За мен си беше бебе до 3 г.
- Публикувана: 18 фев. 2010, 09:38 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2010, 15:54 ч.
До кога бебето е наистина бебе?
И аз все това се питам!
Но-май още си го чувствам като бебе!
Но-май още си го чувствам като бебе!
Мен ако ме питаш - то и си Е бебе твоето все още.
Но наистина, много неусетно минава времето. Докато се обърна и бебето Момчил вече ходеше, опитваше се да говори и не беше никакво бебе!Вече е момченце! 
Хубава тема,
Виждам как дъщеря ми пораства с всеки изминал ден, все повече започва да разбира и все повече започва да се превръща от бебе в детенце...но на мен сякаш не ми се иска все още да идва това време, някак си имам чувството, че много бързо излетя една година от както безпомощното пъшкулче спеше на тази страна, на която е сложено....даже точно вчера като я бутах в количката си мислех как скоро може би почти няма да има нужда от ня, а аз толкова съм свикнала да излизам така, че някак си ще ми е странно да излизам с нея, но без количката.
И все още вечер след банята като я гушна, за мен си е онова малко беззащитно бебе, което от миналата година озарява дома ни
Виждам как дъщеря ми пораства с всеки изминал ден, все повече започва да разбира и все повече започва да се превръща от бебе в детенце...но на мен сякаш не ми се иска все още да идва това време, някак си имам чувството, че много бързо излетя една година от както безпомощното пъшкулче спеше на тази страна, на която е сложено....даже точно вчера като я бутах в количката си мислех как скоро може би почти няма да има нужда от ня, а аз толкова съм свикнала да излизам така, че някак си ще ми е странно да излизам с нея, но без количката.
И все още вечер след банята като я гушна, за мен си е онова малко беззащитно бебе, което от миналата година озарява дома ни
Когато дъщеричката ми беше съвсем мъничка, все ми се искаше по-бързо да порасне, да каже "мама", да проходи, да разбира какво и казвам. 
Сега ми се струва,че съм пропуснала ценни "бебешки" мигове 
.Момиченцето ми расте,превръща се в малка госпожица,но аз може би още дълго ще си я възприемам, като единственото безценно бебенце на мама
Сега ми се струва,че съм пропуснала ценни "бебешки" мигове .Момиченцето ми расте,превръща се в малка госпожица,но аз може би още дълго ще си я възприемам, като единственото безценно бебенце на мама
За мен, моето си беше бебе, докато не проговори, преди 3 месеца. Сега когато мога да си говоря с нея, вече не ми изглежда толкова като бебе /макар че понякога все още я наричам така/. Като вървим двете хванати за ръка и като пресичаме улицата, тя ми вика:"Бъйзо, бъйзо, мачка ата", т.е. бързо, бързо, че ще ни смачка колата 
. Бебето не може да прави така, значи тя вече не е бебе 
.
. Бебето не може да прави така, значи тя вече не е бебе .
Почти от раждането си се бореше за място под Слънцето. И тогава изглеждаше като човече в бебешко тяло. Имах чувстото, че и на тази крехка възраст има ясна идея какво иска и как да го направи. На около 6 месеца вече стоеше права и отказваше да бъде носена на ръце. Тогава и разбрах, че това са й първите стъпки към независимостта и порастването. Оставям я да се развива без да се бъркам прекалено.
. 
Да кажа и аz, хубава тема, Франческа. И е интересно да се видят гледните точки, точно zащото е много относително и zависи, не става ей така, в един определен ден zа всички.Точно напоследък често мисля zа това. Мъжът ми още си нарича дребната бебе, а аz някак не мога да й кажа така, но в същност още така я чувствам... 
Уж тоzи момент чакам, махането на бибата (ориентировъчно, или поне така си мисля сега).. Защото прави маймунджелъци, тича, бърбори някои неща, но щом легне да спи и я видя с нея става моето си бебе... Но и не е само това със сигурност...
Синът ми някак.. не zнам zащо, сигурно повече по моя вина, много бърzо порасна и стана момченце.. Тогава все исках да е голям, да е голям
.. да се чуди човек zащо, сега направо ме е яд.. Какво има да се бърzа с това???
Но определено с малката отлагам порастването умишлено. Особено при идеята, че може да нямам друго бебе... А и на фона на голям батко.., направо си иzглежда бебе тя
ами до годинката си беше бебе,а и малко след това(1,4 м),защото вечно си търсеше биберона,но след като се раздели с него вече беше един малък мъж.
Уж тоzи момент чакам, махането на бибата (ориентировъчно, или поне така си мисля сега).. Защото прави маймунджелъци, тича, бърбори някои неща, но щом легне да спи и я видя с нея
става моето си бебе... Но и не е само това със сигурност...Синът ми някак.. не zнам zащо, сигурно повече по моя вина, много бърzо порасна и стана момченце.. Тогава все исках да е голям, да е голям
.. да се чуди човек zащо, сега направо ме е яд.. Какво има да се бърzа с това??? Но определено с малката отлагам порастването умишлено. Особено при идеята, че може да нямам друго бебе... А и на фона на голям батко.., направо си иzглежда бебе тя
X
Реклама