Развод и среща с детето

Само ти губиш като носиш това разочарование ...
Отърси се, изсмей се на сцената и подмини.
Друго - кое им е смешно на доводите ми?
Че искам да имам възможност да си виждам детето?
Или че искам САМО и ЕДИНСТВЕНО, ако то е далече, другия родител да поеме отговорност за половината път ( т.е. - да пътува за да го вземе? ).
Или трябва и аз да блъскам 4 пъти едно разстояние, което в момента ( и по принцип ) е неизвестно, само и само да си видя детето без да се налага мама да се мърда?
Дори и предложих да остане с мен, аз лично щях да и го карам да го вижда.
И мислиш ли, че мама няма как да остане за 1на вечер в Сф да си види роднините примерно?
Е айде стига, с тая горчивина последната на която помагаш си ти ...


Благодаря за коментара.
Детенце е на 3,5г.
И аз съм на точно същото мнение, но изглежда си оставам единствен в бившето ми семейство ( добре , че малкия няма право на глас - иначе нямаше да я има тази тема - в момента в който изляза се лепва на вратата и иска да излиза с мен ).

И да, и аз искам да видя отговора на авторката - все пак, би следвало да покаже интерес ...

За да не измествам темата и за да не се превръща в диалог, се включвам за последно...

Смешното за мен беше само това, което коментирах /колко умно за възрастта си е детето и как се лашка по градския транспорт/. Извинявай, тези ти коментари ме накараха да ти вменя мисли, разсъждения и чувства на БНД. Стана ми странно съвпадението. Извинявай ако не съм права. За всичко останало си на 100% прав.
Жалко, че авторката изчезна, но от единствения й пост не съдя, че тя не знае къде иска да отиде и че ще сменя местожителството на детето, когато й скимне. Дори си правя извода, че и ти самия знаеш къде ще отиде майката с детето ви, защото коментираше за някаква среда на 3та възраст и т. н. /този ти коментар беше леко злобен/.
За пътуването, честно, не знам и аз кое е най-правилно. Обикновено съдът присъжда детето да бъде вземано и връщано на адреса, където живее. А ти за себе си си прав, но ако майката остане настойник, тя има право да реши къде ще е най-добре за тях да живеят. Както каза и Бърди, ако не се споразумеете - съдът ще реши.

Да, може би малко злобно се изразих , писах това, по повод неразбирането ми относно това, че след като мога да си го прибирам от градина, в последните няколко дни/седмици, мама не се възползва и се прибират пеш ( но си го карам сутрин, до вчера - и нея на нейната работа )....
Е, и аз изпитвам чувства, не е невъзможно да съм проявил малко повече негативизъм от обичайното... ( но пък специално това отношение - да не иска да се пише къде и как ще си взимам детето го приемам като изнудване ( но е друга тема това) ))).
Авторката няма интернет на работното си място и се прибира след 18:00, може би затова не е отговорила ( въпреки, че снощи - след 1-вия ми отговор имаше възможност ), но вярвам, че ще сподели ...
И да, имам подозрения, че ще закара детето на 160км от тук ( при родителите си ), което наистина малко ме изнервя , защото съм убеден, че няма да получи много ...
Отделно, наистина мисля, че алкохолът, сервиран още по обяд, пък бил той и по едно не е прекрасен пример ...
( като се замисля, повода за раздялата ( формалния ) тръгна от мнението ми относно пиенето всяка вечер по едно ( пак казвам - пък било то и малко ) ).
Но срещу това, няма как да имам против - против имам това, да си стои безучастно където се озове ( защото сега - там, после - не се знае ), и да прави така, че да ме затруднява в срещите/общуването с него ( т.е. - искам да си поеме отговорността, детенце да не бъде възпрепятствано да се вижда с тати ).
Аз от там до тук - тя от тук до там и/или едната седмица аз си го взимам и връщам - другата тя.
Безотговорно е да не даваш никаква идея къде ще е детето ( защото не ми е казано нищо ) и където и да е е смешна сентенцията - ми аз съм ЕДИ-КЪДЕ СИ, ако искаш идвай, не ме интересува дали ще се виждате ( или по-лошо - "ако не можеш да се гърбиш - твой проблем" )....
И да, и аз искам всичко да мине светкавично, тихо и бързо, искам си развода ( всъщност - аз си го поисках ), но при условие, че всичко е ясно.
Твърденията на мама, че никъде в никое споразумение не се пишело от къде се взима детето доведоха до това неразбирателство ( което аз приемам като злоба и реваншизъм от нейна страна), и да, ако трябва ( не се разберем ), ще се водят дела докато може ( от моя страна ).
Не искам да го причинявам на бръмби ( мъничкия ), искам само 1-но - развод и 3-4 месеца спокойствие ( разбирай - сам ), пък после - не се знае - току виж сме се събрали с NikolForAll  - хахахахаха

Много благодаря на всички включили се в темата  . 
По никакъв начин не исках тази тема да се превърне в словесен двубой между мен и ... исках просто да получа човечен отговор от съфорумките. За което наистина ви благодаря     Нещата наистина са стигнали доста надалеч, четейки коментарите на ddragon и припомняйки си за пореден път така привичния за него жлъчен и нападателен тон, с който се примирявах през изтеклите години(грешката е само и единствено моя)      Не мисля,  че тук е мястото да започнем да си изкарваме кирливите ризи( по неговите думи) . Имам много да казвам, но ме разберете, че не мога да го направя във форума ВЕЧЕ. Още веднъж би благодаря и ви моля да ме разберете защо няма да коментирам...

Смятам, че темата е малко или много изчерпана, но ще се включа за последно.

Явно не четеш прилежно и/или не искаш да го правиш, но ако твърдението ти беше вярно - тя нямаше да иска и сутрин да го карам или ?

Това нещо ми идва като обвинение, срещу човек, който не познаваш ( което е странно ) ....
Много е лесно да посочиш ЕДИ-КОЙ си и да кажеш - ама той не зачита чувствата.
Дори преди да си се замислил/а че и този човек може да има чувства, които да не се зачитат ...
И ... проблем ли е това, човек да иска да е щастлив?
Вербалната агресия ( ), е провокирана от такава на живо, може би ...
Ти знаеш ли фактите?
Общи приятели питала ли си?
На гости да съм те виждал? ( 2000% - НЕ, защото нямаше да напишеш и 1/3 от тези неща, но не искам да се оправдавам/защитавам и т.н. - нямам за какво )
Или е много по-лесно да посочиш мъжа с пръст и да кажеш - ВИНОВЕН, защото някой някога от същия пол не е направил това, което си очаквала ....
Или защото някой - от твоя пол , е казал за друг, от другия, че "търпял" еди кво си ( еми ако е било така, защо 12 г. ??? ЗАЩО? )и веднага този, другия, става подтисник и гадняр ... ?
Къде откри агресия?
На някой виках ли?
Посегнал съм може би?
Или е агресия да искам да знам къде ще е детенце?
Най вероятно, според логиката ти, след като не можем да съжителстваме, това автоматично означава, че нямам право на дете.
Още по-малко - да го виждам.
Съжалявам за живота ти, но със съветите си не помагаш на децата, които имат нужда и от 2 (двамата ) родителя ( дори обратно - разбирайки по добронамерените ти разсъждения - майката дори е длъжна да се спасява както може, а таткото - ако иска да си се оправя и да търчи по градове, в преследване на срещите с детето .. ) .

Не другаде.
Щастието е навсякъде, където няма нещастни хора.
Какви последствия ?
Да не си виждам детето или да го гоня през села и паланки?
И да, странно би било човек да не се опитва да контролира случващото се около него - лично аз не се чувствам добре, оставен по течението ( но ... хора всякакви ).
Или може би трябва да оставя нещата извън контрол?
Съвета ти е да зарежа всичко и да не се интересувам ли е?
Отделно - избирам свободата ли каза?
Чете ли темата?
Искам си детето, но за сега ( ако е по взаимно съгласие с елементарното условие, пътя да се минава наполовина и от 2те страни ) съм решил да не искам попечителство , защото всяко детенце има нужда от мама, и защото наистина уважавам всичките грижи положени за него .


Мислил съм за нея, повече от достатъчно.
Нека аз да съм черния, жлъчния ( нормално - в този подфорум са основно майки, разочаровани от татковците, каквото и да кажа, ако не ме познавате, няма да има значение, но няма и да падна до там, да призовавам приятели, които са общи - тях ще ги повикам на друго място, щом ще се налага ) , човека - тиранин, дето мъчи горкото момиче, нали сме всичките еднакви - по-калъп.
Законът ... това е друга тема, ако се стигне до него, никак няма да е забавно.
Но не съм толкова убеден , че ще каже това, което ти си мислиш, че ще каже ....
Не бъди и ти ...

Та така, извинявам ви се за притеснявката, получи се не много приятно ( то и не е приятен повода ) .
Бъдете живи и здрави, и се опитайте да се отърсите от негативизма, натрупан от горчивия си опит.
Мисля си, че така ще е по-красиво и за много от вас ...



Не съм чак толкова дребнав, колкото мисля, че мислиш
Естествено, че като няма възможност, ще си го взимам и връщам, но я питай нея дали би го направила в обратния случай....
Това е друга тема, наистина спирам - бъдете живи и здрави.

ddragon, аз пак да се върна на основната тема - т.е - кой от къде да взима.връща детето. За теб вече разбрахме, че си си сметнал колко ще ти струва годишно пътуването до Варна и обратно, но я ми кажи нещо друго - приемаме, че Дани се съгласява на средното положение - ти взимаш от Варна, тя си го прибира от София. Минал е развода, вече два месеца се редувате, ама на Дани ѝ е трудно - в друг град, вярно при родителите си е, не плаща квартира, обаче още не си е намерила работа. Ти взимаш детето в събота, в неделя обаче тя няма финансова възможност да дойде до София да прибере детето. Как би постъпил ти? Ами ако се случи и следващия път пак? Или започне работа на смени, работи в неделя и няма физическа възможност да дойде до София?

ddragon - Като си решил да се развеждаш, ще трябва да си понесеш последствията. Това е. Майката има право да живее, където си поиска. А ти, ако искаш да си виждаш детето, ще ходиш на място. Ако ще и това да ти струва 5 пъти повече от изчислената от теб сума. Колко струва любовта ти към детато, а? Нагледали сме се на такива татковци, дето много си обичат децата и искат да си ги виждат постоянно, но пък искат и 4 месеца спокойствие. И след 4 месеца спокойствие така се увличат по неангажираността и неносенето на никаква отговорност, че забравят колоко много си обичат децата. Това е печалната истина, за съжаление.

Всеки има право на своя гледна точка и особено по време на развод, всеки се стреми да е максимално защитен. Тъпо е да се прави сметка на парите кое колко ще струва, но харесва ли ни или не те са си фактор за всеки един от нас. Аз лично смятам, че двамата родители с течение на времето могат най - добре да преценят  кое е удобно, добре за тях  и за детето и тн.. В много от случаите след съдебното решение се променят желанията и намеренията на всеки родител..Аз лично съм водила и съм си взимала детето от други градове доста далеч от моя за да не прекъсне връзката с баби и други роднини от другата страна, не съм се замисляла за това кое, колко струва и дали трябва аз или не да го правя, считала съм, че така е добре за детето. В момента детето е достатъчно голямо и пътува само, ако иска да се види с роднини на баща си  извън нашия град.Всичко това не е регламентирано в решението ми- затова го давам за пример.  Срещите с баща му също отдавна не са по протокол - решение, виждат се когато има желание и от двете страни и възможност. Децата бързо порастват и започват сами да изразяват желанието си за срещи с другия родител.
 

 ddragon, искам да ти кажа, че вече 2 години сме разделени с БНД , а той все още не знае къде живеем със сина ми. По едно време настояваше да дойде у нас, да видел - аз казах НЕ /като обясних причините/! Също така не знам и той къде точно живее, просто не ме интересува. В споразумението , което подписахме никой не е повдигал въпроса, кой къде ще ходи и как ще се вижда това дете.Както и въпросното не се спазва, нито от моя нито от негова страна.
В момента , след много компромиси от моя /а вероятно и от негова/ страна имаме едни прекрасни /леко търговски/, но в интерес на детето отношения.

Само да ти кажа - и до ден днешен, БНД плаща телефона на който се обажда, идва да вземе респективно - да върне детето, без изобщо да е споменал колко пари му е струвало. Мен никой не ме пита колко пари давам докато го отглеждам това дете.
И нито аз , нито той коментираме причините за раздяла, който както е могъл го е преживял.
Това с "ваденето на ризите" е ужасно грозно нещо! Просто явно ти трябва време да преосмислиш изобщо нещата.
За съжаление, след третия ти пост, вече нямах желание да чета, понеже знам какво има да пишеш(не те нападам).
dadiba , недей така бе , може пък да стане чудо 

Такааааа....
Наистина не смятах да пиша, но реших, че има и жени, които са превъзмогнали раздялата ( като @ima , @rumeur и други в тази тема ) и смятам, че отговора ми може да бъде от полза на някой/я някога след АМнайсе месеца, когато темата ще е отдавна забравена, но хората писали в нея, ще са тук със своите съвети.

Първо да кажа - разбрахме се с мама.
Искови молби няма да има, грозни сцени - също.
Както вече казах ( и дори е прозвучало като изтъкване, пред някои от вас ) , средствата не са проблем, което щеше да усложни ситуацията,защото, което не се купува с пари се купува с много пари ...
А в този случай щях да си искам правата .
И от единия инат ( защото съм емоционален в големи количества, защото съмболно амбициозен на моменти и защото съм твърдоглав - типична коза, и на моменти наистина се правя ((( всъщност - всички факти сочат че съм ))) на мъж ) - току виж, че станело някои от вас с мненията да лишат бебчо от мама, а това е последното, което искам защото неговите нужди са по-важни от моите за мен.
Бих предпочел тайничко да се натъжавам всяка вечер, от липсата на любимото лице, отколкото детенцето да не е с мама ( и то само и единствено защото като съпруга, може и да си имам моите РАЗЛИЧНИ разбирания, но като майка се доближава до съвършенството ) ....

Много от вас не се замислиха, какво биха причинили на мама и на детенце със злобата към бившите си, която живее в тях, и излиза на повръхността в момента в който може да бъде изразена .

Слава Богу, както в някои от горните си постове споменах, има и жени, които си заслужават ( всички от вас, които се опитаха да помогнат с постовете и разсъжденията - лишени от самосъжаление и ненавист, грозновата , зле прикрита злоба и т.н. ) и точно те наистина са/ще бъдат щастливи, защото чуждото нещастие и плюене срещу еди-кой си не се е превърнало в цел, тровеща основно тях самите - и именно заради това, въпреки твърдоглавието си ще публикувам и това си мнение....

Държа да подчертая, че почти съм убеден, че темата не е повлияла на мама - има хиляди фактори, за които никой не се сети да попита.
Но СЪМ убеден, че някои от отговорилите желаят да не са сами в злобата си към т.нар. БНД - сякаш като станат повече, ще им стане по-добре ....

Ще си позвиля да отговоря на по-предните постове :

Гордееш ли се?
Защото така звучи ...
Ако използваш детето си за да търгуваш - толкова по-жалко за него ...
Също - странно как дори нямаш идея къде водят детето ти за определения интервал от време ...
Аз ( и съм 200% сигурен - и МНД ) нямаше да проявявам незаинтересованост, само и само да доказвам колко много НЕ МИ ПУКА


Жал ми е за теб ( ако това ти е била целта - постигна я ).
Това за телефона пак ми звучи търговски - смешно е да чакаш на тия 20-30лв. и да си мислиш че е голямо постижение...
Причини за раздялата не съм седнал да обсъждам ( с изключение на една формална ), и ако си си помислила, че знаеш и 1/20та от тях - значи си се надценила ( или се познавате с мама и тя си е казала нейната гледна точка ) .
За това колко пари му е струвало - ми няма как да знаеш - сама твърдиш че не знаеш къде може да се намира - т.е. ако е на цената на 1но билетче за градски транспорт ... нали
Друго - има татковци, които нямат тази възможност ( да пътуват междуградски разстояния по 8 пъти в посока на месец ), а съм убеден, че каквито и боклуци да сме ( мъжете ) според болшинството от разочарованите, има и много сред нас, които си умираме за децата ...
Както щеше да разбереш, ако беше прочела малко повече от 2-3 поста преди да пишеш - парите не са проблем за мен ( поне на този етап ), лично аз нямах проблем с разходите за път - изказването беше принципно ( за всички , които по-натам във времето биха попаднали на тази тема, но не биха имали шанса да им се развие добре живота, а това се случва) ...

Наистина звучиш като изпълнена с омраза към човека, интересуващ се от детето си - много деца в света го нямат до себе си и ако не дай си Боже нещо стане с мама - няма на кого да разчитата - твоето не е сред тях - време е да се замислиш имам усещане ...
Не мисля , че ще разбереш какво искам да ти кажа, но пък знае ли човек ... ( пък и - аз поне опитах ).

Не мисля, че можем да си кажем повече - живо и здраво детенце ти желая , и се радвам ( и ти би трябвало ), че не е само с мама на този свят ...



Точно заради такива отговори, реших да отговоря.
Едно голямо БРАВО от мен.
Но се замисли - има хора, които имат чувства , но нямат шанс.
Има хора, които сега са ОК, но после идва студ.
Те нямат право на това да видят усмивката на детенцето си, защото така се е случило, че нямат парички към момента?
Както и да е, разбрах посланието на поста, и ти благодаря, че се опитваш да помогнеш с житейския си опит.
Само мога да се радвам, че не се разяждаш от злоба ( опс - леко злобничко , но ми простете - кофти е да гледаш озлобени хора - в тяхната среда и теб те прихваща ), и си продължила живота си с вдигната глава .


Още една.
Всички сме еднакви - бля,бля и т.н - браво.
Истина или не - прочети малко, мъничко поне част от темите във форума и ще разбереш, че истината не е с едно лице , и че има и татковци, които се сещат не след 4, а и след 40 месеца - това, че вашият е такъв, не означава, че трябва да характеризираш - и още по-малко - че си полезна с постовете си ( освен на себе си - като си излееш злобата и ти олеква ... за 5 мин ).
А за суми - 5, 10 и т.н. по-високи - недей да се косиш, не ти се налага да ги смяташ за себе си , недей и за другите ...

Благодаря за разбирането
Имаш право ( така написани нещата ме накараха да се замисля, и да установя, че наистина съм афектиран при мисълта виждането с милото лице да ми е възпрепятствано в един по-следващ момент от времето) .
За по - острото - прости и ти, виждам, че разбираш ...

Извинението само  може да ти прави чест.
Приеми и моите извинения.
Понеже не се уточнява, приеми, че съм реагирал остро относно това, че се пише, без да се знае.
А именно - сутрин пак си го карамЕ ( 3мата сме ) с колата.
И пак сме затворени в едно купе с мама.
И тя няма против.
Това вечер не го разбирам/х.
Все пак сме бели, образовани хора, на нормално зряла възраст и можем в голяма степен да контролираме емоциите в присъствието на Жожи.
Отделно - в здравния раздел мама има публикации ( няма как да си видяла ), само ще спомена, че студения , влажен въздух е последното, което казва чичко доктор. ( дори в сценария разигран по-горе - какво значение имаме ние - детето е важно - то е Н1 - сигурен съм че би изтърпяла 10 мин/ден, за да е по-добре на твоето, нали? ).
А относно 2-мата и пръста - еми права си, не съм твърдял, че съм изряден.

ОК



1.Не.
Вина не трябва да се търси за каквото и да било.
Дори да я намериш - няма да ти стане по-леко.
Хорското мнение е последното, което влияе на решенията ми - коза съм ( разбирай - Козирог ).
2.Не можеш да си щастлив в нещастна държава ( сентенция ) - респективно - в брак.
Естествено е, че няма как единия да хвърчи а другия да е нещастен - не твърдя, че ( особено накрая ) е била щастлива.
Някога ...
Може би.
Някъде, някога го загубихме щастието... по пътя.
Но никога не съм искал да е нещастна.Н-И-К-О-Г-А!
Както и да е - сама знаепш , че "Варианти много, вие си знаете." .
3. Извинявам се за което - причините и поводите ги изяснихме.
4.Децата при развод остават с майката в 95% от случаите си права. Има други 5%.
А контрол - еми не съм писал, че всичко контролирам.Но се опитвам каквото мога - да не го оставям по течението.
Както е казал Сизиф - "Важното е, че опитах" .
Само не казвай, че и ти не опитваш да си контролираш живота ( 100% държиш да знаеш къде е детето, когато не е около теб-примерно ).
5.Ми .. в общи линии ти си го каза ( и то, вярно ), но пак казвам - истината не е само една.
6."но и тя има свободата да решава как ще се справя и къде ще ходи, и това вече не ти харесва" - не става въпрос за жената.
За детето става въпрос.
Това не ми харесва.
Защото днес имам много - утре - нищо.
Като нямам нищо ставам "боклук", недостоен да вижда сина си ли ?
Отделно - аз имам, но много бащи превиват гръб по 12 часа за семейството, а жените им си веят ...  и  в един момент им теглят шута ( и такива познавам ), за да тръгнат със следващия - те какви са - никакви?
А децата къде са?
Според логиката на половината потребители, писали в темата ( те си знаят ) , тия са ник'ви и нямат право да си виждат децата - щом не взима 3 000 , значи е червей, и като не може да пътува до припадък, и няма $, значи не заслужава да види поне усмивчицата на малкото ангелче.
Жената е права.
Браво - от съветите на такива ( дето си гледат само до носа, и се давят в собственото си нещастие ((( злобничко, но няма как - аз се озлобявам на злобни хора - каквото ... такова ... ))) , и върховно удоволствие е да завлекат още някой при тях ), мнооооооого деца НЯМАТ 2-ма родители.
Обикновено - мама и другия тати.
Та така - радвам се че си поприказвахме ( @ NikolForAll - след 4-5 месеца ще ти пиша хахахаха - готино ми беше и с теб да си лафим ), но нещата са ясни.
Естествено , че не ми пука за тия еди кви си километри - няма да я тормозя, въпроса беше принципен, още повече, че обожавам да карам ( и май глобите са ми повече от бензина като цифра - особено, ако бебо не е в колата ).

Останете си със здраве - вие и най-вече мъничките слънчица, и не забравяйте, че има и татковци, които са забравили децата си, и ако вашия не е от тях - не е нужно да си вдигате самочувствието, като го гърчите.
Едно "здравей" ще е много по-добре ......

ddragon, радвам се, че съм допринесла за емиционалното ти състояние, ама нямаше нужда да се хабиш!
И да, доволна съм от отношенията си с БНД!
Смешно е ,да се изказваш наистина неподготвен! Вземи примера с телефона!
На мен дори не ми е жал за теб, понеже знам, че ти трябва време

И след всичко изписано, аз може ли да изкажа неангажиращо мнение?

Според мен дете на 3.5 годинки е прекалено малко за собствен компютър.