, че са "малки човеци" още повече ни задължава да си подтискаме нервите и да се опитваме да ги разбираме и  да ги обичаме безрезервно. Мисля, че те са много чувствителни откъм нашата реакция - все пак на тази възраст ние сме целия им свят  Макар че, когато ти се струпат хиляда проблема на главата и малкото човече реве като за световно...е възможно и да забравим тази красива максима

Ха-ха, стига де! Какво може да прави бебе на 6 месеца, че да си заслужи да му се карат?
Моята отскоро ходи почти стабилно, а пълзи от 10-месечна. Едва тогава започнах да употребявам "Не!"-то. Тя обаче, като го чуе, започва да се смее.  Явно го приема за игра, знам ли. Затова предпочитам да махна това,което искам да спася, а не да викам по нея. Ще има време и за това. 

Не може да се нарече каране,а промяна на тона.Попитала те е защото иска да разбере дали по различен начин реагира,когато промениш тона си към него.Това е нормално-значи възприема правилно.Не е каране,а по-скоро то трябва да се учи от малко кое е редно и кое не.Ако изобщо не променяш тона,какво?Като проходи ще хване някоя чаша ще я счупи и ти какво?Ще му се усмихнеш и ще му кажеш браво ли?Или ще се намръщиш ще промениш изражението и тона си и ще му обясниш,че така не е редно./Не говорим за викане и крещене/...Точно така се учат децата кое е редно и кое не.Ако им позволяваме всичко идва един ден...в който жестоко съжаляваме,че не сме се "карали" навремето.А и детето си мисли,че всичко му е позволено и си прави това,което иска,като знае,че няма кой да му се скара.Аз познавам няколко такива деца и носят на родителите си безброй главоболия...И те вече са големи и родителите и сега не позволяват никой да им се кара.А иначе се оплакват,че не били послушни...и ръце вдигали от тях...Ами как да им обясниш,че всичко идва от възпитанието.Детето свиква,че има кой да го защити при един спор или кавга,знае че няма да му се карат и дори понякога изопачава така нещата,че да се изкара невинно...Родителите естествено вярват на детето си....но не знаете какви лисици могат да бъдат децата само и само да стане на тяхното....
Отплеснах се пак,но да обобщя.Педиатърката ти е питала това,за да разбере дали детето ти разбра по интонацията ти,кога прави нещо редно или нередно...дали има някакви чувства вече...
При нас беше така-ако баткото заплаче,малкият също започваше да плаче...Те незнаят защо го правят,но разбират,че нещо става...същото е и със смеха...

предлагам да се качиш малко нагоре из темата и да помислиш какво съм визирала като съм говорела за шамари и крясъци. четирите въпросителни ги подминавам, забелязала съм, че често реагираш първосигнално.

за това как ще се оправяме след година и половина възраст, нямам никакви притеснения. с инат се справяме и в момента. с положително отношение. при всички случаи подходът с уважение е по-лесният за ползване. нямам нужда от пожелания, много твърдо съм убедена, че правя най-правилното нещо. все пак благодаря.

аз самата съм пример за себе си как да се справям с инат, така че да няма разрив между двете страни.

Не, разбира се. Не виждам за какво.