Това прави ли ме лош човек?

Втеляваш се. 

Сериозно по въпроса - не си ужасен човек, просто не си била бременна. Опитът ми дотук показва, че този тип морални дилеми се вихрят, докато видиш сърчицето на екрана. Оттам нататък, Дидитке, логиката и разумът излизат в почивка за неопределено време. Майчиният инстинкт не те удря по главата в момента, когато бебето се роди, а в момента, когато го почувстваш. Оттогава е най-хубавото, дори и да има опашка и хриле към този момент. 

Не мисля, че има жена, която радушно да приеме мисълта, че бебето й може да е увредено. Факт е, обаче, че достатъчно жени, които иначе не са против аборта, раждат и отглеждат с любов дечица с различни страшни диагнози. Нещата явно изглеждат различно, когато бебето с диагноза не е хипотетично, а е твое.

 

Ужас, ще си остана с хрилато бебе значи  Да успея да го обикна такова, ми е съмнението и целта. И да не получа удар от новината.

Тези ти разсъждения не те правят лош човек.Всяка бъдеща майка има притеснения дали всичко с бебето й ще бъде наред.Медицината е доста напреднала и бъдещите майки могат да разчитат на добра информация и лекарска грижа.Пожелавам ти един ден да усетиш трепета да носиш своята рожба  в утробата си.Със сигурност ще имаш притеснения и тогава,но радостта от предстоящото майчинство ще бъде по-голяма.И дано всичко бъде наред!

Всички имаме такива страхове, ама тебе те тресе параноя, или просто си търсиш извинение да не забременяваш...

Не, разбира се- това не те прави лош човек!Няма майка, която да не мисли за това и мисълта да не я ужасява.А относно другия въпрос- ако открият нещо, какво?Ами избора е на майката и никой няма право да съди.
Преди да родя първото си дете забременях- луда радост...после се разболях от варицела...казаха ми , че мога да го оставя, но такива деца се раждат много увредени и не живеят дълго...
Не бих преживяла това и решихме да направя аборт.Било ми е безумно тежко, но би могло да е още по-лошо после, нали?
Сега пак чакам всеки момент второто си дете и този страх е постоянен- да пази Господ!
Та така- вземи си роди едно сладко и здраво бебе  

Дидтке, първо ти си една млада жена и вероятността бебето ти да има проблеми е в пъти по-малка, ако беше с десет години отгоре.

Аз, ако недай си боже, ми се случи такова нещо - да науча, че плодът е увреден, бих го махнала. Не бих обрекла едно създание на такъв живот. Както и своя собствен живот също. Особено предвид възрастта и възможността след това да родиш съвсем здраво бебенце. Но както са казали момичетата по-горе, когато човек види и чуе сърчицето на своето детенце, начинът на мислене може коренно да се промени.

Дидитка не, не те правят лош човек тези мисли. Самата аз все още не см имала щастието да стана мама и аз се притеснявам като тебе. Желая ти едно здраво и прекрасно бебоче в най-скоро време.

Честно казано....прочетох те 2пъти....и проблема ми се струва не е, че може да родиш дете с увреждания....а че изобщо не си готова за бременност и раждане.
Така че докато не ти узрее тази мисъл хубаво в главата, по-добре не се захващай.
Ок, ще направиш всички възможни изследвания, и ако все пак се получи грешка? Ако не покажат определена малформация, или пък поради лекарска грешка и некомпетентност лекарите увредят бебето при самото раждане? Тогава какво правиш? Ще го върнеш обратно? Защото щяло да е изродено?....
Бих те пратила в един друг подфорум, да почетеш малко за деца с проблеми....но няма смисъл.
И не, не си лоша....просто не си готова да бъдеш майка...независимо на здраво дете, или дете с проблем.

Не си лоша, но гледай да не развиваш повече тая хипохондрия и да я пренасяш върху себе си и другите.

Не бих казала,че си ужасен човек.Ужасни хора няма,има ужасни мисли/постъпки/действия.
Не се задълбочавай толкова навътре в нещо,за което изобщо не знаеш какво представлява.Човек е устроен така,че да се опитва да се защити,когато нещо му е неизвестно с бариерата,която поставя.Нужно е само да се отърсиш от тези страхове и да се оставиш живота да те води.
Желая ти късмет!

Аз съм "за" абортите и никога не ми е хрумвало,че съм лош човек.Пожелавам ти здраво и красиво бебе.

Нещо подобно щех да напиша
Нищо не можеш да направиш ТИ, природата решава!

Аз пък изобщо се чудя как може да ти минават такива мисли.Когато аз реших да имам дете и за миг не съм мислила негативни неща от този сорт.Може би наистина не си готова още да имаш дете. Първо ,тези с уврежданията са рядко,второ до колкото разберам ти си млада,няма от какво да се страхуваш.По тая логика жените над 30 биха се побъркали от притеснение. Не мисля че си лош човек, но че си черногледа- мисля.А не бива да си така.

Аз имам дете живо и здраво слава богу, но един ден когато се  реша на второ, знам че има вероятност да е увредено. Добре, че медицината е достатъчно напреднала и може да се разбере навреме. Ще направя аборт, в това съм сигурна, не искам да обричам съзнателно човек на полу живеене и не мисля, че това ме прави лош човек. Знаейки със сигурност една такава диагноза е въпрос на избор.

бих казала, 4е си лош 4овек само ако живееш с мисълта да оставиш детето в дом ако нещо не ти харесва в него или е увредено
ина4е страховете ти са напразни

Къде е това тук - в Бостън или във форума.

Ако нямате предпоставка в двата рода, не викай лоши мисли - колкото е по-позитивна и спокойна майката, толкова по-добре  се влияе плода - пожелавам ти здраво и щастливо бебенце, когато си готова

Хей Дидитке, кой ти е казал, че си лош човек...??? Я си избий тези мисли от главата. И вземи да забременееш  и да си родиш едно малко слънчице...  : и тогава ще усетиш, че няма по-красиво чувство на земята от това да си майка... Успех!!!

