Страшни истории и градски легенди

Намерих кога да чета тази тема.  Няма да заспя, а утре съм на състезание. (Между другото и аз съм на 14 години)

За да не е спам ето една легенда от моя край.

Тук си имаме два изоставени тунела.За единия се говори,че има убит и заровен човек.А другия не е завършен и няма изход.Някои хора казват,че ако влезеш няма да можеш да излезеш.Аз лично не вярвам,но...

Аз не знам кой знае колко истории, но ще разкажа една селска легенда от моята баба, предавана от поколение на поколение. Тя е подобна на историята за Дама Пика.  
ИСТОРИЯТА СЕ КАЗВА “ХУБАВА ЯНА“
През 1955-та на миналия век  група от 12 лазарки се събрали да лазаруват и тръгнали от къща на къща. Те били дъщери на чорбаждията в селото. Били от хубави по-хубави, но най-красива била най-малката - Яна. В историята ще я наричаме Хубава Яна, както я наричали всички от селото. Девойката имала много обожатели, но тя не отвръщала на любовта им, само ги поглеждала с напет поглед и отмятала дългите си черни коси назад. Въпреки многото нейни обожатели тя себила влюбила отдавна в сиромаха Иван и нова било причината да отбълсква обичта на всички момци от селото.
Така минали 5 години. Яна станавала от ден на ден все по-хубава и по-хубава и дошло време да се омъжи.Всички забелязвали стиснатото поведение на красавицата и това ги накарало да мислят, че Яна е вещица. Свикали сабор на селото да отмъстят на хубава Яна. Тя се опитала да обясни, че няма нищо подобно но накрая признала всичко дори пред баща си, който бил много очуден от сборището на селото. Щом разбрал това бащата на Яна я проклел да се скита цял живот немила-недрага из света без посока, тъй като тя щяла да се жени за син от заможно семейство.
Прокудили тя и любовникат и оттогава се носи слух, че вечер се чува как някакъв нежен глас пее народни песни. Според бабите това е Яна, дошла да си отмъсти за цялото и причинено страдание.
ПС: Аз съм на 15 години  

Баба ми /Бог да я прости/ имаше цял набор от случки, които е преживяла - такива, странни, страшни, необясними. Някаква възрастна жена, там навремето преди години и казала, че хората които са родени в съботен ден, имат дарбата "да виждат между двата свята".
И в действителност баба ми беше много интуитивен човек, някак все едно предвиждаше и познаваше нещата - кажеше ли нещо - задължително се случваше това, което е казала.
Една от историите, които е споделяла и от която мен ме побиват тръпки, започва още от турско робство. Тогава, някакъв турски управник в едно село, наредил да се избият тридесет деца на възраст между 3 и 5 години като се удавят в язовира край селото. Не знам каква е била причината, но речено - сторено.
Разбира се, баба ми не е живяла по турско време, но след избиването на децата, хората от селото започнали да говорят, че нощно време около язовира се случват странни неща. Едни чували детски смях, други плач, трети виждали детски образи във водата, дори и през деня... Имало история, според която през нощта, малко момче, скочило от постелята си и тръгнало към язовира, а като го питали къде отива, то отговорило - "Децата ме викат на язовира, да си играем". И наистина започнало да пищи и да се бори като обезумяло, за да го пусне майка му и да иде при децата. Майката го изпуснала от ръцете си, то хукнало и нагазило бегом във водата. Тогава, тя се спуснала след него, нагазила във водата и успяла да го улови секунда преди да е паднало в дълбокото и да се удави. Скоро след това, една вечер същото дете успяло да се измъкне от дома си без да го усетят, отишло на язовира и се удавило.
Баба ми разказваше, че някога покрай този язовир минавал междуселския път, по който хората ходели на мелница. Тя, със своята майка и леля си, тръгнали по малките часове, за да отидат рано на мелницата. Като стигнали до язовира, изведнъж конят започнал да пръхти и да се движи много бавно - едва-едва, сякаш каруцата е пълна с непосилен товар.
Тогава започнали да чуват и закачлив детски смях, който сякаш идвал от задната част на каруцата. Майката на баба ми я прегърнала, завила главата и с някаква дреха и и казала - "Недей да гледаш назад!". Баба ми разказва, че детският смях бил толкова ведър и заразителен, че самата тя започнала да се смее и искала да види това дете, което е толкова весело. Започнала да се мъчи да свали от главата си дрехата, с която е завита, но майка и я държала здраво и не позволявала. Баба ми казваше, че не знае колко време е продължило това, но в някакъв момент детският смях се превърнал в жалостив плач, след това в нечовешки писък и заглъхнал... Конят усилил хода си, а прабаба ми махнала дрехата от главата и. Тогава и разказала историята, че душите на избитите дечица не са намерили покой, а са вечно останали на мястото на убийството. Тъй като им било скучно, те привличали други деца, за да имат нови другарчета за игра.
На възрастните не можели да сторят нищо, но когато видели дете, те го подмамвали да влезе в язовира, да се удави и да остане завинаги с тях. Всяко дете, което ги видело, започвало да ги следва като омагьосано, докато не намери смъртта си. За това и майката на баба ми и завила главата, за да я предпази от сигурна смърт.

Трябвало е да го пресушат тоя язовир и на негово място да направят някакъв параклис ли де да знам.

'щото язовир така се пресушава 
освен това язовир по турско време - по-скоро е било езеро, вир, водоем някакъв
като цяло строителството на язовирите в Бг. е започнало горе-долу в средата на 20 в.

 Да,бе,да.Така се свиква събор през соца с цел обявяване на някого за вещица.За враг на народа да,ама за вещица.И,колко да е бил беден Иван след национализацията на имуществото.И защо не е се е включил в бригадирското движение,а е задявал момите?Детенце,смъкни с още 100-200 години периода на случката,че така съвсем издиша.

Аз съм най-несуеверният човек, но вече взе да ми писва! Сънувам едно и също поне веднъж в седмицата вече години!

Работя с още една жена в някакво подтискащо място без прозорци. На обяд отивам да взема сандвичи за двете, трябва да измина голямо разстояние. Минавам през изоставен строеж, а много добре знам, че трябва да го заобиколя, но нямам време. Вали дъжд, посредата чувам плач на бебе зад храст, не е съвсем плач, а направо вой. Плахо и против волята си отивам да видя и до като оглеждам бебето изкача мъж с нож....и се будя.....
Какво е това ега ти!

да не обърка темата?


 

Не мисля, но явно нещо пропускам. Какво имаш предвид?

Защото темата е за легенди и страшни истории, а ти разказваш сън, предполагам, че темата за сънищата ще ти бъде повече от полза  

Не знаех, че има такава. Извинете!

На мен лично не ми пречи, но там може да получиш съвет, дали съня ти означава нещо 

Здравейте,преди около десетина години съпругът ми и един друг роднина пътуват през Карпатите на връщане от гурбет. Някъде през малките часове на нощта мъжът ми вижда на фона на дългите светлини две фигури свръх високи, около 4  5 метра.Напук на паниката ,която го обзема той намалява скоростта , а двете фигури махат с ръце да спре.Били облечени в черно с дълги наметала .Мъжът ми напълно се вцепенил,а по между съществата и калата оставали около 50-60 метра, до този момент си мислел, че роднината  спи ,но когато започнал да вика с пълен глас "Защо ,намаляш ,луд ли си .Карай...карай. ГАЗ" . Подминали ги и не им се е случило нищо, но и до днес той(семейството му са ни съседи) и мъжът ми,си нямат идея какво са видели.

А ето и още една история от преди време:
Като бяхме 4 клас ходихме на лагер в Кутела, тъй като годината с класа ни беше последна.. С бандата сядахме край оганя и едно от съученичките ми ни разказваше една страшна история, за жената от картината.
Предполагам сте я гледали в предаването „Мистични истории“. Нищо чудно ако ме видите под леглото ако някой заразкаже тая история   етоя и нея:
Едно семейство се нанесало в новата си къща. След като я обзавели ѝ оставал само един шрих - нова картина в стаята на детето. Отишли в магазина и купили една картина на която имало портрет на красива жена. Жената от картината преличала много на продавачката. Малко преди да тръгнат продавачката ги предупредила да не слагат картината в стаята на детето.Новите собственици на картината обаче не и повярвали и си тръгнали.
Обаче майката била суеверна. Не искала да окачва картината в стаята на детето, но била принудена, защото там тя най-много отивала. През ноща детето чуло странни звуци, идващи от картината. Станало да види какво става и видяло усмивката на жената на рисунката, превърната в намусено лице. Тогава една черна ръка излезнала от картината и убило детето.  
На сутринта родителите открили отрочето си обезглавено, а на картината нямола един пръст.
На другата нощ мъжът и жената се скарали и трябвало да се разделят в различни стаи. Картината този път била сложена в стаята на жената.
По същия начин, чула странни звуци и като станала я убила ръката на нацупената жена. На другата сутрин мъжа открил мъртвава си жена с прерязано гърло и на картината отново нямало пръст.
Същото щяло да стане и с мъжа, но кгато черната ръка излезнала той я отрязал. Отишъл да върне картината в магазина и продавачката била без една ръка...

 България през 1955 г е социалистическа и никакви чорбаджии е нямало . Отделно тогава да се доближиш до църква е било забранено . Събори за вещици в България не мисля да е имало . Това пряко свързано с католицизма и Средновековието.
 А събор на селото - такова нещо не ми е понятно . 1955г - освен някое събрание на местните активисти на БКП да е било .
 Ти си на 15г и интересно  на матурита по БЕЛ как ще се справиш