И аз мисля , че е разумво да си тръгнеш именно в името на детето. Как би се чувствало , ако гледа непрекъснати побои.
- Публикувана: 14 юли 2009, 19:07 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2009, 14:00 ч.
в името на детето или...
Колкото и да ти се иска да вярваш, че той ще се оправи, бъди сигурна, че винаги ще се повтаря и винаги ще бие, защото е прекалено слаб да си признае недостатъците и грешките, а няма вербални доводи с които да те убори и да отстоява позицията и безделието си.
Благодарна съм на майка, че изхвърли баща ни. Водихме много беден, но спокоен изпълнен с обич живот.
За мен лично раждането на дете е чест, която мъжът трябва да си заслужи, може би защото аз съм дете от лош баща и растях с вината, че майка водеше мизерен, изпълнен с лишения живот (тя никога не съжали, но аз съжалявах).
Благодарна съм на майка, че изхвърли баща ни. Водихме много беден, но спокоен изпълнен с обич живот.
За мен лично раждането на дете е чест, която мъжът трябва да си заслужи, може би защото аз съм дете от лош баща и растях с вината, че майка водеше мизерен, изпълнен с лишения живот (тя никога не съжали, но аз съжалявах).
Далечеееее ... баща ми е такъв. Като бях по-малка с майка ми си събрахме багажа, ама той ни хвана на вратата и започна да моли майка ми и тя му се върза 
, а преди 3 години се изнесохме при нейната майка, което продължи две седмици до следващото молене да се върнем. Дойде време и аз се изнесох и съм щастлива. Сигурно година реанимирах от стреса натрупан през всичките тези години. Майка ми не го напусна. Той я бие, заповядва, унижава, но тя не слуша никой. За това и аз не мога да я разбера. Помисли си дали трябва да обречеш детето си на такова насилие и нерви. Повярвай ми аз съм го изживяла и не е приятно, самото ти дете ще те намрази, ако му го причиниш.
, а преди 3 години се изнесохме при нейната майка, което продължи две седмици до следващото молене да се върнем. Дойде време и аз се изнесох и съм щастлива. Сигурно година реанимирах от стреса натрупан през всичките тези години. Майка ми не го напусна. Той я бие, заповядва, унижава, но тя не слуша никой. За това и аз не мога да я разбера. Помисли си дали трябва да обречеш детето си на такова насилие и нерви. Повярвай ми аз съм го изживяла и не е приятно, самото ти дете ще те намрази, ако му го причиниш. 
Ти добре ли си бе жена? Как може да чакаш от човек на зряла възраст да се променя. Щом веднъж си е позволил да те удари дори бременна - цял живот ще е, повярвай ми, от личен опит ти го казвам. Аз също живея с майка ми и детенцето ми. Сложих край на връзката с таткото за далеч по несериозни неща. Хич не го мисли, хващай си багажа и се махай от там. Едно дете расте много по добре само с 1 родител в спокойна среда, от колкото с двама в страх и скандали 
. Ще се оправиш някак. И на мен не ми е леко, но предпочитам такъв живот от колкото в непрекъснати скандали. Дори ако нямате брак изобщо не му позволявай да припознае детето, че кой знае какви проблеми ще ти прави. Нека после да води дела и да си търси правата. Вържи му ръцете колкото се може повече, да ти е по лек живота 
. Ще се оправиш някак. И на мен не ми е леко, но предпочитам такъв живот от колкото в непрекъснати скандали. Дори ако нямате брак изобщо не му позволявай да припознае детето, че кой знае какви проблеми ще ти прави. Нека после да води дела и да си търси правата. Вържи му ръцете колкото се може повече, да ти е по лек живота Цитат
Искам мойто бебче да си има татко.
Цитат
... аз не искам да съм в тежест на никой и да ме издържат докато си гледам детето.
Дори сега да изглежда безнадеждно, ще видиш, че нещата ще се наредят. Първата крачка е да изхвърлиш "прасето" от живота си.
Успех!
ничия,тази история почти на 100% съотвестсва с историята на една моя много близка приятелка.С тази разлика,че с нейния възлюбен се бяха запознали в чужбина,по време на трудовия си контракт там.За отрицателно кратко време минаха през какво ли не-тя остави семейството си заради него,след това забременя и се наложи по спешност в третия месец да прави аборт,понеже "таткото" получил проблясъци,че не може да си позволи да има бебе 
Сама не знам как,ама се събраха пак заедно да живеят след тази случка и имаха периоди на щастие,но от няколко седмици я слушам,че само се оплаква от него и не знае накъде да хване вече.Миличка,бягай от този човек надалеч.За детето ти ще се грижиш сама,с помощта на близките ти.Не разчитай на факта,че ако има баща в живота на детето ти,нещата ще са по-добри.Ще ти е много трудно,но в момента това май е най-разумното решение.Ако можеш,регистрирай се,за да ти пиша на ЛС!Прегръщам те много,ама много силно!
Сама не знам как,ама се събраха пак заедно да живеят след тази случка и имаха периоди на щастие,но от няколко седмици я слушам,че само се оплаква от него и не знае накъде да хване вече.Миличка,бягай от този човек надалеч.За детето ти ще се грижиш сама,с помощта на близките ти.Не разчитай на факта,че ако има баща в живота на детето ти,нещата ще са по-добри.Ще ти е много трудно,но в момента това май е най-разумното решение.Ако можеш,регистрирай се,за да ти пиша на ЛС!Прегръщам те много,ама много силно!