* Боби * Благодаря! Писала съм го, когато бях едва на 17. Беше ми любопитно дали някой ще го хареса 
- Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.
Обичате ли стихове? - 7
* Боби * Благодаря! Писала съм го, когато бях едва на 17. Беше ми любопитно дали някой ще го хареса
ПРИКАЗКА
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
никой при мен да надзърне не давах
- да не чуе името ти.
Пресях всичките остри спомени -
кремъчета бодливи,
непокорната си глава преклоних,
заключих устата си приказлива.
Бяла питка омесих от любовта си,
пред тебе да я търкулна.
А ти бе хукнал подир другата,
пепелявата.
И се не върна.
....................
ДОВЕДИ ГО, Господи, по пътя,
побелял от студ и от мълчание,
вихри изпрати - да скрият стъпките,
да изтрият всички разстояния,
чак до покрива затрупай къщите -
даже светлинка да не мъждука -
белег да не знае той за връщане,
да остане и осъмне тука!
С млякото на месечина бяла
устните му жадни да окъпя
и от близостта му премаляла,
пак за него в огъня ще стъпя.
Цветанка Убинова - учителка и моя приятелка.
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
никой при мен да надзърне не давах
- да не чуе името ти.
Пресях всичките остри спомени -
кремъчета бодливи,
непокорната си глава преклоних,
заключих устата си приказлива.
Бяла питка омесих от любовта си,
пред тебе да я търкулна.
А ти бе хукнал подир другата,
пепелявата.
И се не върна.
....................
ДОВЕДИ ГО, Господи, по пътя,
побелял от студ и от мълчание,
вихри изпрати - да скрият стъпките,
да изтрият всички разстояния,
чак до покрива затрупай къщите -
даже светлинка да не мъждука -
белег да не знае той за връщане,
да остане и осъмне тука!
С млякото на месечина бяла
устните му жадни да окъпя
и от близостта му премаляла,
пак за него в огъня ще стъпя.
Цветанка Убинова - учителка и моя приятелка.
ПОЖЕЛАНИЕ
БЛАГОДАРИ НА ГОСПОД,ЗА ТОВА,
ЧЕ ТИ Е ДАЛ БЛАГАТА НА ЗЕМЯТА.
ЕНЕРГИЯ И СИЛА,КРАСОТА,
КАКВИ БОГАТСТВА,ОЩЕ ПРОСИШ ОТ СЪДБАТА.
ОЦЕНЯЙ ВСЕКИ ЗЕМЕН МИГ,
ЧЕ КРАТЪК Е ЖИВОТА СЛАДЪК.
НА КОЛЕНЕ,СЪС ЗНОЕН ВИК,
ЗА СЕТЕН ПЪТ,БЛАГОДАРИ,КЪМ НЕБЕСАТА.
И НИКОГА НЕ ДАВАЙ ПЪТ,
НА ЗЛО,УМРАЗА И НЕНАВИСТ,
ТАКИВА ЧУВСТВА ЩЕ РУШАТ,
ПОКОЯ НА ДУХОВНИЯ ОАЗИС.
БЪДИ ПОКОРЕН И СМИРЕН,
НО,НЕ БЕЗВОЛЕВ,БЕЗ ХАРАКТЕР.
ОБИЧАЙ УТРЕШНИЯ ДЕН,
И ВСИЧКИ ХОРА,ЩО ПОЗНАВАШ.
ЗАЩО,ЩЕ ПИТАШ,АЗ СЕДЯ,
И ВСИЧКО ТУЙ,ТИ КАЗВАМ.
ЗАЩОТО,ВЯРАТА САМА,
ПРЕД МЕНЕ,ПЪТЯ МИ ПОКАЗА.
БЛАГОДАРИ НА ГОСПОД,ЗА ТОВА,
ЧЕ ТИ Е ДАЛ БЛАГАТА НА ЗЕМЯТА.
ЕНЕРГИЯ И СИЛА,КРАСОТА,
КАКВИ БОГАТСТВА,ОЩЕ ПРОСИШ ОТ СЪДБАТА.
ОЦЕНЯЙ ВСЕКИ ЗЕМЕН МИГ,
ЧЕ КРАТЪК Е ЖИВОТА СЛАДЪК.
НА КОЛЕНЕ,СЪС ЗНОЕН ВИК,
ЗА СЕТЕН ПЪТ,БЛАГОДАРИ,КЪМ НЕБЕСАТА.
И НИКОГА НЕ ДАВАЙ ПЪТ,
НА ЗЛО,УМРАЗА И НЕНАВИСТ,
ТАКИВА ЧУВСТВА ЩЕ РУШАТ,
ПОКОЯ НА ДУХОВНИЯ ОАЗИС.
БЪДИ ПОКОРЕН И СМИРЕН,
НО,НЕ БЕЗВОЛЕВ,БЕЗ ХАРАКТЕР.
ОБИЧАЙ УТРЕШНИЯ ДЕН,
И ВСИЧКИ ХОРА,ЩО ПОЗНАВАШ.
