До кога бебето е наистина бебе?

Още си го чувствам като бебенце и не искам този период да отминава.Всеки ден му се наслаждавам и се радвам на бебешката му муцунка
Виждам обаче как с всеки изминал ден крачките му стават по-уверени и как пухкавите краченца започват да се изправят и оформят и осъзнавам,че съвсем скоро той ще е просто едно малко сладко момченце.
Когато се роди каката исках да порасне по-бързо,очаквах с нетърпение всеки малък но сигурен напредък,но сега...сега не бързам,просто се наслаждавам и гушкам...и гушкам

Как ти се радвам само на двете ленкички!  И аз си мислех, че каката съвсем ще порасне като се роди бебето. Но не.
Радвам се, че ви харесва темата.
Точно за това я пуснах, защото нещата са много относителни и зависят както от самото дете, така и от това кога майката ще го "пусне" да порасне. Предполагам доста от вас са се сблъсквали с родители, които претират двегодишното буквално като възрастен, и такива, за които и десетгодишното е бебе. 

Голямата ми дъщеря порасна сякаш твърде бързо- на 9 м. и половина проходи, на година и малко вече беше без памперс, на година и половина говореше с цели изречения....Не усетих кога отмина  бебешкият й период. Уж сега се опитвам да се наслаждавам на бебешорстването /егати думата  / на малката, но всеки път като си погледна лентичката, разбирам, че скоро и тя ще се превърне в малко момиченце.
Когато се роди голямата ми дъщеря, една акушерка ми каза нещо наистина поне за мен много мъдро- да се наслаждавам на всяка безсънна нощ, на всяка минута прекарана с бебето, да го целувам и гушкам, защото времето лети толкова бързо, че докато се обърна, то вече ще е съзнателно, голямо и самостоятелно човешко същество, което няма да има такава всеобхватна нужда от майка си. И беше права. Дори и сега като майка на петгодишно момиченце я разбирам прекрасно. Каката вече трудно я карам да седи и две минути да се погушкаме. Е, идва сама от време на време, но.....Ето това ни чака всичките:

Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.

Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.

Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.

Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо"

И едно за мъжките майки:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Стана постепенно-не го почувствах изведнъж. Но след годинка, когато започна всичко да разбира, да изпълнява команди, да ходи и т.н. вече си ми беше детенце, а не бебенце............

Франческа, чудесни стихове. На няколко пъти ги четох 

Много е била права акушерката - аз също се опитвам да се радвам на всеки миг с децата, въпреки умората, въпреки бързането да се свърши всичко около тях...
Голямото ми момиче като че ли по-бързо излезе от бебешката си възраст и стана малко момиченце. За граница ми е трудно да кажа, но може би беше на около 1г.6м.
Сега малкия е на 1г. и почти 8 месеца, но все още си е бебе. Май на мен не ми се иска още да пораства... толкова бързо мина това време... А може би защото още не говори, за разлика от кака си, все още ме търси по няколко пъти на ден да суче (тя се отби по-рано)...

Що сълзи съм изронила на тези стихчета,още когато сина ми беше бебе...

Много права е била акушерката,Франческа,и наистина е много мъдро това,което ти е казала.Аз като че ли на доста моменти пропуснах да се насладя когато сина ми беше бебе.Сега се поправям с дъщеря си.Как не е имало някой да ми каже тези неща и на мен...аз все за нещо се трвожех,все треперех над първата си рожба,повече от необходимото...все бързах да порастне...Сега с дъщеричката ми е толкова различно,ех,ако можех да върна времето назад...

Според мен като проходи и започне да разбира какво му говориш и да го изпълнява, тогава вече е минало бебешката възраст.

И аз мисля така 

Според мен дори и след 2 годинки до голяма степен си е все още едно голямо бебе, особено, ако почне да говори разбираемо малко по-късно от останалите, или пък ако суче по-дълго.
Иначе най-интересното е, че привързаността им остава дори и когато минат 4 г, всмисъл че на моменти моят син и сега му се иска някой път да го гушна като бебенце. И ми вика "Мамо гушкай бебето "  Друг път пък казва, гледайки мнооого сериозно - "Аз вече пораснал голям! "

Някъде около годинка започнах да чувствам, че дацата ми вече не бяха бебета.

За мен Иванна престана да бъде бебе от момента на тръгване на градина.

И двете ми деца престанаха да бъдат бебета в момента, в който започнахме да се "разбираме добре", не знам как да го обясня. Знаеха по няколко думички едва, но вече беше различно, сякаш те направиха голям житейски скок и "помъдряха"....Гледаха по различен начин вече.....

Иначе познавам много майки , които цял живот си третират децата като бебета .

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Като проходи, съвсем в началото, като че ли за малко спрях да го възприемам като бебе. Но всъщност си беше точно такова, защото проходи на девет месеца и половина.
Всъщност, не мога да дам еднозначен отговор. Понякога го възприемам като пораснало детенце, понякога - като бебе.

Стихотворението "Заета мама" ме разплака. И са дадох сметка колко често казвам "След малко, не сега".

Франческа,   
стихотворенията ме разплакаха и ме накараха да се замисля.

Откакто проходи и каза мама мога да кажа, че си имам малък мъж.Малки ръчички,които ме гушкат, малка устичка,която ме цунка.Какво бебе това си е цял мъж.
Франческа Салиери много хубаво стихотворение! 

Даа, Франческа.. второто го zнаех и даже съм си го zакачила от вътрешната страна на вратата на спалнята и си го чета честичко.. Не zнам zащо ли, като вече е малко късно zа това  Сигурно да ми напомня поне втория път да не пропускам купищата прекрасни моменти и да съм припряна.. Сега ще си zакача и първото до него, благодаря ти   

Да иzполzвам и аz момента да поzдравя Кристал zа втората лентичка, сега наистина вече честито, маме