Държавно или частно училище

Може би една от причините за приравняването на българските частни училища със заплащането на чужд образователен модел /макар и неточно/ в темата, е това, че и двете форми са алтернатива на българското държавно училище с редица удобства, които предлагат /да не ги нарека предимства или плюсове, което би могло да мине за спорно становище/. Другото, което ги обединява в тази тема, е изборът да се заплати нещо, което уж би могло да се получи и срещу по-малка сума или безплатно. Което всъщност е предмет на темата - какво и защо плащаш /или не плащаш/ и какво получаваш.

Не е истина колко правописни грешки има на 2 реда. Имах по-добро мнение за българското образование - без значение държавно или частно! Моля те, като пишеш, натисни преди да публикуваш един бутон долу вдясно "Проверка правопис". Срамота!

И смяташ, че на 10 години можеш да си сигурен дали едно дете е подходящо за описаните по-горе професионални пътища?!
На тази възраст все още тепърва откриват света и себе си и твърде рано да ги насочваме професионално, а те самите изключително рядко \ само ако има силен наследствен елемент в семейството - лекари, музиканти,...\ да не кажа никога не биха могли да са сигурни какво искат и най-вече в кое са добри. Затова за мен трябва да им се дава шанса да опитат от всичко, което пожелаят - и спорт, и изкуства, и музика, и литература и математика и чак към 14-16 може да се говори за съзнателно насочване на едно дете.
Въпреки увереността, че синът ми има някакви математически заложби изпитвах страх да го запиша в математическа гимназия именно, за да не пропусна или стъпча в зародиш друго важно нещо в развитието му. И досега от време на време се питам дали постъпих правилно. Добре, че поне има добри преподаватели и по останалите предмети така че ако има още някаква заложба се надявам да не остане неоткрита.

Определено заставам зад мнението на ana.За момента не намирам основателна причина да предпочета частното училище пред държавното . И ще се опитам да обясня защо.Първо да поясня, че гроздето не ми киселее въобще.
Второто нещо, което искам да споделя е това, че всички знаем, колко съществена разлика може да има в нивото на преподаване и дисциплината както между две държавни училища, така и между 2 частни такива.Така, че и в двата случая нещата не следва да се обобщават, а просто да се се сведат до избор на добро училище, със сериозни преподаватели и затегната дисциплина.Като понятие "добро" пак на моменти е относително, тъй като на практика нито в държавно, нито в частно училище може да бъде постигнат оптималния вариант с идеални учители по всичко.. Все нещо ще куца, говоря на ниво 5-7 клас. И за да не ме погнете, че съм от отбора ,защитаващ СМГ /въпреки че въобще не отричам добрата подготовка на учениците им за кандидатстване в гимназии след 7 клас, напротив/ ще ви кажа, че  децата ми учат в столично основно училище, в което нивото на преподаване по болшинството предмети е на ниво.Колкото до пакета от допълнителни услуги, който предлага частното училище в таксата си, ще си позволя да поспоря.Да, предлагат се разни видове спорт, занимания по интереси, вокални групи и прочие.Но за човек, сериозно занимаващ се с едно от гореупоменатите неща, предлаганото дори и в частното училище не е достатъчно.Като пример ще ви дам  голямата ми дъщеря, която понастоящем е седмокласничка.От3 годишна пее във вокална група, при това  не към училище, а в такава, в която се влиза след прослушване.Въпреки множеството участия в концерти, към един момент осъзна, че групата не предоставя опции да по-нататъшното й развитие в тази насока.Затова се насочихме към индивидуален педагог.Мисълта ми е,че нито държавно, нито частно училище дава възможности за такъв тип развитие.Същото е и със спорта, дадено частно училище ще предлага тенис, плуване, бойни изкуства, футбол, баскетбол и т.н.Много  държавни   училища също предлагат набор от спортове.Но представете си, че дадено дете иска да тренира спорт, невключен в съответния пакет от допълнителни услуги на частното училище..Какво правим тогава, пак сме принудени да запишем детето на въпросното занимание някъде навън, срещу допълнително заплащане.
И не на последно място да споменем и подготовката за кандидатстване.Без бой си признавам, че разчитайке единствено на наученото по български и математика в държавното училище, дори при наличието на добри преподаватели по двата предмета, едно иначе добре справящо се в училище дете трудно ще се представи подобаващо на въпросните изпити.Наистина се налага допълнителна подготовка в школи и курсове.Но...Имам познати родители, чиито деца учат в частни училища и въпреки това при подготовката за 7 клас отново залагат  на допълнителни курсове.Т.е също считат, че  даденото в училище като познания не  прави прави децата им достътъчно конкурентноспособни.И за да не кажете ,че съм голословна ще ви цитирам позната, чиято дъщеря към момента е шестокласничка в Света София.Детето е винаги контролирано, не  е  оставено на самотек,отличничка е, родителите са амбициозни и в тази връзка са преценили, че дъщеря им ще посещава школа още от тази година.Т.е процедират досущ като един интересуващ се от развитието на детето си родител в държавно училище.

Прочетох тук - там в тази тема и съм озадачена от безсмислените спорове в нея. А всичко е много по - просто. Хората, които дават толкова много пари за частно образование го правят с увереността, че то ще подготви децата им за уни в чужбина. А за да бъде приет един студент навън са необходими 2 неща - сравнително добро владеене на някакъв западен език и добра диплома. ( Повечето уни приемат с диплома между 5 и 5.50 и 80 точки на тойфел,  много тежко изисквание ли е? )Тези условия може да се достигнат както в частно, така и в държавно училище, зависи от ученика. Изключение правят Оксбридж, Харвард и още някои много елитни, но за там се иска дарба в някоя област, освен акъл в излишък ...Когато децата отидат навън, далече от опеката на мама и тате и трябва да се справят сами с предизвикателствата, на преден план излизат личните качества и най-вече потенциала. На когото бог е дал повече, се справя по-лесно, другите се влачат с години и половината изобщо не завършват.
В България всеки средно интелигентен човек няма да има проблеми да влезе в избрания универитет или специалност, а завършването е гарантирано на всички Реализацията зависи от други неща
Защо спорите?

Лично аз не виждам някой да спори.

Има по-различен диалог между Рила и Някойси, но пък е доста интересен.
Вероятно имат неща за доуточняване от предишни теми.

А защо образованието се сведе до български език, математика, английски и др задължителни предмети. Аз съм на мнение, че предимството на ЧУ е именно в артистичния свят, който се опитват да създадат като атмосфера. Там децата имат часове по рисуване и наистина рисуват, а не да бягат от часа, защото не е важен предмет. Имат часове по танци и не е срамно да могат да танцуват валс например. Ами това е час и от възпитанието. Това мисля че е основното предимство на ЧУ. То е  атмосфера, не само учене до побъркване.

Има и държавни училища с много богата задължителна "развлекателна" програма. Дъщеря ми (1ви клас) има седмично 2 часа бални танци, 2 часа народни танци, 2 часа изобразително изкуство, 2 часа керамика, 2 часа музика и 3 часа физическо възпитание, плуване половин година + по желание (безплатно) класически балет. Платени занимания по желание - модерни танци, хип-хоп, брейк, шах, баскет и волейбол, таекуондо и много други във комплекса на символична цена.
"Сериозната" програма също е на ниво - 9ч български език и 6 часа математика, единствено английския е малко за моя вкус (3ч.), но от 2ри клас включват втори език.
Също така има и транспорт и то с чисто нови автобуси (не бусчета на 20 години) на напълно приемлива цена спрямо другите училища.
Що се отнася до базата, бих казала, че е несравнимо по-добра от тази на болшинството частни училища.
С това не отричам качеството на някои такива, но за мен единственото частно училище в БГ, което е класи над гореспоменатото ДУ е ААУ, което за жалост на този етап не можем да си позволим.

Ако имаш предвид Англо-американското училище (извини ме, но абревиатурите малко ме объркват), то за него мога да кажа само (а сведения имам от колеги), че академичното ниво е доста ниско. Но именно тук говорим за различния тип избор: дали искаш учителят да е нещо като гувернант, да забавлява, или да подготви на по-академично ниво детето ти (разбира се, значение има и възрастта). В това училище учат предимно чуждестранни ученици, подобни на нашите в колежа - обучението им е по специална, много по-лека програма, направо елементарна, в сравнение с тази на българските ученици.

Аглая, извини ме , но мисля че мнението ти за ААУ е крайно и емоционално. Предполагам, че визираш гимназиалния курс и е несериозно да твърдиш , че IB програмата им е елементарна и то спрямо българската. Даже намирам за абсурдно твърдението ти.
Тази учебна година ще завърши първият випуск 12 клас на ААУ.  Ми почакайте да видим резултати преди да оплюем всичко ново за БГ. IB програмата е доказана в цял свят система с десетилетия опит, добре че се намерихме ние БЪЛГАРИТЕ, да я принизим като качество и ниво под БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ.

Шнапи, кое е това училище?

Не мога да се съглася с теб, поради простата причина, че освен, че имам близки познати с деца във въпросното училище, аз самта преди много години съм учила в подобно в чужбина (баща ми беше димпломат). Единствено математиката е на доста елементарно ниво, но всичко останало е поднесено на по-разбираем език.
Това което ми харесва в този тип училища е отношението към децата като към личности и наблягането на практичната страна на нещата, а не сухата теория.
Там насърчават логичното мислене, а не зубренето. Мога още доста примери от живия живот да дам, но честно казано не виждам смисъл, при положение, че нищо в нашата система няма да се промени.