ЗАЩО,ЩЕ ПИТАШ,АЗ СЕДЯ,
И ВСИЧКО ТУЙ,ТИ КАЗВАМ.
ЗАЩОТО,ВЯРАТА САМА,
ПРЕД МЕНЕ,ПЪТЯ МИ ПОКАЗА.
ГЛУПАЧЕ
ГЛУПАЧЕ МАЛКО,
АЗ ЗНАЯ,КОЛКО ТЕ БОЛИ.
СЕГА СИ ТОЛКОЗ ЖАЛКО,
ИЗЛЪГАНО СИ ПАК,НАЛИ?
И КОЙ,ОТНОВО ТИ ОТНЕ,
НА ИДВАЩИЯ ДЕН,ЗОРАТА.
И СЪРЧИЦЕТО МАЛКО,КОЙ ПРОКЛЕ,
ДА СТРАДА ВЪВ АГОНИЯ НА САМОТАТА.
ГЛУПАЧЕ,СГУШЕНО,САМО,СЕДИШ.
ТРЕПЕРИШ,НЕ ОТ СТУД ОБАЧЕ...
МАКАР БЕЗПОМОЩНО,ТИ ИДВА ДА КРЕЩИШ.
НО ПАК ПОКОРНО,ТИХО ЩЕ ПОПЛАЧЕШ.
ГЛУПАЧЕ МАЛКО,
АЗ ЗНАЯ,КОЛКО ТЕ БОЛИ.
СЕГА СИ ТОЛКОЗ ЖАЛКО,
ИЗЛЪГАНО СИ ПАК,НАЛИ?
И КОЙ,ОТНОВО ТИ ОТНЕ,
НА ИДВАЩИЯ ДЕН,ЗОРАТА.
И СЪРЧИЦЕТО МАЛКО,КОЙ ПРОКЛЕ,
ДА СТРАДА ВЪВ АГОНИЯ НА САМОТАТА.
ГЛУПАЧЕ,СГУШЕНО,САМО,СЕДИШ.
ТРЕПЕРИШ,НЕ ОТ СТУД ОБАЧЕ...
МАКАР БЕЗПОМОЩНО,ТИ ИДВА ДА КРЕЩИШ.
НО ПАК ПОКОРНО,ТИХО ЩЕ ПОПЛАЧЕШ.
ПРИКАЗКА
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
.................................................
Цветанка Убинова - учителка и моя приятелка.
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
.................................................
Цветанка Убинова - учителка и моя приятелка.
УАУ!!!
ПРИКАЗКА
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
никой при мен да надзърне не давах
- да не чуе името ти.
....................
ДОВЕДИ ГО, Господи, по пътя,
побелял от студ и от мълчание,
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
никой при мен да надзърне не давах
- да не чуе името ти.
....................
ДОВЕДИ ГО, Господи, по пътя,
побелял от студ и от мълчание,
Има нещо много тъжно и нежно в същото време ...
И ...
Хареса ми.
Очите полуотворени виждат стари картини.
В съзнанието бавно една във друга преливат.
А мислите сякаш обковани с вериги
бавно ме измъчват, мълчат и не си отиват.
Спомени нежни изгряват в тъмнината,
усещания, емоции и чувства.
Вкусът на устни, нежността, топлината,
тихият шепот във мен се завръщат
А във въздуха носи се онази песен.
Тялото усеща онзи нежен поглед,
онова чувство, за което светът бе тесен
и докосването, унасящо в полет.
Но няма вече причини
да мислиш, че притежаваш,
че съществуват тези картини
и че можеш на тези чувства да се отдаваш.
------------------------------
Коя съм аз? Къде съм?
Познавам ли момичето отсреща?
Това аз ли съм? Протестно
аз питам я, но тя не ми отвръща.
Усмихва се, но дали е щастлива?
Това поне го знаем и двете.
Усмивка позната, банално фалшива
и сухо плачат сълзите в очите.
Искрена ли е тя със ме?
А аз със нея?
Познавам в жестовете и трепет студен,
тъгата в очите, когато се смее.
Тя лъже мен, аз лъжа нея.
Но и двете го знаем това.
И двете отново се смеем,
а в очите отново тъга.
Един ден я виждам грозна, друг-красива.
Не знам реално дали е така.
Един ден е тъжна, друг път щастлива,
но и в щастието й се чете тъга.
И така огледалото всеки ден ни среща.
Две тъжни сестри по душа.
Аз навън различна, тя тук - една и съща,
но и двете в свойта самота.
В съзнанието бавно една във друга преливат.
А мислите сякаш обковани с вериги
бавно ме измъчват, мълчат и не си отиват.
Спомени нежни изгряват в тъмнината,
усещания, емоции и чувства.
Вкусът на устни, нежността, топлината,
тихият шепот във мен се завръщат
А във въздуха носи се онази песен.
Тялото усеща онзи нежен поглед,
онова чувство, за което светът бе тесен
и докосването, унасящо в полет.
Но няма вече причини
да мислиш, че притежаваш,
че съществуват тези картини
и че можеш на тези чувства да се отдаваш.
------------------------------
Коя съм аз? Къде съм?
Познавам ли момичето отсреща?
Това аз ли съм? Протестно
аз питам я, но тя не ми отвръща.
Усмихва се, но дали е щастлива?
Това поне го знаем и двете.
Усмивка позната, банално фалшива
и сухо плачат сълзите в очите.
Искрена ли е тя със ме?
А аз със нея?
Познавам в жестовете и трепет студен,
тъгата в очите, когато се смее.
Тя лъже мен, аз лъжа нея.
Но и двете го знаем това.
И двете отново се смеем,
а в очите отново тъга.
Един ден я виждам грозна, друг-красива.
Не знам реално дали е така.
Един ден е тъжна, друг път щастлива,
но и в щастието й се чете тъга.
И така огледалото всеки ден ни среща.
Две тъжни сестри по душа.
Аз навън различна, тя тук - една и съща,
но и двете в свойта самота.
Добре дошло, мило лято!
От Мария
Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.
То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.
Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.
Лази като буболечка -
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
Мария Донева, най-прекрасното стихотворение за лятото, което съм чела!
От Мария
Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.
То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.
Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.
Лази като буболечка -
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
Мария Донева, най-прекрасното стихотворение за лятото, което съм чела!
Добре дошло, мило лято!
От Мария
Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
....
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
Мария Донева, най-прекрасното стихотворение за лятото, което съм чела!
От Мария
Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
....
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
Мария Донева, най-прекрасното стихотворение за лятото, което съм чела!
Много е свежо и някак младо
Обедна почивка
На гърлото ми къшей хляб заседна,
присви се гръд и задуших се от вина..
Аз бях облечена,и чиста и преяла,
а то ме гледаше-от другата страна...
А то-бе мъничко,и босо и наивно,
и всеки пъдеше го,за да може да изчезне..
За да изчезне и за да не пречи,на този
грохот от преживящи уста...
Добре ,че беше лято,и бе босо..
и бе щастливо,нищо че остана сам само,
Навярно трижди по-студени ,
гладни зими,бе надживяло,
за да умее ,да се смее то..
И аз,какво направих,мислите..
Понечих ,в миг да го догоня..
Да го догоня ,може би за да му дам,
от онзи къшей,който ми приседна..
От мойта болна съвест,от страха ми..
Да дам,а може би и да получа....
Да дам за нещо,вече случило се,
сякаш подхвърлям кокал на бездомно куче...
Изтичах,спрях и се огледах..
Премина някаква кола,
Надигна облак пепел и отмина..
И нямаше от него и следа...
21.06.10
На гърлото ми къшей хляб заседна,
присви се гръд и задуших се от вина..
Аз бях облечена,и чиста и преяла,
а то ме гледаше-от другата страна...
А то-бе мъничко,и босо и наивно,
и всеки пъдеше го,за да може да изчезне..
За да изчезне и за да не пречи,на този
грохот от преживящи уста...
Добре ,че беше лято,и бе босо..
и бе щастливо,нищо че остана сам само,
Навярно трижди по-студени ,
гладни зими,бе надживяло,
за да умее ,да се смее то..
И аз,какво направих,мислите..
Понечих ,в миг да го догоня..
Да го догоня ,може би за да му дам,
от онзи къшей,който ми приседна..
От мойта болна съвест,от страха ми..
Да дам,а може би и да получа....
Да дам за нещо,вече случило се,
сякаш подхвърлям кокал на бездомно куче...
Изтичах,спрях и се огледах..
Премина някаква кола,
Надигна облак пепел и отмина..
И нямаше от него и следа...
21.06.10
Здравейте!
Идвам при вас с молба за помощ!
Търся пожелание за рожден ден за моя приятелка, която много обича поезията.
Не искам стандартните пожелания, които са в нета, а търся нещо по-различно. Ако се сещате за стихове, вдъхващи вяра, надежда, любов... или просто да е подходящо за повода, ще съм ви много благодарна!
Благодаря предварително!
Идвам при вас с молба за помощ!
Търся пожелание за рожден ден за моя приятелка, която много обича поезията.
Не искам стандартните пожелания, които са в нета, а търся нещо по-различно. Ако се сещате за стихове, вдъхващи вяра, надежда, любов... или просто да е подходящо за повода, ще съм ви много благодарна!
Благодаря предварително!
нещо ми се губи музата ,но ако ти харесва нещо по изчистено и просто,но искрено,ето...
Да ти пожелая в миг съкровен искам ,
само с няколко слова,
Каквото и да дойде за напред,
единствено тъй жива и тъй искрена,
да бъдеш ,каквато те познавам досега,
до този час и с моята душа!
Бъди здрава и Бог да е винаги с теб
и семейството ти!
Да ти пожелая в миг съкровен искам ,
само с няколко слова,
Каквото и да дойде за напред,
единствено тъй жива и тъй искрена,
да бъдеш ,каквато те познавам досега,
до този час и с моята душа!
Бъди здрава и Бог да е винаги с теб
и семейството ти!
Препоръчани теми