Майка ми ме научи, въпреки че аз нямах огромно желание. 
- Публикувана: 21 окт. 2009, 12:08 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2010, 00:21 ч.
как се научихте да готвите?
Баба ми ми показваше, после се научих сама--гладен не се стои. Живеех в САЩ, та ми се наложи да започна да готвя за цялата група.
После заживях с мъжа ми и ща не ща...Той ме научи на някои неща, после открих моята страст готвенето. Сега не мога да спра
И аз имах много издънки в началото. И сега имам от време на време, то няма идеални хора, особено като ходим и на работа. Но и мъжете трябва да се включват. Винаги си облизвам пръстите от разни засукани неща...
После заживях с мъжа ми и ща не ща...Той ме научи на някои неща, после открих моята страст готвенето. Сега не мога да спра
И аз имах много издънки в началото. И сега имам от време на време, то няма идеални хора, особено като ходим и на работа. Но и мъжете трябва да се включват. Винаги си облизвам пръстите от разни засукани неща...
Не зная дали мога да готвя.
Като дете, мама ми подари първата книжка- Какво да сготвя, когато мама я няма.
И досега си я пазя.
Имам си някакъв репертоар от храни, които приготвям, и доста по- голям, към който не посягам, не са за мен.
Но аз и не обичам да готвя. Или поне съм в такава фаза последните 4-5 години.
Като дете, мама ми подари първата книжка- Какво да сготвя, когато мама я няма.
И досега си я пазя.
Имам си някакъв репертоар от храни, които приготвям, и доста по- голям, към който не посягам, не са за мен.
Но аз и не обичам да готвя. Или поне съм в такава фаза последните 4-5 години.
Не зная дали мога да готвя.
Като дете, мама ми подари първата книжка- Какво да сготвя, когато мама я няма.
И досега си я пазя.
Като дете, мама ми подари първата книжка- Какво да сготвя, когато мама я няма.
И досега си я пазя.
Като студентка си готвех по тази книжка и не беше лошо. Аз като цяло съм с 2 леви, по ми се отдават сладкишите, но и там има още какво да уча.
Ей тука, във Форума се научих на стари години!
Преди това винаги е имало кой да готви вместо мен или съм яла някакви боклуци като съм живяла сама.
Е, знаех и две-три бързи манджи от приятелки и някои неща от майка ми, но готвех много рядко.
Тука, в оная тема "Мразя да готвя'
, взех да се отпускам, да пробвам разни рецепти, да виждам че ми се удава, близките ми се радват и нещата си тръгнаха сами.
Което е интересно, само една манджа досега съм изхвърлила - един загорял и пресолен боб.
Преди това винаги е имало кой да готви вместо мен или съм яла някакви боклуци като съм живяла сама.
Е, знаех и две-три бързи манджи от приятелки и някои неща от майка ми, но готвех много рядко.
Тука, в оная тема "Мразя да готвя'
, взех да се отпускам, да пробвам разни рецепти, да виждам че ми се удава, близките ми се радват и нещата си тръгнаха сами.Което е интересно, само една манджа досега съм изхвърлила - един загорял и пресолен боб.
първо ме предизвика неволята, след това следвах рецепти от близки и познати.
от известно време се доверявам на нета и форумите и съм доволна.
не съм още спец в някои неща, но се гордея с постиженията си до момента. благодаря и на мъжа ми, че веднъж не е показал или казал, че не му харесва, което ме вдъхновяваше във времето. сега като се сетя какво сме яли в началото
важното е човек да го прави с любов и настроение, иначе не става
от известно време се доверявам на нета и форумите и съм доволна.
не съм още спец в някои неща, но се гордея с постиженията си до момента. благодаря и на мъжа ми, че веднъж не е показал или казал, че не му харесва, което ме вдъхновяваше във времето. сега като се сетя какво сме яли в началото
важното е човек да го прави с любов и настроение, иначе не става
От малка обожавам супи.
Явно на баба ми в един момент й омръзна да ми готви и в 4-и клас ме научи да пускам газта и да си правя.
Първия ми опит беше картофена супа. Получи се.
Дотам съм стигала в манията си, че след дискотека съм ровила и копала в градината за картофи, и съм готвила в малко съдче супа.
Сега не съм добра кулинарка- мога да готвя това, което обичам да хапвам и чат- пат по интересни рецепти от нета правя нещо.
Между другото,не минава ден без да разгледам темата със снимките и просто се възхищавам на всички готвещи вълшебници.
Явно на баба ми в един момент й омръзна да ми готви и в 4-и клас ме научи да пускам газта и да си правя.
Първия ми опит беше картофена супа. Получи се.
Дотам съм стигала в манията си, че след дискотека съм ровила и копала в градината за картофи, и съм готвила в малко съдче супа.
Сега не съм добра кулинарка- мога да готвя това, което обичам да хапвам и чат- пат по интересни рецепти от нета правя нещо.
Между другото,не минава ден без да разгледам темата със снимките и просто се възхищавам на всички готвещи вълшебници.