Не може да се нарече каране,а промяна на тона.Попитала те е защото иска да разбере дали по различен начин реагира,когато промениш тона си към него.Това е нормално-значи възприема правилно.Не е каране,а по-скоро то трябва да се учи от малко кое е редно и кое не.Ако изобщо не променяш тона,какво?Като проходи ще хване някоя чаша ще я счупи и ти какво?Ще му се усмихнеш и ще му кажеш браво ли?Или ще се намръщиш ще промениш изражението и тона си и ще му обясниш,че така не е редно./Не говорим за викане и крещене/...Точно така се учат децата кое е редно и кое не.Ако им позволяваме всичко идва един ден...в който жестоко съжаляваме,че не сме се "карали" навремето.А и детето си мисли,че всичко му е позволено и си прави това,което иска,като знае,че няма кой да му се скара.Аз познавам няколко такива деца и носят на родителите си безброй главоболия...И те вече са големи и родителите и сега не позволяват никой да им се кара.А иначе се оплакват,че не били послушни...и ръце вдигали от тях...Ами как да им обясниш,че всичко идва от възпитанието.Детето свиква,че има кой да го защити при един спор или кавга,знае че няма да му се карат и дори понякога изопачава така нещата,че да се изкара невинно...Родителите естествено вярват на детето си....но не знаете какви лисици могат да бъдат децата само и само да стане на тяхното....
Отплеснах се пак,но да обобщя.Педиатърката ти е питала това,за да разбере дали детето ти разбра по интонацията ти,кога прави нещо редно или нередно...дали има някакви чувства вече...
При нас беше така-ако баткото заплаче,малкият също започваше да плаче...Те незнаят защо го правят,но разбират,че нещо става...същото е и със смеха...
Отплеснах се пак,но да обобщя.Педиатърката ти е питала това,за да разбере дали детето ти разбра по интонацията ти,кога прави нещо редно или нередно...дали има някакви чувства вече...
При нас беше така-ако баткото заплаче,малкият също започваше да плаче...Те незнаят защо го правят,но разбират,че нещо става...същото е и със смеха...