Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

92 925
755
1

# 705 21 апр. 2011, 17:53 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ето още едно за бащата...

На баща ми

Невинна като детско своеволие,
аз връщам се от своето далече.
Едно червено кръшно главоболие
залива мойта топла синя вечер.

То кара ме чемширена, бръшлянена
да падна във нозете на стиха ми.
Приемат ме желана, но неканена
извивките на живите му гами.

И чувствам ли се сам-сама и ничия,
подмамена от мимолетна слава,
ранена от студени безразличия,
той властно, мълчаливо ме спасява.

Сърцето ми задърпва свойте корени,
изострят се и скулите ми меки,
със крачки, от умора необорени,
аз тръгвам по брадясали пътеки.

По гъвкавите релси на ръцете ми
той пуска свойте влакове червени,
а някъде на топло зад очите ми
узряват като гроздове вселени.

Вземете ги! Побързайте! Как хубаво
е с моите загадъчни вселени.
Изпийте със очите си вселените,
родени от стиха ми и от мене!

Защото като кръшно главоболие
минава мойта топла синя вечер.
Невинна, като детско своеволие,
аз тръгвам пак към своето далече!

Петя Дубарова

# 706 23 апр. 2011, 07:30 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Липсваш ми...

Липсваш ми в тъжните вечери.
Спомен си. Плача. Самотна съм.
Липсваш ми. Сърцата са обречени.
Липсваш ми. Стоя насред на прашен друм.

Търся те. Моят живот, съдба, любов.
Нося те. В топъл закътан рай.
Ти си ми онзи запомнен зов.
В тъмното светиш. Слънце си. Ти си. Знай.

Помниш ли? Имаше дни с мечти...
Топли полета. Ниви, едни гори.
Слънчеви къщи, после един завой.
Онзи далечен свят... мисля не беше мой.

Днес е студено. Мрачен дъждът вали.
Болка от рани. Търся едни следи.
Тебе те няма. Няма дори мечти.
И любовта ни. Сякаш не е била преди...

Лично творчество Embarassed

# 707 26 апр. 2011, 02:32 ч.

Мнения: 30

Цитат на: Карма135 в сб, 23 апр 2011, 07:30

Страхотно е браво! bouquet

# 708 26 апр. 2011, 15:16 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Вечната игра...

В самотни мигове се ражда чудо.
Когато сме нещастни и отчаяни.
В такива дни ний молиме се лудо.
И се оглеждаме. И сме замаяни.

В нещастни мигове отново вярваме.
Решили от Всевишния да молим.
Тогава пак се сещаме, че земни сме.
Тогава свещи палим.Сълзи роним.

Дали в останалото време пак
за тези мигове ще дойде спомен?
Или забързани и в полумрак
поблема ще забравиме огромен...

До следващият път. До нов проблем.
Когато болката ще ни натисне.
Когато пак сами ще разберем,
че трябва винаги да бъдем истински.

Така устроени сме може би...?
Не трябва никого сами да съдим.
Минават край живота ни съдби.
А ние бягаме от тях. И пак ги пъдим.

Единствено във нашият живот,
когато дойде болката голяма.
Разбираме. Играта на белот
играе се от повече от двама...

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: вт, 26 апр 2011, 15:25 от Карма135

# 709 1 май 2011, 09:20 ч.

Мнения: 1 192

Съвпадението с деня на труда е неволно.

Ръка

Ето ръката ми
здрава
и груба,
корава
и тежка.
Защото
тя гради
този ден хубав,
тя
обогатява
живота!
Съдбата
на цяла Родина,
на всичко, което
живее -
и песен,
и хляб,
и машини, -
всичко е
в нея! -
в тази ръка
корава
и тежка -
ръката
човешка!

1956

Пеньо Пенев

# 710 1 май 2011, 09:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Пумукъл... smile3501

# 711 3 май 2011, 16:35 ч.

Мнения: 2

Змейново любе

Не съм го пожелала да се случи,
но колко време в сънища се губя
и се разливам нощем като ручей...
На лошо е със змей да се залюбиш.

На лошо е! Но чакам все да мръкне.
Тежат ми като кръст гробовен дните,
сърцето ми напира, ще изхвръкне...
Проклето да е! Никого не пита.

И аз да съм проклета, че не искам
със шепа сол навън да го прогоня.
Мълча, додето отмаляла стискам
три люспи от студената му броня.

Накриво вече хората ме гледат,
не смеят дума даже да обелят.
"Че кой я знай по мръкнало къде е?
Дано в земята змей да й постеле!"

Година вече мина, втора става,
а в мене се отварят рани нови.
Залюбилите змей не оцеляват
в пределите на питомни дворове.

И все нагоре гледам, към скалите.
До съмнало на гарвани говоря:
поне да се родя на змей в очите,
когато Господ моите затвори...

Ники Комедвенска

# 712 3 май 2011, 16:38 ч.

Мнения: 2

Ако видеше, Господи

Като пролетен цвят, след студения делничен ден,
тя излизаше привечер, цялата в пъстри воали,
и кварталът изглеждаше някак красив, пременен,
сякаш малко вълшебство сред кофите бе оживяло.

Беше луда жена... Откачила навярно от страх,
че светът покрай нея е сив, подреден и логичен,
само тя отстрани, като фея сред улична прах,
се примъква до хората тъй непонятно различна.

Обикаляше вечер безцелно из своя квартал
със едната надежда, че нещо добро ще се случи,
но логичният свят, сякаш луда жена не видял,
я навикваше грозно, по-зле и от краставо куче.

Беше толкоз сама, че да видеше, Господи, там
как се лута без път и на себе си само говори,
щеше с купичка пръст да изваеш повторно Адам,
за да има очите `и някой поне да затвори....

Ники Комедвенска

# 713 5 май 2011, 10:22 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Молба

Подай ръцете си, Съдба и двете.
Аз давам ти ги мойте. Виж.
Сълза потекла е. Вихрушката помете
щастливите ми мигове с престиж.

Осланям се на твойто милосърдие.
Сега ми трябваш ти съдба.
Ще бъда още по-добра от оня ден.
Бъди и ти със мен добра.

Надежда дай ми. Малко искам.
И всичко е на твойта длан.
На теб се моля. Зъби стискам.
Чертая с тебе моят план.

Не искам много. Ти го знаеш.
И точно знаеш и какво.
Тогава помогни. Защо се маеш?
Нали е само то едно?

А после обещавам кротко...
Ще те прегръщам до живот.
Ще те почерпя и със водка.
Ще бъдеш госта в наш имот.

Сега, в мигът на отчаяние...
Ела, съдба и помогни!
И изпълни едно желание.
Бъди добра във тези дни...

Лично творчество Embarassed

# 714 8 май 2011, 22:33 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

А толкова те чаках.
В дългите нощи.
И в дни на мълчание.
Бях топла и нежна.
С други.
Непознати.
Ей така.
Само за ден.
За минутка.
За час.
Да отминат тежките
дни.
За да дойдеш ти.
С топлите очи.
Доброто сърце.
И най-милият поглед.
За да ме хванеш за
ръцете и поведеш.
През чакани мигове.
Към нашето бъдеще.
И да бъда
завинаги твоя!!!

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: пн, 09 май 2011, 10:43 от Карма135

# 715 8 май 2011, 22:56 ч.

Burgas
Мнения: 42

Простете за нахлуването,но от няколко дни си блъскам главата да се сетя за автор и заглавие,за да да открия цялото произведение.Дали някой може да ми помогне?

Позволи ми сега,когато те няма,
да ти кажа че те обичах,страдах,горях.
Позволи ми сега,без капка измама
да ти кажа че чаках,че дълго копнях.
....

# 716 9 май 2011, 05:51 ч.

при моите деца .....
Мнения: 5 203

Намерих в нета, дано е това, което търсиш, но не намерих автор!

С Б О Г О М , М О Я Л Ю Б О В ! . . .

Позволи ми за сбогом сега, когато при мен си
да ти кажа, че обичах те, страдах, горях...
Позволи ми сега, без капка измама
да ти кажа, че жадувах, чаках, зовях!

Позволи ми сега, на път на раздялата
да те нарека "Обич на моя живот".
Да ти кажа, че пак те обичам,
макар, че ще страдам,
но пак ще запазя за тебе
моята любов...

Позволи ми сега, да говоря открито...
Исках винаги да бъдеш със мен.
Не можех да ти кажа това,
но не ме забравяй днес,
в последния ден...

Позволи ми сега, за сетен път да те гледам
да запомня завинаги твоите очи...
Нищо не казвай! Аз съм до тебе -
твоят глас дълго в мен ще звучи...

Позволи ми сега, за сетен път нежност да пия
от синия извор на твоето сърце!
Позволи ми, изстинали длани да сгрея
за последен път в твоите ръце...

Позволи ми, да чувствам до мене
сърцето, тъй безразлично към моя живот
отдели за сетен път мъничко време -
от раздяла нуждае се моята любов...

Сбогом!... Не изтривай сълзите ми - нека се стичат...
За последен път бликат те от моите очи...
За последен път казвам: "Обичам те!"
Не, нищо не казвай... Мълчи!
Аз се прощавам... Аз те обичам!
Сбогом завинаги! Всичко прости!...

# 717 9 май 2011, 16:04 ч.

Burgas
Мнения: 42

Благодаря ти,Боби.Това,което аз съм чела е съвсем малко по-различно,сега поне си го припомних цялото по начина,по който аз го знам.Все пак силно ме интересува кой е авторът,така че ако още някой се включи,ще бъда благодарна!

# 718 10 май 2011, 16:29 ч.

Мнения: 624

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

ОТИВАМ СИ

Дамян Дамянов

Отивам си. Но, моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори.
Не си виновна ти да стигна в ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.

ЛЮБИМИ Heart Eyes

# 719 12 май 2011, 17:10 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Обичах...

Обичах татковата люлка.
Завързана за орех стар.
Онази ледена висулка...
И тихият, познат олтар.

Обичах тъжните им звуци.
На уморените коне.
Смехът на старите улуци.
И мойте малки колене.

Обичах моето си детство.
Окъпано, с безгрижен зов.
И скътаното наше кметство.
Ей там мечтахме за любов.

Обичам го и днес. Когато
превърнала съм се в робот.
Днес всеки слънчев ден е злато.
И тъжно ми е. Извървян живот...

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: чт, 12 май 2011, 17:23 от Карма135

Препоръчани теми

Промоции на книги тема - 19

Търся електронна книга - 47

В момента чета ... 89

За тези, които четат любовни романи № 46

Причина:

Причина: