Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

Голямата беше на 11 г. когато забременях, беше много нещастна, не искаше никакви братчета и сестричета. Още повече, че са от различни бащи. Прие я вече като поотрасна малко, сега е много грижовна кака и много се обичат двете, въпреки голямата разлика.

А, Мария съвсем трезво гледа на нещата:"Значи, той като порасне аз вече ще съм тинейджърка и на какви неща ще го науча самоооо."
Както се казва, Бог да ни е на помощ! И да ги пази...

Ще наспамя малко... Зари като познавам и твоята и моята... вярно "Бог да ни е на помощ"

Не случайно те цитирах... 

Големите са с малка разлика и не мисля, че имаше някакви драми. Казахме тогава когато корема ми порасна и си личеше, че има бебе. За дребния ги информирахме първо тях - веднага след положителния ми тест. Бяха объркани в началото (беше им любопитно как знам, щом нямам корем), но после се радваха. Сега след близо 3 години употреба на братчето, не са винаги все тъй ентусиазирани, но си го обичат, играят и грижат за него.

На Рали казахме веднага  като разбрахме. Тя беше третата, която разбра след таткото и мен, ден по-късно.
Имаше рожден ден на 04.06. Подарихме й една книжка ,,От къде идват бебетата''. На първата страница я написах с едно стихче от нета, което малко преправих:

Днес чичо доктор радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си била в корема й бебе.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!
Знам, не вижда оттам непознатата кака,
но познава гласа й,  и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
 
Честит Рожден Ден, Победителке!!!

                  От мама и тати

Тя много се развълнува и докато го четеше, сричаше и нищо не разбра. А татко й вика:
,,С това сричане как ще четеш приказки на бебето'' Пък тя вика:,,Оф, чакай пак да го прочета...''
Тя много искаше да става кака. Сега е при майка ми в Бургас и само иска да си идва да ходим да гледаме бебето на УЗ.
Моето дете е много контактно и лесно се адаптира. Всяко междучасие е у дома с половината клас, а това ще пречи малко на режима на бебе, но ще я мислим като се роди бебето,живот и здраве. Представям си как ще го ползва за кукла и целия клас ще са над него, защото живеем почти в двора на училището. Дано и после да нямаме проблеми със завист, егоизъм или нещо подобно. Дори много се надяваме на нейната помощ, защото сме съвсем сами.

Искаше много да си имаме бебе, но в момента в който научи oнемя. Вместо радост видях уплах. След като се роди бебето дълго време ревнува, сега години по късно я обожава и са неразделни  

И нашата разлика е 11 години и аз много се притеснявах, защото започва да ги тресе пубертета но всичко си е до възпитание, до дете.Когато му казахме много се зарадва и първите му думи бяха  "Искам братче" Докато бях бременна идва с мен на консо на ултразвука.
Но не му се сбъдна желанието  и сега страшно много ми помага без да го карам, постоянно я целува, носи, прави и храната, помага при къпането, а и тя като се прибира отнякъде се започват едни приказки /Агу/една радост.

Така, че пожелавам ти успех и лека бремнност. ще видиш, че всичко ще бъде наред.

Едва ли възпитанието е в основата на чувствата. 

Ще разкажа за моя случай-майка ми роди брат ми,когато бях на 11 год и повярвайте ми,нямаше по-щастлив човек от мен,колко дълго чаках това бебе,колко много й помагах,перях пелени,гладех,търчах по опашки за кисело мляко(говоря за далечната 1992г-знаете какви времена бяха),по-късно на ясла го водех,мисля,че майка ми и до днешен ми е благодарна за това колко много й помагах,а сега,когато брат ми е на 17(прекрасна възраст),аз на 27 сме едни прекрасни приятели,говорим страшно много и съм радостна,че ми има такова огромно доверие и ми споделя и най-съкровенните си тайни!

Little Miss, дано и моите деца се разбират като вас с брат ти

„Нарцис“ стихчето е страхотно 

Ние пък си имахме песничка „ Ако имам малко братче ще  го гледам най-щастливо...и т.н „ и си я слушахме  често в колата дъъълго преди да забременея 

Синът ми от 4-5г. възраст иска братче или сестриче. Често ме преследваше с въпроса кога ще му родя..., а аз все отговарях, че е рано. После започнах да му обяснявам, че бебето не е кукла и често ще плаче и ще го буди нощем. Опитах се да го подготвя за всички хубави и трудни моменти, с цел да избегна някакво последвало разочарование или ревност. Когато му съобщих, че ще става батко почти не последва реакция. В първите минути на лицето му нямаше никакво изражение, а после последва една глуповато усмихната физиономия. В продължение на седмица се сдобиваше с нея, веднага щом някой му кажеше: "Ооо, бате.". И досега с такъв мерак си чака сестричето, че е готов на всичко. Много е щастлив и все прави планове как ще го храни, облича, разхожда, приспива и какво ли не още, но от време на време се прокрадва и притеснение от това, че ще бъде пренебрегван.

Моята дъщеря стана на 9 години преди месец. Никога не е казвала, че иска бебе, но ние винаги сме говорили с нея като с равна. Беше с нас на масата, когато аз плачех за отрицателните тестове за бременност и след това, когато видяхме втората чертичка. Беше до мен, когато получих кръвоизлив и бях на косъм да изгубя бебето. Това са големи деца, те разбират всичко - трябва да споделиш с нея, за да запазите доверието си. Когато разбра, че е момче, каза "Ох, поне нямя да спорим коя е по-красива", а когато седнахме да избираме количка, каза "Да бъде по-така, средна работа" (т.е не купувайте скъпа, че да останат пари и за някоя моя глупост.) Но това са нормални сметки на хитруша на тази възраст, иначе ужасно много разчитам на нейната помощ, когато се роди бебето и вярвам, че ще я получа. Виж, за училището мисля, че не трябва тя да става жертва, не ми звучи "честно". Успех, кака е, ще бъде в помощ на мама, сигурна съм.

Благодаря за хубавите думи portman. Знам, че мога да разчитам на моето момиче .
Колкото до темата със смяната на училището.....притеснява ме "лудницата" наречена София  . Ще трябва да пътува сама (сутрин в 6,30 ми се вижда страшничко...). Дори и сутрин да съм с нея, след часовете ще трябва да се прибира сама, а се сменят две превозни средства и се пресичат натоварени булеварди...Не ме е страх тя как ще се справи......страх ме е от софийските шофьори...Обмислях и варианта да наема някой да я води и прибира.....ама кой ще се съгласи да има ангажимент първия срок между 6.30 и 7.30 и след това между 13.30 и 14.30? А след това - 12.30 и 13.30 и 18.00 и 19.00! Не вярвам да намеря такъв човек...
Ох......ще го мисля и премислям.....