Ако знаехте.......

# 90 12 ян. 2006, 14:09 ч.

Мнения: 583

и аз прочетох постинга на искрица и плаках Cry

.прекланям се пред тази жена и всички като нея.не мога да намеря думи.....искрица и темата ми напомниха за един филм по холмарк,където една майка и казаха че бебето и е с малформации и е най-добре да абортира.съпругът и също настояваше за това и след като тя категорично реши да го роди-той я напусна.детето беше обречено,но тя му даде всичко от себе си,за да изживее пълноценно няколко години живот.най-голямото и щастие беше когато успяваше да предизвика малко радост и усмивка на детенцето си и бързаше да му покаже колкото може повече красота от света,в който то остана за кратко.
съжалявам ако разводних темата.

# 91 13 ян. 2006, 10:34 ч.

Мнения: 96

Преди 2 седмици аз направих аборт заради открити малформации на плода. Бях в 18 г.с. Аномалиите били толкова сериозни, че не му давали никакви шансове за живот - най-често бебетата, родени с такива недъзи, живеели ден-два... 5 лекари от 3 независими институции потвърдиха това. Открих един сайт на родители на такива деца - все пак (в Англия и САЩ) има жени, които въпреки неблагоприятната прогноза решават да родят... и дни преди раждането подготвят погребението... Аз не мога така... Преживях (и още преживявам) тежко аборта (за мен си е загуба!), а не мога да си представя колко по-съсипана бих била да нося още 5 месеца обречено дете, което да умре след раждането... След като бебето нямаше да има никакъв шанс, реших да пощадя психиката си, за да мога да бъда колкото се може по-пълноценна съпруга и майка (имам едно 2-годишно здраво и хубаво детенце) и да мисля отново за забременяване.

# 92 13 ян. 2006, 13:42 ч.

Мнения: 218

Много съжалявам за това, което те е сполетяло, но за мен ти си направила най-доброто и за детето и за себе си. Поздравявам те за смелостта, знам колко трудно се взима това решение. А представи си да не знаеше нищо и да ти почине в ръцете... newsm45

Извини ме rumche за въпроса, но какви бяха уврежданията на плода. Аз съм преживяла това. Да не се повтарям малко по-назад в темата съм споделила моя случай.

# 93 14 ян. 2006, 21:50 ч.

Мнения: 96

Ellynor, благодаря ти за съчувствието и разбирането! Искрено съжалявам и за твоето детенце, както и за децата на всички от форума!

Моето бебе беше диагностицирано със Синдром на Потър (Potter's syndrome) - неразвити бъбреци. От това, което намерих в Интернет, по-точната диагноза е по-скоро Potter's sequence - някакъв проблем с отделителната система (бъбреците му изглеждали добре), заради който не е успявало да изхвърли никаква урина - пикочният му мехур бил надут, имало течност и в другите органи от отделителната система. От това съм нямала почти никакви околоплодни води (които по принцип се образували от изхвърлената от бебето урина), заради което белите дробове не можели да се развиват. Причината за смъртта на бебета с такива проблеми била именно невъзможността им да дишат след раждането; умирали най-често ден-два след раждането, както писах по-горе. Затова увреждането го определят като фатално и лекарите препоръчват аборт.

Мисля, че дилеми как да постъпя бих имала ако някой от лекарите се беше усъмнил в диагнозата или в сериозността на аномалиите. Всички обаче бяха категорични.

По повод на въпроса за или против абортите при открити аномалии разговарях със зълва ми, която е холандка и която работи с деца с умствени и физически увреждания. Хареса ми много нейното мнение - ако има шанс детето да бъде щастливо (както съм сигурна, че е Калоянчо на Искрица Надежда, например), то трябва да му бъде даден шанс. Мисля, че ако отново бъда поставена в ситуация на такъв избор, бих била водена от този принцип.

# 94 7 фев. 2006, 12:04 ч.

Зравейте на всички...изчетох всички опитности... Винаги съм вярвала, че Природата, Бог или както и да се нарича там, има своята невидима нишка и нещата, които сес лучват, не са без причина. Което не оправдава по никакъв начин нито околната среда, нито безхаберието на безчувствените псевдо-професионалисти, нито нещастието по Земята... Аз не знаех, че Алекс ще бъде с малформация (спина бифида), нито пък че ще умре след 9 дни. Не зная как бих реагирала, ако знаех предварително...Но зная как лекарите се опитваха да ме накарат да подпиша декларация, че нямам нищо против операции - с неопределен брой, как искаха пълна упойка за присаждане на кожа - за да не сменят превръзки, как искаха да се откажем с баща му от него - защото и без това няма да ни го били дали с такова увреждане вкъщи... и как всеки миг исках да бъда при него, а той видите ли - нямал нужда, защото не усещал болка....И как взехме смъртния акт преди акта за раждане.

Всеки има собствен път на родител. Какъвто да е той. Майката и бащата са такива от момента, в който се осъзнават като такива - дали в първия месец на бременността или чак след раждането. Зная, че само те могат да дадат правилното и спокойното категорично решение какво трябва да се направи с тяхното дете. А вътрешно никога няма да са сигурни, че това е така.

За себе си, за Ники и за Алекс аз зная, че отказахме съвсем съзнателно да се направят операции. Молех се постоянно "Така да направи Бог, че той да се оправи..." - както всички вас...Питах свещеник, питах поне 10 лекари, питах дори специалисти и практикуващи други духовни практики...исках да зная дали лекарите искат от мен разрешение да спрат живота на Алекс...а те говореха смешки за..."Ние сме длъжни да поддържаме живота на всеки човек"....Вие ми кажете какво е "живот" - да си парализиран, да не можеш да разпознаваш никого, да не излезнеш от институции, в които безчувствието е част от длъжностната характеристика, да се осъзнаеш като човек, мъж...а само вегетиращ организъм...

Не зная, момичета .... Няма отговор, който аз мога да посоча ... Освен своето решение...Не зная дали бих оставила Алекс, ако знаех преварително, че той е с увреждане...Но зная, че когато се роди така - не исках да причиня на сина си (първи), който чакахме с такава радост такъв живот..това не е живот и в природата има истински, реалистичен, суров, но действащ закон - ако може да се помогне - се помага с всички сили, ако не може - самата майка взема решение за децата си. Най-доброто за тях...а пък с нея - тя живее със себе си и изборите си цял живот. Затова е майка...

Иска ми се да ви пожелая най-пълното щастие на този свят, най-Живите, Здрави, Силни и Обичащи живота деца! Защото всяка майка заслужава такива!!! Благословени да сте!

# 95 20 фев. 2006, 18:14 ч.

Мнения: 2 232

Извинявам че, че малко извън темата но няма как да съобщя иначе:
Румче изтрии си пощата, защото не можеш да получваш лични съобщения.А по темата-не знам как бих постъпила, до последно вярвах, че мойто бебе е здраво, но уви излезе друго.....все още не мога да си отговоря на този въпро-Ако знаех....

Причина:

Причина: