Публикувана: 12 дек. 2009, 12:04 ч.
Последно мнение: 21 ян. 2010, 15:47 ч.

Викате ли на децата си

12 211
196
1

Гост

1
2
3
4
...
14
Всички

12 дек. 2009, 12:04 ч.

Здравейте,

много ме мъчи една тема.
Синът ми е на почти 2 годи ни и сме по цял ден вкъщи. Но той е особено своенравен. Когато му направим забележка да не бърка за 100тен път в кофата за боклук или да не се опитва да счупи поредната вещ вкъщи той започва да прави напук и още повече да упорства с това което е започнал. В някои моменти се изнервям и започвам да повишавам тон. Но не ми се иска да е така. Не искам да му викам а понякога не мога да си сдържам нервите (след 2 години прекарани вкъщи с повтаряне на едни и същи неща до умопомрачаване.)
Та искам да попитам викате ли на децата си в къщи, карате ли им се, изпускате ли се нервите.
Да уточня фозическа саморазправа при нас не съществува. Става въпрос само за повишаване на тон.

# 1 12 дек. 2009, 12:24 ч.

Мнения: 803

Викате ли на децата си...
Да, случва се.
Напоследък все по-рядко "гълтам мегафона" и се гордея с това.
Налага ми са да викам, защото тримата като се сдърпат за нещо, такъв шум вдигат, че...се налага и аз да усиля децибелите. Mr. Green

Но не е задължително да е с назидателен тон де, просто се вписвам в пейзажа.

# 2 12 дек. 2009, 12:44 ч.

Мнения: 5 393

Да, викам.

# 3 12 дек. 2009, 12:44 ч.

Мнения: 9 814

Понякога да.

# 4 12 дек. 2009, 12:52 ч.

Мнения: 539

Трябва да има стрес фактор иначе няма да ме чуе Joy

# 5 12 дек. 2009, 13:06 ч.

Мнения: 405

Аз също се изпускам и му викам, но и на мъжа ми викам Mr. Green

!!! Не ми харесва и се старая да се сдържам, не винаги успявам обаче! Това е една от чертите в характера ми, която мразя. Мъжът ми пък е обратно, със завидно спокойствие се кара, искам и аз да мога така, опитвам се, но е трудно! Sad

# 6 12 дек. 2009, 13:24 ч.

Варна
Мнения: 2 079

И аз съм от викащите. В къщи сме като италианско семейство. Всеки си говори това което го вълнува и ако искам да ме чуят трябва да извикам по-силно от другите. Mr. Green

И да се скарам, ако не викна никой няма да ми обърне внимание Grinning

# 7 12 дек. 2009, 13:34 ч.

Мнения: 1 484

ооооооо и питаш smile3511

от скоро съм яхнала метлата

# 8 12 дек. 2009, 14:01 ч.

софия
Мнения: 386

Опитай с тих,но по-строг тон.При нас действа.Просто променяш интонацията,защото иначе рискуваш да прегракнеш и пак да не бъдеш чута Wink

# 9 12 дек. 2009, 14:10 ч.

в очите на дъщеря ми
Мнения: 1 777

Ох,

викам

...за съжаление Cry

. Старая се да сведа до минимум повишаването на тон,защото от викането ми няма особен ефект.....абе ще ме научи детето,къде ще ходя Crazy

# 10 12 дек. 2009, 14:13 ч.

Мнения: 1 251

Ами случва се, но все пак не е истерично крещене, а просто повишавам глас! Има случаи, когато се прави, че не чува и когато белята е опасна за него, която смята да извърши, повишавам доста глас! Wink

# 11 12 дек. 2009, 14:34 ч.

Мнения: 2 028

да, викам... моментът, в който най-често избухвам, е когато и двамата започнат да реват в един глас... много е изнервящо, подлудяващо, направоооо... не че има някакъв ефект върху двамата дразнители...

# 12 12 дек. 2009, 15:02 ч.

Мнения: 269

Да, викам и крещя. Понякога си мисля, че само това помага.

# 13 12 дек. 2009, 15:17 ч.

София
Мнения: 12 221

Ако съм го изпуснала от поглед и виси от някъде и ще падне, ако изтича бързо към улицата и ако е в опасност викам. Правя го от страх и с цел да го стресна и да спре да се движи, докато успея да стигна до него и да го хвана. Веротно е възможно в тези случаи да не викам, а да го наблюдавам по- внимателно, но ми е трудно да съм непрестанно внимателна по 15 часа на ден. Crazy

# 14 12 дек. 2009, 15:25 ч.

Мнения: 4 598

и аз викам, макар че добре зная че с това нищо не се постига , ама понякога ми идва в повече

# 15 12 дек. 2009, 15:39 ч.

Мнения: 6 713

Викам и още как ooooh!

# 16 12 дек. 2009, 16:07 ч.

Враца
Мнения: 76

викам,но напоследък гледам да се въздържам,доколкото мога.

# 17 12 дек. 2009, 16:18 ч.

Мнения: 183

Викам, и то доста Rolling Eyes

# 18 12 дек. 2009, 17:02 ч.

Мнения: 8 241

Не съм от викащите - просто не ми пасва.
Аз съм от тези, които се могат да се карат с привидно спокоен тон. Дори и от вътре да съм побесняла, пак рядко повишавам тон.
Ама пък какъв поглед мога да им метна Laughing

# 19 12 дек. 2009, 17:06 ч.

на изток от рая
Мнения: 442

Е, и това се случва. Ама като се разкрякам и стават чудеса! Mr. Green

И двамата се разтърчават в няколко посоки, дрехи и играчки сами се сгъват и подреждат.
Ааама, ха!

# 20 12 дек. 2009, 17:15 ч.

под жаркото слънце
Мнения: 2 565

За мой срам се случва да викам...рядко, но все пак...

# 21 12 дек. 2009, 17:37 ч.

Мнения: 4 668

Викам , да Confused

. Не се гордея с това , но има ситуации , когато просто е неизбежно .

# 22 12 дек. 2009, 17:39 ч.

София
Мнения: 3 064

Викам, да. Лошото е, че няма полза, поне отпушвам напрежението донякъде.

# 23 12 дек. 2009, 17:58 ч.

Мнения: 1 364

да, когато се прави, че не ме чува.

# 24 12 дек. 2009, 18:23 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Рядко, но се случва, все пак и аз имам нерви, а понякога е наложително ако е по-далечко.

# 25 12 дек. 2009, 19:37 ч.

Мнения: 8 242

Гьотуре

(хм туй как ли се пише Thinking

) ..
Мдам.. Ама никак не ми се връзва вече Tired

Само си хабя гласните струни..

# 26 12 дек. 2009, 19:45 ч.

София
Мнения: 6 096

Не много често, но се случва. Обикновено не дава търсения резултат. После съм гузна. Embarassed

# 27 12 дек. 2009, 19:47 ч.

Мнения: 959

За жалост и аз съм от викащите Tired

... напоследък обаче забелязвам, че самоконтрола ми се увеличава и го правя все по рядко, тъй като резултат особен няма ... Crazy

и май ще се окаже накрая, че те ще ме опитомят и ще ме направят кротка, а не аз тях ... Joy

# 28 12 дек. 2009, 19:57 ч.

Мнения: 22 457

Понякога викам, да.
След като сто пъти съм повторила да не прави нещо, защото не е правилно.
Като да пъха какви ли не предмети в CDто на компютъра....любимата и работа да си играе да го отваря, затваря и съответно да тъпче какво ли не вътре. ) листчета, стотинки и т.н. и т.н. Случвало ми се е да "изтръсквам" компа, за да падне каквото е натъпкала в началото, за да мога да бръкна и да го извадя.
Същата е работата и с други неща.
Гледам да не го правя често.....най-омразното ми беше когато майка ми все викаше и мърмореше.)) то и аз бях едно дете де....ама все пак. )

# 29 12 дек. 2009, 20:33 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Да, викам за жалост,но има моменти в които не мога да се стърпя.В последно време тези детски канали с безбройните си реклами ме вбесяват.А тя е толкова запленена и обсебена,че направо до лудост стигам.

# 30 12 дек. 2009, 20:33 ч.

Мнения: 2 090

Напоследък все по-рядко.По едно време много виках обаче...допреди половин година долу-горе.

# 31 12 дек. 2009, 20:38 ч.

Мнения: 4 187

Викам, все по- рядко, но се случва Rolling Eyes

# 32 12 дек. 2009, 21:09 ч.

Мнения: 593

Викам, да, въпреки че знам че няма да има ефект, както и с по-строг тон е никакъв ефекта, просто решат ли че нещо трябва да се направи или да се счупи го правят кавото и да им струва после това!

# 33 12 дек. 2009, 22:17 ч.

Мнения: 5 940

Викала съм при уплаха и за да го извадя от определено състояние /но не като скарване/. Случвало ми се е и да повишавам тон, но разбрах, че при него този начин за справяне с определен проблем, е абсолютно безполезен. Понижаване на тон има повече ефект.
Като цяло не говоря особено тихо, но това си ми е специфика на гласа.

# 34 12 дек. 2009, 22:38 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Викам да и след това много съжалявам...

# 35 12 дек. 2009, 22:39 ч.

Мнения: 11 010

Случва се, да. Имаше един период, в който беше много често. Напоследък не чак толкова.

# 36 12 дек. 2009, 22:56 ч.

Балчи-Варна
Мнения: 419

Ами то няма как да не се случва да викаме,децата все намират начин да ни изкарат от равновесие...само трябва да се опитваме да е по -рядко,,,,,

# 37 13 дек. 2009, 00:48 ч.

Мнения: 4 406

да, карам се с повишавене на тона на децата, и на татко им.

# 38 13 дек. 2009, 08:22 ч.

Мнения: 1 669

Да, повишавам тон и то често... Но не истерясвам, ако това имаш предвид.

# 39 13 дек. 2009, 08:32 ч.

в страната на абсурдите
Мнения: 1 236

да,викам и после съжалявам!

# 40 13 дек. 2009, 08:35 ч.

Мнения: 1 685

Викам ако се наложи,да. После ми е мъно ,и се чувствам зле Tired

# 41 13 дек. 2009, 10:59 ч.

Варна
Мнения: 1 134

Много рядко повишавам тон, не бих го нарекла викане. Но пък има ефект Mr. Green

# 42 13 дек. 2009, 13:31 ч.

Мнения: 155

Викам и още как Confused

, но ефектът почти винаги е нулев Crossing Arms

# 43 13 дек. 2009, 13:56 ч.

Мнения: 156

Избягвам да повишавам тон, но понякога се налага.

# 44 13 дек. 2009, 15:23 ч.

София
Мнения: 1 735

По принцип говоря тихо и спокойно.Винаги,ако се налага да кажа нещо или да направя забележка започвам така.След като повторя 10 пъти без резултат,моля,обяснявам и след това викам и крещя и въобще не съжалявам.Понякога и пошляпвам.В началото ми беше много мъчно,но вече съм толкова изхабена,че гледам да щадя и себе си.

# 45 13 дек. 2009, 15:27 ч.

Мнения: 26

Да и аз викам в определени ситуации и после съжалявам , но няма как иначе ще се нарани с някой предмет .Какво да правя като рядко играе с играчки а все налита на чупещи предмети newsm78

# 46 13 дек. 2009, 15:35 ч.

Мнения: 1 740

Да , случва се да повиша тон.

# 47 13 дек. 2009, 17:11 ч.

Мнения: 1 568

Толкова ми е послушно детето ,че няма защо да викам,случало се е понякога да кресна,но не е защото той ме е ядосал ,а защото съм била нервна,за което съжалявам и го карам да ми прости.

# 48 13 дек. 2009, 17:21 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 757

Да случва се,но предпочитам да викна отколкото да ударя.

# 49 13 дек. 2009, 19:16 ч.

Мнения: 1 536

Случва ми се ,и то доста често.
Срам ме е от себе си и все си повтарям,че е голяма грешка,
но понякога не мога да се сдържа.
При всяко едно положение,не е правилният начин

# 50 13 дек. 2009, 20:52 ч.

Мнения: 9 450

Случвало се е да подвикна,когато ще падне или ще направи някоя беля,само ,за да се спре не за друго.Не,че го прави,но аз да си кажа Mr. Green

Иначе си пазя нервите за по-късен етап. Sunglasses

# 51 13 дек. 2009, 21:14 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Да, понякога викам.

# 52 13 дек. 2009, 21:19 ч.

София
Мнения: 389

Да, за съжаление се случва. По принцип се опитвам да съм по-търпелива и да обяснявам повече, но понякога нервите ми не издържат... Честно казано, не ми се вярва да има майка, която макар и рядко да не повишава тон на децата си.
Повече ме притеснява, когато възрастните се карат в присъствието на детето, защото и това понякога се случва..

# 53 13 дек. 2009, 22:41 ч.

Мнения: 31 247

Понякога да.

# 54 13 дек. 2009, 23:00 ч.

София
Мнения: 2 296

Да,често.

# 55 14 дек. 2009, 07:24 ч.

Мнения: 5 026

Ох,викам понякога и много не ми харесва, но с много обяснения и търпение понякога не ми се получава.

# 56 14 дек. 2009, 07:53 ч.

Мнения: 636

Да, викам. От викане до викане, обаче, има разлика. Питай някой страничен човек много ли страшна изглеждаш.

# 57 14 дек. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 158

да викам за неща, които поне 10 пъти съм казала да не бута, а той ме гледа в очите и пак отива и го прави. дори няколко пъти съм го удряла по ръцете. после съжалявам много, но наистина с обяснения не се получава при нас, а ако аз му позволя после го правя навсякъде където отидем и ужасно ме е срям - "тази не го е възпитала това дете" неприятни изрази които съм чувала. но моето дете от бебе е такова, старая се да му дам най доброто, но той цял ден само по бели ходи - е аз не мога за всяко нещо да му правя забележки. така де. понякога викам не ми издаржат просто нервите 14х да ходя след него да оправям, все пак имам и други задължения Crossing Arms

# 58 14 дек. 2009, 11:01 ч.

Мнения: 2 471

Да,случвало се е.За съжаление,понякога незаслужено детето е понасяло нервните ми изблици предизвикани от друг. Embarassed

# 59 14 дек. 2009, 11:08 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Повишавам тон, но не съм крещяла/пищяла.
Случаите обикновено са когато се намираме в здравезастрашаваща ситуация.

# 60 14 дек. 2009, 11:54 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Да, повишавам тон. Не бих го нарекла точно викане, нито крещене. Точно повишаване на тон. Рядко се случва и да си изпусна нервите. Особено последните години. Ако съм кисела и нервна обикновено мълча като сфинкс, така че децата са принудени да търпят мълчаливите ми моменти, а не викащите ми изблици.

Човек не може 24 часа в денонощието да е в кондиция и блестящо разположение на духа. Така че, не бива да се изпитва чувство на непоносима вина всеки път, когато се случи да се повиши тон на детето. Да не говорим, че това често е и съвсем оправдано, т.е. адекватно в контекста на ситуацията.

# 61 14 дек. 2009, 11:56 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 950

Аз също не пищя като съм ядосана, повишвам тон. Което не върши работа, всъщност. Големият като беше по-малък се разплакваше и ситуацията съвсем се скапваше, вместо да се оправи. Дишането дълбоко, за а се успокоя, и прошепването с тих глас, подобно на Валери, ми вършат много по-добра работа.

# 62 14 дек. 2009, 12:25 ч.

София
Мнения: 600

Принципно не съм от викащите, пък и не виждам смисъл да викам на малко дете колкото моето.

# 63 14 дек. 2009, 12:28 ч.

Мнения: 657

И на мен ми се случва, което хич не ме радва. Embarassed

Но както каза някой по-горе, по-добре да викна отколкото да ударя. Peace

# 64 14 дек. 2009, 12:35 ч.

Мнения: 417

Понякога и аз се изпускам и като повторя 3 пъти не ме чува се налага да викам за съжаление.

# 65 14 дек. 2009, 14:07 ч.

Мнения: 660

Викам и крещя,истерична работа е моето Embarassed

,напоследък все по-малко..... Peace

Научих се да си сдържам нервите колкото мога повече на макс,че не е хубава работата иначе.....

# 66 14 дек. 2009, 14:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Много рядко и не е с цел ефект, а по-скоро закачка, че се карам. Ако съм наистина ядосана говоря с тих, равен и явно много плащещ тон. Действа еднакво мотивиращо както за децата у дома, така и за възрастните в офиса. Mr. Green

# 67 14 дек. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 808

Стремя се винаги да подходя с добро в дадена ситуация. От викове няма полза. Но има моменти, в които направо изтрещявам smile3514

. По-лошото е, че той разбира колко съм ядосана и започва да ми прави на пук smile3533

# 68 14 дек. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 3 423

Първо го моля, после настоявам и като си останат без отклик молбите ми и като ги повторя над 20 пъти а малкия мъж се прави, че не ме чува, викам и още как .
После винаги съжалявам Embarassed

# 69 14 дек. 2009, 14:34 ч.

Мнения: 3 929

Викам, за съжаление. И във всички случаи детето ми прави забележка "Мамо, моля те, не ми викай!" или "Мамо, защо ми викаш?" Така се уча от сина си и се старая да не повишавам тон.

# 70 14 дек. 2009, 15:58 ч.

София
Мнения: 430

Вчера ми счупи новите обеци, подарени ми от татко му..дали му виках според вас? #Cussing out

Завършвам с викове, когато чашата на търпението ми е преляла. Пошляпването му е сигурно ако забележа, че прави нещо откровено на пук. Например като се развиках за едната обеца и видя какво е направил, той умишлено хвърли и другата с цел да повтори съдбата й..направо изпуших. На таткото не викам, все пак той ми подарява разни неща, не ми ги чупи Joy

# 71 14 дек. 2009, 17:12 ч.

Мнения: 305

Викам,но рядко.Предпочитам да говорим спокойно.

# 72 26 дек. 2009, 03:42 ч.

Мнения: 29

Казвам си го честно-много викам,бързо ми минава и се замислям,че от ден на ден ставам по-зле и по-зле,паля се от дребни неща,непрекъснато,доста често забравям,че всъщност тя си е детенце и повечето неща ,за които й викам не са кой знае какво...,но се замислям след като се навикам и съответно ми мине...После немога да се побера в кожата си,чувствам се гузна,ужасна и зла Tired

Настроенията ми лавират от неизмерна доброта и внимание до пълна лудост и истерия...Имам чувство,че немога да се контролирам,всъщност по-точно ще е ако кажа,че наистина не мога да се владея...,а не искам да съм такава.

# 73 26 дек. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 801

Дневната тема у нас винаги е: Защо трябва да ти кресна, за да ме чуеш!?
Една учителка едно време разказваше : Мъжете чуват само когато те гледат непрекъснато в очите или когато креснеш.

# 74 26 дек. 2009, 18:21 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: Мимченце в пн, 14 дек 2009, 12:28

И на мен ми се случва, което хич не ме радва. Embarassed

Но както каза някой по-горе, по-добре да викна отколкото да ударя. Peace

И при нас ситуацията е такава. Embarassed

# 75 26 дек. 2009, 19:37 ч.

София
Мнения: 1 345

Лятото се случваше да викам,но наистина ме изкарваше извън релси,сега напоследък,или е станал по-кротък,или аз не обръщам толкова внимание,но определено не викам толкова...

# 76 26 дек. 2009, 19:56 ч.

Мнения: 2 040

Иска ми се да не викам и то много, но не се получава всеки път ... Първо винаги започвам с МОЛЯ, т.е. внимателно, мило и спокойно, но започна ли една и съща подкана да я повтарям без резултат ... "обръщам" страницата. И в интерес на истината, резултата се получава винаги като викна, а по- рядко като говоря спокойно ... . Понякога преди да викна я питам: "Насила ме караш да ти се карам, защо го правиш ... ", а отговора е: "Незнам" Thinking

# 77 26 дек. 2009, 22:12 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Изключително рядко. Дори тогава не бих го нарекла викане.
Истреиите винаги водят до отрицателен ефект и допускам, че положението би станало още по-зле. Вярвам в теорията, че когато майката е въздържана и децата и са уравновесени и спокойни.
Когато съм им ядосана или обидена, просто млъквам и спирам да ги забелязвам.
Не мога да им викам и да им крещя. Отправям предупреждение, а ако не е оказало влияние - ги оставям. Съвсем скоро те го усещат и се кротват около мен, с чувство за вина при това.

# 78 26 дек. 2009, 23:30 ч.

Мнения: 2 478

Случвало се е, но като цяло се старая да не го правя. Не е приятно за никой да се крещи.
Понякога умишлено повишавам тон, с цел привличане на внимание, но това не е крясък.

# 79 27 дек. 2009, 10:08 ч.

Мнения: 615

Ами да

, случва ми се да викам, когато не се разбират от дума.

# 80 27 дек. 2009, 10:50 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Да. За жалост.

# 81 27 дек. 2009, 15:28 ч.

Мнения: 17 407

Много мразя да ми повишават тон. Но...аз викам по децата. Мъж ми ми прави забележки, докато не им кресне и той. Тва е положението, опитвам се да се контролирам, но невинаги се получава. Искам и аз да им говоря с онзи "леден тон", за който чета тук, но не мога и не мога да го докарам Grinning

# 82 27 дек. 2009, 15:32 ч.

Мнения: 2 587

Викам,не много често, но се случва.Понякога по друг начин не ме чува.

# 83 27 дек. 2009, 15:46 ч.

Бургас
Мнения: 529

За съжаление напоследък взех да повишавам тон, за което не се гордея Rolling Eyes

Някои постове в тази тема много ми харесаха, например, този:

Цитат на: dodo_dodo в сб, 26 дек 2009, 22:12

Свалям ти шапка, дано и аз се науча Tired

# 84 27 дек. 2009, 15:55 ч.

Мнения: 2 011

Аз не викам.Не че не ми се е искало,но случи ли се да викна,дъщеря ми се разплаква,много се разстройва и после дъъълго се утешаваме,а аз се раздирам от вина.Та по неволя се научих да говоря спокойно,но когато трябва твърдо.

# 85 27 дек. 2009, 17:46 ч.

София
Мнения: 1 444

До скоро не си позволявах подобно нещо, винаги разговарях, обяснявах по сто часа, давах примери и т.н. За жалост малката Михаела влезе в ужасен пуберитет и стана неузнаваема, все едно я подмениха и не е моето дете. Не разбира от нищо, разговорите станаха безпредметни, дори смешни, не ме взима на сериозно и се подиграва на обясненията ми. Докарва ме до лудост и истерия. Никога не съм вярвала, че аз ще повиша тон и то на детето си, но за съжаление на моменти викам като пъдарка. Лошото е, че тази ми проява на безсилие и слабост също не помага и няма смисъл от това, но не ми издържат нервите, изпускам се от всички дивотии, които ежедневно ми сервира това детенце. Много съм притеснена от това, че нито лошото, нито доброто дават резултат, не мога да помогна на обърканото си и откачило дете, не зная как да му бъда полезна да не прави фатални грешки и да не обърква живота си. В ужасна безизходица съм, надявам се този отвратителен период да отмине, да намерят баланс разбърканите и хормони и обърканата и психика и отново да намерим пътя една към друга и да си бъдеме взаимно полезни.
До тогава за жалост ще имам моменти на слабост, в които ще изпускам нервите си и ще викам като откачена от безсилие, макар да съзнавам неразумността и ненужността на тези гневни изблици.

# 86 27 дек. 2009, 18:41 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Да, случва ми се, за голямо мое съжаление и срам. Confused

# 87 27 дек. 2009, 20:15 ч.

Мнения: 610

Старая се да не го правя, но....се е случвало ... Confused

# 88 27 дек. 2009, 23:05 ч.

някъде
Мнения: 4 956

викам, крещя и направо полудявам понякога, защото дори и след 100-то повтаряне никой не чува ooooh!

# 89 27 дек. 2009, 23:46 ч.

Варна
Мнения: 773

Викам и крещя.Понякога истерясвам. Crazy

# 90 28 дек. 2009, 14:45 ч.

Варна
Мнения: 2 079

Цитат на: Дренка в нд, 27 дек 2009, 15:28

Искам и аз да им говоря с онзи "леден тон", за който чета тук, но не мога и не мога да го докарам Grinning

Оох, аз тона го докарвам, но отсреща виждам "леден" непукизъм. Докато не се развикам, никой не се стряска

# 91 28 дек. 2009, 15:05 ч.

Мнения: 830

Викам, като луда съм понякога Laughing

Щом съседите не са изпратили социалните в къщи значи съм една нормална майка! Mr. Green

# 92 28 дек. 2009, 15:10 ч.

Мнения: 413

и на мен ми се е случвало да повиша тон, е той не е пропуснал да ми каже "мамо, защо викаш", обикновено му отговарям, че ушичките му явно не ме чуват... Simple Smile

прегледах цялата тема и стигнах до извода, че можеби случващото се понякога на повечето от нас подвикване не е толкова лошо, особено когато има ефект, разбирасе не говорим за редовно крещене като начин на комуникация...

# 93 28 дек. 2009, 15:13 ч.

София
Мнения: 1 529

Случвало се е. Embarassed

Се0гаи на внучетата.... но по рядко и в краен случай.

# 94 28 дек. 2009, 17:51 ч.

Мнения: 1 219

да,случвало се е,но не помага Laughing

При нас всичко все още е игра. Peace

Аз се карам и се опитвам да съм сериозна,а тя се смее и продължава. hahaha

# 95 30 дек. 2009, 10:55 ч.

Мнения: 2 096

да случва ми се.. старая се да не викам.. понякога обаче той вика умишлено само за да не ме чува, защото не му харесва което имам да му кажа... изчаквам да млъкне и пак повтарям, но понякога повишавам тон.. не ми харесва и се старая да не го правя, но не съм идеална..

# 96 4 ян. 2010, 10:25 ч.

Мнения: 199

За съжаление и на мен ми се случва да викам.Усещам се,обаче че това се случва най-често когато съм изнервена или бързам. newsm78

# 97 4 ян. 2010, 12:02 ч.

Мнения: 989

Да, случва се. Особено след като съм повторила едно и също нещо вече пет пъти, а отсреща изобщо не ме чуват...

# 98 4 ян. 2010, 12:20 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 554

Да. Случвало се е .

# 99 4 ян. 2010, 12:23 ч.

Мнения: 800

До скоро се гордеех, че съм от майките, които не викат по децата си и не ги пляскат, а се опрявт спокойно във всяка ситуация. Да ама напоследък се изнервям лесно, особено от лигавщини и като викна, всички в къщи застават мирно... Мъчно ми е, че се налага, но като няма оправия и това е начин.

# 100 4 ян. 2010, 13:35 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Викам, викам Crazy

# 101 4 ян. 2010, 14:17 ч.

Мнения: 48

да но се старая да е по рядко.но като не се чува какво се говори се налага с по-висок тон та да се чуе

# 102 4 ян. 2010, 16:51 ч.

Мнения: 121

Искам, не искам, викам си. Не ми харесва, но понякога просто няма друг начин да бъдеш чут. Търпелива съм, смятам, но не съм и дебил, че да не подпаля понякога.
Алтернативата ще дойде като порасне малко и почне да разбира повече.
Тогава бих предпочела наказания от вида "отиди в другата стая" или "няма да получиш това" като метод.
Засега положението е такова.

# 103 4 ян. 2010, 17:48 ч.

Мнения: 1 677

Да, викам за което много съжалявам. Не че не се опитвам да се контролирам, но не всеки път се получава.

# 104 4 ян. 2010, 20:28 ч.

София
Мнения: 1 444

Beba Bebeshka,
напротив, когато порастнат започват да не разбират от разговор. Започнах да крещя точно когато порастнаха. Преди това ставаше с разговори, са наказания дори или лишаване, с удряне по съвестта, макар да бяха малки, имаха такава и ги гризеше за разлика от сега. Малката ми дъщеря Михаела е на 13 години и не мога да ви опиша в каква безизходица съм, в пълен кошмар ежедневно. Най-лошото е, че нищо не помага и не зная как да и повлияя и да не вреди на себе си и да не побърква мен. Прави са хората като казват, че малките деца носят малки ядове и обратното. Не го вярвах преди и все си мислех, че щом е голямо, разумно, обслужва се само, ще може да разрешиме всеки проблем с разговори и взаимни компромиси, като приятелки дори. Оказа се обратното, за което помага най-вече отвратителният възрастов период-пуберитета.

# 105 5 ян. 2010, 00:58 ч.

Мнения: 304

Напоследък порастналата си запушва ушите преди още да съм гъкнала! newsm78

Май не е добре! Embarassed

# 106 5 ян. 2010, 10:30 ч.

Мнения: 800

Май бъркаме в това старание да сме приятели с децата и да не им отказваме много неща. Възпитавана съм строго и се стремях да бъда "добра" с децата, позволявам доста неща, които на мен не са ми били позволени и ... децата ме приеха като приятелче. Да, ама не ... по-добре сега да викам и да се карам докато са малки, а после да сме приятели, когато пораснат. Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).

# 107 5 ян. 2010, 10:35 ч.

Sofia
Мнения: 907

Да, викам и много се карам напоследък Embarassed

. Капка търпение нямам, чак ме е срам от мене си ... Embarassed

# 108 5 ян. 2010, 11:36 ч.

Мнения: 54

И аз викам понякога. Чак ме е срам после и ужасно много съжалявам. Възпитавана съм много строго и се опитвам не съм като родителите си, но понякога не се получава, защото не винаги мога спокойно да обяснявам или да моля за нещо по 2,3,4 пъти, за да го направи малкия.

# 109 5 ян. 2010, 13:17 ч.

Мнения: 7 947

Викам, и на детето понякога, и на половинката. Трудно се извинявам, но напоследък започнах да го правя.
Усещам и кога не съм в настоение и съм нервна и тогава сама си знам, че лесно ще избухна.

# 110 5 ян. 2010, 16:32 ч.

София
Мнения: 7 097

Много рядко. Изглежда съм търпелива, пък и дъщеря ми не ме предизвиква често.

Цитат на: D.Stoyanova в вт, 05 яну 2010, 10:30

Май бъркаме в това старание да сме приятели с децата и да не им отказваме много неща. Възпитавана съм строго и се стремях да бъда "добра" с децата, позволявам доста неща, които на мен не са ми били позволени и ... децата ме приеха като приятелче.
Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).

Май и ние сме си приятелки Wink

# 111 5 ян. 2010, 23:06 ч.

Мнения: 79

От скоро все повече си изпускам нервите...после се извинявам, но има ли смислъл...
Може и да е от хормоните на бременноста, но знам, че не постигам нищо пложително!
Дано и като се роди другото бебе да успея да не изперкам съвсем, че децата и те ще смахнат горките...

# 112 6 ян. 2010, 01:16 ч.

Мнения: 135

Цитат на: Бояна Ламбер в сб, 12 дек 2009, 15:17

И аз така, иначе и на 14 годишният и на 3 годишната говоря с равен тон, когато имам нещо важно да кажа, и ги гледам в очите, ако ще да си завра лицето в тяхното.
Виках един, два пъти преди години и в пристъп на изнемога осъзнах, че като говоря тихо ме чуват повече.
Не сме приятели, но те знаят, че аз и баща им сме техните закрилници. Всъщност знае го баткото, малката е глупчо още. Аз си имам моите приятели, той своите, не очаквам от него да ми е приятел, той от мен също. Той очаква от мен закрила и подкрепа. Искам да го възпитам, да му дам крила и той го знае. Ще стана мост над пропаст за да мине по мен ако трябва и той го знае. За какво му е да съм му приятел?

Последна редакция: ср, 06 яну 2010, 01:34 от nin4

# 113 6 ян. 2010, 11:19 ч.

Мнения: 2 331

Виках често-от страх, от изпуснати нерви...все мои си проблеми.Намерих начин да се справя със състоянието, в което бях и вече от доста време не се е случвало да повишавам тон.Пък, знам ли, може и от порастването на децата да е...но вие казвате, че се вика повече тогава... Rolling Eyes

Както и да е-факт е, че гледам доста по-философски на постъпките на децата и на отглеждането им въобще. bowuu

# 114 6 ян. 2010, 13:51 ч.

Пловдив
Мнения: 1 856

Не, не викам.
Повишавам тон, говоря строго, поглеждам с особен поглед Laughing

но не викам.
Поне за сега.

# 115 8 ян. 2010, 12:17 ч.

софия
Мнения: 1 305

Викам, и на детето понякога, и на мъжа ми. Това е най - големият ми недостатък според мъжа ми. Не знам как да спра и като набера инерция нямам спирка, а ако се чуя от страни направо ще потъна от срам Embarassed

.Малкия сега е в етап в който ми изпробва до къде ще ми стигнат нервите, и аз понякога го оставям само и само да няма скандали но това е грешно, дори има случей в който го тупам по дупето а той ми се смее и си мисли, че си играем, аз не искам да го бия сърце не ми дава. Дайте съвети моля Praynig

# 116 8 ян. 2010, 17:32 ч.

загубено
Мнения: 6 524

Случва се,но рядко.
Но и синът ми ,чува добре за сега.
Повишаването на тон върши хубава работа.

# 117 8 ян. 2010, 19:16 ч.

Мнения: 510

Случва се...

# 118 8 ян. 2010, 20:04 ч.

по света
Мнения: 1 587

Викам,за съжаление често.

# 119 8 ян. 2010, 20:54 ч.

Мнения: 157

Викам!!! след като съм повторила спокойно нещо 10 пъти, да видиш как на единайстия ВИК ме чува Simple Smile

# 120 8 ян. 2010, 21:50 ч.

Мнения: 1 629

Аз викам непрекъснато, и шамари по задника раздавам. Едно и също нещо го повтарям до три пъти. На третия път викам, после викам и удрям по дупето. Така примерно ми върти копчетата на пералнята до побъркване, а те не са вечни горките Laughing

Пък и аз съм си такъв човек - шумна, подвиквам, карам се. Той пък е толкова готин, че като започна да му се карам и идва да ме гушне Mr. Green

# 121 9 ян. 2010, 00:13 ч.

русе
Мнения: 643

и у дома много се вика ooooh!

отначало като бяха на по 1г-2г бях много спокойна , но после ...като се почна едно викане , едни нерви smile3511

гадно но друг начин няма
само се чудя до кога така newsm78

# 122 9 ян. 2010, 00:20 ч.

някъде
Мнения: 4 956

Цитат на: yan4eto в вт, 05 яну 2010, 00:58

Напоследък порастналата си запушва ушите преди още да съм гъкнала! newsm78

Май не е добре! Embarassed

и мойто взе да го прави това нещо ooooh!

# 123 9 ян. 2010, 00:34 ч.

София
Мнения: 17 592

Да. Крещя. Уви.

# 124 9 ян. 2010, 00:49 ч.

Мнения: 682

Не, засега Simple Smile

# 125 9 ян. 2010, 08:38 ч.

Бургас
Мнения: 1 202

И аз съм от викащите мами.Правя го,защото като говоря нормално,никой не ме чува.Но вече и към викането привикнахме.Ще трябва да вземам други мерки.И за пошляпване не става въпрос,защото то е съпроводено заедно с викането.Ще видим какво друго ще измисля. ooooh!

# 126 9 ян. 2010, 09:14 ч.

Мнения: 1 322

За съжаление и аз викам понякога.

# 127 9 ян. 2010, 09:54 ч.

Мнения: 67

Случвало се е да викам,но не помага,затова гледам повече да говоря,обяснявам и така.

# 128 9 ян. 2010, 09:59 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, случва се, но гледам да е все по-рядко, защото осъзнавам, че постъпвам лошо. Стигнах до извода, че в повечето случаи просто си изкарвам на тях своите проблеми и притеснения, а децата са много добри. Е, понякога направо си просят караницата, особено като сега влизат в пубертета. Напълно наясно съм, че не трябва да викам и да си държа езика зад зъбите, колкото и да съм ядосана или изморена. Понякога се получава, понякога не, но като цяло поведението ми се промени доста с годините.

# 129 10 ян. 2010, 00:28 ч.

Мнения: 15 379

Да, понякога. И не се гордея с това Embarassed

# 130 10 ян. 2010, 15:01 ч.

Мнения: 2 249

доста викане съм слушала от моята майка и затова не си го позволявам-ако викна пове4ето слу4ай си давам сметка,4е е като съм изнервена от нещо друго и малката ме кара да повтарям нещо за да го направи-тогава оба4е й се извинявам и й обяснявам защо съм й викнала-дори един път тя ми каза"забрави да ми се извиниш Mr. Green

# 131 10 ян. 2010, 15:11 ч.

Мнения: 3 066

Не викам,но леко и по-леко повишявам тона ако има опасност от беля!Иначе само веднъж й извиках когато щеше да се строполи на циментовите стълби и да се пребие на ръба,но освен да я стресна май нищо друго не постигнах!Иначе от опит знам ,че кокото са по-палави децата и аз се изнервям ,токлова повече намалям темпа и тембъра на гласа си за да не избухна и помага!

# 132 10 ян. 2010, 15:32 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Аз викам,когато се налага,но после ми е гузно.Детето много странно ме поглежда,все едно казва:"мамо,какво правиш?".Идва ми да го гушна много силно,но ще разваля ефекта от викането.Обикновено го наказвам,лишавам го от нещо,което много обича,напр.да не слезе да играе пред блока с другите деца.А това го побърква...
Понякога мамите май сме много строги newsm78

http://vbox7.com/play:49b3f6ae поздрав за мамите!

# 133 10 ян. 2010, 16:20 ч.

Мнения: 22

Аз вече много намалих викането - дори изчезна Simple Smile

На мен много ми помогна един курс "как да научим децата на нашите правила" - беше ми СУПЕР полезно и разбрах къде ми ми е грешката. Проблема не е до викането, а до авторитета - детето да те има за авторитет и най-вече да има ясни правила. Отне ми много време докато приложа нещата от курса, но веднъж като успях - нещата се успокоиха много. Окзава се, че си има определени "закони" на повдението и просто трябва да ги научиш и да стиснеш зъби, докато ги направиш Simple Smile

# 134 10 ян. 2010, 19:55 ч.

Мнения: 2 249

Цитат на: corazon в нд, 10 яну 2010, 16:20

Аз вече много намалих викането - дори изчезна Simple Smile

eeee sega само остава да ги споделиш и с другите Wink

# 135 10 ян. 2010, 23:18 ч.

Мнения: 22

хехе

ами трудно е да ги споделя всичките, защото те са много. Той курса беше 4-5 часа и минава през много примери, конкретни действия и тн. Много е забавно и много неща научаваш. За съжаление не е нещо, което да напишеш като "правиш това и това"... Sad

Те ни го обясняваха с примери така, че да погледнеш на нещата по съвсем различен начин. Нещата, които преди ме дразнеха, сега си ги обяснявам различно...

Simple Smile

# 136 12 ян. 2010, 09:26 ч.

София
Мнения: 5 079

Да, случва ми се много често да му викам. Sad

Много съжалявам за това, но понякога предпочитам да повиша тон, отколкото да го ударя. Sad

# 137 12 ян. 2010, 11:10 ч.

Мнения: 53

Аз викам-той ми се хили..... Tired

# 138 12 ян. 2010, 11:11 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 404

Викам. Напоследък все по- рядко, но се налага понякога.

# 139 12 ян. 2010, 11:47 ч.

Мнения: X

Викането не помага хич. Повишавам тон много рядко, само ако наистина съм си изпуснала нервите и после винаги се извинявам. Като цяло дъщеря ми разбира от дума и се старае да спазва правилата, които вкъщи не са много - свели сме ги до най-същественото.

Когато беше малка пък установих, че забраните не вършат никаква работа. Затова винаги предлагах алтернатива - ако видех, че се е хвърлила да чопли цветята бързо вадех някоя книжка или играчка, за да й отвлека вниманието. По едно време обичаше да дърпа вертикалните щори, тогава баща й предложи да ги "гали" вместо да ги размята насам-натам докато ги скъса и за мое учудване свърши работа. Като цяло вкъщи беше обезопасено и нямаше кой знае какво за забраняване, ако не исках да пипа нещо просто го прибирах на недостъпно място. Единственият категоричен мораториум беше за контактите и тя го спазва и до днес безотказно.

Вече порасна и когато прави нещо нередно обяснявам надълго и нашироко. Проблемът е че тя не обича да се чувства "в издънка" и по време на подобни мои словоизлияния предимно се опитва да ме гушка и целува, за да прекратим неудобния разговор. Но явно и чува с половин ухо де...

# 140 12 ян. 2010, 12:00 ч.

Мнения: 7 947

Оооо, това с гушкането и подмазването е и при нас често срещано. Или това да заговори за нещо различно и да се опита да смени темата. Като малък беше послушен, тоест не помня да съм имала кой знае какви проблеми с това. Сега е различно обаче, след като навърши 3. Преди можеш да го забаламосам, да го разсея и отклоня вниманието, сега е невъзможно вече. Сега хитрува, дебне, възползва се от момента. Знае и как да ме омилостиви. Може би заради всичко това не намирам друг начин и в даден момент кряскам.

Последна редакция: вт, 12 яну 2010, 12:06 от viliko

# 141 12 ян. 2010, 12:50 ч.

София
Мнения: 6 695

Да, рядко и основно в критични ситуации - когато не ме послуша и се затича към улицата, или когато прави нещо опасно за нея.
Иначе викам доста когато се карам с баща й, което е отвратителна черта на характера ми - избухвам лесно и крещя 5 мин., после ми минава. Не ми се иска да го правя, защото детето ни гледа как си крещим /и то за глупости и маловажни неща, иначе сме добро семейство/ в италиански стил, защото и баща й крещи, а не ми се иска да научава подобен тип поведение Embarassed

.
Наскоро четох книга на Стив Бидълф, хареса ми теорията за авторитарния родител, и как трябва не да се крещи, а да се говори тихо, но категорично, защото децата имат прекрасен слух и могат да те чуят дори да говориш много тихо, но при крещене "изключват" и нищо не чуват.
Това е донякъде подобно на написаното от corazon - между другото, откъде намери този курс, бих искала да посетя нещо подобно - може ли линк, координати?

# 142 12 ян. 2010, 13:20 ч.

BG
Мнения: 1 900

Цитат на: ღолчеღ в вт, 12 яну 2010, 09:26

Да, случва ми се много често да му викам. Sad

Много съжалявам за това, но понякога предпочитам да повиша тон, отколкото да го ударя. Sad

Викам да,едва ли има някой който да не повишава тон.

# 143 12 ян. 2010, 13:48 ч.

софия
Мнения: 1 305

Моя мъж го прави това със отвличане на вниманието и забаламосване само и само да няма скандали и викане, а аз много се дразня защото той вече е голям 3.5г и според мен трябва да бъдем по строги с него.

# 144 12 ян. 2010, 14:06 ч.

русе
Мнения: 40

Да определено няма ден без да повишавам тон,малкия е доста палав и ако сега не му покажа кое е правилно и кое не ще стане късно,ще почне да ми се качва на главата и да си прави каквото си иска,това не трябва да става,но пък от друга страна като му викам и се карам тпй се разтройва и започва да плаче(ние сме на почти 2 годинки),по някой път минава и с обяснения и приказки но в повечето случаи викаааааааааам.

# 145 12 ян. 2010, 16:09 ч.

Мнения: 454

Викам и по детето и по мъжа и по котката. А имаше време когато ми беше много странно как може да се вика по детето и защо просто не се обяснява. Вече са го казали - викам когато видя, че детето е тръгнало към улицата или някаква друга опасност, когато го моля за десети път да направи или не прави нещо и подобни.
Към авторката имам питане - защо сте си по цял ден у дома, смятам, че определено ще помогне много ако правите някоя друга разходка. Ще се отрази и на авторката и на детето.

# 146 12 ян. 2010, 16:28 ч.

Мнения: 7 947

Ти наистина ли вярваш, че те не си показват носа от терасата Laughing

# 147 12 ян. 2010, 16:34 ч.

Мнения: 458

викам и бия като не ме слушат мъжете.

# 148 12 ян. 2010, 16:43 ч.

Мнения: 4 784

За съжаление да - викам, но в повечето случаи това ми се отразява зле на мен, отколкото да има ефект върху детето. За това и напоследък се стремя да не го правя.

# 149 13 ян. 2010, 13:33 ч.

Мнения: 454

Цитат на: viliko в вт, 12 яну 2010, 16:28

Ти наистина ли вярваш, че те не си показват носа от терасата Laughing

Ни

В нищо не вярвам, просто питам защото познавам майки, които зимата наистина не си извеждат децата, а и във форума си чела не една майка да казва, че под 3-4 градуса излизат.

# 150 13 ян. 2010, 14:19 ч.

Мнения: 7 947

Е, това че някои майки не извеждат децата редовно в студовете не определя дали ще викат вкъщи по детето си, все пак тук говорим за принципно поведение...

# 151 13 ян. 2010, 15:43 ч.

Мнения: 454

Не ме разбирай погрешно, не критикувам нито авторката, нито хората които не излизат на студа. Но поне според мен ако детето не намира къде да изразходва поне малко от енергията която както им е понякога в повечко то е нормално да се стига по-често до ситуации в които детето не слуша и се чуди какво да напакости, а майката вика.

# 152 13 ян. 2010, 16:06 ч.

Мнения: 3 418

Викам и то доста често Confused

,хич не се гордея.много бързо кипвам и виждам,че малката напук ми прави именно заради това,и нея изнервям така,но пък и тя си е едно скорпионче,спокойно те докарва до нервен срив Confused

# 153 13 ян. 2010, 17:02 ч.

Мнения: 253

И аз по някога викам и после съжалявам,но съв нервна и.... #Cussing out

# 154 13 ян. 2010, 19:59 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Случва се да се развикам, но винаги има добра причина за това. И изобщо не съжалявам.

# 155 13 ян. 2010, 21:20 ч.

На тиха улица
Мнения: 902

Викам, рядко го правя, но е факт. Най-често е в резултат на някакво безсилие и грам не помага...

# 156 14 ян. 2010, 09:52 ч.

Варна
Мнения: 2 079

Цитат на: Erica в ср, 13 яну 2010, 19:59

Случва се да се развикам, но винаги има добра причина за това. И изобщо не съжалявам.

Точно така правя и аз. Снощи например след като 3 часа крещя, подскача и застрашаваше здравето на брат си в изблик на сестринска обич Confused

, а аз крещях също в това време, най-накрая дъщеря ми се укроти. Поиграхме малко на интересна игра за нея и я попитах: "Защо се държиш така, че да ме караш да викам и да се карам?". Отговорът беше: "Ами, мамо, аз незнам, той мозъка ми такива работи измисля понякога." #Crazy

Дасе чудиш след такова обяснение как да реагираш.

# 157 14 ян. 2010, 10:01 ч.

Мнения: 1 192

Откакто е проходил, доста го навиквам, но то всяко второ действие му е беля и той е от породата, дето мозъкът му го измисля...понякога се учудвам от изобретателността му Rolling Eyes

# 158 14 ян. 2010, 11:19 ч.

Мнения: X

Добре де, майките на две деца, които надвикват лудницата, или пък майките на по-големи дечица, които не излизат на глава с тях - разбирам защо викат, независимо дали съжаляват после или не. Обаче не разбирам вътрешната мотивация да се развикаш на бебе на няколко месеца, а и такива примери видях. Какво ви провокира, с възпитателна цел ли се прави - ако някой ме осветли ще съм благодарна.

# 159 14 ян. 2010, 12:59 ч.

Мнения: 46

Оф, и аз викам понякога на Алекс, ама и тя ги измисля едни работи
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки............. #Crazy

Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави

# 160 14 ян. 2010, 13:31 ч.

София
Мнения: 7 056

За съжаление викам, напоследък се опитвам да е по-рядко.

# 161 14 ян. 2010, 13:58 ч.

София
Мнения: 6 695

Цитат на: biberon_ko в чт, 14 яну 2010, 12:59

Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави

Според мен голяма част от нервите /и виковете ни/ ще изчезнат, ако знаем какво е нормално да прави едно дете на съответната възраст, и какво разбира. Сигурна съм, че детето ти на тази възраст не може да разбере защо не бива да дава вода на бебето, или пък, че може да го нарани. Сигурна съм, защото имам дете на почти 3 г. и виждам как не разбира някои неща, за които аз смятам, че са очевидни - малките деца имат съвсем различна логика от нашата /което е обусловено от малкия им житейски опит/, и не можем да им се сърдим за това - трябва много търпение и учене. Но ти вярвам, че не е лесно с дете на 1 г.и 10 м. и малко бебе - разликата между тях е твърде малка - и двете са "бебета" още. Hug

# 162 14 ян. 2010, 14:29 ч.

Мнения: 121

Цитат на: Dandelion в чт, 14 яну 2010, 11:19

Обаче не разбирам вътрешната мотивация да се развикаш на бебе на няколко месеца, а и такива примери видях. Какво ви провокира, с възпитателна цел ли се прави - ако някой ме осветли ще съм благодарна.

Вътрешна мотивация няма- просто нервите понякога не издържат- това е простия отговор. Не търси нито логика, нито предистория за развикването.
А после съжаляваме, че не сме се овладяли, но...
Дали ще разбереш, зависи от това какво дете имаш.
И майките са човеци, а и сами са си най-големите съдници за тези прегрешения.
Но с всеки ден и всяка грешка израстваме и помъдряваме, това е важното. Wink

# 163 14 ян. 2010, 15:08 ч.

Мнения: 1 761

Не викам.Съобразявам се с детето.То е в повечето случаи послушно,не е трудно за гледане дете.Когато по някаква причина не мога да му осигуря интересни занимания навън или е много студено,за да се разхождаме,обличам му якето,обувам ботушките и го пускам да потича на балкона.Той е доста дълъг и широк,висок,няма как да падне, а и аз непрекъснато го виждам.Понякога ми маха от прозореца,иска някоя играчка да я разходи и като се натича сам иска да влиза у дома.

Децата трябва с нещо да се занимават,но понеже са още малки сами да решат как трябва да им помагаме.Днес, например,цяла сутрин рисувам животни,но само такива,каквито той пожелае.После му давам да ги оцвети.Докато приключи стана време за обяд, а после за занималня.

И с играчките правя така-изваждам няколко,които са му интересни за момента,другите качвам нависоко.Като видя,че вече не са му интересни и вероятността да направи някоя поразия става голяма,намирам пак някоя стара,забравена играчка и прибирам другата,която вече не е интересна.

За сметка на това,обаче, понякога викам на мъжа ми.

# 164 14 ян. 2010, 15:11 ч.

Мнения: 7 947

Когато имаш време за детето, за домашните задължения и за себе си - нещата са различни. Но когато се прибирате в 7 и трябва да направите вечеря, да сервирате и отсервирате, да изчистите, пуснете пералня, после прострете, измиете съдовете и да се изкъпите и подготвите за лягане - е, дупето да си съдереш - нямаш време да рисуваш с часове и да му осигуряваш постоянно приятни занимания Tired

И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите.

# 165 14 ян. 2010, 15:19 ч.

Мнения: 489

Да, когато не иска да ме чуе или по точно се прави, че не чува, повишавам тон.

# 166 14 ян. 2010, 15:27 ч.

Мнения: 1 761

Цитат на: viliko в чт, 14 яну 2010, 15:11

Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново.
Миенето на чинии,простирането,отсервирането и къпането на детето съм ги предоставила на мъжа ми.Ако има възражения може да се сменим той да гледа детето,но понеже мъжа ми не рисува хубаво и детето се сърди,предпочита да рисувам аз, а мъжа ми прибира масата и се занимава с чиниите.
За себе си съм преценила,че ми е много по-важно да остана психично здрава,отколкото къщата ми да блести като от списание "Наш дом".Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та д аимам достатъчно време да си подредя къщата.До тогава е като в детска градина-място за игра,място за рисуване,за каране на колички,за подреждане на разни животни-фигурки...Това е моето спасение да имам време да си оскубя веждите и да си направя маска .

# 167 14 ян. 2010, 15:39 ч.

Мнения: 7 947

Е, съжалявам, че пак се стигна до до болка изтърканото - ами ние си поделяме задълженията, ама аз за друго говоря и ако внимателно прочетеш - може и да разбереш. Времето - времето или по-точно липсата на време ни изнервя понякога Tired

# 168 14 ян. 2010, 16:31 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

На работа съм до 18, прибирам се в 18:30. Таткото вече е прибрал децата.
От вратата имам време колкото да си измия ръцете, през това време те ме
"бомардират" с желания и въпроси. В 19 вече сме на масата, вечеряме поне половин
час. После заедно вдигаме масата, имам най-много 20 мин за да помогна с някое ненаписано
домашно и те трябва да се къпят. В 21:00 трябва да са в леглата. Какво точно да си поделя
като задължения със съпруга ми за да ми остава време. Липсва ми самото време... Rolling Eyes

# 169 14 ян. 2010, 16:32 ч.

Мнения: 7 947

Е нали за това говоря и аз Tired

# 170 15 ян. 2010, 09:20 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: viliko в чт, 14 яну 2010, 16:32

Е нали за това говоря и аз Tired

Аз те разбрах. Peace

# 171 15 ян. 2010, 10:14 ч.

софия
Мнения: 1 305

Като си помисля на малкия много рядко викам някакси не ми идва да му крещя, но при мен проблема е, че викам на мъжа ми, като нещо ме подразни и малкия се стресирса от това. Знам, че е много грозно, но не мога да се стърпя. Явно за да не викам на детето крещя на милото, а той не ме дразни с нищо особено.

# 172 15 ян. 2010, 10:49 ч.

Мнения: 1 192

За да те успокоя, аз викам и на двамата. Два дена му оставям детето за 2-3 минутки- и двата пъти синът пада, като при първия баща му даже не разбрал и когато дотичах от другата стая, той си лежеше спокойно в леглото пред телевизора ooooh!

# 173 15 ян. 2010, 10:52 ч.

Мнения: 7 947

Че защо викаш по голямото дете Joy

И аз вкъщи понякога си мисля, че имам две деца - малкото и голямото ooooh!

# 174 15 ян. 2010, 14:13 ч.

Варна
Мнения: 2 079

Аз си имам три дечица и викам и на трите. Иначе никой не ме чува, ако говоря с нормален тон.

# 175 15 ян. 2010, 15:19 ч.

Мнения: 3 521

Викам. Детето ми не е идиот, въпреки че е доста палава и много добре разбира, че майка и е човек и си има капацитет на търпимост. Според мен няма нищо по-лошо за малкият човек от родител, който не показва емоциите си(положителни и отрицателни) - в мометна, в който разбере, че не съм перфектна ще и бъде по-трудно да го преглътне. А аз определено не съм перфектна. Laughing

# 176 15 ян. 2010, 16:46 ч.

Варна
Мнения: 262

Викам и от промяната в интонацията и начина на казване на името им вече са разбрали дали съм леко ядосана или доста бясна . #Cussing out

п.п Доста съм гласовита (нищо че съм дребна - както казва сина ми който вече е над мен но само в височина на ръста по гласови данни никой няма правото да вика повече от мен ) Naughty

# 177 15 ян. 2010, 18:55 ч.

Мнения: 1 213

Викам много. Не ми се иска,но иначе не става.Вкъщи обикновенно когато е много тихо,което също се случва/макар и рядко/ след това ми го изкарват с лихвите.Мислех си ,че с възраста крясъците ще намалеят ,но уви...Децата като тръгнат на училище стават доста своенравни.

# 178 15 ян. 2010, 22:15 ч.

Мнения: 194

ха-ха - много обичам тишината, която се възцарява след като се развикам Mr. Green

.... гледам да се владея, но в седмицата, когато съм в ПМС е почти неизбежно Wink

# 179 15 ян. 2010, 22:41 ч.

До сърцето...
Мнения: 5 219

Уф, викам... и ме е яд на себе си. Докато бяха малки, си бях спокойна, но като станаха и двамата дървени философи... елате ме вижте! Joy

Цитат на: kartinka в чт, 14 яну 2010, 15:27

Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново... Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та да имам достатъчно време да си подредя къщата...

kartinka , и тогава няма да ти е подредена, мила! Докато не пораснат тези сладки фурии, няма да ти е подредена къщата. А започне ли да си остава подредена, знаеш ли колко скучно става!!!

# 180 15 ян. 2010, 23:32 ч.

Мнения: 1 336

Тази тема ме успокои доста Simple Smile

Крещя доста по сина ми... колкото и да се старая да не го правя и да претендирам как не трябва за всичко да му се караме. Но няма как, понякога просто без крясък не реагира... навън ми побягва и го обръща на игра - тича гледа назад и се смее... но навън има и коли! Или пък напук на баба си рита телевизора, замеря сестра си играчки (достатъчно тежки за да я наранят), засилва я с проходилката.... или просто се затръшква за нещо си и изпада в истерия, за успокояването на която не помага нищо друго.

# 181 16 ян. 2010, 01:34 ч.

Мнения: 50

Аз като се ядосам викам и то много и не само на дъщеря ми.Но започвам да забелязвам,че детето вече като че ли не ме отразява като викам....явно е свикнала и смята това за нормалното ми говорене

# 182 16 ян. 2010, 07:25 ч.

Мнения: 593

Чела съм някъде (можя и тук да е било), че ако искаме детето да ни разбере, тярбва да говорим със спокоен тон. Когато крещим на децата, те някак си "се изключват" и чуват само, че викаме. Също така, когато им викаме, те виждат че сме слаби, а това подронва авторитета ни пред тях.

На въпроса дали викам на детето си - ами викам, да.
Колкото и да се старая да се контролирам, и аз си изпускам нервите понякога.
Все пак съм човек. Crazy

# 183 16 ян. 2010, 09:33 ч.

София
Мнения: 1 735

Да,но когато със спокоен тон кажа нещо 20 пъти/че понякога ми се случва и по повече/ и няма ефект... newsm78

и следва подронване на авторитета #Cussing out

Понякога съскам тихичко,почти шепнешком и натъртвам на думите-само ме поглежда,че и е по-странно и пак си прави щуротийката.
В последно време викам по-малко и двете се чувстваме определено по-добре,но то си е от възрастта на детето.Започва да отминава бебешкия пубертет. Laughing

# 184 16 ян. 2010, 16:16 ч.

Мнения: 15 379

Цитат на: Inkа в сб, 16 яну 2010, 09:33

Започва да отминава бебешкия пубертет. Laughing

Ох, говори ми...
Моето диване е още в този така ужасен и труден етап Crazy

. Имаше известен период, в който беше самият ангел и си бях помислила как всичко е преминало, но... Нищо не е минало, тресе го здраво и не минава Grinning

# 185 16 ян. 2010, 16:32 ч.

София
Мнения: 1 735

Да,имаме дни на пълно спокойствие и след това пристъпи на детски истерии.Преди това беше непрекъснат кошмар.Никога преди това не е била кротка или добричка.

# 186 16 ян. 2010, 16:36 ч.

Мнения: 15 379

Цитат на: Inkа в сб, 16 яну 2010, 16:32

Защо ми взимаш думите от устата Wink

?
Освен, че не е никак кротък, на моменти става и леко агресивен към други дечица, налага се, хленчи, тръшка се.
Дано отмине бързо, защото...

# 187 16 ян. 2010, 18:38 ч.

София
Мнения: 1 735

Направо са си лика прилика Mr. Green

Май са и една зодия.Дъщеря ми е Дева.
Относно агресията към други дечица,тогава даже и не викам-направо съм потресена!Само обяснявам безкрайно и уж има резултат и току ме изненада box

,когато вече съм спокойна,че го е преодоляла.

# 188 16 ян. 2010, 19:29 ч.

София
Мнения: 23 098

Наясно съм, че викането не спомага и не решава проблема, но за жалост се случва. Просто не ми издържат нервите и се изпускам Blush

И все пак гледам да се случва колкото е възможно по-рядко.
Пък и съм забелязала, че дори да изкрещя на малката, тя нито се стряска, нито й пука, нито нищо - абе ефект нулев Mr. Green

# 189 16 ян. 2010, 23:35 ч.

Мнения: 15 379

Цитат на: Inkа в сб, 16 яну 2010, 18:38

Направо са си лика прилика Mr. Green

,когато вече съм спокойна,че го е преодоляла.

Неее, Теодор е Лъв, абсолютен и типичен Grinning

.
Аз съм Дева, от опит да ти кажа - не очаквай да кротне Confused

# 190 18 ян. 2010, 10:03 ч.

Мнения: 7 947

Моя е или изключително мил, добър, гальовен или като побеснял - хили се и прави беля след беля.
Не вярвам в зодии. Но той е близнаци.

# 191 18 ян. 2010, 10:05 ч.

София
Мнения: 23 098

Цитат на: viliko в пн, 18 яну 2010, 10:03

Моята дъщеричка също е близнаци. Това, което си написала за сина си, и при нас важи с пълна сила Grinning

# 192 18 ян. 2010, 10:36 ч.

Мнения: 7 947

Лошото е, че половинката също е близнаци - питай ме колко весело става понякога Joy

Аз съм стрелец...

# 193 18 ян. 2010, 10:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Като малък сина ми беше толкова палав, че не мога да ви опиша. Не сядаше и секунда. Когато издивявах така да се каже се сещах за съвета на една комшийка: Отиди до цветята си гледай в тях и брой до десет. Знаете ли, че съм го правила и помагаше. Може да ми се смеете, но така си беше. Joy

# 194 18 ян. 2010, 10:48 ч.

Мнения: 1 192

Или си направете мандали http://krokotak.com/category/otsvetyavane-2/mandali/ Wink

# 195 18 ян. 2010, 11:50 ч.

Мнения: 53

.... гледам да се владея, но в седмицата, когато съм в ПМС е почти неизбежно Wink

[/quote]

# 196 21 ян. 2010, 15:47 ч.

Пристанището на шейсетте кораба.
Мнения: 239

Да викам.
И после много съжалявам
Просто понякога, когато тя чува само това което на нея и се прави,
а другото си го "пуска" покрай ушите се налага да повишавам тон.

Препоръчани теми

Страх от плажа и морето

Детето плаче от шума на прахосмукачка...

Притеснена съм!

детето ми яде все по малко неща

Причина:

Причина: