До кога бебето е наистина бебе?

Хубава тема
Големия престанах да го чувствам бебе, когато започна да ходи и да говори. Тогава вече не беше толкова зависим за най елементарните неща, като да го преместя от точка А до точка Б, а и можеше да си каже когато нещо не е ок. Истински пораснал, обаче го почувствах една сутрин на около 3,6г когато беше станал, взел си бисквити за закуска, пуснал си ТВ и го заварих доволен да си гледа детско без да ни буди

Аз чак сега започнах да го възприемам като детенце.Просто иска вече всичко да прави сам,търси и компанията на баща си другите деца повече отколкото моята .До 2 годишна възраст за мен си беше бебе,тъй като беше още кърмаче и вечно залепен за мен и ме търсеше ако не ме вижда наоколо.

Като стана на 11 месеца, забелязах че моето бебе не прилича на бебе - изглеждаше на едно малко момченце.  И ми стана едно носталгично, за това че времето на бебето е отминало.

Франческа,хубава тема 
Когато проходи сина ми сякаш осъзнах,че вече не е бебе,по-скоро че не е онова безпомощно бебе.Някакси това,че вече е по-сигурен,и е готов да превзема света,хем ме радваше,хем натъжаваше.Липсваше ми ''бебето'',което само размахва ръчички и краченца и се гуши в мама.Много бързо сякаш порастна.Много бързо с първите крачки се отправи от бебешкия към детския свят .Но до 3 годинки беше много несамостоятелен,много привързан,въпреки че умееше много неща,си оставаше моето голямо бебе.След 3 годинки това се промени драстично...вече е едно мило дете.Отговорно,колкото може да е едно дете ,разбиращо,пак е палав и щурав,но не е онова бебе...а и с появата на новото бебе вкъщи,съвсем се почувства като ''голям'' .

Като направи първите си крачки я почувствах пораснала някак си.Инстиктивно спрях като говоря за нея да я слагам в категория бебе.

Аз моето дете почнах да го възприемам като детенце на годинка и 3-4 месеца, когато спря да заспива на ръце.
Хем вече е малко детенце, хем някой път тя си е още голямо бебе за мен, въпреки че наближава 2 годинки. 
За мен бебето може би става малко дете освен когато проходи, а и придобие някаква самостоятелност и най-вече разбиране - казва си какво иска да яде, може да почака да му се даде яденето, а не реве неистово като 7-8 месечно.
Франчи, много хубава тема, и аз така все разсъждвам върху нея.

Големият ми син порасна по-бързо. На година и половина вече беше батко на бебока и някак не можех да го възприема и него като бебе. Освен това проговори на доста по-ранна възраст от брат си, а за мен говорещо бебе не е бебе. Докато малкият ми е вече на 2г.8м., а още е 'бебето на мама' - все да го гушкам, все да се целуваме, още си иска памперса, макар да имаме известен напредък и така. Надявам се и той да се очовечи скоро.

Зависи от ситуацията. В повечето случаи още я приемам за бебе.  
Мисля си, че за това помага и факта, че още не говори (или поне не много).
Но когато се разхождаме навън ръка за ръка, и тя поглежда нагоре към мен и ми се усмихва, тогава чувствам, че вече е голямо момиченце. Такава е и когато прави бели и беснее, настоява да се храни сама, когато си играе,  строи кулички или храни куклите си.
Но когато плаче, търси да се гушне в мен и особено докато спи, ми се струва толкова малка, крехка и беззащитна - точно като бебе.

ами, откак проходи, за мен вече не е бебе, но си е едно малко беззащитно човече......

Много хубава тема!Бебето става дете когато придобие някаква относителна самостоятелност - прохождане, проговаряне и т. н. Това вече го прави малко човече. Вярно е, че за майката сякаш това идва много бързо и някак изведнъж тя трябва да приеме, че то расте и ще става все по-независимо от нея и това е положението. След 1-вата годинка детето постоянно се стреми към разширяване на кръгозора, към социални контакти, всичко непознато е интересно и това вече трябва да подскаже на майката и тя да промени начина по който гледа на него, защото ако продължава да се държи с него като с бебе и да му говори на бебешки това вече не е добре и за нея и за детето. За много майки това е най-трудното нещо на света - да подтиснат малко майчиния си инстинкт и да позволят на детето си да порасне!

  Откакто проходи стабилно.

Ами моето малко момиченце, което сега е на 1,7 м. още си е бебе за мен Просто като я погледна и виждам новороденото бръмбарче, което ми подадоха в ръцете. Външно се държа с нея като поотраснала, но вътрешно я възприемам като бебенце. Не знам кога ще усетя, че е пораснала...

Моят син отдавна не го разглеждам като бебе. И не го наричам така. Ходи, не говори, но разбира всичко.
Понякога мило му казвам "бебе", но си е едно малко момченце Както писа yanchik, беззащитно човече, което като се удари или уплаши тича да се гушка в мама

Почувствах я пораснала на 1г. и 4-5м.,когато сама показа,че иска да е с гащички , а не с памперс.Нямаше нужда от него и денем и нощем,започна да говори,разбираше й се,точно по това време бяхме и на почивка в Созопол,хранеше се от общата храна в  базата,седнала сама на голям стол.Правеше впечатление на всички там.Имаше голямо желание за тръгване на ясла ,а беше само на 1г. и 8м..Нямаха никакъв проблем с нея,сама се хранеше,обслужваше с гърнето,събличаше се доколкото може и т.н.Как на такова дете да кажа бебе?

За мен си беше бебе до 3 г.

И аз все това се питам!
Но-май още си го чувствам като бебе!

Мен ако ме питаш - то и си Е бебе твоето все още.  Но наистина, много неусетно минава времето. Докато се обърна и бебето Момчил вече ходеше, опитваше се да говори и не беше никакво бебе!Вече е момченце!

И аз често се замислям по този въпрос. Моят син още си го възприемам като бебе, но няма как да не забележа, че от ден на ден все повече заприличва на момче 

Аз престанах да го усещам като бебе в момента, в който започна да протяга ръчички, за да го взема; да ме гледа за реакцията ми, когато някой го закача; осъзнато да търси вниманието ми 

Хубава тема,
Виждам как дъщеря ми пораства с всеки изминал ден, все повече започва да разбира и все повече започва да се превръща от бебе в детенце...но на мен сякаш не ми се иска все още да идва това време, някак си имам чувството, че много бързо излетя една година от както безпомощното пъшкулче спеше на тази страна, на която е сложено....даже точно вчера като я бутах в количката си мислех как скоро може би почти няма да има нужда от ня, а аз толкова съм свикнала да излизам така, че някак си ще ми е странно да излизам с нея, но без количката.
И все още вечер след банята като я гушна, за мен си е онова малко беззащитно бебе, което от миналата година озарява дома ни

ами до годинката си беше бебе,а и малко след това(1,4 м),защото вечно си търсеше биберона,но след като се раздели с него вече беше един малък мъж.

  Когато дъщеричката ми беше съвсем мъничка, все ми се искаше по-бързо да порасне, да каже "мама", да проходи, да разбира какво и казвам. Сега ми се струва,че съм пропуснала ценни "бебешки" мигове  .Момиченцето ми расте,превръща се в малка госпожица,но аз може би още дълго ще  си я възприемам, като единственото безценно бебенце на мама

За мен, моето си беше бебе, докато не проговори, преди 3 месеца. Сега когато мога да си говоря с нея, вече не ми изглежда толкова като бебе /макар че понякога все още я наричам така/. Като вървим двете хванати за ръка и като пресичаме улицата, тя ми вика:"Бъйзо, бъйзо, мачка ата", т.е. бързо, бързо, че ще ни смачка колата  . Бебето не може да прави така, значи тя вече не е бебе  .

Почти от раждането си се бореше за място под Слънцето. И тогава изглеждаше като човече в бебешко тяло. Имах чувстото, че и на тази крехка възраст има ясна идея какво иска и как да го направи. На около 6 месеца вече стоеше права и отказваше да бъде носена на ръце. Тогава и разбрах, че това са й първите стъпки към независимостта и порастването. Оставям я да се развива без да се бъркам прекалено.

Точно сега съм в такъв период на чуденка - бебе ли имам, пораснало ли е бебето вече . Искам да е бебе и го чувствам така, но за околните вече е пораснало момченце. Искам бебешкият му период да продължи максимално дълго. После цял живот - голям .

Синът ми спрях да го чувствам бебе, когато се роди дъщеря ми, а нея все още си я чувствам като бебче и вероятно още дълго ще е така

Амиииииии много е относително. За мен престана да бъде бебе на около 2 годишна възраст.

Да кажа и аz, хубава тема, Франческа. И е интересно да се видят гледните точки, точно zащото е много относително и zависи, не става ей така, в един определен ден zа всички.Точно напоследък често мисля zа това. Мъжът ми още си нарича дребната бебе, а аz някак не мога да й кажа така, но в същност още така я чувствам... 


Уж тоzи момент чакам, махането на бибата (ориентировъчно, или поне така си мисля сега).. Защото прави маймунджелъци, тича, бърбори някои неща, но щом легне да спи и я видя с нея  става моето си бебе... Но и не е само това със сигурност...

Синът ми някак.. не zнам zащо, сигурно повече по моя вина, много бърzо порасна и стана момченце.. Тогава все исках да е голям, да е голям    .. да се чуди човек zащо, сега направо ме е яд.. Какво има да се бърzа с това???
Но определено с малката отлагам порастването умишлено. Особено при идеята, че може да нямам друго бебе... А и на фона на голям батко.., направо си иzглежда бебе тя 

Все още си е бебенце за мен.Сигурно ще престане,да е бебето,когато се появи другото и тя стане кака.

Още си го чувствам като бебенце и не искам този период да отминава.Всеки ден му се наслаждавам и се радвам на бебешката му муцунка
Виждам обаче как с всеки изминал ден крачките му стават по-уверени и как пухкавите краченца започват да се изправят и оформят и осъзнавам,че съвсем скоро той ще е просто едно малко сладко момченце.
Когато се роди каката исках да порасне по-бързо,очаквах с нетърпение всеки малък но сигурен напредък,но сега...сега не бързам,просто се наслаждавам и гушкам...и гушкам

Как ти се радвам само на двете ленкички!  И аз си мислех, че каката съвсем ще порасне като се роди бебето. Но не.
Радвам се, че ви харесва темата.
Точно за това я пуснах, защото нещата са много относителни и зависят както от самото дете, така и от това кога майката ще го "пусне" да порасне. Предполагам доста от вас са се сблъсквали с родители, които претират двегодишното буквално като възрастен, и такива, за които и десетгодишното е бебе. 

Голямата ми дъщеря порасна сякаш твърде бързо- на 9 м. и половина проходи, на година и малко вече беше без памперс, на година и половина говореше с цели изречения....Не усетих кога отмина  бебешкият й период. Уж сега се опитвам да се наслаждавам на бебешорстването /егати думата  / на малката, но всеки път като си погледна лентичката, разбирам, че скоро и тя ще се превърне в малко момиченце.
Когато се роди голямата ми дъщеря, една акушерка ми каза нещо наистина поне за мен много мъдро- да се наслаждавам на всяка безсънна нощ, на всяка минута прекарана с бебето, да го целувам и гушкам, защото времето лети толкова бързо, че докато се обърна, то вече ще е съзнателно, голямо и самостоятелно човешко същество, което няма да има такава всеобхватна нужда от майка си. И беше права. Дори и сега като майка на петгодишно момиченце я разбирам прекрасно. Каката вече трудно я карам да седи и две минути да се погушкаме. Е, идва сама от време на време, но.....Ето това ни чака всичките:

Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.

Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.

Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.

Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо"

И едно за мъжките майки:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Стана постепенно-не го почувствах изведнъж. Но след годинка, когато започна всичко да разбира, да изпълнява команди, да ходи и т.н. вече си ми беше детенце, а не бебенце............

Франческа, чудесни стихове. На няколко пъти ги четох 

Много е била права акушерката - аз също се опитвам да се радвам на всеки миг с децата, въпреки умората, въпреки бързането да се свърши всичко около тях...
Голямото ми момиче като че ли по-бързо излезе от бебешката си възраст и стана малко момиченце. За граница ми е трудно да кажа, но може би беше на около 1г.6м.
Сега малкия е на 1г. и почти 8 месеца, но все още си е бебе. Май на мен не ми се иска още да пораства... толкова бързо мина това време... А може би защото още не говори, за разлика от кака си, все още ме търси по няколко пъти на ден да суче (тя се отби по-рано)...

Що сълзи съм изронила на тези стихчета,още когато сина ми беше бебе...

Много права е била акушерката,Франческа,и наистина е много мъдро това,което ти е казала.Аз като че ли на доста моменти пропуснах да се насладя когато сина ми беше бебе.Сега се поправям с дъщеря си.Как не е имало някой да ми каже тези неща и на мен...аз все за нещо се трвожех,все треперех над първата си рожба,повече от необходимото...все бързах да порастне...Сега с дъщеричката ми е толкова различно,ех,ако можех да върна времето назад...

Според мен като проходи и започне да разбира какво му говориш и да го изпълнява, тогава вече е минало бебешката възраст.

И аз мисля така 

Според мен дори и след 2 годинки до голяма степен си е все още едно голямо бебе, особено, ако почне да говори разбираемо малко по-късно от останалите, или пък ако суче по-дълго.
Иначе най-интересното е, че привързаността им остава дори и когато минат 4 г, всмисъл че на моменти моят син и сега му се иска някой път да го гушна като бебенце. И ми вика "Мамо гушкай бебето "  Друг път пък казва, гледайки мнооого сериозно - "Аз вече пораснал голям! "

Някъде около годинка започнах да чувствам, че дацата ми вече не бяха бебета.

За мен Иванна престана да бъде бебе от момента на тръгване на градина.

И двете ми деца престанаха да бъдат бебета в момента, в който започнахме да се "разбираме добре", не знам как да го обясня. Знаеха по няколко думички едва, но вече беше различно, сякаш те направиха голям житейски скок и "помъдряха"....Гледаха по различен начин вече.....

Иначе познавам много майки , които цял живот си третират децата като бебета .

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Като проходи, съвсем в началото, като че ли за малко спрях да го възприемам като бебе. Но всъщност си беше точно такова, защото проходи на девет месеца и половина.
Всъщност, не мога да дам еднозначен отговор. Понякога го възприемам като пораснало детенце, понякога - като бебе.

Стихотворението "Заета мама" ме разплака. И са дадох сметка колко често казвам "След малко, не сега".

Франческа,   
стихотворенията ме разплакаха и ме накараха да се замисля.

Откакто проходи и каза мама мога да кажа, че си имам малък мъж.Малки ръчички,които ме гушкат, малка устичка,която ме цунка.Какво бебе това си е цял мъж.
Франческа Салиери много хубаво стихотворение! 

Даа, Франческа.. второто го zнаех и даже съм си го zакачила от вътрешната страна на вратата на спалнята и си го чета честичко.. Не zнам zащо ли, като вече е малко късно zа това  Сигурно да ми напомня поне втория път да не пропускам купищата прекрасни моменти и да съм припряна.. Сега ще си zакача и първото до него, благодаря ти   

Да иzполzвам и аz момента да поzдравя Кристал zа втората лентичка, сега наистина вече честито, маме 

Франчи, благодаря че сподели стиховете.  Прекрасни са, макар и буца да застана в гърлото ми.

Първо-поздравления за хубавата тема.Баткото го чувствах като бебе до към година и нещо.Малката сука до 1г.и 6мес..До тогава беше моето малко бебе.След това желанието и всичко да прави сама.Започна да си казва за ходенето по нужда на 1г.и 8мес.,сякаш изведнъж порасна и се превърна в моето малко момиченце.Прекрасни стихове.

Дъщеря ми е на 1г. и 4м. и вече си е малко момиченце. Все още е с памперс и все още се буди нощем, но това за мен не е показател.
Със сина ми изживях моментите, в които исках да порасне по-бързо, да проходи, да проговори, да сяда отрано на гърне и т.н. Сякаш тези мои стремежи не ми дадоха възможност да се насладя изцяло на бебешките месеци.
С малката си бях научила урока и не бързах за никъде, защото времето лети неусетно но за това пък необратимо.
Кристал, честито, мацка. Много се радвам за теб. 

За мен децата ми спряха да са бебета след като се научиха да седят стабилно - бяха на около 7 м. Приемам за бебешки периода, в който децата предимно лежат.

Около годинката.. тогава проходи, после му подстригахме бебешката косичка, започна все повече да разбира и ..някак порастна. Сега вече е истинско детенце, всичко бебешко остана някъде назад във времето. 

Малко след годинката. Когато започна с първите думички, храненето самостоятелно... Лесно я пуснах, да. Нямах търпение да стане детенце, да напусне бебешкия период.

За Йоана не си спомням кога реших, че е порастнала и не е бебе, но Никола можеби около преди седмица реших, че е голям. Проходи, но това не е критерии, яде нощно време и е с памперс.
Просто това дете ме гледа по друг начин и ми отговаря, но не с думички. Просто общуваме по друг начин.
Абе изказах се та се неразбра.

Може би около 2г.Стиховете са прекрасни.Колкото пъти ми се наложи да отговоря на дъщеря си"След малко",се сещам за второто стихче/за пръв път го прочетох преди около 2г/ и понякога захвърлям всичко,но по-често това няма как да стане.

След годинката вече ходеше опитваше се да бъде по самостоятелна, а и първите опити в говоренето.
Но понякога така ми липсва момента когато беше моето бебе и си я гушках и мачках.

Аз чак наскоро,забелязах,че детенцето ми вече не е бебе.

Много мила тема!...
Но като се замисля, май бебе никога не съм гледала, и за двете ни дъщери  дори не съм използвала думата, идеята че са някакви беззащитни, безхарактерни и крехки същества,  не е имала възможност да ме осени. За мен те винаги са били деца, с възможности според възрастта си, но съвсем отделни и обособени личности. Каката се роди почти без моя помощ,  с отворени очички, веднага ме погледна сякаш за да се запознаем и се покатери по мен да засуче. На другия ден, като се събудихме, дълго се взира в мен и обхожда лицето ми с ръчичка, и този жест ми се стори толкова съзнателен, инстинктивно разбрах, че си нямам работа с неориентирано създание, а с дете, което знае какво иска. И наистина, тя сама си казваше кога е гладна, жадна, кога трябва да и се смени памперса, кога и се спи, кога и се играе, разбирахме се прекрасно, говорех и много и бях сигурна че ме разбира.  Малката си дойде с характера, който има и до днес, обича да има избор и не търпи чуждо мнение, вечна контра дори и само "за спорта". При раждането я сложиха да засуче от дясната гърда, тя пробва, намръщи се и припълзя до лявата. Веднага се оказа че има пижамки които харесва, и други които не понася, както и че е по-спокойна ако я къпя в най-крайната ваничка...Усетих, че сме от едно тесто и няма да ни е лесно, не се обърках, от първия си час тя е "собствено мнение с краченца", както я нарича тати! 

Според мен на около годинка спря да бъде бебе. Сега си е малко момченце - ходи, опитва се да говори, разбира.
Темата е прекрасна 

Сова,Клото -благодаря

Когато започне да казва "Аз сам/сама" и носи дистанционното на мама,
която е вирнала крадците на дивана.

Това ме изкефи много.
Е, аз тогава имам две бебета. Каката все я мързи. 

Сега прочетох стихотворенията. Прекрасни са. Сигурна съм, че ще докоснат всяко майчино сърце. Благодаря.   

Интересен ?Една мамА каза,4е на детето и се наложило да порасне по-бързо тъй-като твърде скоро  е станал батко-и прИ на с е така:)Но Въпреки това синът ми стъпка по- стъпка се е отправил от бебешкия свят към детството:)Има обаче не6та при него ,които все още не му позволяват 100% да е пораснал.Тези не6та са -носеното на памперс,тръ6кането ,липсата на обратна връзка(сега тепърва се опитва да проговаря нормално(до скоро говоре6е на беб6ки и само отделни думи).Когато по4не да приказва,да пита ,да отговаря,когато махнем памперса,когато запо4не спокойно да върви до мен и количката на сестра си ,тогава за мен ве4е 6те е дете;)

 Когато бебето започне да задава въпроси и изпълнява нареждания.

Май откакто забременях за втори път дъщеря ни стана " нашето голямо момиченце"  Но по принцип считам, че до годинка и половина-две са си все още бебешоци 

Незнам до колко , но някъде четох , че бебе се води до 3г. Аз на мойто още по някой път си му викам моито бебче.

Това между другото е готино обяснение Мойто от известно време много се кефи да изпълнява команди , но още въпроси не задава.

Франческа        

Ами и при нас е горе-долу така(здрасти ,Марти )
Наистина моят син много се промени след появата на сестричката си.Има още много път да извърви и поради горе-посочените причини си е все още бебе за мен,но първите крачки вече са направени.Това ме кара да се чувствам хем щастлива,хем горда,хем тъжна Понеже малко по малко ,с всеки изминал ден ,моето дете става все по-самостоятелно и искам или не  ще трябва да го пусна.

А другото ми бебе е бебе отвсякъде

Поздравления за темата

Каката май престана да е бебе, когато стана кака - на 2 г., 3 месеца. 
В сравнение с нея сега малката все още ми е като бебе - навърши 3 г., 1 месец онзи ден.

Иначе проходиха около годинката, проговориха рано, малката е много самостоятелна от доста мъничка, но все още за мен си е нашето мъничко бебенце. 

С двете деца беше различно.Каката рано проговори,и памперса рано махнахме,малко след като навърши 1г.загуби бебешкото излъчване,въобще при нея много бързо премина прехода бебе-детенце.Да не говорим,че на 2.и 7м.стана кака Малката обратно-по късно проговори,памперса махнахме след 2-рата година,като цяло беше по-несамостоятелна,по-беззащитна и бебешкото й изражение си стоеше до миналата година.Едва сега(след 2 седмици навършва 4г.)мога да кажа,че вече не е бебе,а самостоятелно порастнало дете.

Губи ми се, кога съм спряла да го възприемам като бебе. Може би съвсем наскоро ( почти на 3г. е). И вероятната причина е, че видът му само е на голямо дете, а поведението му е все още бебешко. Кърменето, памперса и биберона не ги отчитам като катализатор от излизането и влизането в различни стадии.

Интересна темичка!   
Моето момче спря да бъде бебе в момента, в който ме посети в болницата след раждането на малката. До тогава винаги съм го смятала за бебче, гушках го вечер до мен и завирах нос във вратлето и косата му, за да вдъхна аромата на бебе. Близките ми, ми казваха "каво голямо момче имаш", а аз си виках на ум "да, бе, голямо, то си е още на мама бебчето" 
Но когато поех малката в ръце и батко ѝ застана до нас, прозрях истината. До мен стоеше едно голямо дете, което до преди два дни наричах бебче.

Сега не знам малката до кога ще я наричам на мама бебката ... 
Но и след 70 години, пак ще са на мама малките дечица. Само да сме живи и здрави 
 

Онзи ден, докато чакахме часа за детска консултация, моето момче (1 год. 2 мес.) измина няколко пъти коридора в поликлиниката съвсем сам и аз просто почувствах, че вече е порастнал - едно малко сладко човече, което крачи по своя път 

За мен бебето си е бебе до около година и половина - две. Като започне да спи по веднъж на ден, да ходи, да говори почти като голям човек (с изречения), да спи по-дълбоко и по цяла нощ, тогава вече минава в категория "малко дете". Не искам да удължавам бебешкия период на дъщеря ми. Сега с нея ми е много по-лесно, отколкото като беше бебе. Тя има много независим характер и според мен бебешкото безсилие я изнервяше ужасно. Беше нервно и неспокойно бебе, спеше много леко и се будеше по 10 пъти нощем.

Баткото го почуствах детенце след като навърши 2 години. Проходи много рано, но проговори късно. Щом тръгна на детска ясла започна сам да си избира дрехите за обличане, да казва "искам сам" и "мога сам", научи се да кара колело... Сякаш тогава стана по самостоятелен. До ден днешен, обича да се гушка и даже сам си иска от мен или баща му. А ние сме безкрайно щастливи.

Франческа Салиери, много добро попадение!
И много ми хареса изказването на мони, как детето само си е взело за закуска бисквитки и си е пуснало тв, без да ги буди. Наистина прекрасен момент.
ние все още се будим заедно с баткото, даже понякога е преди бебето.
За много неща е самостоятелен, даже го подкрепям в повечето ситуации.
А кога за мен стана дете, ами когато проходи беше на 1г1м и вече можеше да се справя сам с координирани движения, когато започна да се храни сам - това стана два месеца по-късно, тогава тръгна и на ясла. На почти две караше сам триколка -мотор, знаеше посоките ...... леле как минава времето.
а малкото е още бебе.

Нямам представа кога съм спряла да виждам бебето в дъщеря си. Може би, когато проговори като хората, някъде след втората й година 

До преди да се роди дъщеря ми наричах сина си "бебчо",а той толкова се сърдеше.Сега като се сетя и ми става едно миличко.Като проходят и проговорят разбираемо спират да са бебчовци и стават малки дечица/според мен/.

Когато вече проявява характер и почне да се инати какво да облече за яслата

Моето момче няма още 3 години, виждам че вече не е бебе, но понякога се улавам да казвам , че имам бебе вкъщи, може би така ми се иска , явно ссъм пропуснала прехода, просто го констатирах.

Около годинка вече приличаше на малко момиченце,а на година и девет месеца вече не спираше да приказва и тотално не приличаше на бебе.Въпреки,че още си и викаме БЕБИ,точно снощи с мъжа ми си говорихме,че е станала малка нахакана госпожица.