Публикувана: 21 юли 2009, 20:31 ч.
Последно мнение: 7 септ. 2009, 10:58 ч.

Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

3 673
87
1

# 15 22 юли 2009, 08:24 ч.

Мнения: 2 768

И двете са много щастливи.
Голямата (почти на 10г) задава много въпроси, разпитва за хиляди подробности. От сега се кани много да помага и да гледа бебето (не че някой го е искал от нея)

Малката (скоро на 5г) го удря повече на игра, като ме имитира. Истината е, че от нея очаквам повече ревност към братчето, но се надявам да ме изненада приятно Simple Smile

# 16 22 юли 2009, 08:24 ч.

Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
Мнения: 4 327

Благодаря за съветите и споделения опит.
Разбира се, че ще говоря с моето момиче като с голям човек, но смятам да е след 12 г.с. Миналата година започнахме да говорим, полека лека тя започна да приема идеята за бебе.......и направих спонтанен аборт....
Понякога смятам, че си подценявам детето и тя е много "по-голяма" от колкото си мисля.
polin_a може би си права, че е и от възпитанието - като малка винаги съм се старала да я науча се разбира с думи, а не с действия; да отстъпва, за да запази добрия тон и поведение...и сега...това - виждам,че е в нейна вреда...
Aster,nana77 - прави сте за начина, по който трябва да и съобщя новината. Просто аз трябва да се променя - свикнала съм да вземаме решенията заедно (с нея и съпруга ми), тя да участва в изборите на семейството и сега си мисля, че ще се чувства....ами..."предадена" е силно казано, но ще е поставена пред свършен факт...
Успешен ден на всички!

# 17 22 юли 2009, 08:30 ч.

Мнения: 798

Аз никога не зададох въпроса "искаш ли братче или сестриче", а го преиначих на "Ще бъде много хубаво да си имаш братче или сестриче, нали?" Mr. Green

Само че при моите деца разликата е по-малка. Синът ми беше на три и половина, като му казах, че ще имаме бебе. Тъкмо съвпадна с интереса му как точно бебетата идват на този свят и си поговорихме. Все ме питаше дали ще е момче или момиче и аз все отговарях "не знам, ще видим. Каквото и да е - то ще е твое братче или твое сестриче." Веднъж ме попита защо с татко му сме решили да имаме бебе, а аз (пак манипулативно Laughing

) му обясних, че заради него - да не расте сам, а да си има братче или сестриче, защото това е още по-хубаво и от приятел.
Сега, когато имаме момиченце и то вече е на половин годинка, големият юнак отвреме навреме ме подсеща, че можем да имаме и едно момченце, демек трябва му и братче Joy

# 18 22 юли 2009, 09:06 ч.

Мнения: 10 758

Беше супер щастлива.Разказваше на ляво и на дясно, че ще става кака.Постоянно ми галеше и целуваше корема Crazy

# 19 22 юли 2009, 09:25 ч.

Мнения: 2 521

Дъщеря ми беше един от първите хора на които казах за бебето.Е,няма такова щастие-тя толкова искаше бебе че беше на седмото небе просто Simple Smile

Проблеми и досега няма-много си го обича и той нея.
Мен ме съмнява ,че каката ще приеме новината много по-леко и с много по-голяма радост отколкото си мислиш Wink

Направи го възможно най-скоро обаче.Нека почувства ,че и се доверявате и че тя научава по-рано от останалите близки за промяната в семейството.Това беше много важно за дъщеря ми.След това тя беше човека който разгласи на всички,че ще имаме бебе Simple Smile

# 20 22 юли 2009, 09:43 ч.

Мнения: 1 567

Цитат на: la vida loca в вт, 21 юли 2009, 20:31

Здравейте, момичета!!!
Аз все още не съм казала на моята дъщеря, че ще става кака. Моето момиче е на 10 (почти на 11) години. Сега навлиза в пубертета и не знам как ще реагира на новината.

Нашият батко беше на 11,5 год, когато разбра че ще имаме бебе. Много радостен и щастлив. Когато се роди, той беше първият, който я видя (без да броите мен). И като бебе, и сега много й се радва.
Е, имало е моменти и викове "мамоооо, ела си вземи дъщерята (2,5 - 3), защото ми надраска учебника"....След две такива случки най-накрая малката разбра, че бюрото и библиотеката му са забранени територии. Иначе я пуска в стаята си...за малко Mr. Green

Но, като цяло е много щастлив, че си има малка сестричка...

# 21 22 юли 2009, 10:22 ч.

Мнения: 16

Дъщеря ми каза:"ИСКАМ БРАТЧЕ!''Сега смятам,че й направихме най-прекрасният подарък-близък човек за цял живот!!!Той е на 3 мес. и половина,много сладък и усмихнат.Безкрайно щастлива съм,докато наблюдавам как се гушкат и се гледат с обожание...

# 22 22 юли 2009, 10:31 ч.

Мнения: 4 296

Беше безкрайно щастлив. Постоянно ми пипаше коррема, целуваше го, говореше на бебето. Разказваше на всички, че ще си има сестричка. Никога не е проявявал и грам ревност - от момента, в който му казах, че ще имаме бебче, та до ден днешен.
Чувствам се голяма късметлийка в това отношение.

# 23 22 юли 2009, 12:41 ч.

Мнения: 4 970

Цитат на: Клото в ср, 22 юли 2009, 10:31

Това все едно аз съм го писала! Абсолютно същата ситуация. Все гледаше да ме нахрани с нещо, защото бях обяснила, че аз като ям и храната отива при бебето. Много беше забавно като искаше разни колбаси да ми дава, а аз месо не ям. Wink

Баткото беше точно на 3 години, когато забременях. Изобщо не можах да крия повече факта - той разказа на всички! Laughing

На моя приятелка дъщеря й - на 9 - не искаше и да чуе за бебе. Да, ама майката просто й съобщи новината като факт и детето го прие. Сега дори в стаята си пуска малката сестричка! Joy

Според мен обаче не трябва да чакате да мине 12-та седмица. По-добре детето да е наясно от самото начало. Успешна бременност на теб! bouquet

# 24 22 юли 2009, 12:53 ч.

Мнения: 2 090

Цитат на: Клото в ср, 22 юли 2009, 10:31

И аз мога да кажа абсолютно същото за моето ''голямо'' момче Heart Eyes

# 25 22 юли 2009, 13:31 ч.

Мнения: 88

Моята племеница като разбра, че ще става кака беше много горда и щастлива от този факт.Да видим как ще се развиват нещата...

# 26 22 юли 2009, 13:49 ч.

Мнения: 383

Синът ми беше доста ревнив в началото, особено първите 8-9 месеца. Трябваше да свикне с присъствието на баща си при обличане, къпане, спане и т.н. Wink

# 27 22 юли 2009, 15:43 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: mi6onka04 в ср, 22 юли 2009, 10:22

Същото е и при нас. Heart Eyes

С малките разлики във възрастта.
Мария много искаше братче, ако е момиче да съм го върнела обратно, защото ще й пипа гримовете. Laughing

И аз имах известни притеснения като авторката на темата, ако все пак се окажеше момиче бебенцето, какво ще правим... Laughing

Разговори, разговори и пак разговори. Още преди да се появи, а и след това през цялата ми бременност. Предупреждавахме я, че ще има трудни моменти, че няма да може да й обръщаме внимание, както до сега. Че вероятно някога ще си помисли, че вече не я обичаме толкова, но това няма да е така, защото тя е нашата принцеса и напротив - ще има още повече обич, защото и малкото бебче ще я обича и т.н. и т.н.
Казахме й още в началото, заведохме я в нейната любима сладкарница, купихме една голяма шоколадова фигурка, защото ще става кака. Беше много, много щастлива. Пазеше ме през цялата бременност, говореше на корема ми, после идваха всеки ден в болницата и й давах да го целува и гушка...
Сега точно това е изразът, който ги описва: "гушкат и се гледат с обожание". Heart Eyes

# 28 22 юли 2009, 16:29 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

първо буйна радост и нетърпение докато се роди, след това разочарование от това че не може да си играе с него + ревност, сега вече е нормално.

# 29 22 юли 2009, 16:32 ч.

София
Мнения: 39 822

Ох, и Дияна е нещастна, че не може да играе с Алекс. Само казва "искам да порасне по-бързо". Аз й казвам, че той като порасне още малко, тя също ще е пораснала, и едва ли ще й е до игра с него Simple Smile

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Бързи въпроси и отговори деца -6

Идеи за игри с домашни предмети

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: