Майката е основна опора за детето.Не ми допада вариантът да го играе жертва.
Взимай си багажа и детето и повярвай в себе си.
Взимай си багажа и детето и повярвай в себе си.
- Публикувана: 14 юли 2009, 19:07 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2009, 14:00 ч.
в името на детето или...
Няколко неща:
1. Според мен е трябвало да изчакаш малко с бебето. Първо да поживеете заедно, да видиш как ще потръгне и тогава.
2. Не ти ли светна лампичката,когато видя ,че мама го издържа?
3. Не тревожи майка си така. Не е нужно да й навираш в очите ,че не ти е осигурила дом,където да се прибереш. Много глупаво според мен.
4. На какво се надяваш? Да се промени ли? Едва ли.
5. Стегни се и вземи живота в ръцете си. Преди и детенцето да пострада.
1. Според мен е трябвало да изчакаш малко с бебето. Първо да поживеете заедно, да видиш как ще потръгне и тогава.
2. Не ти ли светна лампичката,когато видя ,че мама го издържа?
3. Не тревожи майка си така. Не е нужно да й навираш в очите ,че не ти е осигурила дом,където да се прибереш. Много глупаво според мен.
4. На какво се надяваш? Да се промени ли? Едва ли.
5. Стегни се и вземи живота в ръцете си. Преди и детенцето да пострада.
Жена, изчезвай от там, събирай си багажа! Отиди я при майка си, я при сестра си (ако не живеят заедно). Казвам ти го като дете точно на разведени родители.
Моето детство можеше да е същото като това на което обричаш детето си, в случай, че останеш с този мъж. Моят баща по същия начин е биел майка ми. Дори бременна с мен. И тя се е развела. Вярно, в детската градина ми беше мъчно, че "татко" не ме взима, обаче сега на 18 години съм й много благодарна за това решение. Защото знам, че по-добре бащата да ми липсва, от колкото да имам вкъщи някой, който пребива майка ми пред очите, а най-вероятно и на мен щеше да ми е посягал.
Дори детето ти да се чувства зле като малко, че си няма баща (или поне няма свестен такъв), то по-добре така от колкото да стане един ден свидетел на отношенията ви. И като поотрасне и разбере защо сте се разделили, ще ти бъде много благодарно.
Надявам се да се справиш. Направи най-доброто за детето си. А този мъж не е.
Моето детство можеше да е същото като това на което обричаш детето си, в случай, че останеш с този мъж. Моят баща по същия начин е биел майка ми. Дори бременна с мен. И тя се е развела. Вярно, в детската градина ми беше мъчно, че "татко" не ме взима, обаче сега на 18 години съм й много благодарна за това решение. Защото знам, че по-добре бащата да ми липсва, от колкото да имам вкъщи някой, който пребива майка ми пред очите, а най-вероятно и на мен щеше да ми е посягал.
Дори детето ти да се чувства зле като малко, че си няма баща (или поне няма свестен такъв), то по-добре така от колкото да стане един ден свидетел на отношенията ви. И като поотрасне и разбере защо сте се разделили, ще ти бъде много благодарно.
Надявам се да се справиш. Направи най-доброто за детето си. А този мъж не е.
Махни се от него, но си изкарай и медицинско.За всеки случай. ако не сте женени, хич и не се натискай той да признава детето за свое.Ясно е защо си търпяла -знаеш какво е без баща и искаш детето ти да има такъв. Може би и поради липсата на баща не си успяла да разпознаеш сигналите, че твоя човек е мърльо.
В днешно време не е толкова лесно финансово, както е било едно време, но пък майка ти е успяла две да ви отгледа, така, че ти лесно ще се справиш с едно- имаш личен пример.
От друга страна, сега все повече родители гледат сами децата си, така че детето ти няма да е изолирано или различно заради това.
И ако все още се чудиш - представи си мъжът ти да бие така детето, което сега пазиш и ритка в тебе.Да му удря шамари, от които няма да може да гледа, да го удари така, че да му се подуе челото и детето ти да влиза периодично в болница с разбити нерви.
В днешно време не е толкова лесно финансово, както е било едно време, но пък майка ти е успяла две да ви отгледа, така, че ти лесно ще се справиш с едно- имаш личен пример.
От друга страна, сега все повече родители гледат сами децата си, така че детето ти няма да е изолирано или различно заради това.
И ако все още се чудиш - представи си мъжът ти да бие така детето, което сега пазиш и ритка в тебе.Да му удря шамари, от които няма да може да гледа, да го удари така, че да му се подуе челото и детето ти да влиза периодично в болница с разбити нерви.
За съжаление, хората не се променят драстично. Може да промени някои дребни черти в характера си, но тотална промяна не очаквай. С две думи, и моят съвет е бягай от там докато е време. След като си е позволил вече и да те удря, едва ли няма да го направи отново. Имаш нужда от спокойствие - и ти и детето.
Леко и безпроблемно раждане. И ти желая много късмет.
Леко и безпроблемно раждане. И ти желая много късмет.
От такива паразити като този направо 
Не работи,чака на майка си,бие те.....Напусни го колкото се може по-бързо.
Със ситгурност ще те моли да се върнеш и ще те омайва с мили думи.Не му се връзвай...Намери си човек ,който ще те уважава.При родителите си ще бъдеш много по-добре, според мен.
Не работи,чака на майка си,бие те.....Напусни го колкото се може по-бързо.
Със ситгурност ще те моли да се върнеш и ще те омайва с мили думи.Не му се връзвай...Намери си човек ,който ще те уважава.При родителите си ще бъдеш много по-добре, според мен.
Лоша работа... Но ти знаеш, че майка ти няма да ти обърне гръб и детето ще живее на квартира, но с усмихната, а не пребита майка, баба и леля, а не с баща насилник и мързеливец. Ако бяхме в друга държава до сега този щеше да е на терапия за контролиране на агресията си и да полага общественополезен труд (а и да си плати солидна сума за издръжка) Надявам се и тук да стане така скоро. Вземай си багажа и се прибирай при хората, които те обичат, този не е от тях - далече от него, какво като е баща на детето ти ??? Той има проблем!
Точно в името на детето трябва да бягаш много далеч от такъв човек. Защото после детето ти ще страда. И аз търпях в името на децата, но когато започна да тормози и децата, чашата преля. Е това не можах да го простя. Как мислиш че ще се чуства детето ти когато започне да те бие пред него. Мислиш ли, че ще е щастливо с такъв баща?
Какво кара мъжете да са такива прасета... или просто аз попаднах на такъв????Преди година и половина се запознах с един мъж в нета и след 8 мес заживяхме заедно,а след още 2 забременях.И двамата много искаме това бебе,но....
Веднъж влязох в сайт за запознанства от скука и тoй веднага започна да ми пише.И аз незнам какво видях в него... Не съм си търсила връзка,а само исках да се развличам малко и то само в нета (скоро бях приключила една връзка).Той ме спечели с много мили думи (може би такива са ми трябвали точно тогава),сваляше ме и всеки ден ме караша да се чувствам все по-зависима от него.Исках да си говорим постоянно,постепенно си разменихме телефоните и не можехме да заспим преди да сме говорили поне час по телефона.И той много се задълбочи в тази "връзка",но за разлика от мен той вече си мислеше едва ли не,че вече съм негова и почна да ми прави забележки,когато излизам и да ревнува.Казваше,че ревнува защото съм далеко и не ме вижда (живеем на 130 км разстояние).След 8 месечна телефонна любов се видяхме и не можахме да се отлепим един от друг.Имах чувството,че това е Мъжа.Не искам да прозвучи прехвалено,но съм приятно момиче и вече имах 3 предложения за брак зад гърба си.Решихме да се преместя при него и така заживяхме заедно.Аз оставих целия си живот и всичките ми приятели и роднини и заминах в чужд град,където бях сама.Разчитах само на него за всичко.Той ми беше приятел и всичко друго,което ми липсваше от миналото ми.Но за съжаление по никаъв начин не можа да оцени жертвата,която направих за него.Като забременях започнах да се изнервям все повече.Цяла зима той не работеше и бяхме на милостинята на майка му(тя живее в др държава).Помагаше ни жената колкото може,но моя възлюбен така и не почна работа до скоро.Започнаха разправиите,карах го да работи.Апартамента е нов и трябва да се обзавежда,но това него не го интересува.Багажа ми все още е в саковете ми както си го донесох.Сега,след почти година,апартамента не е мръднал.Като се скараме,а ние се караме жестоко започна да си позволява да ме удря (и аз не му оставам длъжа по принцип).Днес беше поредния скандал и беше върха на всико.Така никой не беше удрял,а съм и в 38 г.с.И аз не разбрах как ме удари,може би с кокалчетата си,но в момента челото ми е адски надуто.Шамарите,които ми удряше направо ми замъгляваха погледа.Срам ме е само като си помисля,че някой може да се държи така с мен,а и нося детето му.Вече 2 пъти лежах в болница и това сигурно е от нерви.Сега отиде в баща си ,а аз накарах сестра ми да дойде веднага.Има автобуси на всеки час и я чакам да дойде.През това време споделям с вас,защото не издържам .Психиката ми е разбита и не мога да живея повече така,но как да обрека детето си да остане без баща...Аз и сестра ми израстнахме така,но тогава времената бяха други.И майка ми и сестра ми искат да дойдат да ми съберат багажа и да ме приберат,но аз всеки път се надявам,че ще стане човек от него.Искам мойто бебче да си има татко.Аз не мога да му дам сама всичко.Искам мойто малко неродено бебенце да е щасливо и да не му липсва нищо.Аз сама нищо не мога да направя за него освен да го родя.Нямам дом,майка ми са на квартира,а и не иска да я натоварвам с моите неволи.Тя много ми се сърди,като и се обадя разплакана за пореден път и и кажа"само да имаше къде да отида".Знам,че тя никога няма да ме остави,но аз не искам да съм в тежест на никой и да ме издържат докато си гледам детето.Сега е тежко положението за всички.Имам нужда от малко подкрепа и ако има някой с моята съдба ще се радвам да сподели..Вече незнам какво се случва с мен и на къде да продължа......
Веднъж влязох в сайт за запознанства от скука и тoй веднага започна да ми пише.И аз незнам какво видях в него... Не съм си търсила връзка,а само исках да се развличам малко и то само в нета (скоро бях приключила една връзка).Той ме спечели с много мили думи (може би такива са ми трябвали точно тогава),сваляше ме и всеки ден ме караша да се чувствам все по-зависима от него.Исках да си говорим постоянно,постепенно си разменихме телефоните и не можехме да заспим преди да сме говорили поне час по телефона.И той много се задълбочи в тази "връзка",но за разлика от мен той вече си мислеше едва ли не,че вече съм негова и почна да ми прави забележки,когато излизам и да ревнува.Казваше,че ревнува защото съм далеко и не ме вижда (живеем на 130 км разстояние).След 8 месечна телефонна любов се видяхме и не можахме да се отлепим един от друг.Имах чувството,че това е Мъжа.Не искам да прозвучи прехвалено,но съм приятно момиче и вече имах 3 предложения за брак зад гърба си.Решихме да се преместя при него и така заживяхме заедно.Аз оставих целия си живот и всичките ми приятели и роднини и заминах в чужд град,където бях сама.Разчитах само на него за всичко.Той ми беше приятел и всичко друго,което ми липсваше от миналото ми.Но за съжаление по никаъв начин не можа да оцени жертвата,която направих за него.Като забременях започнах да се изнервям все повече.Цяла зима той не работеше и бяхме на милостинята на майка му(тя живее в др държава).Помагаше ни жената колкото може,но моя възлюбен така и не почна работа до скоро.Започнаха разправиите,карах го да работи.Апартамента е нов и трябва да се обзавежда,но това него не го интересува.Багажа ми все още е в саковете ми както си го донесох.Сега,след почти година,апартамента не е мръднал.Като се скараме,а ние се караме жестоко започна да си позволява да ме удря (и аз не му оставам длъжа по принцип).Днес беше поредния скандал и беше върха на всико.Така никой не беше удрял,а съм и в 38 г.с.И аз не разбрах как ме удари,може би с кокалчетата си,но в момента челото ми е адски надуто.Шамарите,които ми удряше направо ми замъгляваха погледа.Срам ме е само като си помисля,че някой може да се държи така с мен,а и нося детето му.Вече 2 пъти лежах в болница и това сигурно е от нерви.Сега отиде в баща си ,а аз накарах сестра ми да дойде веднага.Има автобуси на всеки час и я чакам да дойде.През това време споделям с вас,защото не издържам .Психиката ми е разбита и не мога да живея повече така,но как да обрека детето си да остане без баща...Аз и сестра ми израстнахме така,но тогава времената бяха други.И майка ми и сестра ми искат да дойдат да ми съберат багажа и да ме приберат,но аз всеки път се надявам,че ще стане човек от него.Искам мойто бебче да си има татко.Аз не мога да му дам сама всичко.Искам мойто малко неродено бебенце да е щасливо и да не му липсва нищо.Аз сама нищо не мога да направя за него освен да го родя.Нямам дом,майка ми са на квартира,а и не иска да я натоварвам с моите неволи.Тя много ми се сърди,като и се обадя разплакана за пореден път и и кажа"само да имаше къде да отида".Знам,че тя никога няма да ме остави,но аз не искам да съм в тежест на никой и да ме издържат докато си гледам детето.Сега е тежко положението за всички.Имам нужда от малко подкрепа и ако има някой с моята съдба ще се радвам да сподели..Вече незнам какво се случва с мен и на къде да продължа......
Звучи ужасно... Даже има здравословни проблеми вследствие на побоищата доколкото разбрах. 