Това прави ли ме лош човек?

  • 8 118
  • 113
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 44 284
Въпреки всички модерни методи за изследване и т.н., не винаги може да се разбере и открие в ранна бременност увреждането.
Дори това увреждане в началото може да не съществува и да се появи на по-късен етап.
Тогава? Какво правим ако разберем, че детето има увреждане в 6-7-8ми месец? Или дори чак след раждането?
При положение, че някой тук твърдят, че е егоистично да се остави да живее човек, който е с увреждания?
Егоистично за кого? За вас, за детето?

и в 6-7 месец бих направила аборт....колкото и ужасно да ти звучи.
Ако все пак се роди с увреждания - бих го гледала, не бих го зарязала в дом или нещо.....

Но така и не мога да видя нищо хубаво в това да се роди дете, коетознаеш, че  ще страда цял живот или ще живее в мъки само месец-два-година след раждането.

# 31
  • Sofia
  • Мнения: 4 229
Въпреки всички модерни методи за изследване и т.н., не винаги може да се разбере и открие в ранна бременност увреждането.
Дори това увреждане в началото може да не съществува и да се появи на по-късен етап.
Тогава? Какво правим ако разберем, че детето има увреждане в 6-7-8ми месец? Или дори чак след раждането?
При положение, че някой тук твърдят, че е егоистично да се остави да живее човек, който е с увреждания?
Егоистично за кого? За вас, за детето?

Mirama , аз визирам случаите на ранна диагностика, която безспорно е установила наличие на малформация.
Не коментирам късна бременност, защото тогава говорим за раждане, а не за аборт, нали?
Не коментирам и случаите, когато проблемът е открит след раждането. Но аз не мисля, че и темата поставя този въпрос.
Мисля, че е егостично спрямо детето.

# 32
  • В градината...
  • Мнения: 15 932
Мяй темите ни се покриват! Радвам се, че има на подобно дередже!

# 33
  • Мнения: 22 504
Angel_Dust, родих дъщеря си в 7ми месец, бебе тежащо 1850гр и 40см, със самостоятелно дишане.
Дано ти, или някой друг се замисли как се прави съзнателен аборт в 7ми месец....

# 34
  • Мнения: 12 683
Въпреки всички модерни методи за изследване и т.н., не винаги може да се разбере и открие в ранна бременност увреждането.
Дори това увреждане в началото може да не съществува и да се появи на по-късен етап.
Тогава? Какво правим ако разберем, че детето има увреждане в 6-7-8ми месец? Или дори чак след раждането?
При положение, че някой тук твърдят, че е егоистично да се остави да живее човек, който е с увреждания?
Егоистично за кого? За вас, за детето?

Тук а вече опираме до основни въпроси. Кога е зародиш, кога дете, човек.
Срокът за аборт е определен  в интерес на здравето на жената. При изключителни случаи се предизвиква аборт, ако щете раждане, и в по-голям месец.    

# 35
  • Мнения: 22 504
Трещерица, аз не искам да засягам темите кое и кога се счита за зародиш, човек и т.н.
Но някой да твърди как съзнателно ще направи аборт в 7ми месец (то си е живо раждане, но както и да е) ако детето е увредено, за да не го мъчи....за мен това е абсурдно.

# 36
  • София
  • Мнения: 44 284
Замисляла съм се...и? това си е мой проблем нали....т.е. надявам се никога да нямам подобен въпрос за решаване.
Ти си имаш твое мнение и твое право на избор, другите тяхно - теб какво те бърка? и да познавам жена абортирала в 6 месец заради Даун...и никак не я намирам за лош човек.... и без друго подобно решение е адски тежко да се вземе... но в крайна сметка нито ти после ще дойдеш да гледаш  чуждото дете с увреждане, нито ти ще живееш неговият живот - нали?
И да, много по-лош човек и родител за мен е този, който би родил детето и би го оставил...

# 37
  • София
  • Мнения: 13 226
Всички имаме такива страхове, ама тебе те тресе параноя, или просто си търсиш извинение да не забременяваш...

Е това е абсурдно изказване  Grinning
Напълно нормално е да се страхува от всичките тези неща. Аз също се страхувам  Wink  И не, не мисля, че съм лош човек
Изобщо не мисля, че тя не е готова да е майка заради страховете си. Аз съм майка, готова съм била за това и страховете си ги имам. А това означава ли, че не съм готова за родител, защото се страхувам от друг тип неща, свързани с детето ми!?

# 38
  • Мнения: 22 504
Angel_Dust, да съм казала, че ме бърка нещо? Изказах си мнението, както и ти твоето....няма смисъл да се оправдаваш защо мислиш по този начин.

# 39
  • Мнения: 473
Според мен имаш някакви психични проблеми. Нормалните жени първо забременяват, мислят позитивно, справят се с хормоналната буря по време на бременността като се борят с тъжните си настроения. Никога не съм си и помисляла, че на детето ми може да му има нещо, напротив, дори когато ми казаха в болницата, че нещо не е наред с плода, аз бях убедена, че по-здраво от моето бебе няма. И точно така и стана. Родих голямо, здраво, прекрасно дете. Мисли позитивно, не си предизвиквай съдбата в лоша посока.

# 40
  • Мнения: 1 844
Не,не си лош човек,спокойно. Mr. GreenВсчики жени малко или много се страхуват как ще се развие бременността,здраво ли ще е бебето. Peace
Иначе специално по темата,според мен,ако една наистина страшна диагноза се предположи по време на бременност,то тогава абортът е вариант-истината е,че животът на едно увредено дете не е щастлив и може би е по-добре да му се спестят мъките и въобще да не се ражда.Ох,това като го написах,чак и аз се почувствах лоша.. EmbarassedНо не знам,може би така е по-добре.
 Моля се на Господ на никой да не се случват такива неща,всички да имаме прекрасни здрави бебета! Hug

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 4 229
Според мен имаш някакви психични проблеми. Нормалните жени първо забременяват, мислят позитивно, справят се с хормоналната буря по време на бременността като се борят с тъжните си настроения.

А всички онези, които като забременеят, не могат да надмогнат хормоните си и се поддават на настроения и страхове - са ненормални.

# 42
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Според мен имаш някакви психични проблеми. Нормалните жени първо забременяват, мислят позитивно, справят се с хормоналната буря по време на бременността като се борят с тъжните си настроения.

А всички онези, които като забременеят, не могат да надмогнат хормоните си и се поддават на настроения и страхове - са ненормални.

Тези точно не, но онези, които си представят кошмари още преди нещо да е факт- еми доста откачено звучи.

Все едно да изпадам в ужас и да си представям апокалиптични картини всеки път, когато си помисля, че някога евентуално мога да ида в Африка и да ме нападнат лъвове  ooooh!

# 43
  • Sofia
  • Мнения: 4 229
А какъв трябваше да бъде фактът в случая ?

# 44
  • out of space
  • Мнения: 8 574
А какъв трябваше да бъде фактът в случая ?


Да мисля с усмивка как ще снимам Пирамидите, ще галя маймунките по главичките и ще си купувам цветни рокли от местния пазар.

Или как ще ми се роди най-здравото, красиво и прекрасно бебе на света.

Тъпо е човек да прави нещо с мисълта, че го чакат най-големите ужасии на света. Ще тръгнеш ли да катериш някой връх с мисълта как ще се прибереш потрошена или отиваш ли до пазара с мисълта как ще те прегазят на улицата?
На това му се вика черногледство, което в никакъв случай не е от най-нормалните неща.

Общи условия

Активация на акаунт