как се научихте да готвите?

Научих се постепенно. Още от дете ми поставяха задачи в кухнята.
С времето все повече задобрявам. Не мога да се меря с мама, но се опитвам- тя ми е кумир в готвенето и винаги се съветвам с нея за неща, които не са ми ясни.

И аз се научих да готвя след,като се отделих от нашите.Когато дойдох в Брюксел можех да готвя няколко лесни ястия и това е.Три месеца в Брюксел не бях готвила нищо,защото ходех да ям дюнери всеки Божи ден.Дюнерите тук нямат нищо общо с тези в БГ.Много са вкусни и има най-различни сосове-майонеза,кетчуп,алай,самурай,андалуз,пили-пили,американ,блонж,бразил и др.Та по темата след 3 месеца дюнери вече бях с 15 кг.повече и заприличах на ходеща реклама на дюнери или по-точно на Мишелин. Искам не искам почнах да готвя в началото за някои  рецепти гледах в нет-а,но след това започнах да импровизирам и до сега нямам изхвърлено ястие,освен едно шкембе на фурна.
Сега обожавам да готвя.Мога да си седя в кухнята по цял ден.

С времето се научих,в началото нищо не можех мама всичко правеше,ама сега ела ме
вижте 

откак се помня, все готвя много любимо занимание ми беше до скоро. сега нещо давам фира......
майка ми все пита кое как се готви, научи се завалията да готви едва като стана около 60. преди това две яйца да сложи да вари, загаряше ги
баба ми готвеше страхотно. от нея съм се учила и от двама мъже, невероятни готвачи.
дъщеря си няма да уча да готви. ако има интерес, да, но принципно не съм за, че всяка жена трябва да може да готви. ако не ти идва отвътре, няма сми.

мъжът ми е наказание за всяка кулинарка. ужас. абсолютно консервативен с яденето, подправките са бич, пастата се яде сварена за около час, докато стане лигава и гнусна и се яде с лютеница и сирене. индийската кухня не понася, италиянската също, изключение прави само за суши и то определени видове. абе никаква, освен традиционна българска и то десетина манджи. може да яде една седмица лозови сърми или леща или спаначена супа. всеки ден. закусва винаги едно и също. шунка, кашкавал, маргарин, хляб и мед.
наказание е и ми уби всички мераци
развихрям се и правя чудеса вече само за приятели.

ох, аз май се оплаках.

Ох, това си е наистина наказание. Винаги съм съжалявала майка си в това отношение- баща ми вечно намира кусури на яденето, а майка наистина готви превъзходно 
Тук съм случила на мъж- много рядко прави забележка и то ако съм пресолила нещо. Харесва всичко, което слагам на масата, яде общо взето всичко и нямам проблеми с менюто.

Аз се научих след като се омъжих, виках неволята  а тя не идваше. Тогава си купих готварски книги, запретнах ръкавите и лека по лека се научих   То аз тогава не знаех и перална как се пуска ама се научих ..... ех няма как много работи научих  

Имах интерес към готвенето още от момиче, сигурно от лакомия 
Като се омъжих вече можех да правя основните неща.
После експериментирах, създадох и свои рецепти, питах опитни приятелки, а сега се съветвам и с интернет.
Оценявам уменията си в готвенето като много добри.

Почнах през летните ваканции в гимназията. Майка ми оставяше задачи за през деня, да не се измързеливя  .
С книгата "Календар на домакинята" 
Имах и успехи, и провали - нашите още ме бъзикат за първата ми лазаня После майка се пенсионира и почти забравих за готвенето... докато се омъжих преди 8 години. Та почнах пак полека-лека да си припомням какво и как, да си купувам книги, да пробвам нови неща, да гледам предавания, да чета из нета.
Не мога да кажа, че знам да готвя. Има цели области, в които съм абсолютно "боса". Уча се всеки ден... и ми харесва 

Мата, съчувствам ти! Моят мъж яде почти всичко, но не обича някои неща, които аз харесвам и това ме хвърля в дълбока фрустрация, та мога дамо де си представя какво ти е на теб.

добре, че някой ме разбира..........
той има абсолютно никакво отношение към яденето. яде за да живее. ако можеше да не се яде, нямаше да яде. ако не сготвя, не е нещастен. маже хляб с масло и шунка и готово.
просто ми се уби цялото желание за готвене. не мрънка никога. ако ще нещо да е загоряло, изяжда се, за да не се хвърля.
това обаче е само вкъщи.
на ресторант ако сме, мрънка. при майка ми, пак мрънка. при неговата, пак мрънка.
водя го по добри ресторанти, с добра кухня. и в германия, и в българия и където и да сме. мрънка.
хитрец е и като види, че ми кипва, казва, че аз готвя хиляди пъти по-добре. пишман ставам като ходим на кръчма. затова си поръчва вече само сладки неща. тогава не мрънка. е, малко мрънка.
слаб е като глист, а аз съм вечно на диети. той е виновен, защото ме депресира 6 години го обучавам да прояде салата с балсамов оцет. сега яде и мълчи. ама само с бял. всяко нещо, което е извън кюфтета и леща е непознато и не желае да го консумира. аз бих пробвала и най-гнусното ядене, само за да знам какъв е вкусът му.

впрочем, по темата. имам приятел, беше навремето шеф на ресторантската част на парк хотел москва. от него много неща съм научила.
невероятни манджи прави. живее за да готви. като реже магданоз, го къса листче по листче. после реже. и това да речем две-три връзки. като хирург и аптекар е. невероятно нещо.
и друг един, замина преди 20 години за мозамбик и му изгубих дирите, но той какви манджи въртеше и то баш в най-гладните години. от нищо-нещо правеше.......
твърдо съм убедена, че мъжете са по-добрите готвачи. някак си по-професионално и технически подхождат към нещата.....

Като се омъжих можех само яйца да пържа Но лека полека почнах да влизам в час вече От мъжа ми се научих да готвя, от майка ми по телефона . Но най-вече от мъжа ми, той за моя радост готви страхотно и има голяма фантазия в тази област, за разлика от мен, аз трябва два дена да мисля, че да ми хрумне нещо по-така И форума, разбира се, и от тук съм научила много неща, и знам че като няма кой да питам, тук винаги ще намеря отговор 

 Основната заслуга е на баба ми .
Първата ми супа от картофи бе,чушки с доматен сос била съм 6-7 годишна.
  После  съм се учила от готварски книги и така.

ами на 12-13 г покрай майка само питах кое след кое се слага и не винаги се получаваше в началото но сега,мъжа ми е вече 100 кила.

Като се омъжих, в началото не можех да готвя като хората.

как се научихте да готвите?

Това научихте според мен е доста условно...
Готвенето за мен е изкуство, като...свиренето на пиано да речем.
Има няколко варианта:
- ходиш на много уроци по пиано и в крайна сметка, дори да не ти се отдава, засвирваш задоволително добре
- изобщо не щеш ио да чуеш за уроците
- или просто си виртуоз и свиренето те зарежда с енергия и разтоварва

Аз се "научих" сравнително късно...
Майка ми е от онези дами, които всичко правят сами.
Нямах поле за действие.
Когато заживях с едно гадже - 100% виртуоз - получих първия си кулинарен шут. Мислих, че няма да се справя, но се оказа, че много ми харесва (щом той ме похвали, значи е било добре )
Била съм около 22 ...

Сега готвя с удоволствие, чета рецепти, заричам се да ги изпълня точно, но нещо все ме човърка и слагам нещо от себе си.

Когато се омъжих можех да правя единственно кексове и торти,солени храни изобщо не можех да приготвям-дори и пържени яйца  Но както се досещате на кексове не можем да караме та постепенно започнах да готвя по-лесни храни и така...малко по малко ...взех че се научих