Как реагирахте на резултата, че сте бременни? Бяхте ли в депресия?

Точно така се чувствах и аз.
Много време ми трябваше да свикна с мисълта, че ще ставам майка. Мъжът до мен ми вдъхна увереност с безрезервната си подкрепа и любов през този ужасно труден за мен период .

Ти си знаеш най-добре и ще решиш правилно за теб и за детето.
Първият път бях на 30 и като видях двете чертички изпаднах в ужас, макар че винаги много съм обичала децата и съм искала да имам дечица. Планирана сватба след месец, мъжът ми без работа, а бум детето е на път?! Бях в безтегловност около 15 минути, със свито сърце, корем и треперещи крака казах на таткото .... и о ужас, той каза "добре" и излезе от стаята .... след малко се върна с рози, но това време докато го нямаше аз гледах в една точка и се чудех на кой свят съм ... Май около седмица се чудех дали да задължа бебо, след това просто една сутрин се събудих и вече знаех, че то си е дошло при мен и аз трябва да си го гледам, трудно-лесно - това е положението .... Не съжалявам въобще за решението си. Второто бе планирано и пак бе малко шокиращо когато видях чертичките, но тогава тримата (с мъжа ми и дъщеря ми) се радвахме заедно.
Пак ти казвам - каквото и да решиш не се обвинявай, а си повярвай ... Никога няма да си по-готова или моментът да е по-подходящ, така че - смело!

Към авторката. Ако все още ни четеш , искам да ти кажа, че ако решиш да оставиш бебето можеш да промениш и своя и неговият живот към по-добро. Пишеш че си имала трудно детство: бъди майката която ти си искала да имаш. Обикновенно деца които са имали трудно детство после или са много добри родители и домушари или обратното.
Ще се справиш, ще имаш стимул да се бориш и всяка усмивка на малкото същество ше те убеди, че не си сбъркала.


От мен успех каквото  и да решиш.

П.П Още един съвет: сега си ранима и реагираш емоционално, но това че от форума пишат неща които не ти допадат, не трябва да те разстройва всеки си казва мнението и ти си била наясно в момента на пускане на темата. Според мен повечето от нас са дали съвет от сърце и без да те нападат.

Прочетох с интерес цялата тема. Наистина някои неуместно нападнаха момичето.

Това, че не иска детето не я прави лош човек. Също така не е задължително, че като е на 27 трябва да роди задължителено. Не живеем в Средновековието. Просто  моето мнение е, че жената трябва да роди когато се чувства готова, а не да се реши пишейки във форума. Самият факт, че се е допитала тук говори, че е по-добре да отложи.

Относно властната майка - наистина трябва да се абстрахира от нея и изцяло да реши самостоятелно и заедно с приятеля си.
Рисковете от аборта са опастност от психологически последствия и недай си Боже - проблеми със следващо забременяване. Но пък защо трябва да се раждат нежелни деца? Нека авторката претегли добре възможностите преди да реши.

И тези, които обиждат, недейте така с лека ръка - чудя се ако не бяхте зад анонимност дали така щяхте да е нахвърлите върху нея.

Четете внимателно,момичето реши вече да задържи бебето.Да и пожелаем спокойна бременност и леко раждане.

Още ви чета, вече съм по - спокойна. Ще задържа бебето, най- вероятно август или септември ще има сватба. Сега вече се трвевожа за рокля за сватбата, търся подходяща за бременни, въпреки, че дотогава няма да ми личи много, но все пак ще гледам да е по- свободна. Благодаря много за подкрепата, която ми оказхте. Написах, че съм готова да чуя всичко, но не очаквах такива обиди, аз бях достатъчно разстроена и афектирана, за да понеса обиди, особено като знам какво ми предстоя да чуя от майка ми. Колкото и смешно и инфантилно да им се струва на някой. Бравата на външната врата ще бъде сменена, няма да мога да си вляза в собствения апартамент, няма да мога да видя моята котка никога повече, твърде вероятно е тя да пострада, само и само за да бъда наранена, дрехите ми ще бъдат нарязани, изгорени и т.н. Аз знам на какво е способна. Ще разбера как ще реагира другата седмица, когато ще и кажем. Надявам се, че след смъртта на баща ми може и да реагира по - различно и да се стресне от това, че ще остане сам сама. Но тя е много краен човек. Непредсказуема е, само мога да се надявам на по- добър изход.
Сега съм притеснена за роклята, търся си евтин крем против стрии за бременни, защото съм много предразположена и предполагам, че корема ще цъфне. Пия фолиева киселина и съм си проготвила цял списък с въпроси към лекарката.

lilqnka_kod33, много ми е мъчно за отношенията ти с майка ти. Имай предвид, че въпреки сегашното и мнение, винаги може да се промят нещата. Имам приятелка, чиито родители се бяха отрекли от нея, защото не харесваха момчето. Не искаха да я виждтат и така нататък. Но после след време тя ги покани на сватбата и нещата се бърнаха - зетя стана обичан и уважаван. И аз не знам как се обърнаха нещата... Но знай, че всичко е възможно.

Наистина не мисли за това сега, съсредоточи се върху себе си и мисли за хубаво бъдеще.
 

Радвам се, че си решила да родиш детето. Пожелавам ти много щастливи мигове от тук нататък, повечко вяра в човека до теб и в собствените сили. Ще се справиш и ще бъдеш една много щастлива майка!

И аз се радвам за решението ти !  Убедена съм , че ще бъдеш чудесна майка !
А не можеш ли преди да кажете на майка ти да си вземеш котката и нещата ? С полиция ако трябва......Пък после и кажете.
Много тъжно...Но не се предавай, живота е пред теб и не знаеш само колко хубави могове ти предстоят с детенцето !

Забременях 3 месеца преди да навърша 20 години, т. е. бях на 19!!!    Тъкмо бях дошла да уча в София, първи курс студентка с мераци да си отживее, както никога не е. Имах сериозна връзка от около 2,5 години и имахме планове приятелят ми да дойде в София, да заживеем заедно и след време да си имаме детенце (със сигурност щяхме да си живеем по-безгрижно и диво в началото, ако нямахме родителски дълг). Също като теб много исках. Е да, но се оказах неподготвена, твърде малка, незряла и така да се каже ненаживяла се. Нито за миг не исках да махам детенцето, приятелят ми (сега вече мой съпруг) също, но аз дълго време плачех по телефона, говорейки с него. Постоянно повтарях, че съм малка, че не съм се наживяла ... да - бях в огромна депресия!!!    Беше ме страх и за това как ще кажем на нашите ... Е - почти две години по-късно имам прекрасна дъщеричка, която обичам толкова много, на която толкова много се радвам, всяко ново нещо, което научава, ме кара да се гордея така сякаш никое друго дете не е толкова умно    (а всички са еднакво възприемчиви наистина), променила съм се толкова, че в някои отношения не мога да се позная: преди бях абсолютно безстрашна и даже се смеех на майка си, когато се уплаши от нещо, а сега съм плашлива като вейка; промениха се нагласите и разбиранията ми; разбира се, промених се и физически (още съм си мацка обаче и съм напълняла малко, а скоро ще сваля тези килограми - просто до сега кърмех (сега спираме млякото) и не смеех да свалям килограми, за да не повлияе на кърмата), пораснах, защото наистина жената много узрява и се променя след раждането ... промениха се много неща ... Не се е променило само това, че съм твърде млада, че още чувствам, че ми е трудно и винаги занапред ще ми е трудно, щом съм родител (още съм си аз, но вече друго същество е на първо място, за друго същество се грижа преди да се погрижа за себе си, за друга душичка!), още не съм се наживяла и никога няма да се наживея така, както го правят свободните от подобни ангажименти студенти!!!    Но знаеш ли - и аз най-безгрижния, щастлив и див студентски живот не бих заменила детенцето си!!!  

Сигурна съм, че няма да съжаляваш! Приятно приготовление за сватбата (ние бяхме само подписали и преди няма две седмици направихме и църковен брак, и тържество с рокля и т. н.), лека бременност и се радвай на този правилен избор!!! Пожелавам ти много здраве, щастие, любов и лесно, безпроблемно преодоляване на трудностите, през които неминуемо ще преминавате, но се надявам заедно със съпруга ти да ги преодолявате и колкото и клиширано да звучи - да ви правят по-силни и сигурни един в друг!

Поздравления!!!   

lilqnka_kod33 радвам се за решението което си взела
Леко бременеене и пожелания за прекрасна сватба     

 
Много се радвам.
Не обръщай внимание на обидите тук, просто надали познаваш форума - не е нищо лично, на някои хора само тема им дай, за да се развихрят.
Много късмет и щастие ти желая!

Е , тя вече е родила от него . Или какво трябва да го направи още 7-8 пъти ли ?
Големи глупости пишеш Ксения .

Към авторката - поздравления и много щастие 

А за майка ти...... като те чета оставам с впечатлението, че тази жена е за психиатрично лечение. Не и позволявай да ти съсипва живота и да ти вгорчава най- прекрасните моменти от него.