Шпионирате ли децата си?

точно така съм направила, благодаря . само дето след като установих, че акаунтите им не са пъблик, което ми беше притеснението, си забравих паролата и сега все едно нямам. знаех си аз, че трябва да използвам друг литературен подход, не първо лице, едниствено число... сега във форума ще ми излезе слава на темерут  .


права си - всеки има някакви принципи. но всеки в следствие на житейския си опит променя и пристъпва редица от принципите, които е имал в предишен етап от живота си. ти спазваш ли всички принципи, които някога си имала? твоите `опитности` са те формирали по определен начин, `опитностите` на другите хора са ги формирали по друг начин, съответно те постъпват по различен от теб начин. какво толкова странно и необичайно има в това? ти си избрала поради някаква причина да ходиш профилактично на терапия, аз съм избрала профилактично да пребърквам джобовете на децата си(образно казано)... ти не разбираш как може аз да правя това, аз пък не разбирам твоето решение...

и не, не търся извинения за себе си. просто дискутирам и представям различна гледна точка по темата. все пак четат и други хора и евентуално различния от идеалнистичния поглед върху нея може да им е от полза.

и въобще, не ми е ясно защо от всички теми се захванах точно с тази  . не стига, че създадох в обществото представа, че сме семейство темерути, ами обществото като нищо ще реши, че шпионажът на децата ми ангажира значителна част от ежедневието ми ... надявам се психологията има обяснение за това...

Миз, добре казано,
Ще се радвам ако темата се развива като градивна дискусия и обмяна на опит при възпитанието в сложната възраст на пубертета.

Миз,
Какво е това за семейството темерути?
Глупости, ако някой стигне дотам, че основната част от времето му да е посветено на шпионирането на близките, със сигурност ще е за терапия!  

Зари,
каква градивност и обмяна на опит очакваш от тази тема? Как да шпионираме без да ни усетят?

Пубертетът, че е сложна възраст, сложна е. В момента вкъщи сме в началото. Засега се справям къде по инстинкт, къде обръщайки се към моя пуберски опит за това какво ме е вълнувало, какво ми е било неприятно и какво ме е наранявало в отношенията си с родителите.

Андариел, там е разликата, че твоето дете е в началото, а наште отдавна вече ги тресе.
Ако ти направи впечатление спора тече м/у две групи, майки с деца в пубертета и майки с малки деца или както теб навлизащи в пубертета.
Това е единственото сходно, което обединява позициите-помисли върху темата.
Бих се вслушала в майка, която и е на главата и ежедневно среща същите проблеми като мен.
А иначе съвети и констатации на кило всяка от нас може романи да напише.

Пиша това, в което вярвам и според което живея. Абсолютно наясно съм, че може в един момент да няма накъде и да се наложи да шпионирам. Ще съм пълна глупачка, ако отсека "аз? Никога!". И не е въпросът в групите и възрастта на децата, защото Джуди, например има момче колкото моя син, но аз имам и с една година по-голяма дъщеря, а както знаеш при момичетата пубертетът започва по-рано. Така че формално имам "право" да шпионирам профилактично. Но не го правя, нито през ум ми минава да го правя.

Отдавна вече темата се върти безсмислено в кръг. Затова и спрях да влизам често в нея.
Писах и по този въпрос към средата й още- не е въпрос само във възрастта, а в това дали децата имат самостоятелност, която се изразява в лично време, в което няма нито един възрастен край тях и когато тяхното поведение се отличава доста от времето, когато такъв е налице. Моето дете е на девет, но от 6- годишно играе само навън и ходи само у приятелчета, те идват у нас също и не винаги когато ние сме вкъщи. Имаше първо по някой и друг час, постепенно самостоятелното му време беше удължено. Сега се оправя напълно сам, сам ходи на мероприятията си и на училище, сам се прибира.
Точно затова моето дете, макар и с 1-2 години по- малко, е по- близо до тези в пубертета, като условия. Не е само въпрос във възрастта, макар че и тя е доста определяща и, както писахме многократно, въобще не се надявам в темата да ме схване майка на малки деца /простете, майки на малки деца, не ви чета само в тази тема, наистина е безсмислено и прескачам вашите постове, в други теми иначе- да, с удоволствие/ или на такива, които поради различни причини винаги  са съпровождани от голям човек. На тях не им се налага да проверяват, децата са постоянно под контрол, просто е безсмислено да споря с такива хора, "опитите" ни, както писа МИЗ, са коренно различни.

То няма и за какво да се спори. Пубертетът е в главата, а не в това дали детето се прибира самичко от училище. Познавам деца, които в днешно време от 4-годишни са на самоотглеждане и по цял ден се мотаят пред блока с ключове на врата. Те са самостоятелни, но не са в пубертета. Когато веднъж се отключат процесите в мозъка, връщане назад няма. Мисленето им се променя с всеки изминал ден. Като гледам моите деца, само с година разлика са, живеят почти като близнаци, но само за последната година мисленето и поведението на дъщеря ми се промени много, докато синът ми все още си е почти същият като предишните години. Така че изобщо не става въпрос за контрол заради начина на живот, а за начин на мислене и отношения. Например, ти така или иначе щеше да шпионираш (контролираш или както там го наречи) сина си, независимо дали играе на улицата от 6-годишен. Такава ще бъдеш и когато той стане на 16 или на 26, освен ако не се случат някакви други събития, които да те променят. При равни други условия не бих си шпионирала децата текущо, освен ако не е някакъв екстремен случай или имам много сериозни подозрения, че нещата не вървят на добре. Аз и сега мога да ги шпионирам, например мога да застана отстрани на училището без някой да ме забележи и да ги гледам какво правят в двора или при някакви други дейности на други места, където не са под надзора на възрастен, но не го правя. Мога дискректо на им гледам и нещата в чекмеджетата, обаче пак не го правя.

Темата започва все повече да ми прилича на онази с бибероните и памперсите...
И за мен най-добрият начин е не само да покажем и убедим  децата си в своето доверие в техния "здрав разум", но и да ги накараме да уважават това доверие и да се стремят да го оправдаят (т.е. сами да си слагат спирачки в рамките на разумното и безопасното!) Е, да ама за съжаление това изисква наистина "майсторлък" а и универсална рецепта няма! Някои успяват, други не... И всеки действа според вижданията си и ситуацията! (Не че казах нещо ново, просто пак повтарям, за мен завихрилият се спор е излишен, особено в този си писмен вид, който малко или много ограничава изясняването на понятията и позициите!)

А на мен ми прилича на безсмислено сравнение между "вяра" и "опит". Все едно аз да предполагам как ще гледам бебе, без да имам такова и да се опитам да убедя имащите, как би било по- добре. Напълно безсмислено, поради което спрях да пиша.
До тук никой не е писал по въпросите точно какво, кога и колко, въпреки това се правят огромни обобщения, почиващи на предположения и твърде далеч от реалността. Започна се с първично отричане на нещо, което не беше ясно още какво значи в началото на темата и остана просто да се поддържа, за да не затлее.

Точно!  
А темата би имала реален смисъл и би била от помощ, баш ако не дъвчем теоретични принципи, а споделим реални ситуации и опит в справянето си с тях!
(И в този смисъл малко спам: тези дни, влизайки в стаята, синът ми (джуджето любопитко) прочете заглавието на тази тема (четях в момента) и каза "Хм!" Два дни по-късно, преди да замине на лагер, давайки му пари, съвсем без задни помисли го питам: "Имаш ли други пари в себе си?" Той казва: "Не, само някакви стотинки..." Малко по-късно идва и ми предстявя 20 лв. с думите "Проверила си ме, нали?" - не знам как да коментирам, но определено ми стана гадно....)

Ами, аз например, си отгледах бебето точно както "предполагах" преди да го родя и макар че околните ме убеждаваха в какво ли не - как щяло да има колики, как съм щяла да бъда нонстоп недоспала и преуморена, как щяла да спи в нашето легло до пето пришествие и т.н. - нищо от тези неща не се сбъдна. Така че на мен такива разговори не ми се струват толкова безсмислени.

М4  Мислиш ли да му говориш нещо по въпроса като се върне?

Ами, безсмислени са точно поради това, че какво ще се случи е едно, а чуждите, пък и личните предвиждания са друго!
А що се отнася до:
Котката Марта, принципът ми е да си провеждам разговорите непосредствено  по конкретния повод и на място! Обясних, кавото имам да кажа, но как е прието...  Като споменах тази случка, исках само да кажа, че отношенията с децата ни са изключително сложни, доколкото е "крехка" и самата тяхна психика! Винаги съм се стремяла да си градя напълно "открити" отношения с дечица, ама ей на, мъъъничък повод се оказа достатъчен, някой да ме заподозре в "шпионаж" (надявам се основата, която съм уж изградила да устои)! Същевременно обаче, поводът резултира и в това, човечето да си признае "скътаното"... А сега, де?

Обобщения не правя. Моето мнение е ясно, че който е склонен да шпионира и смята, че по право му се полага да го прави "профилактично" ще го прави и за това не са му нужни поводи. Аз съм на другата страна - не шпионирам децата си, въпреки че имам възможност, защото е в разрез с моите възгледи и опит, но не бих се заклела, че никога няма да го направя, ако се наложи. Но поне засега нямам причина да го правя - нито има някаква обезпокоителна промяна в поведението, нито официалните източници на информация дават подозрения, нито нищо. Затова сега си имаме доверие и толкова. За вбъдеще ще видим.

М4, ми то така си трябва - за времето и мястото, ама аз не знам защо останах с впечатление, че е станало това в последния момент, преди да замине. Явно съм била в грешка.
На мен ми е интересно какво си му обяснила, ако искаш да споделиш.

Ами, просто истината. А тя е, че съм съвсем наясно, че винаги си има „спестени” парички, дали поради факта, че дядо/баба са му ги дали, или че е забравил да ми върне рестото от някое пазаруване (въпреки, че не съм направила въпрос за това ), или от някоя негова реплика, че и той в момента може да плати сметката (ако сме седнали някъде двамата с него), дали поради факта, че виждам вкъщи „неразрешени/неспонсорирани” от нас покупки на някоя детска глупост (поредните карти ю-ги-о, например) и т.н. С други думи, че не „паса трева” и че не е необходимо да го проверявам, за да имам идея по въпроса. Честно казано за сега въобще не ми е трудно да обяснявам подобни неща, тъй като синчето е съвсем наясно с това, че зорко бдя над „личния му живот” и не само го приема съвсем нормално, а дори прилага и към нас същите методи, а аз също се опитвам да ги приемам „дружелюбно” – на постоянните въпроси от рода на: С кого излизаш?, Къде отиваш?, Кой ти се обади и какво си говорихте? и други негови „любопитства” се опитвам да реагирам нормално и неантагонистично. Хващала съм го дори да чете в тема тук, в която знае, че аз пиша и се информирам за децата на неговата възраст, което просто стана повод да обсъдим някои общо вълнуващи ни проблеми и т.н. Същевременно той ползва моя скайп (по негово решение, въпреки, че си има и свой) и е напълно наясно, че всичките му контакти ги виждам и винаги мога да му изчета хисторито, въпреки че никога не съм го правила, както и той има същата възможност, но изключая случите, когато се опитва да се прави на мен (и естествено веднага е изловен от отсрещната страна, най-малко поради стила на изказ), смятам, че не ми е бъркал в "кореспонденцията"... Наясно е също, че когато сметката му за телефон е неприемлива за нас, разпечатката ще бъде колективно разгледана и обсъдена... Нооо, това, че за сега понякога ми е достатъчен и шеговития отговор: Как откъде знам, нали те познавам от 11 години! не означава, че нещата ще бъдат така розови и в бъдеще... Искрено се надявам да успеем да заслужим доверието на децата си, да ги убедим, че нямат по-близки и по-загрижени за тях хора от нас с баща им, че каквото и да им се случи трябва да разчитат най-вече на нас, но за това трябва и да знаем, какво се случва. Но не дай си Боже, ако тази връзка не се получи или се "счупи" някак, ако се наложи, бих включила целия шпионски арсенал, само и само децата ми да са здрави и читави!