Развод и среща с детето

Принципно в споразумението се записва адреса по местоживеене на детето. Но точно за това е "споразумение" - за да сте съгласни и двамата и ако така ви е по-удобно - можете да го запишете както решите. Не си писала къде ще живеете ти и детето. В смисъл - ако ще живеете във Варна, наистина е безумие. За мен по-приемливо е да го взима от адреса по местоживеене и да си го взимам аз, ако става въпрос да избирам между едно от двете. В моето споразумение е записано, че взима и връща децата в дома им, но ние сме от един град, така че никога не е стоял въпроса от къде и кой взима и връща децата. От друга страна, дори и да не се съгласиш и да трябва да минете през съдебен процес, много е възможно съдът да определи, че единия родител взима в едната посока детето, другия - в другата, все пак според закона сме равнопоставени. Аз на твое място бих предложила една междинна точка  . И не на последно място - статистиката показва, че при две срещи месечно записани в споразумението в срок от 1 до три години срещите се извършват по 1 на два месеца. Освен това, можеш след шест месеца (примерно) да искаш промяна в споразумението заради промяна в настоящия адрес, в случай, че си се съгласила да взема детето от софия.

Нека да си кажа и аз
1.Странно, как не си споменала за взаимоотношенията м/у баща и дете( какви са, кой с кого иска да бъде,как се разбират  и т.н.) ...
2.Безумие е да нямаш идея детето КЪДЕ и КАК  ще живее ( аз искам да се разберем относно това КАК и КЪДЕ ще си го взимам , повярвай, искам всичко да приключи бързо и лесно - много искам ).
3.Ти дори не знаеш в кой град ще го гледаш и това те спира да посочиш мястото ( което, също е безумие - както каза NikolForAll - ако стане така, че примерно се замъкнеш във Варна или Кърджали - даваш ли си сметка, какво ще му е на детето през 2 седмици да се влачи по спирки, коли и гари за 1000км? ).
4.Никъде не срещам да споменаваш огромното желание на таткото да си отглежда детето ( той поне има идея в кой град ще го  гледа ), въпреки, че от уважение към грижите които си положила, той няма да ти го вземе ( но няма и да те спъва да си го виждаш ) ....
5.На който не му харесва - има си общ ред , аз лично смятам да не се примирявам с това, че детето може да бъде замъкнато по всяко време и навсякъде, заради някакво мимолетно увлечение на мама ( тя е свободна да прави каквото си иска и с който си иска, но си мисля, че от това няма нужда детето да страда ).
6.Имам едно усещане, че малкия ми ангел, ще се гледа в една среда на 3-та възраст, в която алкохола се сервира още по обяд, и това провокира желанието ми това, КЪДЕ и КАК ще си го взимам да бъде изрично написано.... а е много умен и развит за възрастта си ...

@NikolForAll  - статистиката може и да е всякаква, но това, не значи , че няма точно противоположните случаи - повярвай, Жожи означава ВСИЧКО за мен, и няма да се сбъдне "пророчеството" да се виждаме през 2 месеца, колкото и да не им харесва на някои ( които наистина не държа да виждам дори и през 2 години ).
Промяна, може да се иска, но зависи дали ще бъде дадена - ако става въпрос за средства, намират се в достатъчни количества да се вадят кирливи ризи - не мисля че е нужно, но ако се наложи и до там ще се стигне - искам да си виждам дететео поне минималното което ми се полага и няма да се примиря да ме правят на маймуна ( примерно - ела в Димитровград да си го вземеш, 'щото аз за сега съм там ... ).

ПП: Адреса на местоживеене на детето към момента е град София.
Ако то остане в рамките на града - ще си го взимам и ще го връщам ( за негово добро - поне няма да се влачи в градския транспорт по студовете ... ).

Тюх, разгеле, веднъж поне да чуем и двете страни 

Таткото, недей така с лошото, моля те - аз поне в поста на майката не видях да сипе огън и жупел по твой адрес, което ти направи още с първия пост.

