Ако знаехте.......

Ами дано не ми се случва да правя такова решение, но сега бих отговорила НЕ, не бих ! :hug

Извинявай за объркванет. Поправих го!

Мен едно нещо много ме притеснявя....Думичката АБОРТ.
Не говорим за предизвикване на раждането, а за съвсем различно нещо нали?
Да оставим настрана детето, ама за майката някой дава ли си сметка какви са последствията? Едно е това да се случва до 20 седмица, друго е след това...

От гледна точка на шанса майката да има отново здраво дете и най важното да е способна да го износи до аборт не трябва да се стига в никакъв случай....Предизвиканото раждане е единствената алтернатива в този случай.
И тогава дилемата би била много по страшна - детенцето така или иначе ще се роди живо, а на съвестта и ще тежи и това, че е докарала още неприятности и страдание от това, че е недоносено.

А абортите в 3ти триместър са забранени и по медицински причини. Много, прекалено рисковано е да си отрежеш шанса да имаш успешна бременност в последствие...

От тази гледна точка аз съм против детето да се абортира толкова късно.

bybi
съжалявам ако това стои като дилема пред теб
ако е мозъчно увреден плода - да, мисля, че бих го махнала
но ако не си  сигурна за себе си - иди в някоя криника или училище за такива деца /с мозъчни увреждания/ и реши сама за себе си
мисля, че човек дължи това на бъдещото си дете - защото ако обичаш някого не би му причинил болка
Андерсен имаше такава приказка - как смъртта взима бебето на една майка.Тя с цената на много жертви открива градината на Смъртта и пристига там преди нея. Заплашва Смърт, че ще счупи някое цвете - символ на нечий човешки живот, ако тя не върне детето й. Тогава смъртта й показва два живота - единия щастлив и изпълнен с радости, а другия - мизерия, тъга и безнадеждност. Смъптта казва на майката, че една от двете съдби е на детето й и я пита дали да й го върне. Съкрушена, любящата майка не смее да вземе своето дете, защото се опасява, че лошата съдба може да го сполети и това да е живота му....
Да, ако и аз знам, че детето ми може да живее в болка, скръб и тъга - по-скоро ще се лиша от него!

Деси, ти си много права, но за да го предложи ЛЕКАР значи има много сериозни основания и знае какво прави.
НО!!! Задължително още поне една инстанция - още поне едно мнение!
Задължително!!!!

Преди години на една позната в Париж и се наложи да предизвикат раждане поради сериозни мозъчни увреждания на плода.
Лекарите направиха така, че детето да не се роди живо, въпреки, че беше жизнеспособно.
Не ми се изпада в подробности как точно...

Това, което исках да кажа всъщност е, че в този момент майката има нужда от психолог.
Именно за да се избегне неминуемата депресия, която следва едно такова нещо.
В БГ няма такава практика за съжаление.
Никой не мисли за това как се чустват родителите, как се справят със неизбежните самообвинения, как се отразява това на семейството и другите деца в него.
Дълго време на много от нас са им насаждани определени норми на мислене и когато човек се изправи пред подобна ситуация...не рядко се сблъсква със собствените си предрасъдъци.
А такива не трябва да има. Всеки човек е една индивидуалност. Някой може да реши да роди детето...независимо какво е то. Друг може да пожелае обратното.

Според мен важното в такава ситуация е решението да бъде взето осъзнато...а не под влияние на мисли "аз не мога да убия детето си...така не се прави" или "не, аз не мога да гледам това дете, въпреки че го искам, защото ме е срам от хората"....

И аз безкрайно се радвам, че този форум съществува...той до голяма степен поема и тази функция... на една огромна групова терапия. Всички имаме нужда от нея.
За да се запазим като пълноценни хора, за да запазим семействата си и психиката за здравите си деца...

Да...специалните деца  имат нужда от цялата ни обич...и ние им я даваме.
Но нека не забравяме и другите си деца. Те имат не по-малко специално място в живота ни...

За съжаление се случват генетични "бъгове"...ако се хванат навреме...ако шансът семейството да има здрави деца след време е голям...струва си да се замисли човек.
Какво ще направи, защо ще го направи и готов ли е да живее с последствията от това решение...независимо какво е то.

Ако има мозъчно увреждане детето по добре да се предизвика раждането. То наистина не се води аборт след шестия месец.
Човек е способен на невероятни неща, когато се наложи. И може да намери сили да гледа такова дете. Не мисля че това е проблемът. Но детето няма да живее добре...
Разбира се всеки си има мнение.
Но трябва диагнозата да е сигурна. Ако такова нещо съществува...

Za tezi, koito chetat angliiski

http://bbs.babycenter.com/board/pregnancy/pregnancygrief/4293

http://www.aheartbreakingchoice.com/index.html

predizvikanoto rajdane se vodi vid abort

В 5 месец ми казаха , че бебето ми е хипотрофия. До като родих диагнозата беше хипотрофия на плода. В осмия месец 2 дни преди да родя ми казаха , че развитието му отговаря на 6 месечен плод. Подготвена бях , че ще е с много умвеждания - физически и умствени. В
АГ - то ми заявиха , че това нещо едва ли ще оживее , ако нямам късмет. Родих дребен, ЗДРАВ мъж, който нямяше и следа от увреждане.И светилата грешат , докторите - също.

quote author=bybi link=topic=45256.msg934410#msg934410 date=1130339855]
predizvikanoto rajdane se vodi vid abort

Според думата аборт е много грозна. Прекъсване на бременност поради здравословни причини за мен не аборт, затова се нарича termination, a ne abortion!. Аз съшо съм членка на Baby center борда, който е страхотен за мен.

Аз не мисля, че да спасиш едно дете от доживотно страдание можеш да го класифицираш убийство, какното за мен е аборта.
biby ти съвет ли искаш, или да ни кажеш нещо или? не разбирам мотивите ти ...
Реза ти го е казала най-добре - трябва майката сама да стигне до своите заключения. Но не можем да я виним каквото и да реши.
Само аз лично препоръчвам да иде да речем в клиниката на Чавдаров за деца с ДЦП и да види през какво минават малките - а все пак има и много по-страшни дефекти и увреждания от ДЦП-то
Хубаво е човек да се отърси от наложените от обществото предубеждения и трезво да прецени може ли и дали ще се  справи ако остави или махне бебто.
Но както аборта за някои е убийство, така за мен САМОЦЕЛНОТО решаване да ЗАДЪРЖИШ едно дете, което при нормални условия не би оцеляло е личен егоизъм и желание ти да облекчиш съвестта си, но по този начин караш детето ти да плаща твоята слабост... Лично мое мнение.

Съгласна съм, че всеки има право на личен избор и не съдя никой за избора, който са/биха взели или ще вземат! Уважавам мнението на всеки и куражът, който трябва да вземеш кой да е от двата избора!
Bybi i aз не разбирам съвет, мнение или нещо друго искаш. 

Iskah da chuia mnenia na razlichni hora - nali takova e i zaglavieto na temata  "Ako znaehte..." . Syveti za takiva neshta nito se iskat nito se davat - no mneniata sa neshto drugo. A mneniata doniakade pokazvat i kakva bi bila reakciata na edno obhstestvo pri podoben problem.

Тея, съжалявам, че те връщам назад.
Някога преди време ти не спомена ли, че сте ходили в друг град  на амниоцентеза и резултатите не били добри?