До кога за вас детето ви беше бебе? Възрастта от първата до третата година се нарича ранна детска възраст, но дали навършвайки 12 месеца, бебето се превръща изведнъж в детенце? Едва ли. Кога осъзнахте, че вече не отглеждате бебе- когато се разделихте с памперса, когато престана нощното хранене, при първите му изречения? Лесно ли го "пуснахте" да порасне, или се опитвахте да удължите бебешкия период?
- Публикувана: 18 фев. 2010, 09:38 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2010, 15:54 ч.
До кога бебето е наистина бебе?
Хубава тема 
Големия престанах да го чувствам бебе, когато започна да ходи и да говори. Тогава вече не беше толкова зависим за най елементарните неща, като да го преместя от точка А до точка Б, а и можеше да си каже когато нещо не е ок. Истински пораснал, обаче го почувствах една сутрин на около 3,6г когато беше станал, взел си бисквити за закуска, пуснал си ТВ и го заварих доволен да си гледа детско без да ни буди
Големия престанах да го чувствам бебе, когато започна да ходи и да говори. Тогава вече не беше толкова зависим за най елементарните неща, като да го преместя от точка А до точка Б, а и можеше да си каже когато нещо не е ок. Истински пораснал, обаче го почувствах една сутрин на около 3,6г когато беше станал, взел си бисквити за закуска, пуснал си ТВ и го заварих доволен да си гледа детско без да ни буди
Аз чак сега започнах да го възприемам като детенце.Просто иска вече всичко да прави сам,търси и компанията на баща си другите деца повече отколкото моята 
.До 2 годишна възраст за мен си беше бебе,тъй като беше още кърмаче и вечно залепен за мен и ме търсеше ако не ме вижда наоколо.
.До 2 годишна възраст за мен си беше бебе,тъй като беше още кърмаче и вечно залепен за мен и ме търсеше ако не ме вижда наоколо. 
Франческа,хубава тема 
Когато проходи сина ми сякаш осъзнах,че вече не е бебе,по-скоро че не е онова безпомощно бебе.Някакси това,че вече е по-сигурен,и е готов да превзема света,хем ме радваше,хем натъжаваше.Липсваше ми ''бебето'',което само размахва ръчички и краченца и се гуши в мама.Много бързо сякаш порастна.Много бързо с първите крачки се отправи от бебешкия към детския свят
.Но до 3 годинки беше много несамостоятелен,много привързан,въпреки че умееше много неща,си оставаше моето голямо бебе.След 3 годинки това се промени драстично...вече е едно мило дете.Отговорно,колкото може да е едно дете 
,разбиращо,пак е палав и щурав,но не е онова бебе...а и с появата на новото бебе вкъщи,съвсем се почувства като ''голям'' .
Когато проходи сина ми сякаш осъзнах,че вече не е бебе,по-скоро че не е онова безпомощно бебе.Някакси това,че вече е по-сигурен,и е готов да превзема света,хем ме радваше,хем натъжаваше.Липсваше ми ''бебето'',което само размахва ръчички и краченца и се гуши в мама.Много бързо сякаш порастна.Много бързо с първите крачки се отправи от бебешкия към детския свят
.Но до 3 годинки беше много несамостоятелен,много привързан,въпреки че умееше много неща,си оставаше моето голямо бебе.След 3 годинки това се промени драстично...вече е едно мило дете.Отговорно,колкото може да е едно дете ,разбиращо,пак е палав и щурав,но не е онова бебе...а и с появата на новото бебе вкъщи,съвсем се почувства като ''голям'' . 
Аз моето дете почнах да го възприемам като детенце на годинка и 3-4 месеца, когато спря да заспива на ръце. 
Хем вече е малко детенце, хем някой път тя си е още голямо бебе за мен, въпреки че наближава 2 годинки.
За мен бебето може би става малко дете освен когато проходи, а и придобие някаква самостоятелност и най-вече разбиране - казва си какво иска да яде, може да почака да му се даде яденето, а не реве неистово като 7-8 месечно.
Франчи, много хубава тема, и аз така все разсъждвам върху нея.
Хем вече е малко детенце, хем някой път тя си е още голямо бебе за мен, въпреки че наближава 2 годинки.
За мен бебето може би става малко дете освен когато проходи, а и придобие някаква самостоятелност и най-вече разбиране - казва си какво иска да яде, може да почака да му се даде яденето, а не реве неистово като 7-8 месечно.
Франчи, много хубава тема, и аз така все разсъждвам върху нея.
Големият ми син порасна по-бързо. На година и половина вече беше батко на бебока и някак не можех да го възприема и него като бебе. Освен това проговори на доста по-ранна възраст от брат си, а за мен говорещо бебе не е бебе. Докато малкият ми е вече на 2г.8м., а още е 'бебето на мама' - все да го гушкам, все да се целуваме, още си иска памперса, макар да имаме известен напредък и така. Надявам се и той да се очовечи скоро.
Зависи от ситуацията. В повечето случаи още я приемам за бебе.
Мисля си, че за това помага и факта, че още не говори (или поне не много).
Но когато се разхождаме навън ръка за ръка, и тя поглежда нагоре към мен и ми се усмихва, тогава чувствам, че вече е голямо момиченце. Такава е и когато прави бели и беснее, настоява да се храни сама, когато си играе, строи кулички или храни куклите си.
Но когато плаче, търси да се гушне в мен и особено докато спи, ми се струва толкова малка, крехка и беззащитна - точно като бебе.
Мисля си, че за това помага и факта, че още не говори (или поне не много).
Но когато се разхождаме навън ръка за ръка, и тя поглежда нагоре към мен и ми се усмихва, тогава чувствам, че вече е голямо момиченце.
Такава е и когато прави бели и беснее, настоява да се храни сама, когато си играе, строи кулички или храни куклите си. Но когато плаче, търси да се гушне в мен и особено докато спи, ми се струва толкова малка, крехка и беззащитна - точно като бебе.
Много хубава тема!Бебето става дете когато придобие някаква относителна самостоятелност - прохождане, проговаряне и т. н. Това вече го прави малко човече. Вярно е, че за майката сякаш това идва много бързо и някак изведнъж тя трябва да приеме, че то расте и ще става все по-независимо от нея и това е положението. След 1-вата годинка детето постоянно се стреми към разширяване на кръгозора, към социални контакти, всичко непознато е интересно и това вече трябва да подскаже на майката и тя да промени начина по който гледа на него, защото ако продължава да се държи с него като с бебе и да му говори на бебешки това вече не е добре и за нея и за детето. За много майки това е най-трудното нещо на света - да подтиснат малко майчиния си инстинкт и да позволят на детето си да порасне!
Просто като я погледна и виждам новороденото бръмбарче, което ми подадоха в ръцете. Външно се държа с нея като поотраснала, но вътрешно я възприемам като бебенце. Не знам кога ще усетя, че е пораснала... 
Почувствах я пораснала на 1г. и 4-5м.,когато сама показа,че иска да е с гащички , а не с памперс.Нямаше нужда от него и денем и нощем,започна да говори,разбираше й се,точно по това време бяхме и на почивка в Созопол,хранеше се от общата храна в базата,седнала сама на голям стол.Правеше впечатление на всички там.Имаше голямо желание за тръгване на ясла ,а беше само на 1г. и 8м..Нямаха никакъв проблем с нея,сама се хранеше,обслужваше с гърнето,събличаше се доколкото може и т.н.Как на такова дете да кажа бебе?