разбирам те!Наистина няма рецепта за справяне с мъката, просто трябва да я изживееш,макар ,че никак не е просто и лесно./И аз загубих близък човек през април миналата година/ - Публикувана: 21 ян. 2010, 01:10 ч.
- Последно мнение: 19 март 2010, 23:22 ч.
Отиде си любимата ми баба...
В такива моменти каквото и да кажем или напишем е малко...Най-лошото обаче е, че се примиряваме и си казваме: "Да, това е живота..." Гадно нали...??? Мойте съболезнования , колкото и да е клиширано. Само една мога да ти кажа: Свиквай с тази болка, защото с времето тя не отминава, а се засилва.Изгубих детенце, изгубих и татко и затова ти го казвам.Боли... 
ще се помоля за душата и .На теб и майка ти сили.... 
много ми липсва!
Съболезнования. Знам какво е. Баба си изпратих отдавна, а преди 2 години майка ми си отиде.
Наистина чувството е, че цяла епоха си е отишла и си пораснал за миг.
Но баба ти е била щастлива жена, след като е дочакала да те види пораснала и изучена.
Бъди до майка си, ти си й опората в този момент!
Наистина чувството е, че цяла епоха си е отишла и си пораснал за миг.
Но баба ти е била щастлива жена, след като е дочакала да те види пораснала и изучена.
Бъди до майка си, ти си й опората в този момент!
Съболезнования.Постът ти ме трогна до дъното на душата ми.Моята любима баба почина преди повече от две години и знаеш ли не минава ден ,в които за един миг дори да не се сетя за нея.Иска ми се до беше поживяла още малко и да види всички хубави неща ,които се случиха на семейството ми след това.Всичко за което тя мечтаеше се сбъдна.Вярвам че там някъде те още съществуват и не ни забравят.Бъди силна,животът настина ще продължи и ще ти се случват много хубави неща. 
Моите най-искрени съболезнования! Моята баба почина преди 4 години и половина, и както повечето дами, и аз ежедневно се сещам за тази велика жена - страхотна беше просто, не мога да опиша с думи, колко всеотдайна беше с децата и внуците си. Няма да забравя как на погребението и, когато почнаха да спускат ковчега в земята, майка ми падна на колене, скри лицето си със шепи и се разплака. Вуйчо плака през целият ден. Може би ще прозвучи много грубо, но който умира се отърва, ние да му мислим. Да се надяваме, че са на много по-добро от тук място и винаги да ги носим в сърцата си. Това е най-важното!
Няма да забравя как на погребението и, когато почнаха да спускат ковчега в земята, майка ми падна на колене, скри лицето си със шепи и се разплака. Вуйчо плака през целият ден.
Това е най-големия ми страх, момичета. Аз имам вярата си и тя ми носи известна утеха. Но мамичка... тя е съкрушена. Тя е лекар, вярва във видимото. Измъчва се от вина за всичко, което е казала или направила, или пък не е, през живота си. Казва, опитвам, но не мога да повярвам, че е добре. Каза ми "толкова се страхувам, че и е студено и самотно. Как да я оставя в земята, мисля си, че ще ме погледне и каже Светле, ела".
Не знам как да поема част от болката на мама... Не и разреших тя да сложи некролозите - има неща, които едно дете не трябва да преживява, не трябва да залепи некролога на майка си. Сложих ги аз... Но как да я предпазя от ковчега. За мен това ще е тежко и страшно, но все пак вярвам, че моята баба вече не е в тялото, което ще положим в земята. Но тя? Какво да направя???
Искам да ви благодаря за окуражителните думи. Наистина дават малко утеха
Бобченка, знаеш ли, след толкова години тя си те спомняше. Разказвах за дъщеричката ти, радваше се много за вас...
Не доживя, миличката, да види правнуци...
Ох мили момичета ,
попаднах случайно на тази тема, но много се радвам за което, защото и на мен болката ми е голяма. Мойта мила баба почина на 14.01.2010г и оттогава все плача и си мисля за нея. Тя ме отгледа, тя ме излушваше като приятел, тя се радваше толкова много на моето слънчице, което няма да може да я помни, но аз ще й разказвам за нея като порасне.И тъй като мойта баба е родена на 06, а моето бебче на 16.07, се надявам да стане един силен и страхотен човек, какъвто беше баба ми!
И си позволявам незнам дали е редно, но съм сформирала една група ( за тези които обичат и държат на бабите си ), за да видя колко хора можем да се съберем, да разкажем истории, да слагаме снимки, стихотворения и така да си спомняме непрекъснато за тях.
http://www.facebook.com/profile.php?ref=profile&id=133386988 … 836537&ref=mf
Болката е силна без тях, без тяхната подкрепа
Ще ни липсвате
,попаднах случайно на тази тема, но много се радвам за което, защото и на мен болката ми е голяма. Мойта мила баба почина на 14.01.2010г и оттогава все плача и си мисля за нея. Тя ме отгледа, тя ме излушваше като приятел, тя се радваше толкова много на моето слънчице, което няма да може да я помни, но аз ще й разказвам за нея като порасне.И тъй като мойта баба е родена на 06, а моето бебче на 16.07, се надявам да стане един силен и страхотен човек, какъвто беше баба ми!
И си позволявам незнам дали е редно, но съм сформирала една група ( за тези които обичат и държат на бабите си ), за да видя колко хора можем да се съберем, да разкажем истории, да слагаме снимки, стихотворения и така да си спомняме непрекъснато за тях.
http://www.facebook.com/profile.php?ref=profile&id=133386988 … 836537&ref=mf
Болката е силна без тях, без тяхната подкрепа
Ще ни липсвате
Аз нямам баба, за която да плача...
Майка ми си отиде преди 3 месеца. Беше толкова много за мен! Земята за мен още не е започнала да се върти отново. И все си мисля...добре, мина време, страдах, сега какво? Кога ще се върне?! Прилича ми на игра, която съм загубила. Предала съм се. Кога започва другата? Няма да мога да го живея този живот безкрайно без майка ми...Чакам.
Съжалявам за болката ти и я разбирам...
Майка ми си отиде преди 3 месеца. Беше толкова много за мен! Земята за мен още не е започнала да се върти отново. И все си мисля...добре, мина време, страдах, сега какво? Кога ще се върне?! Прилича ми на игра, която съм загубила. Предала съм се. Кога започва другата? Няма да мога да го живея този живот безкрайно без майка ми...Чакам.
Съжалявам за болката ти и я разбирам...