Не си лош човек, просто още не си узряла да станеш майка. Много си млада, имаш още време. Когато жената се реши на такава стъпка, трябва да е готова и вътрешно убедена, че го иска. Раждането е най - важното събитие в живота на жената.

Изобщо не си лош човек, а нормална жена, която има право на своите страхове за най ценното в живота и.
И какво и казвате, че това е рядко. Явно не сте влизали във форума за деца с увреждания. Едно на милион да е, ако това е твоето дете за теб става 100 %.
И коя жена може да се бие в гърдите, че е готова да бъде майка, когато никога не го е изпитала??? Или пък майка на здраво дете да разправя, колко тя би била силна, ако нейното дете е увредено.По добре се благодарете, че не ви се случва и никога не обвинявайте жена, която е оставила в дом силно увредено дете, защото не знаете за какви случаи става дума. Никой не знае как ще реагира на нещастието, ако лично го засегне.

Права е Pasinet.От страни е много лесно да се каже,че ще е силен ,но ако му се случи -човек си променя изцяло мирогледа.

Не съм на мнение, че страховете ти показват, че не си готова да станеш майка.
Просто явно си по-чувствителен тип човек.
Когато забременях, имаше период, в който дуднех по цял ден на мъжа си дали детето ще изглежда нормално или ще прилича на нещо като извънземно 
Преди да родя (тъй като вече нямаше за какво да се хвана, поради редица изследвания, които сочеха, че с детето всичко си е наред), постоянно карах мъжа ми да ме уверява, че бебето ни ще е хубаво. Което според него било 100% сигурно след като той е бащата 

Хайде, бягай да правиш бебета, то с мислене не става 
Ако трябва да съм сериозна, първата ми работа като родих и двата пъти беше да преброя пръстчетата на ръцете и краката на бебоците  и аз се страхувах докато бях бременна , нормално е според мен 
За това,  за сега се разсейвай с бебеправене и по-малко тежки мисли

Не смятам, че си лош човек. аз също бих направила аборт в подобен случай...смятам, че е по-добре изобщо да не раждам дете, отколкото да го родя и то да се мъчи и страда цял жиот или пък да живее   малко след раждането и  това време да му е изпълнено с болки....

Пожелавам ти никога да не ти се налага да се изправиш пред такъв избор

Изобщо не споделям мнението, че страховете и са индикатор за липса на готовност да стане майка.
Аз мисля, че е точно обратното. Тя се страхува. А страхът за детето е присъщ на всяка майка, той е част от майчинския инстинкт.
Аз самата съм се раздирала от същите страхове при втората си бременност. Вярно, че бе проблемна. В началото имаше риск да загубя бебето, а след това имах намалени околоплодни води. Бях изчела из нета всичко за последиците при намалени води. Направих си всички възможни скрийнинги и изследвания, обиколих всички специалисти.
Допусках всеки лош вариант, до степен, че когато бебето се роди, внуших на лекаря си, че има чернодробна недостатъчност / имаше налице всички симптоми за това, правихме му пълни изследвания/.
Хората са казали, да не се случва на детето това, което минава през ума на майка му.
В този смисъл, ако имах безспорни доказателства, че детето ми е увредено - да, щях да му спестя цял живот страдания. И с риск да ме убият с камъни след това изречение, но намирам за егоистично да бъде оставено да живее едно бедно увредено създание, ако родителите са знаели предварително това и са могли да му го спестят.
Не, не мисля, че си лош човек.

Дидитка, благодаря ти за темата -  имам подобни на твоите страхове.

Имаше един такъв филм - за една героична майка. Естествено, заглавие не помня - по Холмарк го даваха. Мъжът й я остави, тя и майка й посветиха живота си на детето, то живя няколко години в огромни мъки. 

Въпреки всички модерни методи за изследване и т.н., не винаги може да се разбере и открие в ранна бременност увреждането.
Дори това увреждане в началото може да не съществува и да се появи на по-късен етап.
Тогава? Какво правим ако разберем, че детето има увреждане в 6-7-8ми месец? Или дори чак след раждането?
При положение, че някой тук твърдят, че е егоистично да се остави да живее човек, който е с увреждания?
Егоистично за кого? За вас, за детето?

Съгласна съм, че тези мисли не те правят лош човек.
Тези страхове са естествени. Коя ли ги е нямала?
Само не позволявай страховете да те спрат.

и в 6-7 месец бих направила аборт....колкото и ужасно да ти звучи.
Ако все пак се роди с увреждания - бих го гледала, не бих го зарязала в дом или нещо.....

Но така и не мога да видя нищо хубаво в това да се роди дете, коетознаеш, че  ще страда цял живот или ще живее в мъки само месец-два-година след раждането.

Mirama , аз визирам случаите на ранна диагностика, която безспорно е установила наличие на малформация.
Не коментирам късна бременност, защото тогава говорим за раждане, а не за аборт, нали?
Не коментирам и случаите, когато проблемът е открит след раждането. Но аз не мисля, че и темата поставя този въпрос.
Мисля, че е егостично спрямо детето.

Мяй темите ни се покриват! Радвам се, че има на подобно дередже!

Angel_Dust, родих дъщеря си в 7ми месец, бебе тежащо 1850гр и 40см, със самостоятелно дишане.
Дано ти, или някой друг се замисли как се прави съзнателен аборт в 7ми месец....

Тук а вече опираме до основни въпроси. Кога е зародиш, кога дете, човек.
Срокът за аборт е определен  в интерес на здравето на жената. При изключителни случаи се предизвиква аборт, ако щете раждане, и в по-голям месец.    

Трещерица, аз не искам да засягам темите кое и кога се счита за зародиш, човек и т.н.
Но някой да твърди как съзнателно ще направи аборт в 7ми месец (то си е живо раждане, но както и да е) ако детето е увредено, за да не го мъчи....за мен това е абсурдно.

Замисляла съм се...и? това си е мой проблем нали....т.е. надявам се никога да нямам подобен въпрос за решаване.
Ти си имаш твое мнение и твое право на избор, другите тяхно - теб какво те бърка? и да познавам жена абортирала в 6 месец заради Даун...и никак не я намирам за лош човек.... и без друго подобно решение е адски тежко да се вземе... но в крайна сметка нито ти после ще дойдеш да гледаш  чуждото дете с увреждане, нито ти ще живееш неговият живот - нали?
И да, много по-лош човек и родител за мен е този, който би родил детето и би го оставил...

Е това е абсурдно изказване  
Напълно нормално е да се страхува от всичките тези неща. Аз също се страхувам    И не, не мисля, че съм лош човек
Изобщо не мисля, че тя не е готова да е майка заради страховете си. Аз съм майка, готова съм била за това и страховете си ги имам. А това означава ли, че не съм готова за родител, защото се страхувам от друг тип неща, свързани с детето ми!?

Angel_Dust, да съм казала, че ме бърка нещо? Изказах си мнението, както и ти твоето....няма смисъл да се оправдаваш защо мислиш по този начин.

Според мен имаш някакви психични проблеми. Нормалните жени първо забременяват, мислят позитивно, справят се с хормоналната буря по време на бременността като се борят с тъжните си настроения. Никога не съм си и помисляла, че на детето ми може да му има нещо, напротив, дори когато ми казаха в болницата, че нещо не е наред с плода, аз бях убедена, че по-здраво от моето бебе няма. И точно така и стана. Родих голямо, здраво, прекрасно дете. Мисли позитивно, не си предизвиквай съдбата в лоша посока.

Не,не си лош човек,спокойно. Всчики жени малко или много се страхуват как ще се развие бременността,здраво ли ще е бебето.
Иначе специално по темата,според мен,ако една наистина страшна диагноза се предположи по време на бременност,то тогава абортът е вариант-истината е,че животът на едно увредено дете не е щастлив и може би е по-добре да му се спестят мъките и въобще да не се ражда.Ох,това като го написах,чак и аз се почувствах лоша.. Но не знам,може би така е по-добре.
 Моля се на Господ на никой да не се случват такива неща,всички да имаме прекрасни здрави бебета!

А всички онези, които като забременеят, не могат да надмогнат хормоните си и се поддават на настроения и страхове - са ненормални.

Тези точно не, но онези, които си представят кошмари още преди нещо да е факт- еми доста откачено звучи.

Все едно да изпадам в ужас и да си представям апокалиптични картини всеки път, когато си помисля, че някога евентуално мога да ида в Африка и да ме нападнат лъвове 

А какъв трябваше да бъде фактът в случая ?

Да мисля с усмивка как ще снимам Пирамидите, ще галя маймунките по главичките и ще си купувам цветни рокли от местния пазар.

Или как ще ми се роди най-здравото, красиво и прекрасно бебе на света.

Тъпо е човек да прави нещо с мисълта, че го чакат най-големите ужасии на света. Ще тръгнеш ли да катериш някой връх с мисълта как ще се прибереш потрошена или отиваш ли до пазара с мисълта как ще те прегазят на улицата?
На това му се вика черногледство, което в никакъв случай не е от най-нормалните неща.

Това, което описваш едва ли е въпросния факт или поне не онзи който е свързан с кошмари.
Както и да е.
Може би донякъде си права, че въпросните страхове като правило идват след забременяването. Но приеми, че има и зрели жени, които планират, а също и обмислят евентуалните развои. Това едва ли бих нарекла именно черногледство. Може би трезвост, разум, предвидимост, далновидност ...знам ли, просто зрялост.
Тя дава възможност на хората да бъдат подготвени за различни житейски ситуации, да са ги обмислили и проучили предварително, така че да имат адекватна реакция в евентуалния конкретен момент, а не едва тогава да пускат теми от подобен тип тук.

Съгласявам се! С теб сме различни, вероятно и с авторката. Което в никакъв случай не е лошо, шарено е и се получава разговор, от който лично аз научих разни неща. 

Да, Ерика. И аз харесвам диалози от подобен тип - провокирани от различни виждания, но въпреки това в рамките на добрия тон и най-вече в името на доброто настроение

He, прави те нормален човек. Малко са хората, които не биха прекъснали бременността при увреждания и ако е преди края на първия триместър. Независимо какво се пише по форумите, не много хора са били в подобно положение и затова реакциите им не могат да се смятат за автентични. На теория е лесно....Когато бях бременна с второто си дете ми правиха амниоцентеза, защото бях над 30 г. и преди това ми дадоха една листовка от болницата с най-различна информация, въпроси и отговори и т.н. Имаше и таблица, на която в проценти беше изчислено колко жени прекъсват бременността си при потвърдени съмнения за увреждания и малформации - беше със сигурност над 50%. Зависи и от уврежданията, естествено. Данните бяха за провинцията в която живея. Това ме изненада, защото както казваш и ти, обществото тук е настроено на тъкмо обратната вълна, уж.  За жалост не съм запазила листовката, а имаше и други интересни неща. Във всички случаи, всеки решава за себе си и има право да реши колко болка може да понесе в живота си.

Съгласна съм с Додо. Между другото когато планирах детето си изобщо не ме беше страх. Изобщо не знаех какво ме очаква  След това започнах да се инфомирам, при това доста сериозно. Сега вече ме е страх, дори бих казала много... за мен лично колкото информацията е полезна, толкова може да влияе на психиката ни.

Лош човек? Абсолютно нормални страхове. Когато си чаках резултатите от БХС, умирах от ужас да не би да ми се наложи амниоцентеза. Не се страхувах от процедурата, а от изборът, който бих направила при лош резултат.
А когато бебето се роди, и се установи, че има някакъв проблем, въпреки страховете си, не му мислим много-много, а със зъби и нокти се борим за живота му, правим всичко, което зависи от нас, за да му е по-леко, за да живее по-добре.

Именно. Колкото по-наясно е човек, толкова по-големи са страховете му. Блажени са незнаещите.
Не мисля, че в страховете за здравето на бъдещо бебе, дори когато това бебе още не е заченато, има нещо нередно. Нито пък, че такива страхове показват липса на готовност да си майка. По-скоро показват информираност и склонност към планиране, което не е лошо нещо. И на мен са ми минавали такива мисли през главата - преди да забременея, след като забременях, след като се роди бебето, та и досега.

Простете, но ми е трудно да повярвам, че има майки, за които цялата бременност, раждане и отглеждане на детето е само рози и фойерверки, и никога не им минава черна мисъл през главата. За мен това по-скоро би граничило с ненормалното (макар да разбирам, че е по-скоро форумско изхвърляне). 

Дидитка, и при мен беше така, само без планирането. Забременях непредвидено, съвсем. Питах за рискове, притеснявах се, но не знаех на практика нищо. След това прочетох много неща, наложи ми се да работя с един приятел, който се занимава с деца с увреждания. И разказах на една приятелка. Когато тя забременя, имайки моите знания, просто откачи - правеше си 10-ки изследвания, за да установи дали има нещо.

И знаеш ли - трудно е да се прецени дали абортът те прави лош човек или не. Основната теза за е, че животът е най-ценното нещо на света сам по себе си. Т.е. не дори качеството му или нещо друго, а самият живот. (Тук изключвам религиозните забрани върху аборта, те са свързани с вярата в съществуването на душа.)
Тезата против е, че осъждаш това дете на страдание, в много от случаите, а в доста от случаите - осъждаш и неговите роднини, например останалите си деца.
Това са две много болезнени тези, няма смисъл да се обсъждат, защото е абсурдно да кажеш на мама с дете с увреждане, че е постъпила зле, като го е родила. Това е безсъвестно и зло изказване! Аз съм виждала такива деца и те много често са по-добри хора от доста, които познавам!
По същия начин е абсурдно да кажеш на жена, която е абортирала, с идеята, че така е по-добре за всички и спестява страдание. Това също е безсъвестно и зло изказване! Защото съм виждала и майки, сестри, братя, които изнемогват, дори умират от мъка или намразват близкия си човек, за когото им се налага да жертват целия си живот.

Така че, нормално е да се страхуваш. Това изобщо не показва, че не си готова да станеш майка, даже по-скоро обратното. Показваш отговорност. (Преди да ми скочат останалите, да дам пример, че познавам много мами, които се скъсаха да пушат по време на бременността. Ми отвращава ме, съжалявам. И е безотговорно.)

Опитай се, обаче, да не се фиксираш върху идеята за вината. В случая моралът няма да ти даде еднозначен отговор, защото към момента извън религиозната сфера такъв отговор не съществува. Въпросът е безсмислен към момента. Той няма отговор.

Важното е, че те вълнува това дали си добър или лош човек. Според мен, самото това показва по-скоро едно добро сърце, отколкото лошо.
Каквото и да е - ще се справиш!

Абсолютно. Имам се за интелигентна жена, уравновесена, информирана...Само дето последното ми се оказа в повече по време на втората ми бременност Когато 3-4 момичета от отчетната ни тема се залежаха, заради проблеми със скъсена шийка, дотолкова си внуших, че и при мен има същият проблем, че чак отидох на лекар и след направеното ми ехографско замерване на шийката, настоях и за вагинален преглед - да не би нещо да има изпуснато Шийката ми си беше супер, обаче пусти самовнушения...Сега ми е смешно, тогава не ми беше много...

По темата конкретно не знам какво точно да кажа. Водих подобен разговор с едни жени наскоро...Те и двете не са правили никакъв скрининг по време на бременността, защото нямало смисъл - и да има детето увреждания, искат да си го родят, можело да стане един прекрасен човек, те познавали такива хора, с увреждания по рождение, пък в последствие развили се като прекрасни личности, макар и да примерно в инвалидни колички Този разговор предизвика у мен доста противоречиви чувства.
Факт е обаче, че аз лично правих всички важни изследвания на плода и при една трета бременност, пак бих ги направила. Не искам да мисля какво би се случило, ако открият нещо лошо...Като Скарлет О'Хара съм - няма да го мисля сега Съветвам авторката да възприема същата философия Поне засега!

Първия път никакви страхове съм нямала, по-малко информация може би    и след няколко прокървявания в 4 месец и притеснения дали ще се задържи бебето, нямала съм страхове от увреждания. И накрая, родих в 8 месец, после бебето ми изкара много тежка инфекция, не дишаше, отделно имаше проблеми с бързо нарастване на главата, съмнения за хидроцефалия, корова атрофия... Дали ако знаех, че МОЖЕ нещо да има, щях да го родя... Ами... Сега е на 6, толкова е хубав и умен    че не си представям живота без него, така че, добре че не ми се е налагало да избирам...

Не съм си правила изследвания и двата пъти, но и не съм била в рискова група. Можеше да си направя, но не исках. Резултатът от изследванията ти дава процент вероятност да има увреждане. И процентът не е 100, даже понякога не е никак близо... Така че е много, много трудно такова решение, основано на някакви 70% примерно, основано на някакво МОЖЕ БИ... Не исках да се изправям пред такава дилема.

Освен това... Има увреждания и увреждания. Има хора, за които инвалидната количка може да им изглежда обреченост, но има и други, за които това просто е друг начин на живот. Така че има много въпросителни и е за всеки индивидуално. И все пак, тук си ги говорим нещата теоретично, а какво ще направим, като ни се случи, е съвсем друга работа...

Добре де, ами ако се роди детето здраво и след време възникне някъкъв сериозен проблем, който да го осакати за цял живот (недай си, Боже). Да, но тогава абортът не е опция. Ще го заличим от лицето на земята, защото е недъгаво?!?  Има човек-има проблем, няма човек-няма проблем...малко така излиза...
Това означава ли майка ми да се откаже от мен, понеже съм се родила жива и здрава, но на 19 г. ми възникват здравословни проблеми?
В живота има винаги определена степен на несигурност, но въпреки това го живеем. 

Благодаря ви за отговорите и подкрепата! Успокоих се. Искам да разясня някои неща обаче.

Забелязах, че няколко писали ме изкритикуваха за варианта ако детето вече се роди и късно му се открие нещо, колко било лошо да го дам в дом или да не го искам. Лошо е, разбира се! Недопустимо е. Не бих направила такова нещо, колкото и да ме боли. Но това специално го споменах в поста си, уж за да избегна подобни изказвания, но не би. Ето това, което първоначално написах, и все още подкрепям: "Когато едно дете е вече родено на бял свят, разбира се че трябва да се приема и обича като останалите, каквито и недъзи да има. Но когато нещо такова може да се предотврати, лошо ли е да се направи?"

За лошите мисли. Лесно е да кажеш, не мисли подобни неща! Но аз не го правя нарочно или съзнателно. Не ми е приятно да имам такива мисли, и ако можех да ги блокирам, разбира се че бих го направила. Но единственото, което мога да направя, е да разсъждавам по въпроса, да се допитвам до други (вас, роднини и т.н.) за съвет, да обмислям варианти, да се почувствам готова и в контрол на нещата, за да покоря страховете. Това се и опитвам да направя.

Наистина не се чувствам готова за дете точно в този момент, но не се и опитвам да забременея още. Дала съм си 1-2 години да доузрея, защото искам да съм готова. Чета оттук-оттам, информирам се, научила съм много полезни неща. Не мисля да влизам в крайности и да изчета цялата библиотека, но според мен има много неща които си струва да се знаят предварително. Просто съм практична. Страховете си също се опитвам да погледна от рационалната страна - ако се запозная с потенциалните проблеми, мога да помисля по въпроса и да бъда по-подготвена как да реагирам. Мога, разбира се, и да си затворя очите и каквото сабя покаже, на място да решавам ако изникне проблем. Но това мен лично повече би ме притеснило. Знанието ми дава някакво усещане за контрол, за готовност. Въпрос на лично усещане, предполагам.

Някой попита какво визирам под "тук". Трябваше да разясня - имам предвид САЩ. Въпреки, че е прогресивна страна, почти всички хора са религиозни до някаква степен, много от тях и крайно религиозни. Провокираха ме коментарите към една статия в New York Times. Открито е лечение, което би могло да помогне на деца с даун да възстановят паметта си и да подсилят мозъчната дейност. Аз лично много се зарадвах! Но голяма част от коментарите ме потресоха - главно от майки на такива деца, не от странични наблюдатели без реална преценка. Тези майки настояваха, че никога не биха приели подобно лечение за децата си, защото как смеят злите учени да искат да "излекуват" синдрома и да намекват, че той бил нещо лошо!      Едно е да приемаш детето си и да го обичаш като човек, равен с останалите по правата си на живот, но съвсем друго е да настояваш, че такъв сериозен проблем не е проблем, а просто различен начин на съществуване, чието лечение е осквернение на личността! Лечението било намесване в идентичността на детето, заличаване на това което го правело уникално и т.н. Имаше и аргумент че само защото светът се управлява от "нормални" хора не значело, че болните или увредените трябвало да се стремят към такава нормалност. Добре де, ако нямат шанс за подобрение, нека се приемат такива, каквито са. Но когато може да им се помогне, защо това да е толкова лошо? Защо нормалният живот да е лоша цел? На мен ми се струва ужасно лицемерно да сложиш очила на едно късогледо дете, да сложиш слухово апаратче в ухото на глухото, а да откажеш лечение на детето с даун! Съжалявам, но за мен дефектите са дефекти и ако те пречат на детето, стремежа да му се помогне е най-нормалната и благородна реакция.

Най-много ме покърти разказа на един човек (май баща на дете с даун беше, не помня). Детето е било с такава степен на увреждане, че е било неспособно само да се облича, храни и въобще да бъде самостоятелно за най-елементарните неща. Но е било достатъчно прозорливо, за да разбере какво му е отнел живота. И е споделило с баща си, че мечтае да бъде като нормалните деца, или поне да бъде дотолкова увредено, че да не може да разбере съдбата си и да страда от познанието!!! Ами разплаках се! Това ме подтикна към тези мисли и към тази тема. Ами ако моето дете ми сподели това, а аз съм имала избора да му го спестя? Затова се замислих, че определено бих направила аборт, но без да казвам на никого освен на съпруга ми, защото в това общество честно ме е страх да си призная подобни мисли. Разбира се, не всички хора са такива, но като съдя по вашите реакции и по реакциите към статията, разликата е коренно различна. И то статията беше с най-добронамерено съдържание, а не на някоя спорна тема! Благодарна съм само че не живея на юг, защото тогава не на майтап бих се страхувала за живота си (справка: убитият лекар и защитник на аборта).

Аз бях от тези няколко, затова се чувствам длъжна да отвърна.
Виждам малко противоречие в поста ти-ако може да се предотврати, но едновременно, ако се роди с увреждания-ще го обичам безусловно? Едното изключва другото, поставени в тази логическа конструкция, поне за мен.
Защото ти декларираш желанието си да не обричаш евентуалното си бъдещо дете (и себе си, разбира се) на тежък живот, от друга страна, ако то се роди с увреждане въпреки факта, че си можела да направиш така, че това да не се случи, ще го приемеш такова, каквото е. Извинявай, но не мога да приема това.
Не знам как бих постъпила в такава житейска ситуация, дано Бог ме избави от подобно решение, но ти вече знаеш как ще постъпиш, за теб тази морална дилема не стои.
Стои онази, свързана със съвестта и как ще се бориш с нея, и с неодобрението на една част от обществото.
P.S. Замислих се за жените, които по медицински причини не могат да правят аборт...

zila1- къде го видя това противоречие?
Има жени, правили изслевания през бременността и уж децата са били  напълно здрави и все пак се раждат с увреждания....някак пропуснати  например...
има и деца увредени  по време на раждането...
има такива, при които се проявява по-късно или в следствие от ваксини и т.н...
Не всичко може да се види или предвиди преди да се роди детето, което не значи, че не можеш и няма  да обичаш детето и да се грижиш за него....

А какво значи да не можеш по мед. причини да направиш аборт?

Не откривам никакво противоречие в поста. Декларацията, че ако е сигурна и знае, че плода е увреден и това би я подтикнало към онзи избор в никой случай не опровергава способността и да обича безусловно и да се грижи за увредено дете, което е вече даденост. А то може да бъде даденост по много и различни причини - не диагностицирано увреждане по време на бременността, родова травма или пък заболяване или инцидент на по-късен етап.

Аз също не виждам противоречие. 
Освен това самата природа има механизъм, който сработва и изхвърля увредените зародиши, това казано най-елементарно. Голяма част от абортите спонтанните се дължат точно на това. След като самата природа има механизъм чрез който запазва вида защо човек да няма избор?
Дай боже никога да не бъда изправена пред този избор, обаче 

 Противоречието го видях в това, че авторката не иска да се обременява с гледането на увредено дете, но ако по една или друга причина, то се появи на белия свят, тя ще се грижи за него безрезервно. Това "безрезервно" ми убягва. Аз не вярвам в това развитие на събитията. Просто това е моето мнение.
Относно питането на Angel_Dust, има такива случаи, но е прекалено лично, за да се впускам в обяснения.  

Аз нямах предвид да ми обясняваш лични преживявания, а на теория...както и да е.

Аз продължавам да не  виждам противоречие, на мнението на авторката съм - ако мога да го предотвратя, т.е. знам със сигурност, че детето е с увреждане - бих го махнала, ако обаче се роди или по-нататък нещо се случи с него, бих се грижила, бих го обичала.

Убягва ти "безрезервното", защото си приела, че мотива да се направи такъв избор е единствено желанието да се избегне някакво "обременяване" което се предполага, че вменяваш на родителите. Да ама не.
Такъв избор се прави на първо място, за да се спести един живот тегоба и мъка за онзи, който ще има бремето и нещастието да го изживее.
Всичко друго е без значение или поне на заден план...

Виж, не съм лекар, не мога да обоснова проблема теоретично, знам, че го има и е констатиран медицински.
Уважавам мнението ти.

Дали?!?
А за причините за избора-кое ли наистина надделява...
Но стига, няма смисъл да спорим, изказах мението си, уважавам правото ви на такова.

Да, именно.. много хубаво го е написала Додо...


Иначе ме заинересува това с аборта - ще си потърся някакво инфо по въпроса

Кой проблем е необходимо да бъде обяснен медицински? Или аз нещо не съм дочела напред? 

Няма нищо лошо в спора, нали за това са темите. Аз съм напълно добронамерена, просто ми е интересна темата 
Мога за себе си единствено да говоря и това правя, не ангажирам друг с моята теория.
Знаеш ли, може би всъщност имаш известно основание. Ако може да се говори за обременяване, лично при мен то би имало емоционално измерение. Не зная дали майчиното ми сърце ще понесе всичко това, цялата тази безпомощност и страдание заради рожбата на която не мога да помогна, да намаля болката и...само като го пиша ме присвива.

Angel_Dust, има случаи при които аборта не се препоръчва по медицински причини. Ако това би съставлявало опасност за здравето на майката или би дало отражение върху способността и по-нататък да забременее.

Към авторката, ако в по-късен етап на бременността се установи заболяване и вече е късно за аборт, пак ли няма да го искаш това дете и пак ли не би го обичала? Какво би направила тогава?

Ще дойдеш ти на моята.  Шегувам се. Малко да развеселим темата.
Да допълня-силно противопоказен, да не кажа забранен, е абортът при наличието на хормонозависими образувания на млечната жлеза, ако мога така да се изразя. Надявам се сега вече да бъда разбрана.

Колко по-късен от 7-ми, все пак на този въпрос вече е отогворено по-горе.

Д., - аз на всяка манджа мерудия, но да си кажа и аз мнението.

Защо ти е да се обременяваш с негативни мисли, ако нямаш никакви предпоставки да родиш "увредено" дете; това е нещо, което не го разбирам. Забременяваш (ако можеш, има хора, които с години се опитват, а не става), правиш всички възможни необходими изследвания, има много малък процент вероятност да ти е увредно бебчето нещо, ако това се случи - тогава почваш с терзанията...
Но вярвай, че има Господ, има неща, които са над нас, и живей спокойно. Вярвай, че животът ти е даден за щастие, не го разваляй с ненужни и ненавременни "терзания". Помни, че човек не може да бъде никога застрахован за нищо. Може да родиш напълно здраво детенце, да стане една най-обикновена катастрофа с кола, и после - кой знае какво да се случи... Затова казвам - живей спокойно, пък никой не може да избяга от писаното му, добро или лошо. Няма смисъл да се разсъждава теоретично, "какво би било, ако..."

Аз се надявам дотогава да са установили каквото ще установяват, и да не се налага много късен аборт. Мисля че 6-7 месец са ми границата, след това вече си е по-скоро раждане отколкото аборт. Така че, ако дотогава нещо се открие, и ако е достатъчно тежко, бих направила аборт. Иначе го раждам и понасям последствията.

Ще се съглася с повечето коментирали, че и аз не виждам противоречие. Това, че бих направила аборт по каквито и да е причини не значи, че когато едно дете се появи, няма да го обичам или искам. Според мен е различно да гледаш нещо на видеозон, и да го гушнеш в ръцете си и почувстваш с всичките си сетива. Видеозонът и бременността поставят началото, но самото раждане дава най-силният тласък на майчинския инстинкт, без значение какво е бебето. Затова мисля че природата ще си свърши работата и ще си го обичам въпреки всичко. Моралната ми дилема беше за ранният момент в който все още имам избор.

Дете си е, и преди да го гушнеш. Това ,че не го виждаш, не значи ,че не съществува. Не мога да оценявам дали това те прави лош човек, но постъпката ти  би била не е само лоша, но престъпна, егоистична...  Не знам каква майка ще излезе от теб...Това е моето мнение. Такива хора според мен не трябва да раждат деца....Иначе никой не иска болести, проблеми, но...Божа работа...

Айде, айде... не казвай голяма дума! Да не ти се налага да си изправена точно пред този избор. Иначе така на теория е много лесно да се говори 

Обеснявам си го с това, че просто не знаеш какво говориш. Пожелавам ти никога да не научиш, никога сърцето ти да не се къса, защото трябва да направиш избор, който идва към тебе като парен чук. И е неизбежен.

Авторката зададе въпрос, аз и отговорих. И...знам какво е. Не съди, без да знаеш. Направила съм този избор. Също не смятам, че е въпрос на избор... Не е толкова просто. Също трябва да сте наясно, че лекарите не знаят всичко. При мен направиха много грешки/все ерудирани лекари/. Добре,че не се отказах от децата си толкова лесно, както е решила авторката да направи.

Не те прави лош човек!Родих второто си дете на 39 години,без да правя изследвания за "Даун".Вярно,риск,но вярвах в положителния изход.
Няма категорична застраховка!
Всеки действа спрямо вътрешното си усещане!Не го пренебрегвайте!

Извинявай, ако съм засегнала болезнена тема, винаги има този риск, щом не се познаваме.
Но едни решават едно, други - друго, и не бива така лесно да ги заклеймяваме като престъпници и егоисти, не можем да им казваме, че не стават за родители, само защото не биха били толкова силни, колкото други. Човек познава себе си и взима решения, според собствените си възможности. И точно това го различава от егоиста, който се нагърбва с неща, с които знае, че не може да се справи. А авторката просто се страхува със страховете на всички бъдещи майки.
Още веднъж - извинявай!

Трудно ми е да повярвам, че човек изправен точно пред този избор може да има такива крайни изказвания  Ти най-добре би трябвало да знаеш през какви терзания си минала. Точно това вълнува всъщност авторката и затова пита. Едва ли е уместно да кажеш точно това

Не съм я заклеймила като лош човек, не я познавам. Казах само,че постъпката и е лоша ,престъпна и егоистична. Предполагам,че авторката не е очаквала само отговори, които да я заволят и да я оправдаят. Иначе не би задала въпрос, а може би и затова го задава, не знам...Минала съм през всичко това, а за авторката са само необосновани страхове...Тя дори не е и бременна, доколкото разбрах...И...за да доуточня...имам 3 здрави деца, но ако бях слушала лекарите...първото трябваше да е бавноразвиващо се, второто и третото трябваше да съм ги убила...още преди да се родят.

Наистина има толкова много видове увреждания и наистина представите на хората за уврежданията са различни. Аз например не бих родила дете с доказана спина бифида, или някое друго много тежко увреждане с минимален шанс за оцеляване и никакъв шанс за нормален живот, но много увреждания не биха ме накарали да направя аборт, например синдром на Даун. Но пък за друг може и шесто пръстче на крачето да е свръх-тежко увреждане, основание за аборт и това за мен наистина е да се откажеш от детето си лесно...

Все пак тук си разсъждаваме теоретично. А какво бихме направили в реалността, е съвсем съвсем друга работа.

Здравейте момичета!
Прочетох внимателно мненията ви относно темата започната от Дидитка и реших да се включа със свое становище по въпроса, тъй като подобни опасения ме притесняваха (и все още не са отшумели напълно) и мен. Мисля, че всяка една майка, докато не гушне бебчето си и не се увери с очите си, че всичко с него е наред малко или много се бори с подобни мрачни мисли. В момента съм бременна с второто си дете (имам дъщеря на 17 години) и съм почти на 40 години. Забременях с ясната мисъл за поетия риск на тази възраст и без страх, че може да се повтори тежката при първа бременност. Направих си необходимите изследвания за генетични болести, но още преди да предприема тази стъпка бях наясно за себе си, че ако резултатите са категорични за наличието на такива, да направя аборт. Нямам угризения за тези си мисли и вярвам, че това е по-моралната постъпка, отколкото да се обрече едно дете и близките му на доживотни страдания. За щастие резултатите от амниоцентезата отхвърлиха притесненията ми (биохимичният скрининг беше показал висок процент за възможност на раждане на дете с Едуардс  ), но не мога да твърдя, че съм на 100% спокойна, догато не родя момиченцето, което упорито рита в мен.

поздравления аз родих на 41 год, големия ми син е на 18, не си направих амниоцинтеза, а само скрининг, но вярвах, че всичко ще е наред....все се чудех дали тук има мами,родили на тия години

Има мами родили и в по-зряла възраст. Определено има разлика в нагласата да бременееш на 20-23 и на 40, чувството е някак по-различно, поне при мен.

Айде, по-кротко.  За кого е егоистична. По-добре ли е да родиш дете, което ще се мъчи цял живот.

Родих млада и си имах страховете.  Още повече, че тогава нямаше такива изследвания. И страхът ми никога не е бил за мен, а за детето.

Разбирам, че искаш да защитиш избора, който си направила. Но това е чиста случайност, че лекарите не са познали, винаги има процент не вероятност. Слава Богу, че не са били прави (все пак, най-вероятно са говорели за висок процент, не за 100%, макар че има случаи и на 100% видимост на увреждането, при това в 6 месец, преди година при позната имаше такъв случай).
И след като смяташ, че един човек съзнателно избира да постъпи лошо, престъпно и егоистично, то непосредствено го осъждаш, че е лош, престъпник и егоист. Просто освен по действията, не виждам как може да се категоризира човек.
И, честно казано, не ти прави чест.


Дидитка, това, което говориш за САЩ и религиозността. Имай предвид, че все пак ти самата трябва да си религиозна, за да се съобразяваш това мнение. Ако, обаче, си, тогава на практика си има постановени канонични положения и отговорът е елементарен. Знаеш какво е то, предполагам. Ако си атеист или пък окултист, който има други разбирания, решението на друга религия не те засяга пряко, а само косвено, т.е. социално.

Друг въпрос е, че детето още в началото на втория триместър на практика дори от биологична (т.е. не само от религиозна) гледна точка е почти човек ималко след това вече дори показва характер (изследванията са правени върху близнаци, тризнаци и т.н., защото средата за реагиране е по-богата). Въпреки това, самите лекари препоръчват аборт в определени, изчислени от научна гледна точка, случаи. Т.е. ако си човек, който е ориентиран по-емпирически и смята науката за меродавна, няма никаква причина да не се довериш на вещите лица. Там има аргументи за отговорите и те са чисто научни, докато тези при легичията са както научни, така и религиозни. Отново един прост вариант на отговор.

Първо трябва да си изясниш на кого имаш доверие, каква е базисната ти позиция по въпроса и тогава ще ти е по-лесно да установиш, имаш ли основание да изпитваш вина.

Не мисля, че си лош човек, всяка жена има такива притеснения, и всяка има право на избор дали да
запази една бременност. Желая ти едно прекрасно бебче, когато му дойде времето.

Първо да уточня, че не налагам класификации, но ме заинтригува с тезата си.
Правилно ли разбрах, че ако е атеист-не е виновна нито в собствените си очи, нито в тези на религията, но ако е религиозна, е виновна в очите на Бог и на религиозната общност, от която е част?
Или аз не те разбрах нещо? 

Първо да уточня, че налагаш квалификации. Когато човек квалифицира, той издига претенция за валидност на тезата си, с което я налага, като истина, т.е. общовалидно положение.

Второ, не, не си разбрала правилно.
Няма универсален морален закон извън религиозна система. Всички извънрелигиозни морални системи са или чисто спекулативни, или са въпрос на договореност и се гарантират чрез относителни носители, като институции, държавни договори, декларации и т.н., най вече в рамките надържавата, ако тя е светска. В светски ориентираните правови държави законите, засягащи практическата етика, се изготвят от експерти по етика и учени, например (т.е. кога се запазва животът на родилката, кога е приоритетно бебето, кога се счита един човек за вменяем и кога не и какви са санкциите и т.н.).
По отношение на вината е сложно, защото съвестта е вродено качество, което се управлява от много неща, но твърде силно от културните условия, в които живее човек.

Ако е атеист, няма причина да се чувства виновна, защото тогава би трябвало да не се притеснява, че животът е нещо свещено и правото на живот би се определяло от научните разбирания. Има закони и в САЩ има закони, които уреждат кога се прави аборт. Това са светски закони. Тя пак може да изпитва вина, но не може и дума да става, че според собствените си параметри е виновна (или е лош човек - това, което всъщност стои във въпроса). Няма разумно основание да се чувства виновна, а явно търси разумно основание, щом пита във форум. Неразумното вчувстване (вина или невинност) е без значение, защото то има само лична валидност. Но въпросът "лоша ли съм, ако правя еди какво си", отнася към разумен отговор, т.е. към условия. За чувствата тук няма какво да се говори сами по себе си.


Ако е религиозна, значи има причини да е такава и вярва в положенията на религията, която изповядва. Всяка религия си има постановени отношения спрямо живота и кога се счита отнемането му за прегрешение. Не става дума за религиозната общност изобщо. Ако си религиозен, всичко, което твърдиш, има метафизичен и универсален характер - т.е. за религиозния човек всеки, т.е. и атеистът, е грешник, когато върши грях, но за самия атеист мнението на религиозните не е от значение. Но аз говорех, че за нея би било недопустимо, ако е религиозна да направи аборт и да не се чувства грешник, поне в рамките на християнството.

Затова казах - ако е вярваща, има проблем, но има и постановен отговор - или трябва да го спазва, или да се счита за лоша неминуемо. Ако е атеист или пък принадлежи на някоя духовна школа, позволяваща аборта, тогава няма никакъв проблем да се съобрази с лекарите - те носят отговорност, те са експертите, които имат достатъчно знания, за да преценят дали  рискът е толкова висок, че да се препоръча аборт, в рамките на определените от науката стандарти. И това е различно в различите страни. В една Полша, например, религията до такава степен влияе на културните норми, че там и законите не позволяват аборт. В Холандия не е така.

А колкото до намека, съдържащ се в думите ти - че едва ли не няма значение тя дали е вярваща или не по отношение на вината пред Бог, съвсем спокойно мога да ти кажа, че изобщо споменаването на Бог като фактор е безсмислено за атеистичния човек. Ако го намесим, вече влизаме в религиозната гледна точка, за която казах вече, че е универсалистка.

Съвет към авторката.
Бий си два силни шамара( или кажи на мъж ти да ти ги бие).
Какви са тия глупости, дет си ги съчиняваш? Някаква форма на автоагресия и мазохизъм?
Вместо да ни описваш 302 сценария как  нещо може да се обърка и планове а, б и с за действие при всеки от тях, по-добре се концентрирай върху нещо съзидателно в живота си. Спри да мислиш за проблеми.Няма гаранция на този свят, че животът ни ще протече по желания от нас път. И спри да гледаш филми и предавания за деца с увреждания . Явно проектираш всичко, което видиш върху себе си. Имаш нужда от позитивни мисли и спокойствие.

Не се страхувай, а когато ни се случи неочакваното - изненадваме се от самите себе си Успех!