Публикувана: 18 март 2010, 12:24 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2011, 12:17 ч.

Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ

17 570
211
1

18 март 2010, 12:24 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Искам да отворя тази тема с надеждата да помогна майките, които страдат от предродилна и следродилна депресия, да си помогнем взаимно и да се избавим от това състояние.

Останала съм с впечатлението, че това като цяло е тема табу. Като някакво мистично същество - всеки е чувал за него, но сякаш никой не го е виждал... Да не кажа, че често пъти, дори да го видиш, го отричаш...

Аз минах през този ад! За мен наистина беше ад. И още по-страшното беше, че за хората край мен аз бях луда, бях лоша, бях лигла... Всъщност аз бях болна! Страдах от тежка следродилна депресия!

Мразех детето си! Исках да го няма! Не исках да се грижа за него! Отне ми почти година и десет месеца да се преборя с това! Слава богу, имам прекрасен мъж до себе си, който никога не ме изостави, никога не ме заклейми, а беше до мен, търпеше всичко и правеше всичко, на което е способен да ми помогне!

Справих се благодарение на неговата подкрепа, на една психоаналитичка (10 месеца ходих на терапия) и на един хомеопат. Не ми беше лесно! Още повече ме натъжаваше и ми пречеше това, че не срещах разбиране и подкрепа от хората край мен. Било тук във форума, било то близките и познатите ми... Това е по-страшното според мен. Тъжно ми е и ми е страшно, че има много други жени, които срещат същото отношение. Искам да им дам малко подкрепа, може да не е много, но толкова са ми силите...

Ще се радвам, ако мога да бъда полезна на многото жени, които тихо страдат от депресия и няма към кого да се обърнат за да им каже една добра дума! Говоренето и споделянето помагат ужасно много! Чувствайте се свободни да го правите! Hug

Чудих се дълго къде да пусна темата, в този подфорум им се стори най-подходящо. Ако модераторите смятат друго, моля да преместят темата! Потърсих подобна тема и не открих, надявам се да съм догледала добре и да не повтарям темата.

# 1 18 март 2010, 13:41 ч.

Мнения: 186

Лейди Фрост Благодаря че пусна такава тема.
Аз лично изживях и двете депресии.След 7 години чакане видях втората чертичка на теста за бременност.В началото не знаех как да реагирам струваше ми се нереално,но факт.Започнаха се симптомите при бременност но в еди момент нещо стана осъзнах че нося истински човек.Започнаха да се въртят едни мисли в главата ми повечето страшни,като например дали няма да си отида при раждането ,мисъл която беше до последно в главата ми.Започнах постояно да плача ,сутрин ставах със сълзи вечер си лягах със сълзи а през деня само сълзи ,как изтърпях не знам.След раждането отново всичко ми беше мрачно безинтересно плачех постоянно не виждах смисъл в нищо .Беше ме страх как ще си гледам детето как ще го възпитавам как да се справя когато е болно.Но слава богу всичко отмина.Чувствам се МАЙКА и винаги намирам сили за доброто на детето.И мисля че майчината сила е най велика ,но трудно се вижда понякога.Успех на всички бъдещи и настоящи майки.

# 2 18 март 2010, 13:49 ч.

Мнения: 1 796

Здравейте момичета.И аз минах през следродилната депресия,но за сравнително кратък период-2 месеца.Бях сигурна,че не ставам за майка,мислех си,че не се грижа добре за детето,още повече,че не можах да кърмя-просто така и не текна дори 1 капка кърма. Заради всички тези мисли,изпитвах ужас да остана сама с детето.Все пак с помощта на мъжа ми,сестра ми и майка ми се оправих,сега вече си стоя спокойно с детето ми и знам,че по-добра майка за моето момиченце няма.Успех на всички мами и дано да минат съвсем леко през този период.

# 3 18 март 2010, 14:02 ч.

Мнения: 294

Здравейте мамита!и аз преминах през този ад.Минах барзо,но никога няма да забравя липсата на подкрепа точно от човека,в който най-много вярвах.Не съм се съмнявала,че ще бъда добра мама.Още в болницата ,докато ми званя приятелите,които празнуваха раждането на бебо,усетих че не съм същия човек.Исках да скоча от прозореца и проста да изчезна,да спра да се боря,а живота ми е една шибана борба и продължава да бъде.Прибрах се от болницата,а майка ми не можа да бъде до мен,защото беше болна и това сякаш беше края-добре че детето ми е спокойно и кротко.грижите за него минаваха сякаш между другото.Съпруга ми сякаш не осъзна колко тежко е за една майка целия процес.Ако не беше майка ми и часовете телефонни разговори сигурно щях да направя някоя глупост и щях да съжалявам цял живот.Най-хубавия ми момент беше ,когато останахме двамата сами със сина ми и всички тръгнаха на работа.Колко различни истории има!Радвайте се ,че мъжете ви са били емоционално до вас ,мамита.Сълзите са неизменна час от депресията-но не позволявайте Тя или някой друг да ръководи живота ви Hug

# 4 18 март 2010, 14:07 ч.

Мнения: 1 167

Преживява се, няма как. Втория път мина дори по-бързо - започнах да пия рибено масло и жен шен и се родих Grinning

# 5 18 март 2010, 15:03 ч.

Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
Мнения: 1 326

И при мен май втория път беше по-лека, но я имаше. В такъв момент е важна подкрепата на близките. Мисля, че всички малко или много минаваме през това, нищо, че някои не го признават.

# 6 18 март 2010, 15:04 ч.

Мнения: 60

Имах следродилна депресия. За радост - кратка. Но още помня колко нещастна, самотна и отчаяна се чувствах. Гледах през прозореца на родилния дом и бях на косъм да скоча. Казах на близките си едва месеци по-късно, когато това беше отминало и вече нямаше значение. Може би ако бях споделила овреме щеше да ми е по-леко. Надявам се този път да се размина без душевни драми

# 7 18 март 2010, 15:14 ч.

Мнения: 10

И аз минах през доста тежка следродилна депресия, за радост пролетното слънце и разходките на чист въздух я излекуваха.

# 8 18 март 2010, 15:23 ч.

Мнения: 641

Цитат на: neven4eto82 в чт, 18 мар 2010, 15:14

И аз така бях.
Благодарна съм,че времето беше хубаво и бяхме на вън иначе.... #2gunfire

# 9 18 март 2010, 15:52 ч.

Мнения: 458

следродилната депресия ме държа доста - родих през зимата и докато се запролети за по продължителни разходки, седенето в къщи с вечно ревящо бебе силно ме депресираше.
И досега зимата, като вали и не може да се излиза и звяра мрънка нещо ме хващат лудите - само че сега го оставям на баща му и излиза.

# 10 18 март 2010, 16:27 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 548

Реално всяка майка минава през това . Къде за по- кратко ,къде за по- дълго всички го приживяват.

# 11 18 март 2010, 17:39 ч.

София
Мнения: 371

И мен ме мъчи!!! Първите 2 месеца бяха кошмарни. Всичките ми близки са в друг град. Сами с таткото си го гледаме. Имаше ужасни колики, които продължават и сега, но все пак е по- добре. Исках да ме няма. Понякога си мисля: Защо избързах толкова. Можехме да си поживеем още с таткото. Сега едва ли не, детето е някаква пречка. Първият месец ревеше нон стоп. Идеше ми да го удуша, да си хвана багажа и да замина на някъде. Cry

Ходя по пижама до обяд, защото нямам време да се преоблека. Изваряване на шишета, приспиване, забавляване на малкото, разнасяне, пране, гладене. И за капак всичко е през зимата, не можеш да си подадеш носа навън. Добре, че идва пролетта. Ех, пролет!!! Постоянно мрънкам на таткото. Нашите като ми се обадят и кажат включи skype искаме да го видим, ми иде да ги удуша. Единствените ми 10 мин. покой и ще се занимавам с тях #Cussing out

...Но когато ми се усмихне с ангелските си очи, всичко придобива друг смисъл. Дано като тръгнем по- често на разходки да се пооправя.
Благодаря за темата. Да има къде да си изливаме душата. Hug

# 12 19 март 2010, 17:41 ч.

Мнения: 6 713

Аз също бях с такава депресия за 2-3 месеца някъде, не мисля че зависи от сезона. Аз родих точно през пролетта и мен пък това излизане по 2 пъти на ден ме побъркваше понякога. Ставаме, оправяме се, аз ли да ям, да гладя ли, да готвя ли.... Embarassed

Въобще докато стане някаква що-годе организация си беше ужас. Thinking

# 13 19 март 2010, 20:01 ч.

Мнения: 2 369

аз не съм ви чела още,но много ме интересува темата.бях слушала много за тези депресий и общо взето м исе виждаха измислени и глупост до момента,в който не ме налегна депресия с тази бременност. първите три месеца,освен всички отрицателни ефекти на бременността,които са физически получих и странна депресия.бях готова да си отменя сватбата,да се разделям с мъжа ми мислех,да правя аборт. а забременях планирано и по желание. просто бях като НАПЪЛНО ОТКАЧЕНА,но..се сетих.сетих се,че няма никаква логика в черните ми мисли...ох мале кошмар.дори неискам да си припомням. и реших да премъча и да видя ще отшуми ли с времето.ох ислава богу ми просветна така внезапно,както и ме депресира. обаче...сега ме е страх д ане получа същото състояние и след раждането.затова ще следя темата и дано успея да се справя и после с това,ако не дай боже пак м исе случи.

# 14 20 март 2010, 00:29 ч.

София
Мнения: 3 114

Лейди Фрост, поздравления за излизането от ада на депресията и за темата! bouquet

Аз преживях следродилна депресия в продължение на шест месеца след раждането на първото ми дете. Успях да се справя сама, с безценната помощ и подкрепа на съпруга ми. Това беше преди 12 години. Дори Интернет нямах. Mr. Green

След това родих още две деца и беше съвсем различно от първия път.
Ще се радвам, ако мога да помогна с подкрепа и личен опит. Hug

Препоръчани теми

Не изправена главичка на бебе 3 месеца когато е по коремче

Нервно дете!

Следродилна депресия

Неразбираемо говорене

Причина:

Причина: