Публикувана: 29 юли 2009, 16:55 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2009, 14:51 ч.

Въпрос - Нормално ли е дете на 3 да чете ?

10 486
184
1

Гост

1
...
5
6
7
...
13
Всички

# 75 2 авг. 2009, 15:35 ч.

Мнения: 4 555

"Методика" е просто начина, по който поднасяш информацията на детето. Може да го сложиш на чин и да му повтаряш до втръсване "Това е М, това е Д" и после да го изпитваш.
Можеш също така да измислиш някаква игра. Например всеки има по една кошница, в едната има много играчки или някакви предмети, а другата е празна. С триизмерни букви може да подреждаш думи или просто да показваш една буква, а детето да познае кой предмет от кошницата отговаря на нея. Ако познае, играчката преминава в неговата кошница.
Броенето пък може да се упражнява с игри със зарчета от типа на Не се сърди, човече, където трябва да се преброят определени стъпки. Или просто да се хвърлят зарчета и който изкара повече, получава нещо си.
С други думи обучението не е задължително да бъде в академичен стил със стоене на чин и посочване на дъската с показалка.

# 76 2 авг. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 4 406

ми то детето явно си играе, и така играейки е научило буквите. щом продължава, значи му е забавно.

# 77 2 авг. 2009, 16:52 ч.

Мнения: 6 633

Няма начин да се съглася ,че Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца с лека игра .
Първо защото не всяко дете ще прояви дълготраен интерес и второ ,защото не всяка майка има знанията и уменията да обучава .
Така ,че ако детето проявява интерес да ,но на синът ми /септември ще стане на 3г./ е временен .Прави се, че чете и е много смешен. Със сигурност ми липсват и педагогически знания и желание да насилвам нещата.

# 78 2 авг. 2009, 17:18 ч.

Мнения: 4 555

Съгласна съм, че това за 2-3-те години и няколкото месеца е малко пресилено. Но е вярно, че е постижимо. Работата е там, че не е необходимо.

# 79 2 авг. 2009, 17:20 ч.

Мнения: 6 633

Цитат на: Ескарина в нд, 02 авг 2009, 17:18

Точно това ми беше мисълта Peace

# 80 2 авг. 2009, 17:23 ч.

Мнения: 1 174

И аз това бих казала, че със сигурност ми липсват и педагогически знания, и желание да насилвам нещата. Да изискваш на тази възраст, заради твоя някаква амбиция, не е редно. А оттам нататък вече, според интереса на детенцето, можеш да го занимаваш с букви или каквото и да било друго. При нас се получва чрез рисуване. Например буквата "к" е на котето, на "к - кучето и к-кончето" и по този начин си играем. Не защото аз искам, а тя проявява интерес, когато по този начин й обяснявам. Сама си носеше книжките и разпитваше. Нямам друг избор, освен да обясня. Всичко започна от един безобиден въпрос: "а знаеш ли коя е на тати буквата?". Simple Smile

Дори в момента ми вика, докато пиша тук: "мамоо, мамоо, виж - три бебенца!" (в книжката й).

# 81 2 авг. 2009, 17:30 ч.

Мнения: 2 988

Цитат на: кукувицk … 2 авг 2009, 16:52

не всяко дете ще прояви дълготраен интерес и второ ,защото не всяка майка има знанията и уменията да обучава .

Ами аз споменах, че е необходима подходяща методика. Обучението при толкова малки деца не може да бъде поднасяно както при по-големите - по няколко часа дневно, например, или в абстрактна форма. Да се научи детето да разпознава буквите, да ги събира в срички (това е задължителен етап на четенето на български, между другото), да чете думички и след това цели текстове, може да стане само под формата на лека игра. Иначе ефектът ще е точно обратен. Ако майката няма необходимите знания и умения и няма достъп до подходяща специализирана литература - да не го прави. Никъде не съм писала, че всеки родител може да си обучи детето, а само, че всяко дете може да бъде обучено.

Ескарина, не знам къде видя в поста ми "проточваща се досада". Написах, че децата трябва да се учат ежедневно, защото четенето е навик и се развива с постоянство. На децата трябва да се дава възможност да се занимават с буквите всеки ден, докато навикът се затвърди. За мен думата "учене" сама по себе си няма негативните конотации, които ти четеш в нея. newsm78

В момента уча дъщеря си да яде с лъжичка - нищо досадно няма в това, много ни е забавно.

# 82 2 авг. 2009, 17:55 ч.

Мнения: 930

браво на детето Peace

# 83 2 авг. 2009, 18:04 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ескарина в нд, 02 авг 2009, 10:40

Тук непрекъснато срещам тази позиция и ми се ще да попитам... Защо знаенето и моженето на разни неща от едно дете, се смята за открадване на детството му? Някак си по подразбиране се приема, че детето нищо не иска да знае и може и всичко му се натрапва насила ли? Понеже моите наблюдения са, че децата са супер любопитни и ако има кой да им отговаря, няма да спрат да питат.

Да не ти се налага да се сблъскваш с такъв проблем, че тогава ще се чудиш от кой свят каква методика на обучение да предприемеш. Разбира се, че има любопитни деца, които искат да научат всичко и го приемат лесно и в игра, но има и такива, които дори когато е възрастта за училище не искат да учат под никаква форма или игра букви.
А колко е трудно да научиш дете да пита да не казвам, когато това просто не му идва отвътре.

Ако става дума за норма, не , не е нормата на 3 години децата да четат,защото ако беше така училището щеше да започва на тази възраст.Видно е, че детето е ученолюбиво и доста умно. Браво!

# 84 2 авг. 2009, 18:18 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: ianajar в нд, 02 авг 2009, 17:30

Да се научи детето да разпознава буквите, да ги събира в срички (това е задължителен етап на четенето на български, между другото)

Toва за сричането определено не е вярно, защото познавам деца, които са се научили да четат без никога да сричат (аз също навремето нямах нужда да сричам, можех да чета още преди училище). Просто виждат цялата дума, сричането е за тези, които не го могат това. Моето дете си дели думите на срички например, обаче другарчето му, което на 3 вече можеше да чете, никога не го е правило, нито пък някой го е учил - просто му е достатъчно да знае азбуката и вече може да чете.

# 85 2 авг. 2009, 18:18 ч.

Мнения: 4 555

ianajar newsm78

Прочети ми пак мненията по темата и кажи с кое не си съгласна, защото ми се струва, че казваш абсолютно същите неща като мен. Това за "проточваща се досада" не беше в твое мнение и въпросът не беше адресиран към теб, а с кукувица оптимистка вече е разбрахме.

Цитат на: ive в нд, 02 авг 2009, 17:23

И аз това бих казала, че със сигурност ми липсват и педагогически знания, и желание да насилвам нещата.

При нас се получва чрез рисуване. Например буквата "к" е на котето, на "к - кучето и к-кончето" и по този начин си играем. Не защото аз искам, а тя проявява интерес, когато по този начин й обяснявам. Сама си носеше книжките и разпитваше. Нямам друг избор, освен да обясня.

Добре. Очевидно не ти липсват нито педагогически знания, нито желание да играеш с детето и да отговаряш на въпросите му. От къде тогава идва представата, че да го учиш е равносилно на това да "насилваш нещата", воден от родителска амбиция?
Или аз нещо съм те разбрала погрешно?

# 86 2 авг. 2009, 18:26 ч.

Мнения: 6 633

Относно насилването -уча, обучавам го асоциирам с изискуем краен резултат ,който за четене при 2-3 годишните деца се разбрахме не е необходим.

# 87 2 авг. 2009, 18:33 ч.

Мнения: 4 555

Ясно. Аз не го асоциирам с това, явно затова ми се струва странно.
За мен ученето на малко дете е като например да го учиш да говори. Ти му говориш, а то кога ще проговори си е негова работа. Поставянето на краен срок като част от процеса не ми е хрумвал.

# 88 2 авг. 2009, 18:44 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Аз също не асоциирам ученето с необходим краен резултат, особено в ранна възраст, ние също научихме буквите по картинки, и то защото синът ми проявяваше желание (много е буен, но книжки обича). Съгласна съм, че с насилване не става, аз например се опитах амбициозно да му покажа и българската азбука (засега знае само латиница), но не става, и съм се отказала. Има време.

# 89 2 авг. 2009, 18:51 ч.

Мнения: 2 988

Цитат на: Янечек в нд, 02 авг 2009, 18:18

Toва за сричането определено не е вярно, защото познавам деца, които са се научили да четат без никога да сричат.

Янечек, "сричането", т.е. разчленяването на думата на по-малки графични или звукови единици, е когнитивно необходим процес и етап при четенето на т.нар. "прозрачни" азбуки (при които една буква както се пише, така се чете - нашата и немската са прозрачни, английската не е). При човек, който чете гладко, този процес е автоматизиран - отнема милисекунди и е абсолютно незабележим. При дете, което се обучава да чете, процесът може в началото да отнема много време, но може и много бързо да се автоматизира и така да се получи впечатлението, че детето никога не е сричало. Обикновено процесът на сричане е толкова по-автоматичен, колкото по-развит е речникът на детето, защото при добре развит речник детето разпознава думата, която чете, без да му е необходимо да я разчлени изцяло.

Ескарина, ето този ти пост имах предвид:

Последна редакция: нд, 02 авг 2009, 19:09 от ianajar

Препоръчани теми

Постоянни истерии и нервност при дете на 3 години.

Детето ми на 3г. не комуникира с мен, когато е ядосан

Нервно дете ! Моля за съвет

За споделянето на играчки при децата и споделянето по-нататък

Причина:

Причина: