Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ

ако не е прекалено нахално защо не си щастлива в личния си живот? мисля,че там е "ключът" ти.

yori81 може и да не с еоправи след раждането,ако има основателна причина да не е щастлива...причина извън бременността.изведнъж се оправят жени,които са страдали от депресия въз основа единствено на "бременните" хормони,но иначе в живота им нещата са наред.аз например страдам,че големият ми син не е при мен,а може и да не бъде изобщо за в бъдеще.ако седна да си кажа,че съм нещастна и кучка след,като ще имам едното си дете до мен,а другото съм го "захвърлила" в българия едва ли с раждането ще ми мине проблема...ама си овладявам психиката де.това е друга тема. може би и тя има нещо подобно.

А майка страдаща от следродилна депресия в психиатрия виждали ли сте? Доста мъчително и тежко, дори и за човек отстрани. А какво й е на самата майчица? Без квалифицирана помощ, от "самосебе си" да мине НЕ СТАВА. Която майка има подобни проблеми да ги сподели с психиатър, да не чака да отмине.

Гаца Баца а може и да не е щастлива в живота заради бременността ,аз бях тъка имах всичко от което имах нужда ,но самата бременност сякаш ме правеше нещастна,все плачех ,бях недоволна и тъка нататък,е хормони знаеш ли как ще те ударят.

може,може...аз самата имах момент на такова състояние първия триместър и каквото и да направеше и кажеше мъжът ми на мен ми се струваше катастрофално,струваше ми се,че съм згрешила в преценките си,виждах го по=лош..абе ужасно състояние! а той си беше същия! сега е пак същия,но аз не съм в депресия и го виждам отново най=прекрасния на света.днеска питах лекарката ми и тя отрече Омега 3 да помага за следродилни депресий

Здравейте,май4ета Аз съ6то преминах през това явление,депресията!Не се прояви в отношението ми към детето,а в един постоянен пла4.За радост се отървах за 1 седмица!Аз мисля,4е депресия по време на бременността няма.Всяка проява на тъга,агресия и т.н.е изцяло на хормонална основа.Но за следродилната,спор няма,съ6тествува!И според мен си има своето обяснение.Първо прехода от едно състояние,продължило цели 9 месеца,в др.На следва6то място страха от предтоя6тите отговорности."Дали 6те се справя,дали 6те бъда добра майка?".Освен това сме ка4или някое др килце и се питаме "Дали половинката гледа на нас със съ6тите о4и или ве4е сме просто даденост,при това не онази красивата от преди бременността".Не на последно място са и физи4еските неразположения като болката от конците или раната след секцио....Ами,аз мисля,4е вси4ки тези негативи,събрани на едно място са абсолютен индикатор за поява на депресия!И основна роля в преодоляването на този проблем има мъжа до нас...нали за това сме двама?Успех на вси4ки мами в борбата с тази напаст,депресията!

Минала съм и през двете - и през предродилната, и през следродилната.

Винаги съм искала да имам дете и то точно от този мъж. В един момент забременях и първите три месеца просто не знаех на кой свят се намирам. Отношенията с половинката се влошиха много, даже се бяхме разделили за 1 седмица (по мое настояване). Бях бременна, а си мислех "Защо точно сега? Толкова много неща съм започнала - нов бизнес, нови цели... Ами как ще се оправим? Мъжът ми е още студент, къде ще живеем, наистина ли това е нещото, за което съм мечтала, което съм искала, и т.н., и т.н."
В крайна сметка влязох в 4тия месец и всичко някак се промени на 180 градуса. С голяма помощ от него, аз осъзнах, че да, това е нещото, което искам и, че нещата в живота се случват тогава, когато трябва, дори и ние да не го осъзнаваме веднага. Имах хубава бременност, радвах се на коремчето си, таткото също беше много щастлив, придружаваше ме на всяка консултация, фетална морфология. Да, имаше някакъв страх от неизвестното, но беше по-скоро трепет, едно вълнение, което е смесица хем от страх, хем от нетърпение и радост...

Противно на теорията, че трудното раждане е предпоставка за следродилна депресия, моето раждане мина много леко, всичко беше наред. Лекарските и акушерските грижи бяха много адекватни, всичко беше на 6. В първите дни нямах никаква депресия. Бях превъзбудена, малко объркана, но тоооолкова щастлива. Грижех се за малката, не можех да повярвам, че това щастие ми се е случило.
После, когато тя беше точно на 2 седмици, влязохме в болница. Откарахме там 10 дена, през които тя беше нон-стоп почти, на вливания на цели 2 антибиотика.
Е, точно там ме застигна и депресията... Намирахме се в едно стайче 2х2, малката непрестанно плачеше, дереше се направо... идваха всякакви медицински лица + студенти... всеки я ръчкаше, буташе, бодеше... Бяха й сложили абоката в малката главица, защото другаде не можеха да хванат вена... На мен ми спря кърмата, лекарката ме обвиняваше за това, казваше, че от мен зависи дали детето ще се оправи... Не излизах никъде за тея десет дни, само до фоайето, колкото да взема от мъжа ми чисти шишета и после бягах обратно в стаята, защото ме беше страх, че малката вече се е задавила от рев... Беше някакъв кошмар.
На всичкото отгоре й откриха и кръвоизлив в мозъка, който слава Богу, към днешна дата почти се е резорбирал... но тогава това беше нещото, което тотално ме срина... Непрестанно плачех заедно с нея, исках да си я взема и да избягаме през нощта някъде, да не ни намерят, никой да не ни закача. Не исках да виждам никой - нито роднини, нито майка ми, просто никой. Исках всички да ме оставят на мира, да не ми звънят, да не ме питат нищо и т.н.
След като се прибрахме, почти всеки път, в който се разплачеше по-силно и дълго, изпадах в истерия, че пак й има нещо, и че пак ще ни затворят в болница.
Признавам, имала съм случаи, в които не съм можела да я утеша по половин час и просто съм я оставяла в легълцето и бягах в другата стая, защото цялата треперех и ревях като магаре... че ето, уж съм майка, а не мога да успокоя собственото си дете, че не знам как да се грижа за нея, че не мога да я опазя... и съм си мислела, че това не е за мен, и защо въобще съм се навила да имам дете, след като явно не ставам за това... После тези настроения минават, тя ми се захили насреща и аз се чувствам пак човек.
Още имам проблясъци на следродилна депресия, но за щастие стават все по-кратки и по-редки... Някак сама успявам да се боря с това, може би защото не е от най-тежките форми.
Имам подкрепата от мъжа ми, но него го няма по цял ден и... общо взето сме си само аз и тя. И понякога вечер не ми се говори...
Той много ми помага с грижите по нея всеки един момент, в който може... Но има неща, които няма как да разбере, и които аз няма как да му обясня.

Момичета, искам да ви кажа, че лошите настроения и лошите мисли ще отминат. И ще остане само щастието и безграничната любов, на които само децата са способни. И те я пазят за нас, техните родители. Да, отговорността и грижите понякога ни се струват непосилен товар, но няма по-сладко нещо от това, едно малко човече да расте пред очите ни и да търси нашето внимание, нашата ласка, нашата любов. Мислете си за това по-често и скоро слънцето ще разгони облаците в душите...
 

леле, Копнеж, направо ме разплака!

стискам палци вече само усмивки да получаваш от твоето съкровище!

Копнеж  пожелавам ти само хубави спомени да имате с дъщеричката ти от тук на сетне.Наистина това което сте приживяли е кошмар.

    Май неправилно съм формулирала въпроса - при мен няма любим татко , аз съм самотна бременна жена , с най -неподходящия човек до себе си , късно осъзнаване или грешка не знам как да го нарека , но нещата са приключили за мен , така или иначе аз съм на 35г и може би това е бил последния ми влак . Но това , което чуствам е - безкрайна самота , не мога да се зарадвам на малкото човече , не виждам нищо хубаво пред себе си , нищо не искам , нищо не търся .
      Не съм първата и последната самотна бременна и бъдеща самотна майка , а защо с мен се получи така . Не страдам ама в никакъв случай от несподелена любов към бащата .

ааа ясно. ами както предполагах аз е.  май ще ти е по/добре да си наистина самотна майка без никакъв мъж до теб,отколкото с нелюбим мъж....току=виж пък срещнеш и любовта след време. мисли си,че с мъж или без все пак ще имаш дете,което само по себе си е хубав факт.ето аз като съм имала първия път и после сме се разделили? то е същото като твойто.

При доста жени с мъже до се беси пак няма любим татко.Има и доста случаи в които родителите живеят заедно т.с понасят се ,но децата никога не усещат бащина любов ,знам го  от опит.Много е тежко за детето и това не е най добрия вариант.Сигурна съм че само ако поискаш ,само ако повярваш може да не се чувстваш самотна и да дариш рожбата си с цялата любов която можеш да изпиташ,но това зависи само от теб.Дано намериш сили да се справиш.

Моя приятелка изкара много тежка следродилна депресия и си мислех,че аз никога няма да бъда така - но уви - човек никога не знае. Дълго чакана и много тежка бременност - последните шест месеца на легло . Родих в началото на деветия месец-планирано секцио. Веднага след изваждането на бебето - проблем - неразгърнати дробчета и кувиоз. По стечение на обстоятелствата раждах в друг град. На третия час след операцията слезнах да си я видя - толкова беше сладка...  На следващия ден обаче казаха че положението й е много лошо и трябва да я транспортират спешно в София. Момента в който я взеха и я качиха в линейката се е запечатъл в съзнанието ми- не ми дадоха да я придружа-трябваше да остана в болницата- не можах да я пипна.дори   Няколко часа по-късно мъжът ми се обади и ми каза че докторите не й дават почти никакви шансове и да се подготвя за най-лошото.Имала тежка пневмония и е на апаратно дишане. В този момент се сринах психически. Изплаках си очите - вечер седях по няколко часа като луда на земята и само се молех - намирах сили в това. Затворих се в себе си - не исках да говоря с никой,не исках и да виждам никой. По цял ден си стоях в стаята - излизах само до тоалетната и после пак обратно. Тези 3 дни в болницата бяха най-дългите и най -самотни... Слава Богу бебка вече е добре - живичка и здравичка, но оттогава още не мога да се оправя. Вече втори месец съм в тежка депресия.  Мъжът ми се опитва да прояви разбиране, защото той най-често го отнася, но не винаги успявам да му обясня какво точно ми има...Самата аз на моменти не се рабирам и не успявам да се контролирам.Винаги съм мислела,че съм силна, но не съм сигурна че ще мога да се правя сама. Може би имам нужда от професионална помощ... Пожелавам на всички ви много положителни емоций  

Ани, искрено се радвам, че бебето вече е добре. За да може да си го гледаш и да му се радваш и да се наслаждаваш на всеки един миг от живота, обърни се към психолог. Така мисля аз. При първото ми раждане бебето беше също в кувьоз пет дена.  За щастие  бяхме в една болница. Всеки ден висях пред вратата на интензивното и чаках някой да ме съжали и да ме пусне да го зърна. Имаше и такива, които ме хокаха. Не ги упреквам, сигурно ежедневните им сблъсъци с тежки проблеми ги бяха направили по- твърди. За щастие обаче като се прибрахме в къщи имах много помощници. Около мен винаги има хора дори понякога ми пречат. Тези моменти са кратки. Съчувствам ти. Радвай се на малкото слънчице. Ще се възстановиш.

Здравейте мами. Аз мога да кажа, че преминах бях известно време в предродилна депресия в началото до третия месец. Почти всичко ме разплакваше, но повече го отдавам на това, че ми беше постоянно лошо. После всичко изведнъж се оправи и изкарах една много приятна и безпроблемна бременност. Една мама беше писала, кои витамини помагат и омега 3 мазнините. Не съм се ровила и чела за депресията до сега, но мога да кажа, че започнах да пия Прегнакеър + от третия месец, в които има всички тези витамини и съставки и всъщност от тогава се почувствах по-добре.
Сега ме е страх да не изпадна в следродилна депресия. Ама направо много ме е страх, като ви чета. Но още чакам бебчо да се роди. Днес ми е термина и вече ми писна да ми обясняват от две седмици как ще ме вкарват в болница да ми предизвикват раждането... Преди се молех да го износя, сега да се роди вече... няма угод.
На всички пожелавам много здраве и радост. И намерете сили да се измъкнете от този ад, защото няма нищо по-хубаво от живота и тези малки същества, които зависят от нас. 

Black Lady пожелавам ти скорошно леко раждане ,здраво и красиво бебче,много щастие да изпитвате и дано след родилната депресия да те подмине.Попитай дали може да пиеш витамините след раждане заради  кърменето,и дано те ти помагат.