Обичате ли стихове? - 7

   Тази вечер...


Тази вечер е топло в дома ни.
Ти отново си с нас. Мой живот!
И обграждаме с обич сина ни.
Пълна къща. И пълен имот!

Тази вечер празнуваме двойно.
Той роди се, а ти си дойде.
Тази вечер ще легна спокойно.
Ще сънувам безкрайно небе.

Тази вечер я чакам отдавна.
Беше пусто без теб у дома.
Съществува ли обич безкрайна?
Да. Когато не съм аз сама.

Тази вечер разбрах моя истина.
Искам все да сме трима така.
И за миг да не си и помисляме
за раздялата. Дай ми ръка!


Лично творчество

Много ми хареса, браво!!!

Карма, последното е много хубаво.

За мен е чест да чета тези ваши отзиви.  Благодаря ви. 

           Лято мое

Обичам лете утринното слънце
с пронизващия лъч и топлина.
Събужда всяка моя клетка - зрънце.
и плувам в дъжд от светлина.

И радвам се на този летен ден прекрасен
поемам всеки жарък лъч и светлина.
И в златен огън пламва във очите ясен
и жадно пие моята душа.

И идваш ти с усмивка лъчезарна
и стопляш с нежност моята душа.
И чувствам как струи във мене благодарна
и блика като извор на чешма.

Щастлива съм, че имам теб и слънце.
И всяка сутрин будиш ме от сън.
И връщаш ми живота пак от зрънце,
жадуваща за утренния звън.

Хареса ли ВИ?

ЖЕЛАЯ ТИ

Първо ти желая да обичаш

и обичайки, също да бъдеш обичан.

И ако не е така – бързо да забравиш

и след като забравиш – да не таиш ненавист.

...Желая ти да имаш приятели,

включително лоши и непоследователни,

но да има поне един, на когото да се довериш,

без да се съмняваш.

И понеже в живота е така –

желая ти да имаш и неприятели –

нито много – нито малко – точно по средата,

за да можеш понякога да поставяш под съмнение

собствената си увереност.

И нека между тях да има поне един,

който да е справедлив,

за да не се чувстваш достатъчно сигурен.

Желая ти да си полезен, дори незаменим.

И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,

тази твоя полезност да е достатъчна,

за да се задържиш прав.

Желая ти също така да бъдеш толерантен

не с тези, които рядко грешат – това е лесно,

а с онези, които грешат много

и непоправимо,

и използвайки тази толерантност,

да бъдеш пример за другите.

Желая ти да не съзряваш бързо

и когато вече си съзрял,

да не искаш да се подмладяваш,

и бидейки вече стар

да не се посвещаваш на безнадеждността.

Защото всяка възраст има своята радост

и своята болка,

и трябва да ги оставим да струят между нас.

Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.

Не през цялата година, не дори един ден.

Тогава ще откриеш,

че ежедневната усмивка е красива,

че обичайната усмивка е блудкава,

а постоянната усмивка е развращаваща.

Желая ти да откриеш максимално бързо,

въпреки и над всичко,

че те заобикалят близки, понякога потиснати,

които общуват с несправедливостта

и с хора нещастни.

Желая ти да милваш куче, да храниш птиче

и да слушаш песента на кадънката,

да извисяваш своето утринно пеене,

понеже по този начин ще усетиш щастието

повече от всякога.

Желая ти също да посееш семе –

възможно най-мъничкото

и да му правиш компания, докато расте,

за да откриеш колко живота са нужни,

за да се превърне в дърво.

Желая ти също така да имаш пари,

защото трябва да си практичен

и поне веднъж в годината

да сложиш парите пред себе си и да кажеш:

„Това е мое.”,

за да стане ясно

кой на кого е господар.

Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва

и ако с някое от тях се случи това,

да можеш да плачеш, без да съжаляваш

и страдаш, без да се чувстваш виновен.

Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена

и ако си жена – да имаш добър мъж –

утре и на следващия ден,

и когато сте вглъбени и усмихнати,

да говорите отново и отново за любов.

Ако тези неща ти се случат –

няма друго какво да ти желая.

 

Виктор Юго

Превод от испански: Виолета Бончева

 

Уникално е.

Благодаря горица     

                 Грях


Зелените поляни край една гора
нашепваха легендата заспала...
За нощ потайна със една луна.
И за една любов зората невидяла.

Красиви ласки. Чист по детски смях.
Тела преплетени. Събрали топлината.
Върховен миг. И стона на монах.
А после... нищо. Само тишината.

И стават те и пътища поемат.
Различни. Във посоки две. Далечни.
Не могат спомени дори да вземат.
Нещата ще останат тук и вечни.

Гората и зелените поляни
полекичка и тихо ще нашепват...
За тайната любов неразрешена.
За устни медени, които сякаш лепнат.

След време други двама млади
убежището тука ще намерят.
Сред тези "непорочните" ливади
по скала любовта си ще измерят.

Така във кръговрата на живота...
Понякога, а може пък и доста често...
Нарамили със себе си хомота
вървим по пътищата техни. И
                                   не търсим ресто...!!!


Лично творчество

Предлагате много интересни неща! Благодаря ви!!!

Няколко мои стиха...

 Мое динено сокче,
по брадичката стичащо...
Мое лятно момче,
по пясъка тичащо...
Оставяйки горещи следи,
във душата изстинала
и теменужни мечти
неоткъснати, непреминали...
........................................................................................
Две имена- Йоана и Моника...,
Две имена, звучащи като хармоника..
Не просто имена- това са моите момичета,
Нежни и стъблени, като кокичета...

Появиха се в  зимата на моята пролет,
Разцъфнаха в пролетта на моето лято..
Дадоха ми нежност и полет,
Сила и щастие крилато..

И вечер, когато се прибирам
Тез цветя нежни, красиви,
Стебла увиват във мене,
Прегръщат ме живи, щастливи...

И самата аз ставам щастлива,
Самата аз превръщам се в цвете..
И става букетче неземно,
Щастливо,  трицветно...
..................................................................
Боите пак танцуват,
политнали в безкрая,
палитрата празнува,
в ръцете всеотдайни...
   
И пак се появява
образ на момиче...
Със очи кафяви,
със снагата на кокиче...

Косите разпилени-
паяжина нежна,
кестенова есен-
щастие безбрежно
...............................................................
... Искам да съм кичур непокорен,
къдричка небрежна...
Да  ме милвваш със очи безбрежни,
тайничко и нежно..

Да докосваш тялото ми- струна,,
Във цигулка то да се превръща,
щом със устни  я  докоснеш,
с люлякова песен тя да те прегръща
..............................................................................................

Прекрасно и топло и уютно е:)

Благодаря на всички вас момичета, които харесахте това стихотворение. Написах го на един дъх след като изписаха моят съпруг от болница след тежка операция. А в същият този ден малкият ни син направи 19 години...

Днес е балът на нашето дете. И това е за него:


      За тебе сине...
 
Години чаках този ден да дойде.
Години молех Бог да ме щади.
Да мога обещанието свое да изпълня.
Което дадох преди толкоз много дни.

Отдавна беше сине. Батко ти замина.
В отвъден свят. Далеко. Без мечти…
Растяха другите деца. И време мина.
Изпратиха  ги тях на бал. Без него.Ех, уви...

Тогава се заклех пред себе си през сълзи...
Когато дойде твоят ден за бал...
Със татко ти да го направим двоен празник.
Да има и за батко. Той не бе видял.

Годините се нижеха , а аз се молех.
Едничък ти, да учиш, да растеш.
Да дойде онзи хубав ден, когато
ще бъдеш зрелостник. Живота ще четеш.

И ето днес е твоят ден. Завърши.
Години плаках. Днес не даваш ти.
Със татко ти щастливи сме във къщи.
И ти бъди щастлив сега! Върви!

Живей живота си като за двама!
Успехи имай много в твойте дни!
Гради си дните скромно, без измама.
На теб съдбата трябва да плати.

Прекрасна вечер. Щастие неземно!
Това го чакахме. А то дойде.
Да вдигнем чаши. Чашите поредни.
За тебе сине! Моето сърце!!!


Лично творчество

Карма,  , просълзи ме!