Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

  • 3 674
  • 87
  •   1
Отговори
21 юли 2009, 20:31 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Здравейте, момичета!!!
Аз все още не съм казала на моята дъщеря, че ще става кака. Моето момиче е на 10 (почти на 11) години. Сега навлиза в пубертета и не знам как ще реагира на новината. По принцип расте като отговорен човек, но.....все пак е дете и си пада малко егоистче Simple Smile  Често съм я питала дали иска братче или сестриче и отговора винаги е бил: "Не! Ще плаче и ще ми пречи да уча." Simple Smile Боже...., защо ли това е аргумента? Simple Smile А и бебето ще донесе много промени...- най-важната: може да се наложи да смени училището (а с него и приятелите), за да се справяме...., а моето момиче е с труден характер....трудно се адаптира, а и се оставя всички да и се налагат (изразяването ми е "меко"), за да се хареса се подчинява на другите и пренебрегва собствените си желания.
Та такива работи ме вълнуват в момента.....Simple Smile Моля - споделете опит!!!

Последна редакция: вт, 21 юли 2009, 21:01 от la vida loca

# 1 21 юли 2009, 20:41 ч.
  • Мнения: 10 018
Синът ми беше много щастлив и двата пъти, молеше се за братче откакто стана на 4 години. Сега си има две.
Аз си мисля, че ще се зарадва детето. Хипотетично бебе е едно, а истинското е съвсем друго. Само да не разбере от някй друг преди да се решиш.
Лека бременност и успех в къщи! 

# 2 21 юли 2009, 21:11 ч.
  • Мнения: 9 990
Ако причините на детето смяна на у-ще само заради това Вие/възрастните/ да се справяте-нормално е да не е във възхита.Училище да смени с по-добро-да, но инак-не го подкрепям.
Момичето ти е голямо, говори с него като с голям човек.
Моята голяма дъщеря се зарадва на новината, но все пак-беве доста малка.Понастоящем, на почти 7 иска още...

# 3 21 юли 2009, 21:12 ч.
  • Мнения: 998
Ще следя темата с интерес ,защото и моето дете ще става батко ,макар ,че е доста мъничък.
Не разбира още и се надявам да няма ревност и да се привърже бързо към бебчето.

# 4 21 юли 2009, 21:18 ч.
  • Мнения: 3 804
Разликата м/у големите е 1г и 4 месеца-така,че за реакция не може да се говори.Но разликата м/у средната и малката е 9 години,когато им казах не бяха очаровани,до последно крояха планове  как и къде ще я изхвърлят  Mr. Green и така ,до момента в който я видаха  Heart Eyes

# 5 21 юли 2009, 21:29 ч.
  • Мнения: 2 910
Дъщеря ми много се зарадва на новината, че ще става кака и с нетърпение чакаше денят, в който ще види бебето.С много обич го обгрижва и засега все още не е проявявала ревност Heart Eyes
Сигурна съм, че като види бебето, дъщеря ти ще си промени мнението.

# 6 21 юли 2009, 21:49 ч.
  • София
  • Мнения: 39 822
Моята дъщеря беше щастлива. Всички нейни връстници още от градината имаха братчета и сестрички. тя беше нещастна и само повтаряше "искам сестричка", "искам братче", "искам близнаци - едно момиче за мен, и едно момченце за тати".
Малко си поплака, че ще има брат, но сега е най-щастливата кака Simple Smile

# 7 21 юли 2009, 21:56 ч.
  • след Околовръстното
  • Мнения: 1 812
Дъщеря ми е на същата възраст и тя прие много въодушевено новината, че ще става кака. Сама си поиска сестричка и желанието и е факт. Много ми помага, много я обича, макар че има от време на време ревност.
Последното и желание е да преместим бебето в нейната стая, но засега не мисля да се съгласявам.
Дъщеря ми смени училището месец преди да разбере за бебето, но тя е контактна, веднага се сприятели с нови деца и мисля, че промяната на жилището и донесе повече положителни емоции, отколкото отрицателни.

# 8 21 юли 2009, 22:56 ч.
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Моето голямо момче като разбра за бъдещото дете, което очаквах беше щастлив. После си промени мнението - щяло да му пречи малкото бебе. Сега е на моменти - ту му харесва, ту му пречи. Но изпитва огромна ревност спрямо мен, вече не съм само неговата мама.

# 9 21 юли 2009, 23:25 ч.
  • Мнения: 9 776
При дъщеря ми никога не е имало такъв момент, в който да не иска бебето, да ревнува, или да се сърди по някаква друга причина за това. Искаше страшно много сестричка и плачеше често за бебе. Получи го. Братче. Много е щастлива, много го обича, често и се налага да го забавлява, той е супер щастлив като я види, даже и вика та-та. Така им греят личицата и на двамата сутрин, когато се видят след сън - не мога да го опиша.
Към авторката - малко неприятно ми стана от това, което си написала. Но то си е до характера на човека, в случая - дъщеря ти. Може би и вие имате заслуга, тъй като вие сте я възпитавали. Искрено ти пожелавам страховете ти да са напразни и каката да се окаже всъщност много щастлива от факта, че ще имате бебе в къщи.

# 10 21 юли 2009, 23:36 ч.
  • София
  • Мнения: 39 822
И при нас не е имало моменти когато Дияна да е ревнувала от Алекс. Или да не го иска.
От време на време мрънка, че я будел сутрин. Но живеем в двустаен апартамент, и двамата са в детската стая. Дияна вечер ляга след като Алекс заспи.
Живот и здраве, и финанси,... ще преустрояваме панелката Simple Smile

# 11 22 юли 2009, 00:07 ч.
  • Мнения: 781
По-големият ми син безкрайно се радва на братчето си, гушка го често и ми помага много в грижите за него! Истината обаче е, че доста му говорих за радостите и трудностите след появата на братче или сестриче и беше подготвен още преди да забременея, така че, според мен колкото по-рано споделиш с дъщея си, толкова повече време ще имате взаимно да се подготвите и настроите за предстоящото щастливо събитие... Simple Smile Успех!

# 12 22 юли 2009, 01:00 ч.
  • Мнения: 284
И аз ще препоръчам да говориш с дъщеря си колкото се може по-скоро - отлагането не е от полза, а най-много да те обвини, че си крила от нея. Освен това мисля, че малко си оплела неща с въпросите си преди време дали иска братче или сестриче - това не е въпрос от компетентността на едно дете и няма смисъл да се задава. Може би и сега преди да говориш с нея добре да си помислиш какво ще й кажеш, тя какво може да ти каже или да те попита и да си готова с думите, които ще й кажеш при различни варианти. Препоръчвам ти разговора да не е извинителен ("знам, че не искаше, ама нА, ще си имаме бебе"), нито умолителен ("моля те приеми го"), а просто информативен - по отношение на събитието - ето това е новината, и по отношение на очакванията ти - ти се радваш, всички се радват, защото това е нов живот, божи дар и т.н. Желая ти успех и съм сигурна, че дъщеря ти ще приеме новината по-добре, отколкото очакваш.

# 13 22 юли 2009, 07:24 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Aster в ср, 22 юли 2009, 01:00
Препоръчвам ти разговора да не е извинителен ("знам, че не искаше, ама нА, ще си имаме бебе"), нито умолителен ("моля те приеми го"), а просто информативен - по отношение на събитието - ето това е новината

Точно това щях да напиша. Не виждам изобщо никакъв смисъл да се пита дете дал иска или не. Това неса неща, които зависят от детето, а от волята на родителите.
Така че щом бебето е факт, просто съобщете факта. И се постарайте като се роди бебето да не обръщате внимание само на него.
Помня,когато се роди брат ми исках да го върна в родилния дом  Mr. Green Хич не го исках и само дебнех мама да излезе от стаята, за да го понеса към входната врата.
Естествено след известно време го заобичах.

# 14 22 юли 2009, 08:12 ч.
  • Мнения: 865
Деяна,беше с мен и баща си пред  гинекологичния кабинет когато ми потвърдиха,че плода има сърдечна дейност.Излязох говорихме с таткото и решихме да и кажем.Гушна ме силно и се зарадва много.Беше на 8г.Говорили сме с нея преди това дали да стане кака винаги ми е казвала "неее,не искам"Веднъж беше на около 5г. пак повдигам темата ,дали иска братче или сестричка ,тя ми казва "искам куче" CrazyТа така.Както са писали момичетата преди мен,решението за друго дете е избор на родителите.Проблеми при вас,може би ,ще има после като бебчо поотрасне и започне да бута и иска нещата на кака.Личен опит Mr. Green

# 15 22 юли 2009, 08:24 ч.
  • Мнения: 2 768
И двете са много щастливи.
Голямата (почти на 10г) задава много въпроси, разпитва за хиляди подробности. От сега се кани много да помага и да гледа бебето (не че някой го е искал от нея)

Малката (скоро на 5г) го удря повече на игра, като ме имитира. Истината е, че от нея очаквам повече ревност към братчето, но се надявам да ме изненада приятно  Simple Smile

# 16 22 юли 2009, 08:24 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Благодаря за съветите и споделения опит.
Разбира се, че ще говоря с моето момиче като с голям човек, но смятам да е след 12 г.с. Миналата година започнахме да говорим, полека лека тя започна да приема идеята за бебе.......и направих спонтанен аборт....
Понякога смятам, че си подценявам детето и тя е много "по-голяма" от колкото си мисля.
polin_a може би си права, че е и от възпитанието - като малка винаги съм се старала да я науча се разбира с думи, а не с действия; да отстъпва, за да запази добрия тон и поведение...и сега...това - виждам,че е в нейна вреда...
Aster,nana77 - прави сте за начина, по който трябва да и съобщя новината. Просто аз трябва да се променя - свикнала съм да вземаме решенията заедно (с нея и съпруга ми), тя да участва в изборите на семейството и сега си мисля, че ще се чувства....ами..."предадена" е силно казано, но ще е поставена пред свършен факт...
Успешен ден на всички!

# 17 22 юли 2009, 08:30 ч.
  • Мнения: 798
Аз никога не зададох въпроса "искаш ли братче или сестриче", а го преиначих на "Ще бъде много хубаво да си имаш братче или сестриче, нали?"  Mr. Green
Само че при моите деца разликата е по-малка. Синът ми беше на три и половина, като му казах, че ще имаме бебе. Тъкмо съвпадна с интереса му как точно бебетата идват на този свят и си поговорихме. Все ме питаше дали ще е момче или момиче и аз все отговарях "не знам, ще видим. Каквото и да е - то ще е твое братче или твое сестриче." Веднъж ме попита защо с татко му сме решили да имаме бебе, а аз (пак манипулативно  Laughing) му обясних, че заради него - да не расте сам, а да си има братче или сестриче, защото това е още по-хубаво и от приятел.
Сега, когато имаме момиченце и то вече е на половин годинка, големият юнак отвреме навреме ме подсеща, че можем да имаме и едно момченце, демек трябва му и братче  Joy

# 18 22 юли 2009, 09:06 ч.
  • Мнения: 10 758
Беше супер щастлива.Разказваше на ляво и на дясно, че ще става кака.Постоянно ми галеше и целуваше корема Crazy

# 19 22 юли 2009, 09:25 ч.
  • Мнения: 2 521
Дъщеря ми беше един от първите хора на които казах за бебето.Е,няма такова щастие-тя толкова искаше бебе че беше на седмото небе просто Simple SmileПроблеми и досега няма-много си го обича и той нея.
Мен ме съмнява ,че каката ще приеме новината много по-леко и с много по-голяма радост отколкото си мислиш WinkНаправи го възможно най-скоро обаче.Нека почувства ,че и се доверявате и че тя научава по-рано от останалите близки за промяната в семейството.Това беше много важно за дъщеря ми.След това тя беше човека който разгласи на всички,че ще имаме бебе Simple Smile.

# 20 22 юли 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 1 567
Цитат на: la vida loca в вт, 21 юли 2009, 20:31
Здравейте, момичета!!!
Аз все още не съм казала на моята дъщеря, че ще става кака. Моето момиче е на 10 (почти на 11) години. Сега навлиза в пубертета и не знам как ще реагира на новината.

Нашият батко беше на 11,5 год, когато разбра че ще имаме бебе. Много радостен и щастлив. Когато се роди, той беше първият, който я видя (без да броите мен). И като бебе, и сега много й се радва.
Е, имало е моменти и викове "мамоооо, ела си вземи дъщерята (2,5 - 3), защото ми надраска учебника"....След две такива случки най-накрая малката разбра, че бюрото и библиотеката му са забранени територии. Иначе я пуска в стаята си...за малко Mr. Green
Но, като цяло е много щастлив, че си има малка сестричка...

# 21 22 юли 2009, 10:22 ч.
  • Мнения: 16
Дъщеря ми каза:"ИСКАМ БРАТЧЕ!''Сега смятам,че й направихме най-прекрасният подарък-близък човек за цял живот!!!Той е на 3 мес. и половина,много сладък и усмихнат.Безкрайно щастлива съм,докато наблюдавам как се гушкат и се гледат с обожание...

# 22 22 юли 2009, 10:31 ч.
  • Мнения: 4 296
Беше безкрайно щастлив. Постоянно ми пипаше коррема, целуваше го, говореше на бебето. Разказваше на всички, че ще си има сестричка. Никога не е проявявал и грам ревност - от момента, в който му казах, че ще имаме бебче, та до ден днешен.
Чувствам се голяма късметлийка в това отношение.

# 23 22 юли 2009, 12:41 ч.
  • Мнения: 4 970
Цитат на: Клото в ср, 22 юли 2009, 10:31
Беше безкрайно щастлив. Постоянно ми пипаше коррема, целуваше го, говореше на бебето. Разказваше на всички, че ще си има сестричка. Никога не е проявявал и грам ревност - от момента, в който му казах, че ще имаме бебче, та до ден днешен.
Чувствам се голяма късметлийка в това отношение.
Това все едно аз съм го писала! Абсолютно същата ситуация. Все гледаше да ме нахрани с нещо, защото бях обяснила, че аз като ям и храната отива при бебето. Много беше забавно като искаше разни колбаси да ми дава, а аз месо не ям. Wink Баткото беше точно на 3 години, когато забременях. Изобщо не можах да крия повече факта - той разказа на всички! Laughing
На моя приятелка дъщеря й - на 9 - не искаше и да чуе за бебе. Да, ама майката просто й съобщи новината като факт и детето го прие. Сега дори в стаята си пуска малката сестричка! Joy
Според мен обаче не трябва да чакате да мине 12-та седмица. По-добре детето да е наясно от самото начало. Успешна бременност на теб!  bouquet

# 24 22 юли 2009, 12:53 ч.
  • Мнения: 2 090
Цитат на: Клото в ср, 22 юли 2009, 10:31
Беше безкрайно щастлив. Постоянно ми пипаше коррема, целуваше го, говореше на бебето. Разказваше на всички, че ще си има сестричка. Никога не е проявявал и грам ревност - от момента, в който му казах, че ще имаме бебче, та до ден днешен.
Чувствам се голяма късметлийка в това отношение.
И аз мога да кажа абсолютно същото за моето ''голямо'' момче Heart Eyes

# 25 22 юли 2009, 13:31 ч.
  • Мнения: 88
Моята племеница като разбра, че ще става кака беше много горда и щастлива от този факт.Да видим как ще се развиват нещата...

# 26 22 юли 2009, 13:49 ч.
  • Мнения: 383
Синът ми беше доста ревнив в началото, особено първите 8-9 месеца. Трябваше да свикне с присъствието на баща си при обличане, къпане, спане и т.н.  Wink.

# 27 22 юли 2009, 15:43 ч.
  • Мнения: 1 134
Цитат на: mi6onka04 в ср, 22 юли 2009, 10:22
Дъщеря ми каза:"ИСКАМ БРАТЧЕ!''Сега смятам,че й направихме най-прекрасният подарък-близък човек за цял живот!!!Той е на 3 мес. и половина,много сладък и усмихнат.Безкрайно щастлива съм,докато наблюдавам как се гушкат и се гледат с обожание...

Същото е и при нас. Heart Eyes С малките разлики във възрастта.
Мария много искаше братче, ако е момиче да съм го върнела обратно, защото ще й пипа гримовете. Laughing И аз имах известни притеснения като авторката на темата, ако все пак се окажеше момиче бебенцето, какво ще правим... Laughing
Разговори, разговори и пак разговори. Още преди да се появи, а и след това през цялата ми бременност. Предупреждавахме я, че ще има трудни моменти, че няма да може да й обръщаме внимание, както до сега. Че вероятно някога ще си помисли, че вече не я обичаме толкова, но това няма да е така, защото тя е нашата принцеса и напротив - ще има още повече обич, защото и малкото бебче ще я обича и т.н. и т.н.
 Казахме й още в началото, заведохме я в нейната любима сладкарница, купихме една голяма шоколадова фигурка, защото ще става кака. Беше много, много щастлива. Пазеше ме през цялата бременност, говореше на корема ми, после идваха всеки ден в болницата и й давах да го целува и гушка...
Сега точно това е изразът, който ги описва: "гушкат и се гледат с обожание". Heart Eyes

# 28 22 юли 2009, 16:29 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
първо буйна радост и нетърпение докато се роди, след това разочарование от това че не може да си играе с него + ревност, сега вече е нормално.

# 29 22 юли 2009, 16:32 ч.
  • София
  • Мнения: 39 822
Ох, и Дияна е нещастна, че не може да играе с Алекс. Само казва "искам да порасне по-бързо". Аз й казвам, че той като порасне още малко, тя също ще е пораснала, и едва ли ще й е до игра с него Simple Smile

# 30 22 юли 2009, 16:40 ч.
  • Sf
  • Мнения: 978
Голямата беше на 11 г. когато забременях, беше много нещастна, не искаше никакви братчета и сестричета. Още повече, че са от различни бащи. Прие я вече като поотрасна малко, сега е много грижовна кака и много се обичат двете, въпреки голямата разлика.

# 31 22 юли 2009, 16:49 ч.
  • Мнения: 1 134
Цитат на: AnMary в ср, 22 юли 2009, 16:32
Ох, и Дияна е нещастна, че не може да играе с Алекс. Само казва "искам да порасне по-бързо". Аз й казвам, че той като порасне още малко, тя също ще е пораснала, и едва ли ще й е до игра с него Simple Smile

А, Мария съвсем трезво гледа на нещата:"Значи, той като порасне аз вече ще съм тинейджърка и на какви неща ще го науча самоооо." Mr. Green
Както се казва, Бог да ни е на помощ! Laughing И да ги пази...

# 32 22 юли 2009, 16:56 ч.
  • София
  • Мнения: 39 822
Ще наспамя малко... Зари като познавам и твоята и моята... вярно "Бог да ни е на помощ" Simple Smile

# 33 22 юли 2009, 16:58 ч.
  • Мнения: 1 134
Цитат на: AnMary в ср, 22 юли 2009, 16:56
Ще наспамя малко... Зари като познавам и твоята и моята... вярно "Бог да ни е на помощ" Simple Smile
Не случайно те цитирах...  Laughing Heart Eyes

# 34 22 юли 2009, 18:04 ч.
  • Мнения: 994
Големите са с малка разлика и не мисля, че имаше някакви драми. Казахме тогава когато корема ми порасна и си личеше, че има бебе. За дребния ги информирахме първо тях - веднага след положителния ми тест. Бяха объркани в началото (беше им любопитно как знам, щом нямам корем), но после се радваха. Сега след близо 3 години употреба на братчето, не са винаги все тъй ентусиазирани, но си го обичат, играят и грижат за него.

# 35 22 юли 2009, 22:20 ч.
  • Bourgas, Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 414
На Рали казахме веднага  като разбрахме. Тя беше третата, която разбра след таткото и мен, ден по-късно.
Имаше рожден ден на 04.06. Подарихме й една книжка ,,От къде идват бебетата''. На първата страница я написах с едно стихче от нета, което малко преправих:

Днес чичо доктор радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си била в корема й бебе.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!
Знам, не вижда оттам непознатата кака,
но познава гласа й,  и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
 
Честит Рожден Ден, Победителке!!!

                  От мама и тати

Тя много се развълнува и докато го четеше, сричаше и нищо не разбра. А татко й вика:
,,С това сричане как ще четеш приказки на бебето'' Пък тя вика:,,Оф, чакай пак да го прочета...''
Тя много искаше да става кака. Сега е при майка ми в Бургас и само иска да си идва да ходим да гледаме бебето на УЗ.
Моето дете е много контактно и лесно се адаптира. Всяко междучасие е у дома с половината клас, а това ще пречи малко на режима на бебе, но ще я мислим като се роди бебето,живот и здраве. Представям си как ще го ползва за кукла и целия клас ще са над него, защото живеем почти в двора на училището. Дано и после да нямаме проблеми със завист, егоизъм или нещо подобно. Дори много се надяваме на нейната помощ, защото сме съвсем сами.

# 36 22 юли 2009, 22:33 ч.
  • Мнения: 93
Искаше много да си имаме бебе, но в момента в който научи oнемя. Вместо радост видях уплах. След като се роди бебето дълго време ревнува, сега години по късно я обожава и са неразделни  bouquet

Последна редакция: ср, 22 юли 2009, 23:11 от bubo-le4ka

# 37 22 юли 2009, 22:41 ч.
  • Мнения: 108
И нашата разлика е 11 години и аз много се притеснявах, защото започва да ги тресе пубертета но всичко си е до възпитание, до дете.Когато му казахме много се зарадва и първите му думи бяха  "Искам братче" Joy Докато бях бременна идва с мен на консо на ултразвука.
Но не му се сбъдна желанието  Laughing и сега страшно много ми помага без да го карам, постоянно я целува, носи, прави и храната, помага при къпането, а и тя като се прибира отнякъде се започват едни приказки /Агу/една радост.

Така, че пожелавам ти успех и лека бремнност. Peace ще видиш, че всичко ще бъде наред.

# 38 22 юли 2009, 22:51 ч.
  • Мнения: 93
Цитат на: vanita76 в ср, 22 юли 2009, 22:41
И нашата разлика е 11 години и аз много се притеснявах, защото започва да ги тресе пубертета но всичко си е до възпитание, до дете.Когато му казахме много се зарадва и първите му думи бяха  "Искам братче" Joy Докато бях бременна идва с мен на консо на ултразвука.
Но не му се сбъдна желанието  Laughing и сега страшно много ми помага без да го карам, постоянно я целува, носи, прави и храната, помага при къпането, а и тя като се прибира отнякъде се започват едни приказки /Агу/една радост.

Така, че пожелавам ти успех и лека бремнност. Peace ще видиш, че всичко ще бъде наред.

Едва ли възпитанието е в основата на чувствата.  newsm78

# 39 22 юли 2009, 23:07 ч.
  • София
  • Мнения: 1 345
Ще разкажа за моя случай-майка ми роди брат ми,когато бях на 11 год и повярвайте ми,нямаше по-щастлив човек от мен,колко дълго чаках това бебе,колко много й помагах,перях пелени,гладех,търчах по опашки за кисело мляко(говоря за далечната 1992г-знаете какви времена бяха),по-късно на ясла го водех,мисля,че майка ми и до днешен ми е благодарна за това колко много й помагах,а сега,когато брат ми е на 17(прекрасна възраст),аз на 27 сме едни прекрасни приятели,говорим страшно много и съм радостна,че ми има такова огромно доверие и ми споделя и най-съкровенните си тайни!

# 40 22 юли 2009, 23:21 ч.
  • София
  • Мнения: 39 822
Little Miss, дано и моите деца се разбират като вас с брат ти Simple Smile

# 41 23 юли 2009, 01:06 ч.
  • Мнения: 781
„Нарцис“ стихчето е страхотно  Wink

Ние пък си имахме песничка „ Ако имам малко братче ще  го гледам най-щастливо...и т.н „ и си я слушахме  често в колата дъъълго преди да забременея  Grinning

# 42 23 юли 2009, 10:16 ч.
  • Мнения: 285
Синът ми от 4-5г. възраст иска братче или сестриче. Често ме преследваше с въпроса кога ще му родя..., а аз все отговарях, че е рано. После започнах да му обяснявам, че бебето не е кукла и често ще плаче и ще го буди нощем. Опитах се да го подготвя за всички хубави и трудни моменти, с цел да избегна някакво последвало разочарование или ревност. Когато му съобщих, че ще става батко почти не последва реакция. В първите минути на лицето му нямаше никакво изражение, а после последва една глуповато усмихната физиономия. В продължение на седмица се сдобиваше с нея, веднага щом някой му кажеше: "Ооо, бате.". И досега с такъв мерак си чака сестричето, че е готов на всичко. Много е щастлив и все прави планове как ще го храни, облича, разхожда, приспива и какво ли не още, но от време на време се прокрадва и притеснение от това, че ще бъде пренебрегван.

# 43 23 юли 2009, 15:46 ч.
  • тук
  • Мнения: 510
Моята дъщеря стана на 9 години преди месец. Никога не е казвала, че иска бебе, но ние винаги сме говорили с нея като с равна. Беше с нас на масата, когато аз плачех за отрицателните тестове за бременност и след това, когато видяхме втората чертичка. Беше до мен, когато получих кръвоизлив и бях на косъм да изгубя бебето. Това са големи деца, те разбират всичко - трябва да споделиш с нея, за да запазите доверието си. Когато разбра, че е момче, каза "Ох, поне нямя да спорим коя е по-красива", а когато седнахме да избираме количка, каза "Да бъде по-така, средна работа" (т.е не купувайте скъпа, че да останат пари и за някоя моя глупост.) Но това са нормални сметки на хитруша на тази възраст, иначе ужасно много разчитам на нейната помощ, когато се роди бебето и вярвам, че ще я получа. Виж, за училището мисля, че не трябва тя да става жертва, не ми звучи "честно". Успех, кака е, ще бъде в помощ на мама, сигурна съм.

# 44 23 юли 2009, 16:54 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Благодаря за хубавите думи portman. Знам, че мога да разчитам на моето момиче Laughing.
Колкото до темата със смяната на училището.....притеснява ме "лудницата" наречена София  Laughing. Ще трябва да пътува сама (сутрин в 6,30 ми се вижда страшничко...). Дори и сутрин да съм с нея, след часовете ще трябва да се прибира сама, а се сменят две превозни средства и се пресичат натоварени булеварди...Не ме е страх тя как ще се справи......страх ме е от софийските шофьори...Обмислях и варианта да наема някой да я води и прибира.....ама кой ще се съгласи да има ангажимент първия срок между 6.30 и 7.30 и след това между 13.30 и 14.30? А след това - 12.30 и 13.30 и 18.00 и 19.00! Не вярвам да намеря такъв човек... Laughing
Ох......ще го мисля и премислям..... newsm78  Laughing

# 45 23 юли 2009, 17:13 ч.
  • Мнения: 1 761
Не може ли да ползвате училищен автобус или да намериш някой,който да я кара-например някоя друга майка или татко на дете от класа.
Аз имам един приятел,който кара такси и така прибира деца по къщите.Чака ги след училище и после  ги прибира.Поне знаеш къде ти е детето.

# 46 1 авг. 2009, 11:28 ч.
  • Мнения: 217
Моята дъщеря много искаше да си имаме бебе без значение какво ще е .
Когато забременях й казахме когато влязох в 4 месец че имах малко проблеми и ако не дай си боже беше станало нещо да не я травмираме.Много се зарадва и като всяко дете взе да разпитва как влизало бебето в корема на мама Laughing.

# 47 1 авг. 2009, 12:15 ч.
  • Мнения: 4 187
Първо на дъщеря си споделих, много се зарадва ! Постоянно пита - колко е голямо бебето сега, кога ще ми порасне корема ?
Преди това не е изявявала желание да си има брат или сестра, на въпроси от този род отговаряше, че предпочита домашен любимец  Mr. Green.

# 48 1 авг. 2009, 12:24 ч.
  • София
  • Мнения: 6 198
При моите деца разликата е по-малка и нещата стояха друго яче.

Но племеницата ми беше на 11, когато се роди малкият. Това е човекът, който най-много ми помага (след таткото), дори повече от баби и дядовци. Дори и в момента. Докато беше бебе имаше желание да го разхожда в количката, да го люлее, да му пее. Сега го води насам натам, повтаря му думички да учи. А той иска основно тя да го храни  Mr. Green Изживява се като майка. Вярно е, че не живее непрекъснато с нас, а само през ваканциите. Но съм предполагам, че момиченцата на тази възраст обичат да се грижат за живи бебета.

Но вие сте тези, които трябва да продължавате да и обръщате много внимание и да не я карате насила да върши неща по бебето когато не иска.
Имам приятелка 8 години по-голяма от брат си. Често ми е разказвала, как са я карали да върши неща по бебето, които са и били неприятни. Да го пази в къщи докато спи, а приятелките и навън играят. Да му изхвърля гърнето с акото, а нея я било гнус. А като станал студент, защо не му говорила да учи повече, та той прекъснал. Обича брат си сега и са добри приятели с него, но още е бясна на родителите си за това отношение.

# 49 4 авг. 2009, 13:47 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
kartinka не се предлага училищен автобус  Sad

Цитат на: star в сб, 01 авг 2009, 12:15
... на въпроси от този род отговаряше, че предпочита домашен любимец  Mr. Green.
- и моята твърди същото  Wink; вече от котка, през заек сме на костенурка - в желанията де  Grinning


M_I_A не смятам да товаря щерката с непривични за възрастта и дейности - все пак ще е кака, а не майка  Wink , ако има желание да помага (а като я познавам ще е така) - ще го прави. Даже като се замисля по-скоро ще трябва да и напомням да си върши нейните си задачки Grinning

Всичко ще е наред!  Wink

# 50 4 авг. 2009, 16:44 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 147
първо се зарадва, после започнаха въпросите, а след това и ревността.

# 51 4 авг. 2009, 21:52 ч.
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Моето голямо дете беше на 8 1 казаях и и тя беше възхитена.

# 52 4 авг. 2009, 22:02 ч.
  • Мнения: 4 187
Цитат на: karizma2004 в вт, 04 авг 2009, 16:44
първо се зарадва, после започнаха въпросите, а след това и ревността.

Колко години е разликата между децата ?

# 53 4 авг. 2009, 23:00 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
много беше радостна и щастива. И си искаш братче...
Ревност никога не е проявявала.

# 54 5 авг. 2009, 09:06 ч.
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Новината я прие добре.Казва,че ще ми помага,ще му пее песнички за да не плаче и други такива.Но ще видим като се роди бебето как ще реагира.Мисля,че още не разбира за какво точно става въпрос. Peace

# 55 5 авг. 2009, 10:01 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Момичета, все си мисля, че 1-во:
страшно много зависи от разликата в годините
- при разлика 3-4 години ми се струва, че има голяма, но неосъзната ревност.
- при по-голяма разлика (особено, когато по-голямото дете точно навлиза в пубертета) по-скоро ревността е осъзната и за това, то се стреми да я прикрие; начини всякакви...
и 2-ро:
- мисля си, че зависи и от самия характер на детето. Не толкова от възпитанието, колкото от това - по натура детето дали е интроверт или екстроверт. Ако е по-затворено в себе си - то, смятам, че явно няма да показва, че се страхува от появата на бебето, но този страх ще е голям и опасен, защото ще е "вътре" в детето и няма да е споделен (независимо, че може да опонирате, че ако сте научили детето си да споделя, то няма да крие нищо от вас - това е заблуда - всеки има своите тайни). Ако е по-открито - 1)може да се зарадва на новината, но вие пак, според мен трябва да бъдете "нащрек", защото радостта може да е само външен израз, когато вижда, че вие сте щастливи детето не иска да помръчава това щастие..., но и 2) може открито да си каже, че не иска бебе...и тогава...следват обясненията, разговорите, но... -->така или иначе детето е поставено пред "свършен факт" и трябва да се намери начин да живее с този "факт" Simple Smile
При всички случай всеки най-добре познава детето си (лошото е, че понякога - след 14-15 годишна възраст се оказва, че не е така). Колкото и литература да сме изчели, колкото и тренинги и житейски практики да имаме...оказва се, че често на теория е едно, а когато се случи...получава се друго...
Дано всеки намери за себе си и за децата си най-добрия път...

# 56 5 авг. 2009, 10:08 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
la vida loca - така е . Вярно разсъждаваш.
Поздравявам те, че си се навила за 2-ро дете след близо 11г. Не мисля, че щерка ти ще ревнува. Тя е голяма и само би се радвала на едно малко човече. Даже може и да се вживее в ролята на малка-мама.

# 57 5 авг. 2009, 14:02 ч.
  • Мнения: 19
някои от вас имат по две дечица , едни с по голяма разлика дръги с помалка ... усещате ли понякога парвото детенце да ревнува или да се дразни някак , да мисли че повече се грижите за другото Confused

# 58 5 авг. 2009, 14:06 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 557
Добре дошла в отбора Mr. Green
Няма начин да не ревнува,обаче всяко е по различен начин.Сложна работа е.

# 59 5 авг. 2009, 14:25 ч.
  • Мнения: 820
ооооо да! Каката е с 10г. по-голяма и стана бетер бебе!

# 60 5 авг. 2009, 14:30 ч.
  • Мнения: 6 062
Като сте заговорили за ревност, моя син ревнува всички останали деца които ще имат бебета.Аз ще имам не той!Та да видим един ден,живот и здраве как ще е.

# 61 5 авг. 2009, 14:32 ч.
  • Мнения: 1 273
Цитат на: siska79 в ср, 05 авг 2009, 14:06
Добре дошла в отбора Mr. Green
Няма начин да не ревнува,обаче всяко е по различен начин.Сложна работа е.

Абсолютно!

Нашият батко (който до скоро беше бебе), взе да не слуша и да прави всичко на пук.  Иначе с бебето се държи супер!

# 62 5 авг. 2009, 14:37 ч.
  • София
  • Мнения: 39 822
Може да видите и тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=414339.0

Разликата при децата ми е 7,4 г. При Дияна в редки случи се наблюдава някаква ревност. Изтъква ми даден аргумент, например "вие обичате повече Алекс", когато е сгафила нещо и съм й се скарала.

# 63 5 авг. 2009, 14:40 ч.
  • Мнения: 4 187
Този въпрос много ме вълнува. Не мога да преценя при нас как ще бъде, живот и здраве времето ще покаже !

# 64 5 авг. 2009, 14:57 ч.
  • Мнения: 6 274
Моите не са ревнували.
Явно сме едни от малкото.  Rolling Eyes

# 65 5 авг. 2009, 15:02 ч.
  • Мнения: 239
Охххх и нас това ни чака и незнам как ще е  newsm78

# 66 5 авг. 2009, 15:29 ч.
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Да,аз също се опасявам,че при нас ще има ревност.Още отсега като и направим забележка и вика"Ти не ме искаш" Rolling Eyes

# 67 5 авг. 2009, 15:32 ч.
  • София
  • Мнения: 3 873
На моменти сина ми проявава ревност, но за съжаление това е неизбежно при нас Confused.

# 68 5 авг. 2009, 18:02 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Цитат на: Шани в ср, 05 авг 2009, 10:08
...Поздравявам те, че си се навила за 2-ро дете след близо 11г....
Шани, ами първото си го родихме, когато бяхме студенти (3-ти курс)  Grinning ; после - завършване; работа; смяна на квартири; 1-ви клас... и докато се наканим...1 година - нищо; миналата - мисед; после пак 1 година не стана нищо....та - чак сега  Wink
Понякога съжалявам, че съм планирала (може да се каже и отлагала) толкова време... Confused

# 69 5 авг. 2009, 18:19 ч.
  • София
  • Мнения: 1 861
Един ден, около 2 години преди да се решим за второ големият ми син, тогава към 4 годишен изръси: "Аз чакам, чакам, а това бебе все не излиза от коремчето ти!" На учудения ми въпрос: "Кое бебе, бе мамо?!" отговори "Е, как кое?! На всеки рано или късно му се случва да си има братче!" Ами познайте каква радост беше, когато наистина му се случи! И до ден днешен нищо такова като ревност не е показал, напротив! Та не знам, от възраст ли е, от разлика ли е, или просто си е до дете...

# 70 6 авг. 2009, 09:01 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Кога то се роди малкият минахме през това. Баткото стана неузнаваем / разликата е 6.5 г./. Всичко свърши , когато малкият стана на около  2 год. , и големият видя ,че правилата важат и за двамата. Невъзможно беше да разбере ,че бебето не разбира ,и че не може да се сравнява с него. Сега имам обратният проблем - малкият ревнува от батко си ! Силно се надявам ,че като тръгне на училище и това ще премине!

# 71 6 авг. 2009, 14:31 ч.
  • Мнения: 18
И при мен разликата е като при la vida loca,само че при мен се получава обратното.Дъщеря ми първа научи,че съм бременна(случайно ме видя като излизам от кабинета).От както е разбрала ме пази като писано яйце(не ме остава сама да излизам,когато слизам по стълбите ме гледа в краката,не ми дава да нося чантити,пък камо ли да вдигна нещо тешко,като виде кола ме дърпа да не ме блъсне случайно и пр.)Дори отказа да отиде при баба си в Испания,защото аз съм била по важна от нея.Изобщо получава се че тя е майката,а аз детето.Надявам се да не се промени по нататък.

Rolling Eyes

# 72 6 авг. 2009, 14:42 ч.
  • Мнения: 2 960
.Децата ми имат 9 години разлика.Новината за бебето  дъщеря ми посрещна нормално ,радваше се,пазеше ме ,помагаше ми много.Не бях сигурна какви са очакванията и ,само усещах че се тревожи дали любовта ми към нея ще е все така силна.
Многократно и обяснявах  и показвах ,че любовта ми няма да се разделя ,а просто ще се появи една нова обич ,което няма да я ощети.
Когато се появи бебето ..тогава за дъщеря ми настъпи огромния стрес.Хем му трепереше,хем изпадаше в пристъпи на паника ,че не е обичана.Усещах как следи дали  след целувка за бебо ще има и за нея.Абе сложна работа това сревността. Цял живот си бил единственото дете в центъра на вниманието на цялото семейство ,а сега трябва да го делиш.
Вече синът ми е на 2 години ,нещата като че се понаместиха,НО все още има моменти на ревност ....

# 73 6 авг. 2009, 15:56 ч.
  • тук
  • Мнения: 510
la vida loca , аз също мисля, че е характер, а не "дрисура". Може би затова съм по-спокойна с моята дъщеря - тя винаги е предпочитала да има други деца, дава си всичко без да се замисли дали ще и го върнат или унищожат, изобщо никаква ревност не е проявява до момента към нищо и никой. Въпреки това се надявам да съумея да и показвам обичта си в повече, защото знам, че аз понякога питам мъжа си "ти обичаш ли ме?" като ми стане кривичко  Blush, колко повече едно дете ще поставя под съмнение чувствата на родителите си в една нова и непозната ситуация. Но ще се справим, шом го осъзнаваме и мислим върху това, значи вече сме направили първата крачка Simple Smile

# 74 6 авг. 2009, 16:21 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Цитат на: portman в чт, 06 авг 2009, 15:56
...Но ще се справим, щом го осъзнаваме и мислим върху това, значи вече сме направили първата крачка Simple Smile
portman страшно си права  Wink

# 75 7 авг. 2009, 13:03 ч.
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 260
Аз можеби в това отношение съм една много щастлива жена ! Wink Миналата година когато споделих с децата си ,че съм бременна ,колкото уплашена бях аз -толкова щастливи бяха те ! ShockedОще преди да кажа ,че много искам това бебе ,те незнайно защо започнаха да ме уговарят да не го махам. Сега си имат сестричка на три месеца и половина и вече ме агитират и за още едно братче за да бъдат комплект  #Crazy

# 76 7 авг. 2009, 13:15 ч.
  • Мнения: 2 648
Първородното дете беше твърде малко когато забременях с второто.Въобще не осъзнаваше какво предстои да се случи.Сега си давам сметка,че по това време тя е била още бебе,а ние я третирахме като голяма WinkСега и двете ме врънкат за бебе,но няма да се сбъдне желанието им Mr. Green

# 77 7 авг. 2009, 15:36 ч.
  • Мнения: 3 886
Моето дете много искаше другарче.Беше 2 рото в семейството същество разбрало за бременноста ми .Беше много щастливо и радостно събитие за него.Сега искат заедно с малката 3 то Peace

# 78 31 авг. 2009, 14:34 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Здравейте, момичета!!!

Аз да дам отчет относно започнатата от мен тема:  Grinning

По съвет на една мама от Февруарски мами 2010, купих книжка за съзряването. Написах в нея: "За кака Катя от нейното братче или сестриче" и я подарих. Четейки пожеланието Катя каза: "Ама аз нямам братче и сестриче!" и аз я попитах: "А според теб какво означава надписа?" - отговора беше смайващ: "Не знам!". Последваха обяснения, подробно разглеждане на книжката...На въпроса ми: "Искаш ли да дойдеш с мен на ехограф?" - "Ами - не!"- отговори тя  Wink
От вчера до днес все едно нищо не съм казала: продължавам да говоря, показвам снимки и клипчета на бебета...- реакцията: усмивка...и нищо...
Ще видим по-нататък...
И ако ви е интересно - ще ви пиша... Grinning

# 79 31 авг. 2009, 14:38 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 485
Новината като новина прие много спокойно, зарадва се. Сега постоянно "обгрижва" бебето- целува ми корема, говори му, пее му песни, дава ми да хапвам от нейните лакомства, за да опита и бебето.
Повече ме притеснява каква ще е реакцията, когато си дойдем вкъщи с бебето  Simple Smile И как ще се съгласуват нещата изобщо.

# 80 31 авг. 2009, 14:54 ч.
  • тук
  • Мнения: 510
la vida loca, изненадваш ме много
хайде разказвай и занапред - на мен ми е много интересно, защото страдам от обратното - по няколко пъти на ден трябва да отговарям на телефонни обаждания -  "Какво прави "бебе наше"?" Ами то прави все едно и също, но тя пита ли пита, все едно бебето изведнъж би могло нещо ново и интересно да направи.
Аз, ако бях на твое място (което е невъзможно, защото превърнах бременността си в световен проблем  Blush ), щях да се правя също като нея, че нищо няма... след няколко такива дни ще дойде да пита, все пак е още дете (макар да не е съвсем)
успех  Hug

# 81 1 септ. 2009, 06:52 ч.
  • Мнения: 6 062
Моя син от 5 дни знае че ще става батко и вече има претенции: бебето трябва да е момиче,ако е момче щял да го върне в болницата,и непрекъснато пита какво прави сега бебето?Снощи даже ме милваше по корема и като го попитах какво прави каза че го държи за ръчичката Grinning.Дано след 8 месеца е така.

# 82 1 септ. 2009, 10:28 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Когато разбрах, миналата година по това време, синът ми беше на 2, още не говореше (и все още не го прави), баща му го гушна и му "съобщи", но естествено не последва никаква реакция. В напреднала бременност ми галеше корема и долепяше уше към бебето, явно копирайки татко си. Laughing

# 83 3 септ. 2009, 15:27 ч.
  • Мнения: 33
Моята дъщеря много се зарадва тогава беше на 8 и изобщо не и беше неприятно,дори когато беше деня на термина казваше,че ще ме бие с бухалка по корема за да излезе бебчо.Сега  доста я ядова 5 годишния глезльо,но тя много си го обича. А по въпроса с ревността изобщо не ревнува,дори гледа все за него да има.Много си се  newsm76 и разбират.Не се притеснявай да й кажеш,според мен по-добре сега когато е съвсем в началото на пубертета.Лека бременност и да ти е живо и здраво!!! Hug

# 84 6 септ. 2009, 23:15 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 405
Моето дете много искаше да има сестричка, започна да говори за това от 4-годишен някъде. Сега, вече 6 месеца откакто се роди бебето, се държи перфектно с него. Ние имахме притеснения за ревност, но нищо подобно не се случи. Много е грижовен и любвеобвилен с нея, досега не е проявил по никакъв начин негативно отношение към бебето.

# 85 7 септ. 2009, 00:41 ч.
  • Мнения: 367
При нас между първата и втората разликата е година и осем месеца-така че реално не бих казала,че разбра въобще какво точно предстои...е да ,че мама е с голям корем,че всички се приготвят за "бебе",че всички говорят за това ...да!Но когато се появи бебето нямаше ревност...е леко притеснение дали бебето няма да е по-важно...но това беше за кратко...сега са много привързани една към друга....не се разделяк,като близначки са...между втората и третата разликат е 2 години и малко...не е говорила враждебно,но и сега пак и се иска тя да си е най-малката...но и това е преодолимо
Но най-готино е как се разбират първата и третата...какта сега страшно много се грижи за бебка...не я оставя...учи я...може би ,чак сега разбира какво е да си кака...така ,че говори с дъщеря си..тя постепенно дори и сега да отрича...ще свикне с мисълта...дай и време...убеди я ,че ти ще си се грижиш за бебето и тя ще си учи спокойно уроците,че тя ще си остане твоето голямо момиче...и ти пак толкова ще си я обичаш,а може и повече...и т.н.ти знаеш какво би и допаднало най-много...и дори и сега да го отрича,при появата му всичко ще се оправи...не се притеснявай,но и не крий...Ние и при двата пъти казахаме на децата още щом разбрахме и ние...даже ходихме на видеозон всички заедно...е не им беше кой знае колко интересно/защото не разбираха точно какво става/...но се чувстваха съпричастни...не я игнорирай...не я отделяй от притеснение дали ще го приеме...
Леко раждане и здраво бебе! Peace

# 86 7 септ. 2009, 10:14 ч.
  • Мнения: 8 999
Детето ти е голямо, не е нужно да се държиш с него като с невменяемо. Кажи й веднага, а не й предлагай разни шаради и намеци, чрез които тя да се сети, че си бременна. Просто й съобщи, при това възможно най-скоро. И не наблягай на факта, че тя ще става кака, а че ТИ ще раждаш бебе. Не разбирам какво налага да й смениш квартала и училището, но мисля, че това трябва да стане възможно най-късно и то след като го обсъдиш с нея - да й обясниш какви са предимствата за всички вас, ако направите промяната.
Дъщеря ми е на 9 г. и искрено се притеснява да не съм бременна /ако случайно кажа, че ме боли корем например/, защото знае, че аз не искам да раждам повече деца. Тя, разбира се, няма нищо против още някое братче или сестриче, но съм обяснила достатъчно ясно защо не може.
Говори директно с детето си възможно най-скоро, не я баламосвай с разни книжки с неясни послания.

# 87 7 септ. 2009, 10:58 ч.
  • София
  • Мнения: 401
Амио не знам доколко осъзнавашв бремеността ми в началото-знаеше,че мама има бебе в коремчето и така.С напредване на бременността,когато корема ми стана видимо голям,започна да осъзнава,че нещо се променя.Винаги е била много нежна и любвеобилна към коремчето.
Сега,след като беба се появи,каката е много внимателна и грижовна.Гали я,целува я,говори й,пее й песнички и й показва всичките си играчки.
Само че през цялата бременност и сега включително, съм много внимателна и никога не казвам-"Сега не мога,защото бебето еди какво си " или пък не пипай бебето и така.Според мен родителите имат голяма роля в това дали децата ще ревнуват или не Peace

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата