Да, карала съм се. Съвсем нормално е едно бебе на 6 м. вече да прави бели или да прави на инат. Тогава едно строго и извито "Нееее!" върши добра работа. И детето много добре разбира значението и на думата, и на тона.
- Публикувана: 18 юни 2009, 11:17 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2009, 23:19 ч.
Карате ли се на бебетата си?
Аз не мисля,че едно бебе на 6 м. ще разбере когато му се караш.По тона може и да усети,че има нещо нередно,но едва ли ще разбере това за което му се караш.Едва сега започнах да се карам на бебо за белите ,а той е на година и пет месеца вече и ме разбира прекрасно,защо му се карам.(карам е силно казано,по скоро натъртвам на не-то) 
И аз много съм се чудила за карането... в идеалния случай, не бих искала да му се карам, ама не живеем в стерилен свят, и много неща са забранени, уви... на 6 месеца не съм сигурна дали ме разбираше, но сега вчера навърши 8 и вече определено разбира... тя много бързо пълзи и като докопа нещо, което е забранено и като кажа строго "не" - замръзва на място и чака да види какво ще направи.. аз отивам и я премествам, а ако не я преместя, смята го за разрешение да продължи да си прави каквото прави. А чак за каране - не знам, със сигурност рано или късно ще се наложи, предполагам..
А за това какво може да прави едно бебе на 6 месеца - чак сега оценявам колко ми беше кротко първото... Алекс сега ме побърка още от 6 месеца - за секунда не се спира, навсякъде пълзи, и може половин час да чака, за да си отклоня вниманието и да запълзи в забранена посока - много ме дебне например къде ще си оставя книгата... е, това ме научи много да внимавам къде оставям разни неща
А за това какво може да прави едно бебе на 6 месеца - чак сега оценявам колко ми беше кротко първото... Алекс сега ме побърка още от 6 месеца - за секунда не се спира, навсякъде пълзи, и може половин час да чака, за да си отклоня вниманието и да запълзи в забранена посока - много ме дебне например къде ще си оставя книгата... е, това ме научи много да внимавам къде оставям разни неща
, когато доближи контактите или саксиите 
На 6мес. бебето усеща кога се нервирам,макар че не разбира защо.А аз понякога му се "карам" малко,когато го храня с пюре,защото много мърда,целия се цапа и ми е голям зор,докато го нахраня,но то милото не е виновно,не го прави нарочно,разбира се. И аз като се замисля спирам да се нервирам,даже ми става гадно,че се дразня на невинното си бебче. Има време да се караме като порастнат и започнат да правят истински бели.
Аз и се скарам,тя ми се киска.Това действа страшно обезоръжаващо.
Лекарката е искала да разбере дали бебето реагира на интонациите ти - дали се развиват комуникативните му способности. Аз не съм се карала на детето си, но съм изразявала неодобрение от момента, в който започна да се движи самостоятелно - с пълзене и в проходилката. Все ходеше и пипаше там, където не й е работа. Тогава съм й казвала "Не" със съответния тон. На нея й беше забавно, че като пипа на забранени места, аз винаги казвам "Не" 
Един вид, кефеше се, че може да предвиди какво ще се случи и нарочно ме изпробваше:)
Един вид, кефеше се, че може да предвиди какво ще се случи и нарочно ме изпробваше:) 
Препоръчани теми