Нещата изобщо не са толкова сложни, колкото изглеждат, а ползотворно би било да поговорите и обсъдите акак ще бъде най-добре за детето. Примерно - според новия СК ако жилището е само на бащата (примерно придобито преди брака) - ако детето е присъдено на майката, то ако няма тя къде да отиде с детето може да остане за 1 година да живее в това жилище. ddragon, това би отговорило на първите ти въпроси - къде и как ще живее детето, освен това ще си го взимаш от София.
Няма да коментирам кой е този лудия, който ще пусне детето да се влачи само по спирки, коли и гари - искрено се надявам, че си го казал в яда си. Огромното ти желание да гледаш детето е похвално, за средностатистическия разведен мъж дори издръжката е свръх силите му.
Колкото до ограниченията къде ще живее майката - щом не напуска РБългария, си леко в безизходица. Сорка, ако иска в Кърджали, ако иска във Варна . А дали ще има мимолетни увлечения - изобщо не ти влиза в правомощията да се разпореждаш с това.

ddragon, би било наистина прекрасно за детето, ако ти си изключение. Ако ти и майката съумеете да надмогнете проблемите и чувствата, които изпитвате един към друг, ще успеете да намерите най-доброто решение за детето ви. Това не е игра на надмощие, тук става въпрос за личностното формиране на Жожи.
Промяната на адреса на взимане едва ли има нещо общо с кирливите ризи, които твърдиш, че можеш да извадиш. Извинявай, на мъж ли се правиш? Средствата, които изтъкваш, по-добре ги запиши като издръжка на детето - нали то означава ВСИЧКО за теб


И пак - изключително благородно, да не повярва човек, че за собственото си дете можеш да направиш такава голяма жертва

Ще подчертая, че според мен най-удачно е единия да взима детето в едната посока, а другия в другата, в случай, че се касае за София - Варна (или подобно разстояние). Все пак, ако семейната кола остава владение на таткото при развода, редно е той да взима и връща детето

Да се смея ли, да плача ли... Добре, че моя едно време не обикаляше по форумите докато се развеждахме...

ПП: @NikolForAll - Всъщност , мисля че гледаш само от едната страна, просто защото ти си с детето ...
Ако погледнеш от моята гледна точка ( т.е. - ако бяха оставили твоето детенце на таткото, а ти трябваше да търчиш по градове и села , за да го видиш ) нямаше да си толкова убедена в някои неща ....
Нищо лично, просто впечатление ...

Ама едно по едно ли да отговарям на отговорите ти?

Причините за жилище на твое име по време на брака са ясни на всеки един - "Ами ако вземем да се разведем, оная ще ми вземе апартаментчето..." - Нищо, че детето ти ще живее там. По-важно е тя да е на улицата, от колкото детето ти да има покрив.  )

Шофьор съм, ама бензин не плащам, служебна ми е колата.
Съгласна съм, че е доста висок разхода, нали затова поддържам тезата, че е най-удобно да се редувате
Феминизъм не знам къде откри в моите писания...
Не, не бих се ядосала, тихичко ще ти подскажа, че давам толкова всеки месец да се прибера при децата си

Чакай, аз май не съм разбрала - ти на мама или на детето ще даваш издръжка? Лично аз бих била съгласна татИ да купува на моите всички необходими дрешки, обувки, храна, да поема част от разходите за ток и вода, да им плаща телефоните, пък нека плаща минималната издръжка (ще се разберем с теб, сега като гледам и свободен ще останеш, да взема да те взема...)

И как точно, като очерниш майка му, ще защитиш детето си? Дори не е нужно да се консултираш с детски психолог, за да разбереш колко можеш да навредиш на момчето, ако го настройваш против майка му. Тук не можеш да ме убедиш, че си изключение, тук действаш както всички мъже, които се развеждат - опитват се да настроят детето срещу майката, не защото тя е лоша, а защото знаят, че така най-силно ще я заболи. От тук идва и напълно нормалната защитна реакция на майката - да не иска детето ѝ да бъде често с бащата, защото я е страх какви може да ги наприказва татИ.

Колата - точно както с апартамента, нали така...  

Колко аз съм била коректна към таткото ( ей ся ще ти се изфукам)

Свижданията са в пъти повече от това, което предвижда закона. Идва да ги вижда 1 на два месеца (живее на 10 минути от нас )
А споменах ли, че съм му се обаждала да дойде да ги види? Може би, щото той сам не се сеща... Да, може да съм му отказвала да ги взима, когато са с температура и иска да ги води на село. Признавам си
Изцяло поех разходите по развода (взаимно съгласие) - той май още не си е платил държавните такси, нищо че се разведохме преди има-няма 3-4 години.
Изплащах солидарно потребителски заем, въпреки, че не бях задължена по закон. Заема беше за ремонт на апартамента на майка му. От цялото обзавеждане на апартамента, взех двд-то - щото хлапетата гледаха филмчета на него. Няма да изброявам техника и мебели, знаеш какво има в един апартамент, когато в него живее семейство.

Изобщо не ме е притеснило, напротив - хубаво е да чуем и дргата страна. Радостна бих била, ако всичките изписани чаршафи тука имат някакъв успех и се разделите като зрели хора, без да карате детето да страда

П.П - ясно е, че ще взема една страна, колкото и да се опитвам да съм безпристрастна... Парен каша духа, нали... А за пътуването - ама моля те, прочети ми поне първото мнение докрай - пак потретвам:

 

Хахахахаха, верно хубав лаф си спретнахме ( за което да ти кажа съм благодарян - на тема семейство нямах възможност да си поговоря така добре с никой ).


А може и да са около тези - да речем, че за 12 години съм останал с впечатлението, че не искам/мога да се доверявам
А детето винаги ще има къде да живее ( та даже и ще има избор ).
И за разлика от други - аз няма да се опитвам да направя всичко за да ги отдалеча ( с другия родител ).

Именно.
И аз се потретвам, та дори авторката е казала в темата си, че това е моето ( безумно според нея ) желание - да се редуваме или единия да го взима , другия да си го връща .

Феминизма не го търсих, просто останах с това усещане .
И помолих ако ще се заражда, да не е тук .
Няма лошо да даваш 1/4 (примерно) от дохода си, но те са оставени при теб - т.е. :
Нямаш избор и си далече от тях ( за да вадиш $ предполагам ), но взимаш ПОНЕ 4х за да го правиш, иначе не бих разбрал поведението ти - лично аз няма да си оставя детето далече от мен, ако нямах материален стимул ( пак заради него ) , който да е по-висок от това, което би ми коствало да съм до него .
Но избора си си го направила ти, не са те врътнали насила - ако беше така щеше да ме разбереш по-ясно

Именно (пак) .
На мама - колкото тя дава да си виждам мъничкия ( пак цитирам - "минималното" ).
На него - всичко останало ( дрешки, храна и т.н. ) - не е сложно, нали?

С какво я очерних?
С това , че не смятам за "безумие" това да си поделим по равно пътя?
Или с това, че не държа да бъда изформиран относно личните и желания след развода?
Или може би с някой факт?

Отделно :
С него съм бил винаги честен, и не бих настройвал бебчо с/у мама ( както споменах - при цялото ми уважение към грижите, които тя е положила, не бих си и помислил да го отдалечавам по какъвто и да е начин от нея - явно, тя не мисли така, но няма да познае, че ще го замъкне в дън гори тилилейски с цел контакта ми с него да е сведен до минимум ) само и само да я нараня - слабо се вълнувам от това да я ранявам, дори не държа да имам какъвто и да е контакт с нея .
Истината е, че оставам с впечатление, че мама безумно се дразни, че бебчо е влюбен в тати много ( и обратното ), че не иска да е с мама нито навън, нито в къщи ( повярвай, за това не съм го настройвал, ако не приемем факта че се забавляваме 2-мата и че му давам по-голяма свобода когато е навън, защото слабо ме вълнува, че щял да се изцата - момче е , и аз съм бил ) и че не се налага да го карам да ми казва че ме обича ( никога ), а го прави сам когато се сети ( нещо, което с други не се получава ).
Иначе - да, глезя си го, целувам го, почти всеки път излизаме от магазина с кола , и лятото го събувам бос ( като другите деца около него ) на пясъка.
Играя с него на игри ( много е добър и сам ), играем 2-ни игри на ралитата, оставям го да ме победи и да се тресе целия като стигне първи финала ( в 90% от случаите - за да има тръпка ) и така
Сега му сглобявам личен комп ( само дъното е 200лв. ), за да не прекъсвам нищо - преди 2 дни му купих плоска 19-ка и много я хареса ( старата я взимам с мен ).
И да - взех му компютър и за стаята в която спи, за да заспива с Мечо Пух.
В този смисъл - ОК, настройвам го срещу мама , но думички - ТЦ .

Относно мама :
Не искам да е щастлива или нещастна - тя сама си знае , на мен ми е тотално все едно .
Развеждам  се защото искам аз да съм щастлив.
Жертвам и най ценното ( т.е. - няма да го виждам всеки ден ), само и само да не гледа отегчението в очите ми, и разочарованието от брака ...
Не искам някой ден да си мисли, че това е нормално за едно семейство.
И искам да ме вижда усмихнат ( какъвто съм, когато не съм с мама - свидетели - бол).
Това е.


Хахахха - колата - много преди вЪобще да се знае, че ще има брак и бебчо
По тази логика - ми да я дам тая кола и на другите си връзки ( между честите разделянията събиранията в даден момент от тези 12г.)

Хора всякакви, ценностни системи - също.
Нека да не сме под общ знаменател
( започвам да си мисля, че мъжът ти не е бил много умен ) ...


Съмнявам се - виж темата ( която на мен ми звучи така : искам да си водя детето където се случи, и ако може таткото да няма глас  (((по възможност - да не идва, защото няма да ми се ходи да си го прибирам))) ).

[/quote]

Именно затова ти и отговарям изобщо - много смислено предложение ( такъв е един и от предложените от мен варианти ) .

А на ме това мие любимото!!! Всеки родител /независимо майка или баща/, който се опитва умишлено да очерни другия пред детето, неизменно твърди колко е умно детето за възрастта си и как само всичко разбира. И моят син на 7 години беше прозрял, че майка му е "кучка и боклук" и естествено причината за това беше, че е прекалено умен за възрастта си.



Явно наистина по калъп сте правени. Крепостничеството отдавна е в историята и това, че детето е родено в София не означава, че е против интереса му да заживее в друг град. Хайде сега, имаш подозрения в каква среда ще живее детето ти/на бас, че визираш някои от роднините на жена ти/, а пък не знаеш в кой град ще бъде. А  изказването за градския транспорт просто няма да го коментирам, защото е абсурдно....... И мен ме цитираха в ОДЗ и в съда колко "лоша" майка съм, защото си прибирам детето от занималнята с градски транспорт.

Родено е в Бургас .... ( и за да не останеш с погрешни впечатления, ще ти кажа, че родом съм от там ).
Останалото го приемам като безсмислен коментар, изпълнен със злоба към човек, който не познавам ...

Добре, поправям се - щом тати е в София...

А за злобата не си познал, тя беше в отсрещната страна. При мен остана само болката от думите и от това, че на сина ни му се наложи да изживее това.

Просто оставам изумена колко еднакви могат да са в действията и в думите си "добрите и любящи" бащи...

А иначе /за да не останеш и ти  с погрешни впечатления/ и аз съм на мнение, че най-добрият вариянт е родителите да останат в един град. И аз се опитах да го направя... 1 година живях в града, от който е БНД, работех, плащах квартира и се оправях сама.

Ми да ти кажа, аз пък вярвам ( все още ) че не всички сте еднакви ( само около 85% ), и че все пак има жени , с които мога да живея щастливо ( не че има такава в момента - не е имало и от както съм женен и отделно искам 2-3 месеца почивка )   ...
Отделно - благодаря за мнението ( което приемам като подкрепа на мисленето ми ).
И ... браво за постъпката - дано да е била оценена ...

serenata, малко офф - като ти казаха в съда, че си лоша майка заради обществения транспорт, ти помоли ли най-учтиво съдията да ти осигури кола, с която да водиш и взимаш детето от градината?

ddragon, няма да ти отговарям на този етап, нека все пак и Дани да успее да прочете и отговори. Относно моя екс - него ако питаш съм имала любовник (може и повече да са били, кой да ги брои...) и съм завела децата в бардака на майка ми. За това ти казах, че е хубаво да чуем и двете страни.

Не, съдията няма нищо общо. Това го говориха свидетелите на БНД /в съда/ и самият той на консултациите и срещите, които ни правеха в ОДЗ с цел изготвяне на доклад. Трагикомични глупости се изговориха там и точно, защото цял живот ще ме боли реагирах така остро - просто са ми смешни някои от доводите на ddragon.

А иначе, като мнение, наистина мисля, че най-доброто е родителите да останат в един град и детето да контактува възможно най-често с родителя, при който не живее. Но за да е възможно това и майката и таткото трябва да запазят добрия тон и да поддържат нормални отношени, в които задължително да присъства уважението. За съжаление, май българският ни манталитет рядко позволява това да се случи и в 95% от случаите детето се използва като средство да се отмъщава на другия. Ако трябва да съм честна, това май се прави по-често от майки, но пък бащите са много по-жестоки в злобата си.

При нас не се получи...Вече 2 години живея в родния си град, на 100 км от града, в който живее БНД. Той взема и връща сина ни, всяка 1ва и 3та седмица - от петък до неделя. Не се чувствам гузна за това. Опитах да остана там, но не видях рабиране и желание за нормални отношения, а друго, което да ме задържа там нямаше.

ddragon на мен ми звучи разумно и не-озлобено, затова нека да не прехвърляме върху него собствените си разочарования при разводите си.
Не разбрах колко е голямо детето само?
Иначе по въпроса на dani_77 - ако някой от двамата не е съгласен с някоя точка от споразумението, си се тръгва по общия ред, няма как да мине иначе по споразумение. Няма ли да е по-лесно да се разберете на този етап къде ще живееш и как ще се взима / връща детето?