Първо да уточня, че не налагам класификации, но ме заинтригува с тезата си.
Правилно ли разбрах, че ако е атеист-не е виновна нито в собствените си очи, нито в тези на религията, но ако е религиозна, е виновна в очите на Бог и на религиозната общност, от която е част?
Или аз не те разбрах нещо?
Второ, не, не си разбрала правилно.
Няма универсален морален закон извън религиозна система. Всички извънрелигиозни морални системи са или чисто спекулативни, или са въпрос на договореност и се гарантират чрез относителни носители, като институции, държавни договори, декларации и т.н., най вече в рамките надържавата, ако тя е светска. В светски ориентираните правови държави законите, засягащи практическата етика, се изготвят от експерти по етика и учени, например (т.е. кога се запазва животът на родилката, кога е приоритетно бебето, кога се счита един човек за вменяем и кога не и какви са санкциите и т.н.).
По отношение на вината е сложно, защото съвестта е вродено качество, което се управлява от много неща, но твърде силно от културните условия, в които живее човек.
Ако е атеист, няма причина да се чувства виновна, защото тогава би трябвало да не се притеснява, че животът е нещо свещено и правото на живот би се определяло от научните разбирания. Има закони и в САЩ има закони, които уреждат кога се прави аборт. Това са светски закони. Тя пак може да изпитва вина, но не може и дума да става, че според собствените си параметри е виновна (или е лош човек - това, което всъщност стои във въпроса). Няма разумно основание да се чувства виновна, а явно търси разумно основание, щом пита във форум. Неразумното вчувстване (вина или невинност) е без значение, защото то има само лична валидност. Но въпросът "лоша ли съм, ако правя еди какво си", отнася към разумен отговор, т.е. към условия. За чувствата тук няма какво да се говори сами по себе си.
Ако е религиозна, значи има причини да е такава и вярва в положенията на религията, която изповядва. Всяка религия си има постановени отношения спрямо живота и кога се счита отнемането му за прегрешение. Не става дума за религиозната общност изобщо. Ако си религиозен, всичко, което твърдиш, има метафизичен и универсален характер - т.е. за религиозния човек всеки, т.е. и атеистът, е грешник, когато върши грях, но за самия атеист мнението на религиозните не е от значение. Но аз говорех, че за нея би било недопустимо, ако е религиозна да направи аборт и да не се чувства грешник, поне в рамките на християнството.
Затова казах - ако е вярваща, има проблем, но има и постановен отговор - или трябва да го спазва, или да се счита за лоша неминуемо. Ако е атеист или пък принадлежи на някоя духовна школа, позволяваща аборта, тогава няма никакъв проблем да се съобрази с лекарите - те носят отговорност, те са експертите, които имат достатъчно знания, за да преценят дали рискът е толкова висок, че да се препоръча аборт, в рамките на определените от науката стандарти. И това е различно в различите страни. В една Полша, например, религията до такава степен влияе на културните норми, че там и законите не позволяват аборт. В Холандия не е така.
А колкото до намека, съдържащ се в думите ти - че едва ли не няма значение тя дали е вярваща или не по отношение на вината пред Бог, съвсем спокойно мога да ти кажа, че изобщо споменаването на Бог като фактор е безсмислено за атеистичния човек. Ако го намесим, вече влизаме в религиозната гледна точка, за която казах вече, че е универсалистка.