Публикувана: 21 окт. 2009, 12:08 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2010, 00:21 ч.

как се научихте да готвите?

9 897
161
1

# 15 21 окт. 2009, 14:41 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

сама

... Без книги, форум и книги.

Свеки ми връчи някакви бутчета. Бяхме в Ст. град, без хладилник и те щяха да се развалят съвсем скоро. Разполагах само с един котлон и една туристическа съдинка.
И се почна... Помня, че им сложих и картофи. И накрая сякаш беше вкусно Rolling Eyes

2-рия ми опит беше с ориз на фурна. Сипвах, сипвах ориз... бре тавата все е празна... Викам, как ще се нахраним с това мизерно количество. И после, като набъбна тоз ориз, като взе да прелива от тавата ooooh!

Обаче с времето, с помощта на мама и баба, с книгите, форума и нет-а, като цяло нещата се получиха. Сносен готвач chef

съм, на солени неща. Със сладкишите не ме бива. Месенето също не ми е стихия, но си имам хлебопекарна.

# 16 21 окт. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 2 926

Готвя от много малка - майка ми и баща ми и редовно пътуваха и аз редовно си бях сама в къщи и понеже все ми се прияждаха някакви манджи, а нямаше кой да ми ги направи, започнах сама.
Имахме две готварски книги у дома и действах смело с тях.Майка ми също ми е давала съвети какво може и какво не може и така неусетно се научих.В 9-10-ти клас вече изцяло готвих аз в къщи и майка ми беше много доволна

# 17 21 окт. 2009, 17:18 ч.

Мнения: 534

Никой не ме е учил!Когато се ожених,мъжът ми готвеше.Аз най-много да изпържа някои полуфабрикат и да нарежа салата.Но супа...голям кошмар ми беше Blush

.И така докато не дойде време да захранвам детето и трябваше да готвя.Четох книги ,форуми,рецепти така започнах.Питах все по телефона я майка ,я свеки.Но никои нищо не ми е показвал,ако стане за ядене супер,ако не кучето ми правеше банкет.Тези случай обаче не са много.Решаваш рецептата и почваш смело,без да му трепериш,а и щом имаш желание няма начин да не се научиш food002

.Никой не се е родил научен! chef

# 18 21 окт. 2009, 17:29 ч.

Мнения: 718

Преместих се да живея далеч от вкъщи и като ми се доядеше някоя манджичка, трябваше сама да си я готвя Laughing

# 19 21 окт. 2009, 17:44 ч.

Мнения: 521

Аз започнах отрано да готвя по рецептите на мама. Отначало опитите бяха смешни, но с времето и най -вече с практиката нещата се подобриха. Сега вече може да се каже, че съм добър готвач. Но най - важното е практиката Peace

# 20 21 окт. 2009, 18:10 ч.

Мнения: 2

Kato tragnax na rabota Simple Smile

# 21 21 окт. 2009, 20:38 ч.

зад кестените
Мнения: 796

Първите си опити направих на 14 г със едни бисквитки станаха корави като камъчета и с един кекс . Резултатът - само аз и кучето ги ядохме , като кучето изяде една бисквита а аз останалите а кекса ми беше клисав ама аз от инат си го изядох.Е после с времето и практиката се научих.

# 22 21 окт. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 759

До преди половин година и аз по-скоро не можех, но ела ме виж сега. И палачинките даже хвърлям Иначе по рецепти съм се учила, следвам описанието им. Един път като не стане, втори път като не стане, то със сигурност на третия ще е ок. Успех!

# 23 21 окт. 2009, 21:25 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: •ºtreisyº• в ср, 21 окт 2009, 13:15

Изобщо не мога да готвя, ако ми дойде музата то намирам подробни рецепти и по тях Mr. Green

Интересно е, че колкото и пъти да съм се хванала е ставало наистина много добре, това с което съм се захванала!

Ти по принцип си си способно дете, по лични впечатления. Wink

Аз не знам, имам чувството, че винаги съм можела да готвя. Това е единствената домакинска работа, която върша с удоволствие. Ако има значение- като дете си имах определени задължения: през лятото за всеки обяд правех огромен супник с таратор за многолюдното ни семейство, предишни години само съм белила краставиците и чесъна; разбиването на яйца за кекс беше моя работа (тогава нямахме миксер и разбивах с тел), на по-късен етап режех зеленчуците за салата и после взех да експериментирам с различни майонезени салати, защото ми се ядяха, а мама не обичаше да готви хич. И така....постепенно все по-сложни и пипкави работи почнах да правя. На днешен момент само тестените неща ми се опират, но това е, защото не ядем много такива, а и мразя да си клепам кухнята....
Та, май най-много обичам да правя нови или изпитани салатки Simple Smile

# 24 21 окт. 2009, 21:34 ч.

в полите на.... Балкана
Мнения: 129

Преди да се омъжа готвенето въобще не ме влечеше, мамам вършеше всичко, но сега обожавам да готвя, уча се и се интересувам от всякакви кулинарни източници, а и ми е кеф да експериментирам,

# 25 21 окт. 2009, 21:53 ч.

Мнения: 11 607

Хихихихи....аз все още не умея да готвя.........Честно!

# 26 21 окт. 2009, 22:21 ч.

Под звездите
Мнения: 1 301

Когато се омъжих неможех и едни яйца да изпържа.Живеем далеч от родителите си и все нещо трябваше да ядем.Така започнах първо с помоща на половинката,а след това и сама.Научих много неща от кулинарни книги,приятели,а сега и от форума и за моя изненада стават много сполучливи.Но по принцип тази домакинска работа не ми е удоволствие.

# 27 21 окт. 2009, 22:29 ч.

всеки тежи на мястото си, та и аз ...
Мнения: 726

Ами, както казва Мастърчето – с питане се учи най-добре. Майка ми се е омъжила на 20 г., работела и следвала и никога не била готвела преди това. Та баща ми я учел да готви, а дядо ми (нейният свекър) още първият месец й подарил деликатно готварска книга. Така че майка ми ме поощряваше в кухненските експерименти още от малка, да не съм се излагала като нея.

Още помня първия си боб, била съм 10-11 годишна и тичах до комшийката да я питам „Сложих боба, завря, а сега какво да правя...” Имам си стар тефтер с рецепти, на който пише всяка рецепта кой ми я е казал – леля ми, приятелка, комшийка, колежка на майка ми и т.н.
Най-много занаят съм взела от леля ми – невероятна сладкарка, не мога да й стъпя на малкия пръст. Просто има усет. Повечето ми рецепти са „на лелка”.
Много обичам да готвя и пробвам, ястията са ми стихията, сама си комбинирам, променям рецепти, никога не мога предварително да кажа какво още ще сложа или каква подправка – ароматът от тенджерата сам ме насочва как да продължа.
Обаче не ме бива в месене и точене, признавам. Това е територията на майка ми, може би затова - винаги знам, че тя ще замеси баница, питка, тутманик, мекици и чакам. Embarassed

А сега си „купувам” умения от форума, тук намирам брилянтни идеи. И отговори на въпроси. Направо си е готварска школа. Hug

# 28 21 окт. 2009, 22:35 ч.

Мнения: 111

От малка живея отделно от родителите си, но до 23-24г, изобщо не бях пипвала да готвя. Имах печка, която беше чисто нова с найлон, и така си седеше Joy

Хранех се главно навън, по заведения. На 24 обаче реших, че ще се храня здравословно, разопаковах печката и почнах да правя експерименти. В интерес на истината всичко ми се получаваше супер добре, и никой не можеше да разбере, че сега съм започнала да готвя. Имам много готварски книги от всякакви държави. Купувала съм ги най-вече заради снимките, понеже харесвам такъв тип фотография. Рецепти съм черпила както от тях, така и от форума