Развод и среща с детето

Сичко много добре само едно нещо не ме кефи. Мисля че прекалено много си дал другата страна да дирижира парада. Какво е това "днес след градина имам един час"? Ти да не си пандизчия дето детет му ще идва на свиждане.
Съвет от мен - не създавай такива прецеденти и уговорки, щото после в съдебна зала ще се пръкне некой кушаревски свидетел дето ще каже че не си се интересувал от малкия и си се вясвал веднъж на две седмици. И после глей какво става...

И последно - следващия път като бившата ти тъща отвори дзурла да се обажда, свали единия чорап и директно и запуши устата. Мноо обичат да се мешат и да дават акъл тия крокодили, ама орехов прът за тех!

Девиатор   
Мноооого си груб, ама много ме напуши смях 

Впрочем, съгласна съм с това
Детето е на двама ви, не е собственост на майката. Особено пък докато съда не е постановил режима, имате абсолютно равни права.

Урок номер едно който научих като тръгнах да се развеждам е "На зла круша,зъл прът!". Щото никой не ти гарантира ще отсрещната страна ще ти играе честно.И затова - винаги едно на ум. Дай начално да се разбере,че не може да се ебават с тебе и после това ще ти се върне.

ddragon, само едно не ме кефи у теб - изявленията ти доколко не ти дреме за бившата ти половинка. Човек трябва да знае и кога да премълчи.

Тя е майката на детето, ти си бащата, и ако искате детето да бъде възпитавано добре и двамата да се допълвате като родители, макар и разделени - ще трябва да комуникирате, да си отстъпвате и да се държите добре един с друг... Дължите си взаимно уважение, не заради миналото, а заради бъдещето...

Девиатор, чудно ми е какъв ли човек си бил по време на брака си?

От написаното до момента си направих извода, че в това развалено семейство единственото което иска бащата е да му се даде правото да бъде баща ( не съботно неделен )
                3.Ако го оставя 1 час при мен, веднага се започват телефони - къде си, жив ли е и т.н. ...
Не мога обаче да разбера това. Защо е това недоверие?

Ми бех силно тръгнал по наклонената плоскост. Вчера си гледах снимки от тоя период. Мязам на гъз! Както се и чувствах от едно време насетне. Ама така е глупостта учи,което е единственото полезно от нея. И гледам да не си повтарям глупостите, но като на всеки човек невинаги ми се получава. Поне уроците си помня добре, май съм си житейско зубърче. И подсказвам тука на един събрат по съдба. А сеа пишете ми единица...  

Девиатор, твоят "събрат по съдба" може да е в различна изходна позиция, на фона на това, което споделяш за себе си и за наклонената плоскост... Което прави твоите житейски уроци евентуално неприложими при него...

Не карам човекО да се идентифицира с никой. Просто си има едни универсални постановки, които не е зле да има предвид. А дали ще ги приложи си зависи от личностните му и ситуационни особености. Щото дето се  вика - мечката дето танцува у комшийте може да мине и през нашия двор.

Хахаха - да , за тъщата ми е идвало на моменти,  определено
Верно ме развесели

И ... определено ме накара да се замисля, благодаря за което



Всъщност .. абсолютно е така.
Мерси


Ми ... не мога да съм лицемер просто и да играя колко мн ми пука за някой, който бавно ( но сигурно) успя да унищожи всяка капка чувство ...
Няма как да искам да сме в добри взаимоотношения ( просто, времето, когато ми пукаше за взаимоотношенията си отиде ).
Сега, най-доброто което мога да предложа е просто неутрални такива.
Сори, ама ... и аз съм си чешит.
Пък и както писаха по-горе, за всяко взаимоотношение трябват 2ма души ... ( не мога да търся вина само в себе си, че се чувствам така ).
Sad, but true ...
ПП: Има една песничка на Линкин Парк : http://vbox7.com/play:8f74e1ea ( с превод, за улеснение ).

Доста добре описва ситуацията ....


Еми и аз не мога да си обясня ...
Преди 2-3 седмици ( още не се бях изнесъл ) , закъсняхме с 13 ( тринадесет ) минути защото ходихме да си купуваме сладки и да тегля пари.
4 пъти звънна и на 2-та телефона.
Аз карах ( първите 2 - около 5мин закъснявахме ), после паркирах, и после натоварен с раничката от градинката, друга торбичка с дрехи, моята чанта, чантите от магазина ( това - в едната ръка , в другата - малкия, защото беше лед навсякъде, а той е палав и се дърпа - мн му е забавно да се пързаля ), и джобовете ми свирят и светят като панаир по коледа.
Става въпрос за 13 ( тринадесет ) минути ...
Отделно - верно е, че карам по един различен начин, но само когато малкия НЕ е в колата.
И никога не съм давал поводи , дори да си помисли, че има вариант да се случи нещо ...
Странно .. и безумно изнервящо.


Хахахаха - верно е това, и аз съм там
В един момент спира да ти пука, как се движиш, 'щото всичко ти е .. все едно, леко се занемаряваш, и гардероба остава с 1-2г. назад ...
Щото човекОт до теб просто е убил желанието ти за много неща...
ОБАЧЕ ... в един момент поглеждаш в огледалото, и си викаш: к'ъв е тоя смотаняк?
И  ... правиш каквото е нужно да го разкараш
Относно житейските глупости : Ми явно си по-умен от мен, аз 2 пъти повтарям една и съща грешка ..
Но този смятам да ми е последния
Поздрави и благодаря отново за постовете ти ( определено ме накара да се замисля ).

Куца ти логиката. Не може да си истински неутрален, докато искаш нещо от нея - да се съобразява с теб - къде живееш, как да ти предава детето и т.н. Щото представи си ако и тя реши да не й дреме за теб...

Изявленията дали ти дреме или не, ги задръж за пред близките си, тук само можеш да настроиш някого срещу себе си и да загубиш точките, които си спечелил пред аудиторията. Освен това настройваш и МНД срещу теб, от което полза нямаш, след като искате да стигнете до някакво удобно и за двама ви съглашение...

Дали си чешит или не - ако беше ерген без дете, хич на никой няма да му дреме какъв си. Като за баща от теб се иска нещо повече, включително да подтискаш първичните си реакции - в полза на детето. Да имаш и възпитаваш дете изисква да проявяваш и самоконтрол по отношение на това, какво можеш да си позволиш да говориш и какво - не... Без да те познавам чак толкова добре, но въз основа на прочетените твои 25 поста, мисля, че ти имаш проблем с последното... Ако приемеш съвет от един външен човек - според мен в твой интерес е да преоцениш словоохотливостта си, понеже в някои ситуации може би ти пречи...

Иначе за случая със закъснението от 13 минути, имам въпрос към майката - какви са тези престаравки, и то докато живеете заедно? Мога да те оправдая само ако сте гонили автобуса или влака (за Варна примерно). Всяко престараване носи черни точки. Човек би рекъл, че ти никога не си закъснявала, живеейки в София или пък не си виждала Софийските улици и булеварди през зимата и не знаеш как е? След такова изпълнение бедна ти е фантазията аз какъв скандал бих вдигнала - да се запомни и най-вече никога да не се повтаря...

@Мария - слабо се интересувам от точки ( където ми трябват - имам в излишък ).
Тук става въпрос за детето!
МНД ми е все едно срещу кого е настроена - повчрвай, ако ще играем сечено - тази игра аз съм я писал
И тя го знае ....
Иначе, не смятам за неутрално/безразличното поведение за нещо не толкова нормално - какво очакваш, да и се лигавя в краката ли??????
ТЦ.
Проблем имах ... но си го реших.
И още нещо - ако е искала да ми пука, можеше да го постигне - пак ти казвам , силно не ме вълнува.
И не смятам да се мъча да събуждам в себе си симпатии към нея - няма как ...

Ти пък много се похвали

Както и да е, каквото имах да ти казвам, казах го...

Браво, Мария!

Ddragon, виждам, че думите на Мария не можаха да те "замислят" както подобава, и тя го видя, ама няма какво повече да ти каже. Човек "чува и разбира" разни неща когато е ГОТОВ. Отстрани колкото и да ти говорят, все  едно на чужд език ти го казват.

Много се кефиш сам на себе си, колко си твърд и как ще се отстояваш "на сечено". Прекрасно е когато човек знае какво иска и е готов да върви по пътя избран от него. НО....имаше една приказка "желязна ръка в кадифена ръкавица".......

Ти вътрешно може да си много твърд и непоколебим, но външно изобщо не е нужно да си груб и  агресивен. Има неща като - приличие, добър тон, възпитание, джентълменско поведение, маниери, култура на общуване.
Един сдържан и любезен мъж, който знае какво да каже и какво да премълчи, в същото време абсолютно наясно с намеренията и възможностите си , е на 100 пъти по-високо ниво, отколкото  озлобен и реагиращ невъздържано на всяка дума.(понеже за нивото говорехте). На моменти си доста рязък, приемаш всяка дума лично и като нападка, хващаш се за нея и почваш да "размахваш ореховия прът".....


 Това с нищо няма да ти навреди, само ще облекчи комуникацията. Може хич да не ти пука за жена ти, но като джентълмен - не бива така да го тръбиш на всеослушание.Бъди над нещата, ако успееш... Да не говорим пък детето да стане свидетел, а децата "усещат и знаят" всичко... Ей тоя манталитет на "вежлива комуникация" доста ни липсва на повечето българи......

Трябва да загладиш малко "ръбовете". Може да си много готин и прав за себе си, но с непремерено поведение можеш да отблъснеш и да настроиш срещу себе си. Когато говориш тихо, сериозно и твърдо, хващаш много повече "декиш", отколкото като се горещиш и ръкомахаш(примерно).

Ахахах! Тва с огледалото и "къв е тоя идиот" ми се случи във витрината на един магазин. И оттам започна реално "завръщане в бъдещото"...после нищо не беше същото и жененият идиот си остана срамен период в моята биография.Както и да е.

Що се касае за емоциите - не ги слушай там разните. Бъди себе си и бъди наясно със себе си. Бъди си емоционален колкото искаш.Това е детето ти, а не счупения ти GSM. Само че го прави по културен и качествен начин. И много самоконтрол,щото гаранция другата страна ще се опита да те изнерви, а жените го могат това до съвършенство. И се приготви отсекъде да ти сипват съвети как да си по-тих,по-снижен, сговорчив и т.н. Щото и на  мен една социална работничка ми обясняваше че "съм бил прекалено емоционален на тема дъщеря ми" и само аз си знам какво ми струваше да не я изсурвакам със стола.

Така че не бъди заядлив,но не пускай фъндъци. Тука важи максимата - "Уважават ли ме - уважажам. Ебават ли ме - ебавам двойно"