Какво кара мъжете да са такива прасета... или просто аз попаднах на такъв????Преди година и половина се запознах с един мъж в нета и след 8 мес заживяхме заедно,а след още 2 забременях.И двамата много искаме това бебе,но....
Веднъж влязох в сайт за запознанства от скука и тoй веднага започна да ми пише.И аз незнам какво видях в него... Не съм си търсила връзка,а само исках да се развличам малко и то само в нета (скоро бях приключила една връзка).Той ме спечели с много мили думи (може би такива са ми трябвали точно тогава),сваляше ме и всеки ден ме караша да се чувствам все по-зависима от него.Исках да си говорим постоянно,постепенно си разменихме телефоните и не можехме да заспим преди да сме говорили поне час по телефона.И той много се задълбочи в тази "връзка",но за разлика от мен той вече си мислеше едва ли не,че вече съм негова и почна да ми прави забележки,когато излизам и да ревнува.Казваше,че ревнува защото съм далеко и не ме вижда (живеем на 130 км разстояние).След 8 месечна телефонна любов се видяхме и не можахме да се отлепим един от друг.Имах чувството,че това е Мъжа.Не искам да прозвучи прехвалено,но съм приятно момиче и вече имах 3 предложения за брак зад гърба си.Решихме да се преместя при него и така заживяхме заедно.Аз оставих целия си живот и всичките ми приятели и роднини и заминах в чужд град,където бях сама.Разчитах само на него за всичко.Той ми беше приятел и всичко друго,което ми липсваше от миналото ми.Но за съжаление по никаъв начин не можа да оцени жертвата,която направих за него.Като забременях започнах да се изнервям все повече.Цяла зима той не работеше и бяхме на милостинята на майка му(тя живее в др държава).Помагаше ни жената колкото може,но моя възлюбен така и не почна работа до скоро.Започнаха разправиите,карах го да работи.Апартамента е нов и трябва да се обзавежда,но това него не го интересува.Багажа ми все още е в саковете ми както си го донесох.Сега,след почти година,апартамента не е мръднал.Като се скараме,а ние се караме жестоко започна да си позволява да ме удря (и аз не му оставам длъжа по принцип).Днес беше поредния скандал и беше върха на всико.Така никой не беше удрял,а съм и в 38 г.с.И аз не разбрах как ме удари,може би с кокалчетата си,но в момента челото ми е адски надуто.Шамарите,които ми удряше направо ми замъгляваха погледа.Срам ме е само като си помисля,че някой може да се държи така с мен,а и нося детето му.Вече 2 пъти лежах в болница и това сигурно е от нерви.Сега отиде в баща си ,а аз накарах сестра ми да дойде веднага.Има автобуси на всеки час и я чакам да дойде.През това време споделям с вас,защото не издържам .Психиката ми е разбита и не мога да живея повече така,но как да обрека детето си да остане без баща...Аз и сестра ми израстнахме така,но тогава времената бяха други.И майка ми и сестра ми искат да дойдат да ми съберат багажа и да ме приберат,но аз всеки път се надявам,че ще стане човек от него.Искам мойто бебче да си има татко.Аз не мога да му дам сама всичко.Искам мойто малко неродено бебенце да е щасливо и да не му липсва нищо.Аз сама нищо не мога да направя за него освен да го родя.Нямам дом,майка ми са на квартира,а и не иска да я натоварвам с моите неволи.Тя много ми се сърди,като и се обадя разплакана за пореден път и и кажа"само да имаше къде да отида".Знам,че тя никога няма да ме остави,но аз не искам да съм в тежест на никой и да ме издържат докато си гледам детето.Сега е тежко положението за всички.Имам нужда от малко подкрепа и ако има някой с моята съдба ще се радвам да сподели..Вече незнам какво се случва с мен и на къде да продължа......
Веднъж влязох в сайт за запознанства от скука и тoй веднага започна да ми пише.И аз незнам какво видях в него... Не съм си търсила връзка,а само исках да се развличам малко и то само в нета (скоро бях приключила една връзка).Той ме спечели с много мили думи (може би такива са ми трябвали точно тогава),сваляше ме и всеки ден ме караша да се чувствам все по-зависима от него.Исках да си говорим постоянно,постепенно си разменихме телефоните и не можехме да заспим преди да сме говорили поне час по телефона.И той много се задълбочи в тази "връзка",но за разлика от мен той вече си мислеше едва ли не,че вече съм негова и почна да ми прави забележки,когато излизам и да ревнува.Казваше,че ревнува защото съм далеко и не ме вижда (живеем на 130 км разстояние).След 8 месечна телефонна любов се видяхме и не можахме да се отлепим един от друг.Имах чувството,че това е Мъжа.Не искам да прозвучи прехвалено,но съм приятно момиче и вече имах 3 предложения за брак зад гърба си.Решихме да се преместя при него и така заживяхме заедно.Аз оставих целия си живот и всичките ми приятели и роднини и заминах в чужд град,където бях сама.Разчитах само на него за всичко.Той ми беше приятел и всичко друго,което ми липсваше от миналото ми.Но за съжаление по никаъв начин не можа да оцени жертвата,която направих за него.Като забременях започнах да се изнервям все повече.Цяла зима той не работеше и бяхме на милостинята на майка му(тя живее в др държава).Помагаше ни жената колкото може,но моя възлюбен така и не почна работа до скоро.Започнаха разправиите,карах го да работи.Апартамента е нов и трябва да се обзавежда,но това него не го интересува.Багажа ми все още е в саковете ми както си го донесох.Сега,след почти година,апартамента не е мръднал.Като се скараме,а ние се караме жестоко започна да си позволява да ме удря (и аз не му оставам длъжа по принцип).Днес беше поредния скандал и беше върха на всико.Така никой не беше удрял,а съм и в 38 г.с.И аз не разбрах как ме удари,може би с кокалчетата си,но в момента челото ми е адски надуто.Шамарите,които ми удряше направо ми замъгляваха погледа.Срам ме е само като си помисля,че някой може да се държи така с мен,а и нося детето му.Вече 2 пъти лежах в болница и това сигурно е от нерви.Сега отиде в баща си ,а аз накарах сестра ми да дойде веднага.Има автобуси на всеки час и я чакам да дойде.През това време споделям с вас,защото не издържам .Психиката ми е разбита и не мога да живея повече така,но как да обрека детето си да остане без баща...Аз и сестра ми израстнахме така,но тогава времената бяха други.И майка ми и сестра ми искат да дойдат да ми съберат багажа и да ме приберат,но аз всеки път се надявам,че ще стане човек от него.Искам мойто бебче да си има татко.Аз не мога да му дам сама всичко.Искам мойто малко неродено бебенце да е щасливо и да не му липсва нищо.Аз сама нищо не мога да направя за него освен да го родя.Нямам дом,майка ми са на квартира,а и не иска да я натоварвам с моите неволи.Тя много ми се сърди,като и се обадя разплакана за пореден път и и кажа"само да имаше къде да отида".Знам,че тя никога няма да ме остави,но аз не искам да съм в тежест на никой и да ме издържат докато си гледам детето.Сега е тежко положението за всички.Имам нужда от малко подкрепа и ако има някой с моята съдба ще се радвам да сподели..Вече незнам какво се случва с мен и на къде да продължа......
Ще ти е трудно сама,но не и толкова колкото ако останеш.Желая ти леко раждане и живо и здраво бебче 
Ами ако те бие и малтретира пред детето?ами ако някой път те удари и нарани сериозно?какво ще стане с детенцето ти?той ли ще ти го гледа?И какво значи че и ти си крива?Все някой някъде е крив,ма това не е причина да се избиеме я.Само много малодушно и комплексирано същество би посегнало на жена да не говорим пък бременна.Бягай бързо,докато можеш и докато не ти е разбил напълно живота и този на детето ти.Пожелавам успех и късмет и горе главата.Слунцето грее и за теб,само трябва да го видиш 