Викате ли на децата си

# 45 13 дек. 2009, 15:27 ч.

Мнения: 26

Да и аз викам в определени ситуации и после съжалявам , но няма как иначе ще се нарани с някой предмет .Какво да правя като рядко играе с играчки а все налита на чупещи предмети newsm78

# 46 13 дек. 2009, 15:35 ч.

Мнения: 1 740

Да , случва се да повиша тон.

# 47 13 дек. 2009, 17:11 ч.

Мнения: 1 568

Толкова ми е послушно детето ,че няма защо да викам,случало се е понякога да кресна,но не е защото той ме е ядосал ,а защото съм била нервна,за което съжалявам и го карам да ми прости.

# 48 13 дек. 2009, 17:21 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 756

Да случва се,но предпочитам да викна отколкото да ударя.

# 49 13 дек. 2009, 19:16 ч.

Мнения: 1 536

Случва ми се ,и то доста често.
Срам ме е от себе си и все си повтарям,че е голяма грешка,
но понякога не мога да се сдържа.
При всяко едно положение,не е правилният начин

# 50 13 дек. 2009, 20:52 ч.

Мнения: 9 450

Случвало се е да подвикна,когато ще падне или ще направи някоя беля,само ,за да се спре не за друго.Не,че го прави,но аз да си кажа Mr. Green

Иначе си пазя нервите за по-късен етап. Sunglasses

# 51 13 дек. 2009, 21:14 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Да, понякога викам.

# 52 13 дек. 2009, 21:19 ч.

София
Мнения: 389

Да, за съжаление се случва. По принцип се опитвам да съм по-търпелива и да обяснявам повече, но понякога нервите ми не издържат... Честно казано, не ми се вярва да има майка, която макар и рядко да не повишава тон на децата си.
Повече ме притеснява, когато възрастните се карат в присъствието на детето, защото и това понякога се случва..

# 53 13 дек. 2009, 22:41 ч.

Мнения: 31 245

Понякога да.

# 54 13 дек. 2009, 23:00 ч.

София
Мнения: 2 296

Да,често.

# 55 14 дек. 2009, 07:24 ч.

Мнения: 5 026

Ох,викам понякога и много не ми харесва, но с много обяснения и търпение понякога не ми се получава.

# 56 14 дек. 2009, 07:53 ч.

Мнения: 636

Да, викам. От викане до викане, обаче, има разлика. Питай някой страничен човек много ли страшна изглеждаш.

# 57 14 дек. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 158

да викам за неща, които поне 10 пъти съм казала да не бута, а той ме гледа в очите и пак отива и го прави. дори няколко пъти съм го удряла по ръцете. после съжалявам много, но наистина с обяснения не се получава при нас, а ако аз му позволя после го правя навсякъде където отидем и ужасно ме е срям - "тази не го е възпитала това дете" неприятни изрази които съм чувала. но моето дете от бебе е такова, старая се да му дам най доброто, но той цял ден само по бели ходи - е аз не мога за всяко нещо да му правя забележки. така де. понякога викам не ми издаржат просто нервите 14х да ходя след него да оправям, все пак имам и други задължения Crossing Arms

# 58 14 дек. 2009, 11:01 ч.

Мнения: 2 471

Да,случвало се е.За съжаление,понякога незаслужено детето е понасяло нервните ми изблици предизвикани от друг. Embarassed

# 59 14 дек. 2009, 11:08 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Повишавам тон, но не съм крещяла/пищяла.
Случаите обикновено са когато се намираме в здравезастрашаваща ситуация.

Причина:

Причина: