Темата, която поставям е провокирана от един въпрос, който педиатърката ми зададе последния път, когато водих моя бебок на детска консултация.Въпросът й беше дали, когато се карам на сина си, той ме разбира и се нацупва.Бях доста изненада от това, защото ние с мъжа ми никога не се караме на детето си.В крайна сметка той е бебе на 6 месеца и не виждам за какво да му се карам.Най-малкото не смятаме, че това е начинът да го възпитаваме.Искам да попитам други майки на бебета дали се карат на децата си и за какво.Защото в последствие с мъжа ми се замислихме дали не постъпваме грешно като не му правим забележки, тъй като по този начин в един момент детето може да не успява да разграничава правилно от грешно.Какво мислите вие и какви методи на възпитание използвате?
- Публикувана: 18 юни 2009, 11:17 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2009, 23:19 ч.
Карате ли се на бебетата си?
Ох, надушвам поредния спор....
Ами лично аз...какво да ти кажа.... Чак "каране" не може да се нарече, но пък със сериозен тон използвам понякога думата "Не". Лошото е, че познавам семейства, чиято първа дума на бебето е била "неееееее"
Но за 6-месечно.....когато открива света....Трудно и неправилно за мен е да му се забранява нещо. По-скоро отделяй дразнителите, отколкото да го навикваш. Но нямам нищо против към годинката (образно казано) постепенно детето вкъщи да се приучи какво МОЖЕ и какво НЕ МОЖЕ да се пипа примерно и т.н.
Когато аз съм прохождала, майка ми е предложила на свекървата да приберат разните му статуетки от секцията
. Та баба ми е казала умна приказка - Аааа, не, детето вече трябва да се учи какво е позволено и какво не.....
Ами лично аз...какво да ти кажа.... Чак "каране" не може да се нарече, но пък със сериозен тон използвам понякога думата "Не". Лошото е, че познавам семейства, чиято първа дума на бебето е била "неееееее"
Но за 6-месечно.....когато открива света....Трудно и неправилно за мен е да му се забранява нещо. По-скоро отделяй дразнителите, отколкото да го навикваш. Но нямам нищо против към годинката (образно казано) постепенно детето вкъщи да се приучи какво МОЖЕ и какво НЕ МОЖЕ да се пипа примерно и т.н.
Когато аз съм прохождала, майка ми е предложила на свекървата да приберат разните му статуетки от секцията
. Та баба ми е казала умна приказка - Аааа, не, детето вече трябва да се учи какво е позволено и какво не..... 
На шест месеца не е имало повод да му се карам.
Когато започна да лази и да пипа навсякъде тогава започнах с по-строг тон да казвам "не" - т.е. към 8-9-ти месец.
Именно и аз това си мисля.Първо той е толкова спокоен, че няма за какво да му се карам.А освен това и не мисля че би ме разбрал.Но според мен въпросът на лекарката беше зададен с цел да разбере дали бебето вече разпознава интонации и т.н.Затова и аз й отговорих, че не му се караме, но когато му говоря закачливо той се смее.Например имам една приятелка, която учи психология и в момента кара стаж като помага на деца аутисти.От нея знам, че майката на едно момченце, разбрала че нещо със сина й не е наред, тъй като никога не се смеел и не изразявал емоции още, докато бил бебе.Предполагам, че това причината за въпроса.И все пак...
Препоръчани теми