Отиде си любимата ми баба...

Роксанче 

roxanne25 ,    
Напълно те разбирам!
Няма как да успокоиш  майка си...просто я остави да изживее болката,и ти своята.Плачете, говорете, сълзите носят някакво,макар и малко,успокоение.
Ужасно трудно е,но ...това е живота.
Никой не иска да губи любимите си хора...и моята майчица я няма вече.
Никак не е лесно,но след време болката ще се притъпи,ще дойде момент,когато ще можете да говорите спокойно за баба ти,ще си спомняш весели случки и щастливи моменти с нея...
Така тя ще е винаги с вас!
Знам,че е почти невъзможно,но ти пожелавам спокойна нощ!    

Много рядко се разчувствам, особенно в този форум, но те прегръщам силно. вярвай, че баба е на по-добро място, ще я видиш отново, вярно след дълги години, но все пак....Надявам се час по-скоро да намериш поне мъничка утеха на душичката

roxanne25 

Ти бе до мен при първите ми стъпки
Ти беше нежната опора ден след ден
и пиех твоята любов на жадни глътки.
Ти беше и ще бъдеш част от мен!

Само това изплака мисълта ми... Само толкова. Иска ми се да може да ме чуе.
Благодаря ви, момичета, за милите думи! 

Роксан, аз чета тук от известно време, но се регистрирах специално - само за да ти пиша.
Като чета какво си писала, си спомням нощта преди 5 години и половина, когато си отиде моята любима баба. Жената, отгледала ме от кафяно зрънце, дето се казва. Жената, дето би дала живота си за мен (и която просто спря да се бори, когато заминах да следвам - казала на мама, че е изпълнила своята задача. Отиде си две седмици, след като заминах).
Не искам да ти казвам да си силна, защото колкото и силна да опиташ да бъдеш, мъката е огромна. Ето, виждаш колко време мина, и, ей Богу, няма ден, в който да не мисля за нея и за любовта, която ми даде; за нещата, на които ме научи; за това, че ме направи не само човек, но и истинска дама; за това, че тя самата беше толкова благороден и светъл човек, който не каза лоша дума за никого, не нагруби и не обиди никого (без значение колко обиди бе понесла в живота си). Ето... сега пак ревнах.
Мисълта ми е за друго - помни бабчето си и живей така, че тя да се гордее с теб. Аз поне вярвам, че моята баба може да ме види отнякъде и много се надявам, че не съжалява за положените усилия. Мисли за нея, плачи, ако можеш, говори, ако искаш, спомняй си хубавите моменти - тях никой не може да ти ги вземе. Не знам дали си губила и друг път свой близък, но да знаеш, че подобна болка не отшумява. Ще има дни, в които ще мислиш за баба си с усмивка и ще разказваш на хората, които не са я познавали, колко изключителен човек е била. Ще има обаче и моменти, в които ще се давиш от сълзи, както се давя аз в момента. Гарантирам ти, че това ще ти се случи.
Но за момента - просто намери начин да изживееш мъката си чисто физически. Ужасно важно е това. И бъди до майка си, тя има нужда от теб повече от всякога. Много, много те прегръщам - и, ако това би могло да ти даде някаква утеха - не мисли колко тъжно е, че си е отишла. Мисли колко хубаво е, че я е имало и колко благословена си, че е била в живота ти през тези години.
Боже, имам чувството, че пиша до себе си. Прощавай, ако те натоварвам допълнително - просто изглежда, че пет години по-късно, аз все още не съм изживяла мъката си. Постоянно се улавям как ми се иска да запозная баба с важните хора, появили се в живота ми, след като тя си отиде. Вътрешно занм обаче, че тя вече ги е видяла и ги харесва.

 

Много съжалявам  Съвсем скоро го преживях, но съм прекалено далече, за да успея да се прибера... Стана много бързо
Прощаване с детството, точно това усетих и аз... Мястото, на което съм израстнала... вече няма при кого да отида там..
Нямам думи, с които да те успокоя или да те излъжа, че ще мине.. приъпява се, времето лекува, клише, но... така е донякъде.
Пиши, изливай го навън, ако можеш. Бъди до майка си и я помнете, тогава тя ще е винаги с вас, знаеш. Прегръдки!

ако е скоро 2г., значи и аз съм от прясно изгубилите баба си...
Много е тъжно, много е болезнено... Сякаш няма спасение от болката от липсата й...
Роксане25  , съболезнования 

Съжалявам, мила. Двете ми баби са част от мен, част от прекрасното ми детство. Не искам да си отива, страх ме е от този ден. Прегръщам те!

Такъв е и ще бъде пътя на всички ни.
Спомняйте си за нея с добро.

Роксан,зная 4е каквото и да ти кажа няма да те утеШи,зная колко много,адкси много боли ,но мила,нека мислим ,4е хората които оби4аме и са си отиШли от този свят са на едно място кьдето са Щастливи,сега са с майките си,баби...деца......Аз така се успокоявах ,когато март месец 2008 загубих 4аст от себе си когато по4ина моята баба.Все оЩе така се успокоявам.....ВИНАГИ така Ще се успокоявам ,заЩото когато оби4аме някой толкова силно,той никога не излиза от сьрцето ни.
 

Роксана, моите съболезнования! И аз загубих преди девет дена милата си и незабравима баба. Осиротях... Но трябва да продължим напред и да запазим хубавият спомен за милите си баби. Аз не можах да се сбогувам ,а тя ме е чакала до последно. Вярвам, че някога някъде пак ще се срешнем... Прегръщам те мила!

Благодаря ви, момичета, за милите думи... На всички, които са загубили скъп човек, дано болката ни ни пречисти... Дано успеем да покажем на живите, че ги обичаме. После е много, много късно...
Уреждахме погребение. Страшно е да видиш името на некролога... Нямам повече думи. Благодаря ви за съпричастността и нека, който желае, се помоли за чистата и душа 

Съболезнования.
Моята баба почина преди 6 години и все така ми е мъчно и не мога да повярвам, че я няма.
В сънищата ми обаче е истинска и жива.

  разбирам те!Наистина няма рецепта за справяне с мъката, просто трябва да я изживееш,макар ,че никак не е просто и лесно./И аз загубих близък човек през април миналата година/

В такива моменти каквото и да кажем или напишем е малко...Най-лошото обаче е, че се примиряваме и си казваме: "Да, това е живота..." Гадно нали...??? Мойте съболезнования , колкото и да е клиширано. Само една мога да ти кажа: Свиквай с тази болка, защото с времето тя не отминава, а се засилва.Изгубих детенце, изгубих и татко и затова ти го казвам.Боли...

roxanne25,миличка приеми моите сьболезнования .Такьв е живота .....разбирам те ,позната ми е болката ти  ще се помоля за душата и .На теб и майка ти сили....

  ! Нека почива в мир.
Моята баба почина на 13.01.10 г. Много ми е мъчно, защото другата ми баба, а и дядовците ми също починаха преди няколко години. Тя единствена успя да види правнучка си, да бъде на моята сватба. Тежко е, но това е кръговрата на живота.

знам за какво говориш, изживяла съм го веднъж и се страхувам, че има още да минавам през това.
моята баба почина преди 3г и няма ден, в който аз да не се сещам за нея...дори си 'говоря' някой път с нея много ми липсва!
 

Моите съболезнования. Разбирам те напълно ,още повече защото и моята почина преди 3 дни.

Съболезнования. Знам какво е. Баба си изпратих отдавна, а преди 2 години майка ми си отиде.
Наистина чувството е, че цяла епоха си е отишла и си пораснал за миг.
Но баба ти е била щастлива жена, след като е дочакала да те види пораснала и изучена.
Бъди до майка си, ти си й опората в този момент!

Съболезнования.Постът ти ме трогна до дъното на душата ми.Моята любима баба почина преди повече от две години и знаеш ли не минава ден ,в които за един миг дори да не се сетя за нея.Иска ми се до беше поживяла още малко и да види всички хубави неща ,които се случиха на семейството ми след това.Всичко за което тя мечтаеше се сбъдна.Вярвам че там някъде те още съществуват и не ни забравят.Бъди силна,животът настина ще продължи и ще ти се случват много хубави неща.

Съболезнования,  много сила и кураж на теб и майка ти.

Прегръщам те!!!

roxanne25 

Моите най-искрени съболезнования! Моята баба почина преди 4 години и половина, и както повечето дами, и аз ежедневно се сещам за тази велика жена - страхотна беше просто, не мога да опиша с думи, колко всеотдайна беше с децата и внуците си. Няма да забравя как на погребението и, когато почнаха да спускат ковчега в земята, майка ми падна на колене, скри лицето си със шепи и се разплака. Вуйчо плака през целият ден. Може би ще прозвучи много грубо, но който умира се отърва, ние да му мислим. Да се надяваме, че са на много по-добро от тук място и винаги да ги носим в сърцата си. Това е най-важното! 

Това е най-големия ми страх, момичета. Аз имам вярата си и тя ми носи известна утеха. Но мамичка... тя е съкрушена. Тя е лекар, вярва във видимото. Измъчва се от вина за всичко, което е казала или направила, или пък не е, през живота си. Казва, опитвам, но не мога да повярвам, че е добре.  Каза ми "толкова се страхувам, че и е студено и самотно. Как да я оставя в земята, мисля си, че ще ме погледне и каже Светле, ела".
Не знам как да поема част от болката на мама... Не и разреших тя да сложи некролозите - има неща, които едно дете не трябва да преживява, не трябва да залепи некролога на майка си. Сложих ги аз... Но как да я предпазя от ковчега. За мен това ще е тежко и страшно, но все пак вярвам, че моята баба вече не е в тялото, което ще положим в земята. Но тя? Какво да направя???

Искам да ви благодаря за окуражителните думи. Наистина дават малко утеха   
Бобченка, знаеш ли, след толкова години тя си те спомняше. Разказвах за дъщеричката ти, радваше се много за вас...
Не доживя, миличката, да види правнуци...

Ох мили момичета  ,
попаднах случайно на тази тема, но много се радвам за което, защото и на мен болката ми е голяма. Мойта мила баба почина на 14.01.2010г и оттогава все плача и си мисля за нея. Тя ме отгледа, тя ме излушваше като приятел, тя се радваше толкова много на моето слънчице, което няма да може да я помни, но аз ще й разказвам за нея като порасне.И тъй като мойта баба е родена на 06, а моето бебче на 16.07, се надявам да стане един силен и страхотен човек, какъвто беше баба ми!
И си позволявам незнам дали е редно, но съм сформирала една група ( за тези които обичат и държат на бабите си ), за да видя колко хора можем да се съберем, да разкажем истории, да слагаме снимки, стихотворения и така да си спомняме непрекъснато за тях.
http://www.facebook.com/profile.php?ref=profile&id=133386988 … 836537&ref=mf
Болката е силна без тях, без тяхната подкрепа    Ще ни липсвате

orhideq, присъединих се към групата. Вечна им памет на всички баби, които вече не са между нас! Без тях ние нямаше да бъдем това, което сме днес.

Аз нямам баба, за която да плача...
Майка ми си отиде преди 3 месеца. Беше толкова много за мен! Земята за мен още не е започнала да се върти отново. И все си мисля...добре, мина време, страдах, сега какво? Кога ще се върне?! Прилича ми на игра, която съм загубила. Предала съм се. Кога започва другата? Няма да мога да го живея този живот безкрайно без майка ми...Чакам.

Съжалявам за болката ти и я разбирам...

Много тъжно ми стана Спомних си за моята баба, която си отиде преди 7 години Толкова я обичах. Мисля за нея почти всеки ден. Беше най-страхотния човек на Земята.
Почивай в мир, бабче мое !

Роксан - моите съболезнования 

Сбогувахме се с маминка в най-студеният ден, който съм виждала в живота си. Всяка жива душа се беше скрила на топло, гробищата бяха пусти. Когато положихме цветята върху прясно натрупаната, смразена пръст, едно малко птиченце дойде и кацна точно върху гроба, там, където бяха гърдите и. Беше много мъничко, като врабченце, с кафява перушинка, оранжеви гърдички и яркосини бузи. Въртеше се около нас, спираше се до краката ни, наобиколи всеки от малката ни групичка.
Може би тя дойде, за да се сбогува...
Толкова много те обичам, мила маминко   !

И аз си спомням баба ти много добре, Роксан...

Тази тема, въпреки толкова тъжна, ме върна към много светли спомени  

Бъдете силни, много кураж, прегръщам те отново!!!!

Лека й пръст! Да почива в мир.

 

Моята баба си отиде преди три години и половина. Тя ме беше изгледала от 40 дневно бебе  Обожавах я. Все още отказвам да приема, че я няма. Все си мисля, че като си ида на село и ще ми отъвори вратичката една прегърбена и усмихната старица....

 

И мен още ме е страх да отида там където е живяла, защото като видя, че няма да я има и пак ще се разстроя. Страх ме е от това, че я няма вече, липсва ми упората която ми даваше от малко бебе, липсва ми всеки божи ден!!!!!!!

Аз бях единствената, която не плака на погребението на баба. Плаках преди това, когато ми казаха, внезапна остра болка от загубата.
Но после осъзнах, че тя си отиде от рак, и ще и е по-добре на някое място без болка.

Като виждах мама, леля, сестрата на баба как плачат, знаех, че имат нужда от подкрепа, някой да е до тях ...
Опитах се да бъда този някой, да бъда достатъчно силна, за да се опитам да ги успокоя с моето спокойствие...
Не знам дали успях или по-скоро ме взеха за коравосърдечна по-далечните роднини...

Понякога ходя и и говоря, да знае как сме, че ни липсва.
Малко налудничаво, но...

Съболезнования, Роксан! Прегръщам те!

Еовин,

повярвай ми,  не е 

И Моята баба си отиде снощи. Толкова ми е мъчно, че вече нямам сълзи. тя също ме е гледала като малка. искам да я запомня като жива, за това се сбогувах с нея при затворен ковчег. нашите заминаха за провинцията, но аз нямам сили за погребението... поне не се е мъчила. просто й е спряло сърцето. Едно наистина добро сърце. Почивай в мир бабо

Тези думи мe впечатлиха! Приеми моите най-искрени съболезнования!  

Вярвам, че това е на-добрата смърт, най-спокойната, най-красивата.
Предстоят ти тъжни моменти  , ще изживяваш спомени, които ще те разтърсват дълбоко, това е цената на любовта. Но един ден, ще спреш върху мисълта, която си написала по-горе. И тази мисъл ще ти остане за нея, ще започнеш да я обичаш отново без болка.
Моите съболезнования...

А мойта си отиде от рак с болки, и дано е отишла в един по добър свят без болка  Липсва ми всеки божи ден, казвам й го постоянно и й го пиша!
И аз не отидох на погребенивто, искам да я запомня каквато беше, а не каквато почина.

Аз определено не я помня каква почина....
Помня я как ни готвеше, как оправяше цветята в градината, как люлее братовчедите ми, когато бяха малки...

И моята свята баба,защото беше точно такава,си отиде преди почти две години.В адски мъки и агония от рак.Ние я гледахме до края в къщи,след като отказаха да я вземат в болница,нямало смисъл!И тя както и други баби ни е отгледала с брат ми и сега още ми е безкрайно мъчно.Не можа да види моето момиченце и да и се порадва,а тя много обичаше децата.Много е тежко и незнам дали ще олекне някога.Поклон пред баба.Обичам я безкрайно.Съболезнования за твоята баба.  

Роксанка,  съболезнования -

Видях тази тема преди дни, но не посмях да я отворя, от страх.
Но вчера и аз загубих любимата си баба.
Първата ми реакция като разбрах беше, че така е по-добре за нея, последните месеци беше на легло, губеше си ума, не беше същата. Но вече не знам. Подготвям се психически за този момент от много години, това винаги е бил най-големият ми кошмар. Много пъти съм плакала при мисълта, че може да я загубя. Ако съм имала възможност да си пожелая нещо, винаги е било баба да е жива и здрава. С годините обаче виждах, че тя не е щастлива, дядо почина преди 11 години и от стреса тя се разболя от Паркинсон и гаснеше малко по малко. Беше ми много мъчно за нея, винаги, когато можех, ходех да я видя, обаждах се няколко пъти в седмицата с надеждата да я накарам да се усмихне, да се почувства добре.
Сега се опитвам да си спомня хубавите моменти.
Отдавна бях решила да не ходя на погребението. Не знам дали това е егоистично, но не искам това да е последния ми спомен. Не знам дали съм права, погребението е утре и имам още време да помисля.

Роксан, надявам се да сте малко по-добре с майка ти.

Здравей, коалката, сигурно съм закъсняла, да, дядо почина на 29ти януари, подобна на твоята история, но баба е жива, разбирам те напълно, тази тема я четох, защото очаквах и на мен да ми се случи и за съжаление не закъсня, но днес не знам защо реших да я отворя, въпреки че оттогава до сега само я подминавам и то с цел...след погребението на дядо си казах, че не искам никога повече да ходя на такова нещо, не заради мъката, тя си я има и с и без изпращането, но...не искам да виждам повече любимите си хора изглеждащи по този начин, всеки момент очакваш, че гърдите ще се надигнат, че ръцете ще помръднат, че просто спи...знам, че наистина звучи егостично както и ти си написала, но аз си искам последният спомен да бъде от живия човек, не така...за съжаление не знам ще имам ли сили да откажа да отида по-нататък, но определено не искам...сигурно много объркано съм предала мислите си, но искам да знаеш поне, че те разбирам и знам какво е и не се притеснявай от това, че не желаеш да присъстваш, обичта си остава в сърцето и без това...

Рокс, съболезнования! Като чета, това което пишеш ми се прииска да съм толкова безкрайно обичана баба ..някога...Само да ти кажа. Старай се да и говориш, тя е покрай теб. Ако можеш се раздели с траура по-бързо, защото от тъмните дрехи нашите починали близки не ни виждат. И се постарай също да не плачеш много,защото така НЕ даваш мир на душата и , за да намери покой и да се пренесе леко в отвъдното.  Пали свещички в църква\ако сте вярващи\ това също ЩЕ И ПОМОГНЕ. На по-добро място е бъди сигурна..както и че е до теб, така че говори и - чува те.

Благодаря много на всички ви, момичета. Искрени съболезнования на всички, които преминават през това изпитание       Дано открием у нас сили да намерим себе си, да станем по-добри хора и да показваме на тези, които са тук, колко много значат за нас 
Времето минава... дори когато ми се иска да затворя очи, да заспя и да избягам от угнетяващото усещане за пустота, времето все пак минава. Аз съм тук, жива съм и трябва да живея. Осъзнах го една вечер, когато мъжът ми, твърде разтревожен, се разкрещя, че не може повече така, че съм станала сянка . Събрах силите си и опитах да продължа напред. Острата болка се смени с постоянно усещане за тъга... доста по-смътно, но си остава един товар, който винаги ще нося със себе си. Болката от това, че част от мен си е отишла безвъзвратно . Но предполагам, ще се науча да живея с това...
Дните се изнизват, животът върви, започнах отново да се смея, опитвам се да се забавлявам, да продължа напред. Много мислих - тя вече не е до мен, не мога да и покажа с жестове колко много я обичам, но мога да направя някои неща, която тя искрено желаеше за мен, а аз все отлагах, все имах нещо по-важно. Искаше да се дипломирам с тая моя провлачена магистратура, все питаше дали сме добре с мъжа ми, дали се разбираме. Мисля, че ако го направя - ако показвам на мъжа си колко го обичам, ако си напиша дипломната работа и най-накрая се дипломирам, това ще е добре за мен и някаква радост за нея, там, където е. Тя винаги е искала най-доброто за мен...
Не нося траур - тя самата не го обичаше. Единствено траурното шалче е външният признак на скръбта ми, но дори и него нося дискретно. Тъгата е в душите ни, не в дрехите... Сълзи почти не ми останаха. Изплаках ги почти всичките една нощ, когато мъжът ми ме попита "Защо толкова искаш да я видиш пак, какво искаш да и кажеш?" Исках да и кажа колко много я обичах, колко много я обичам... Казвам и го - всеки ден и го казвам, вярвам, че ме чува. Вярвам, че никога няма да ни напусне истински - докато я обичаме. Паля и свещичка всеки ден, гледам пламъчето, спомням си за нея. 
Очаквам някой ден да мога да си спомням за нея само с радост, без горчивината и липсата. Дали ще дойде... не знам. Но продължавам напред.

За жалост и на мен ми се случи, преди 2 дни си отиде баба ми - жената, която ме отгледа до 14-годишна възраст. Не беше неочаквано, защото повече от месец беше на легло и се влошаваше, бях подготвена, и в хороскопа ми излезе още миналата година, но болката беше огромна. За мен тя и майка ми са най-скъпите ми хора. Вече нищо няма да е същото.

Роксанче, мила, силно те прегръщам! Толкова много те разбирам, любимата ми баба също си отиде от нас преди почти 6 години. Болката трудно се забравя, поплачи си, остави сълзите не ги спирай, имаш право да изживееш мъката си. Баба ми беше страхотен човек, радваше се с мен за всичко, гледаше ме като свое дете, остана ми от нея само споменът и пример за една борбена и упорита, голяма жена. Бях бременна в осмия месец, не трябваше да се притеснявам, не трябваше  да плача, получавах контракции, сподаваните сълзи още напират и сега. Но после сякаш тя се прероди в сина ми - същият буен, непокорен, подвижен. И до днес я сънувам, усещам че е с мен и ми помага! Моли се за нея, тя ще е с теб и ще те пази!

Четох и плаках....съболезнования и голяма прегръдка от мен

Загубих баба си, която ме е отгледала, миналата събота... две седмици беше в болница в друг град и докторите казваха, че е здрава... изписваха я в деня в който почина...  минах през различни етапи на болката, но всеки път когато ми стане мъчно и се разплача се сещам за нея и че тя няма да е щастлива аз да съм тъжна.... много ми липсва, но това човек да си тръгне от този свят си е негово решение и аз знам, че тя е по-добре там горе някъде... знам, че ме вижда и знае колко много я обичам...

roxanne25 , преживявам абсолютно същото, при мен болката е много по-силна, защото загубих майка си преди 7 години. Баба която си замина на 20,02 тази година ме подкрепи при тази загуба , майка ми и беше дъщеря. Много силен и хубав човек  беше ми липсващата майка. Нека е светъл пътя на душите на нашите любими баби! Беше на 88 в изключително здраве и свежест. както казва Lilian_V , те сами си избират да си заминат, и това е единственото нещо, което ме успокоява поне мъничко.

много тъжни, но много трогващи думи.
Обичам баба си и дядо си невоероятно много, живи и здвави са ми за момента, надявам се да прекараме още години заедно.
Уви, наясно съм, че всеки час заедно ни е подарък, че неизбежното ще дойде
Когато и да се случи, никога не сме подготвени за такова нещо.
Прегръщам ви, любимите хора са на по-добро място сега

 чета и плача-съболезнования на всички ви! Аз изгубих баба си преди години ,но още не мога да преодолея загубата й!  Нямам думи да опиша как ми липсва!

Благодаря ви на всички, мили момичета, съболезнования на всички, които изживяват такава непреодолима загуба! Вярвам, че нашите скъпи близки са с нас, макар и да не можем да ги видим, че никога няма да ми оставят...
Моята баба много искаше да съм щастлива, да намеря мъжа, който да обичам и който да ме обича докато сме живи. Все разпитваше дали сме добре с половинката ми, дали се разбраме... Мисля, че много искаше да ме види омъжена. Но ние с него никога не бяхме мислили сериозно за брак, чувствахме се достатъчно добре и щастливи и без това.
Може би желанието и е било наистина голямо... Може би  ме напътства от там, където е сега. Но е факт, че без никога да сме го планирали и да сме мислили в тази посока, някак усетихме, че е дошло времето и за нас. Беше някак като побутване отвътре, сякаш някой ни нашепва, че е време. И сега подготвяме сватба  - вярвам, с нейната благословия и помощ.
Нямам търпение да отида при нея, на гроба, да и разкажа всичко, да поискам помощ, да измоля закрила от скъпата ми баба - за мен и за бъдещия ми съпруг...
Разказвам ви всичко това, защото точно така усещам нещата - сякаш тя взе ръката ми и я сложи в неговата. Сякаш е до мен и ми дава от своята безкрайна сила, вяра и смелост. Сякаш не си е тръгнала наистина...

Roxanne25, раздялата с любимите ни хора винаги е тежка, но съм сигурна, че баба ти е била щастлива с внучка като теб и е усещала колко много я обичаш, докато помним и носим в сърцата си близките си хора те винаги са с нас.   

не мога да спра да плача...