не мога да се справя с детето си

добре де ..... Вие не наказвате ли дацата си ,само говорите ,така ли...... питам защото явно аз трябва да си купя хап4ета за нерви и тапи за уши .Как се справяте,на работа не ходите ли ?
Днес сме заедно, защото е болен -говорим цял ден ......и пак ме бие ,но е като 4е ли по-добре.....или защото е болен?
отивам на работа 

Само говорим и каквото и да направят се усмихваме и не повишаваме тон и на работа ходим и домакинстваме 
Това е шега разибира се .
Наказанието ми е лишаване от нещо примерно видях го да си хвърля една играчка съответно нови играчки яма да се купуват докато не видя ,че се грижи за старите си.
Ако се заинати за нещо гледам да му привлека вниманието с нещо друго.Дали успявам -не винаги разбира се , да ли повишавам тон -понякога и два пъти съм го шляпвала по дупето полза няма от това и аз и той сме разстроени после.
Ако ме удари /един път се е случвало/ казвам ,че ме боли и го питам на него дали ще му е хубаво ако го удари някой и дали му е приятно ,че мама я боли.Подейства.

М A R I Q  почти всички тук сме работещи жени.Имала съм дни в който имам чуството,че не издържам психически особедно когато се прибера и всичко е с краката нагоре ,а малкият е решил да се инати.Не го бия,може да изкарам строгият тон ,но друго не си позволявам.Като усетя,че не става да оправям и да се занимавам с него,просто излизаме и не ми пука кой какво ще яде.Изтръпнала съм вече

аз това с наказанията не го умея....
детето почва да реве  бясно, истерично, хълцащо и задушаващо....
наказанието - да поседи мирно на дована 1 минутка.....
все едно съм му счупила главата от бой така реве....
отказала съм се от този метод.

недей да удряш детето. То е достатъчно афектирано и уморено от градината , от времето без майка , от сума преживявания ... то не може да си контролира още емоциите и изразява не агресия или омраза а по скоро беззащитност, умора, нужда от внимание и от теб.
Гушни го, обърни му внимание , остави другите неща и като си почине малко и изкарате малко време заедно ще се успокои и ще се оправи.
Моя също ги прави тези неща понякога, след много емоционален ден в градината. Като видя, че се измаря - гледам следващите дни да го взимам по рано и да не се занимавам с домакинска работа ...само почиваме вечер и чакам уикенда ... още събота следобеда вече се успокоява и така ... сега гледам да го оставям в къщи , като дойдат роднини на гости или да взимам начесто по малко ваканция и гледам да не се преуморява - основно емоционално,
Но не го удряй. той няма нужда от това , а обратното - от закрила.

Мария, има значение какво говориш и как го казваш. А един ден е много малко време за промяна.

Лоранс Перну - една френска авторка на книги за отглеждане на детето от бебе до три годишна възраст, казва: "Когато детето бие - бийте и вие. " После пояснява, че става въпрос за нещо като на ужким, шеговита размяна на удари, като при малките котенца например. Тя казва, че не след дълго ще се търкаляте заедно по пода и ще се заливате в смях. Аз съм го пробвала - наистина работи. Повече не ме удари никога насериозно. Известно време практикувахме играта на едновременно ръкомахане един срещу друг, като много смешен бой на олигофрени. След време омръзна. Появиха се други магарии, но повече не посегна да удари мен или баща си или когото и да е друг.

Имахме  подобен проблем сина ми е на 3 години и горе долу на вашата възраст имаше такива моменти.Той е едро дете ,но като тръгна на детска все него го биеха и хапеха след което започна и по нас.имах периоди в които си се представях че след 4-5 години ни маризи както си трябва за щяло и нещяло и реших че няма да стане ,но колкото повече го пошляпвах и аз толкова нешата се задълбочаваха.Този метод не помогна и започнах да се въздържам и да говоря , докато разбере че няма да му се размине.Като чели по става но и сутринта ме удари на улицата и съответно го укротих набързо ,но то неможе само меката..друг е и момента с детската .Някои деца много го преживяват и ние сме от тях.За 2 те години на ясла може би един период от 1-2 месеца най-много да е имал желание да ходи и през др.време само мрънкане и ревове.Накрая толкова ми дожаля че го спрях и  почнахме от баба на баба и само за събота с мен когато може .Това още по го обърка и разтрои докато не изпадна в нещо като нервна криза в която беше като неконтролируем и абсолутно не знаеше какво прави и си казах КРАЙ........Взех си отпуска и сега си го гледам и според мен детето се успокои и нямам подобни притеснения поне за сега.В крайна сметка той е по важен от всичко.

деца до 4- 5 - 6 годишна възраст не се наказват, защото няма смисъл. за да се справя с натоварването си спестявам излишното такова с детето. децата са много лесни, но трябва де сте на една вълна и да си наясно с границите си. Ако се вбесяваш, когато те удря скоро няма да спре. Приеми го, отхвърли го непреклонно като действие /наум/ и му го кажи- неприемливо е, защото наранява другите. Питай го защо те удря, накарай го да изрази чувствата си с думи, а не с удари.

Факт е, че когато ходех на работа бях много нервна, често наказвах, шляпвала съм по дупето, карах се. Но влязох в принудителен болничен, изживях един труден период, в който се адаптирах отново към по-спокойния домашен живот и си направих самооценка. Сега съм спокойна като Буда и това веднага си личи в поведението на детето. Отново те съветвам - обърни се към себе си, реши собствените си проблеми със стрес, нерви, вечно бързане и липса на време, които са присъщи на всички работещи майки. Нареди приоритетите си. Постигни ти душевен комфорт и това ще се отрази на детето. Ако си налагаш да си спокойна, но отвътре ти кипи, не става работата. И не си вменявай чувство на вина за работата и детската градина.

Уф, темата се отнася и за нас ,колкото и да ми е неприятно.
Моето синче ходи на ясли от момента, в който навърши 1 г. 6 м. КАто изключим болестите, от всичко останало съм много доволна - научи се да говори бързо, в яслите се храни и спи /което вкъщи не прави/, научи много песнички, започна да си играе с децата, а не да се държи само за мен и да се дърпа, когато някое дете му атакува кофичките и лопатките и т. н., обаче с агресията и ние не можем да се справим. На моменти е много разбран, но тези моменти са редки - реши ли че ще прави инатлъците, няма надделяване - рев, тръшкане, дране, посяга да удря наред - ужас! Често пъти си задавам къде бъркам и дали правилно възпитаваме детето си - не съм от майките, които не посягат - често го шляпвам по дупето, защото още-почесто прекалява и то много. Случвало ми се е така да ме излага на улицата или в магазина, че да се заричам да не ходя повече с него там. А друг път създава впечатление, че е кротко дете. Сигурно и съседите като ме чуят от време на време как врещя, ще помислят, че едва ли не малтретираме детето и току-виж ни пратили проверка и на нас, както пише по-горе колежката по съдба. Явно има такива периоди при повечето деца, но дано да са преходни.. 

Щом като възрастни не можете да си контролирате нервите няма причина да се учудвате, че децата/ бебетата/ също не могат. Не ме разбирайте погрешно- не обвинявам, защото е човешко да не се владеем, но ако разберете, че и децата /бебетата/ имат това право ще приемате изблиците по- леко.
mama_ziana Какво значи, това че те излага? Бебето като плачеше в количката излагаше ли те? Или чуждите деца не плачат и не се тръшкат? Всеки, който смята че си лош родител ако детето ти пищи и се дърпа пред някой магазин просто или не е имал деца, или не е наред. живей си живота и забрави за очите на другите. Детето и ти сте по- важни от мнението на хора, които не са част от вашия живот.

На възрастните като им се налага да си контролират нервите, но не успяват вземат хапчета, изливат си кофа студена вода на главата и т.под.. Който си е спокоен по начало той има по голям успех в контрола. Който си е нервен и истеричен генетично не знам кви духовни гимнастики и колко време трябва да ги практикува за да постигне ефект. То ако ставаше да кажеш на изпаднал в истерия Успокой се, вземи се в ръце и т.н. и действаше нямаше да вземат хапчета и да седят в лудниците. Това си е темперамент, не може просто така с успокоителни съвети от форума да се промени. Лесно им е на спокойните натури, които дори си нямат на идея кво е да изпаднеш в неконтролируема истерия да дават акъл .  Както и на тия, със спокойните деца. Баси, психиатрите не могат да помогнат на истерични хора, тука някакви лаици се правят на Богове, в състояние едва ли не  да променят нещо, което Бог е създал.
Моите деца примерно са истерични. С това искам да кажа, не че изпадат в истерия 1 път на ден, а че почти нон стоп са си в истерия за най дребното нещо. Че Давид се изплезил на Теди и Теди вече пищи като че ли го колят. Това е кратковременна и не много тежка истерия разбира се. Но достатъчна за да побърка човек. Не че не може да се оправиш с това за момента, ама то като се случва по 1000 пъти на ден и който и да е ще издаде багажа. Смея да твърдя, че съм се научила много да търпя. И въпреки всичко просто се налага да пропнеш по масата и да станеш много лош в един момент. Само бой не помага, това е ясно. Но наказания като гонене в др стая помагат. При нормално дете, което истерясва не много често ще върши работа. Но при нас няма кой знае коко забележим ефект, защото се получава, че на всеки 3 мин тръбва да го гоня. Което е ясно, че няма как да стане, щото си имам и др работа.
Изобщо не очаквам повечето тук да ме разберат. Като говоря явно не съм достатъчно ясна и убедителна. Самият факт обаче че повечето хора, с които се срещам едва издържат на лудницата, казват, че само като ги гледат и слушат се уморяват и бързат да си тръгнат говори достатъчно. Става дума като сме си в къщи. На площадката положението е малко по добре, въпреки че и там се открояваме. Нищо чудно да ни излезе име Лудото семейство или нещо такова да тръгне като слух. Но в къщи децата ми се чувстват в свои води, спокойни да пищят и дивеят и положението е трагично.
Такива са си децата и ще се гледат според каквито са. А не според каквито са комшийските и според методите, които действат при тях.
Аз те разбирам идеално авторке. Което не ти помага реално, но поне малко  успокоително е когато въпреки всичко виждаш че има хора които наистина те разбират, а не само да те използват да задоволят нуждите си да дадат акъл, който в твоя случай не  върши никаква работа. На мен ми е писнало от тукашните "специалисти" и да ме обвиняват в кво ли не. За мен тия хора изобщо не знаят кво е да гледаш дете. Мислят си че да сменяш памперси, да буташ пюрето в устата, да изпадне в истерия 1 път в месеца, да те събуди веднъж през нощта и т.под. нормалности ги правело големите специалисти по родителство. За мен тия хора не знаят да гледат деца. И ако имаха моите щяха отдавна да са им намерили друг да ги гледа или да са се обесили на първото дърво. Само като чета кой къв акъл дава ми става ясно кой колко разбира от гледане на деца. А най ги обичам тия, които непрекъснато упрекват и казват кво да НЕ се прави. Ама кво да се прави не могат да кажат, а вместо това философстват.

NikiFin ,съветът с тънката пръчка явно най ти е допаднал.