Публикувана: 12 юни 2010, 20:28 ч.
Последно мнение: 22 юни 2010, 14:09 ч.

Страх ли ни е от децата ни?

8 916
329
1

# 270 17 юни 2010, 12:48 ч.

Мнения: 1 547

Честно да ви кажа, нямам спомен на възраст от година и нещо децата да са били и за минута без надзор, наистина. Може би защото са породени, докато бяха малки винаги имаше минимум един възрастен непрекъснато около тях. Вероятно затова не са имали шанс да се наливат с Вениш и прочее екстремни дейности. Сега обаче, за сметка на преди, извършват нечовешки самоволни подвизи. Mr. Green

# 271 17 юни 2010, 13:57 ч.

Бургас
Мнения: 5 746

За люлките и въобще всякакви общи играчки съм му казала, че не бива да притеснява децата. Дадох му пример: Хубаво ли ще ти бъде ако някой притеснява теб. И съм на това мнение. Както се налюля детето ще слезе. Какви 5,10,15 минути? Предпочитам търпеливо да изчака и да си намери занимание докато чака, а не да скимти на опашка.
Препарати у нас няма. Само праха за пране, но сега вече знае за какво е и не иска да го яде. Лекарствата са на високо. Но той е свикнал да вижда дори и татко си да ме пита какво и колко да вземе и не смее да пипа.
Не налагам забрана, която не мога да обясня логично. Друг е въпроса, че сега може да ме разбере до някъде. Защото като беше на 2 каквото и да обяснявам ....
И ако реша, че нещо е нередно или опасно забранявам, обяснявам и въобще не ми дреме дали ще реве, тръшка и .... Не купувам играчка, защото реве например. Веднъж се е търкалял по земята в магазин 15 мин докато му омръзне. Ако тогава я бях купила сигурно всеки път щяхме да се търкаляме. Преди се захласваше от рев и това спря когато видя, че не върши работа. Искам да го науча, че с такива тънки номера границата няма да я мине.

# 272 17 юни 2010, 14:05 ч.

Мнения: 1 615

Не си спомням как сме я отклонили от идеята за рисунки на стената, но със сигурност е опитвала и със сигурност не ми хрумнало да сменя боичките с измиващите се и да я оставя да вихри въображението си. Нито съм изпадала в истерия от пробата, нито във възторг от резултата. Обяснила съм колкото пъти е било необходимо защо НЕ МОЖЕ. С адекватни на възрастта й изразни средства. Дори не помня колко е била голяма, защото не считам, че това е Бог знае колко значимо събитие в живота на семейството ни. Но и не съм се опитвала да търся компромис с по-лесно почистващи се материали. Много е възможно, ако е имало проблем възприемчивостта, след 3-4 опит да съм й взела рисуващите средства, за да усети разликата. Без крясъци, без заплахи. И без обаче да отстъпвам, за да не плаче. Утре, като поиска да рисува, си знае, че ако посегне към стената, пак ще й ги взема.

# 273 17 юни 2010, 14:19 ч.

Мнения: 46 594

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 17 юни 2010, 14:05

... Но и не съм се опитвала да търся компромис с по-лесно почистващи се материали ...

Не е компромис. Аз съм преценила, че у нас е разрешено да се рисува с молив, аз определям правилата вкъщи. На други места не е рисувала. Решила съм, че е правилно и точка. Същото и с локвите, същото и с други неща. Затова казвам, че правилното възпитание за едни е невъзпитано за други, всеки си определя какво може и какво не по въпросите извън безопасността и обидите.

Цитат на: crazy chick в чт, 17 юни 2010, 12:23

А как на 1 година отвива капачката на Доместос-а и надига шишето? Laughing

...

Не ходеше, но лазеше. И си отвъртваше капачката на шишето, съответно може би е могла да отвори и нещо друго, на 1 г. и 3 месеца отвори туба 2 литра с Вениш, беше в банята, до тогава не можеше да стига дръжката на вратата и ги държах вътре, но един ден се оказа, че вече я стига.

# 274 17 юни 2010, 14:28 ч.

София
Мнения: 17 595

Цитат на: crazy chick в чт, 17 юни 2010, 12:48

Хм, историята с вениша била следната: братовчедката трябвало да ходи на зъболекар. Обаче си била турила петно на дънките. Е, взела препарата, взела дънките, напоила петното (очевидно нещата се развиват в банята). Оставила дънките и вениша на ваната (м/у временно дребосъкът пристигнал и той в банята) и се обърнала да си сложи паста на четката, за да си измие зъбите. След приключването на тази продължителна процедура - слагането на пастата, де, не миенето на зъбите - се обърнала. И заварила наследникът надигнал шишето.
Дали и колко е успял да си сръбне не е ясно - но... очевидно времето за постигане на пакостта е достатъчно малко.

От друга страна, аз никога не съм ходила като кученце след детето... като беше малък просто вратите на спалнята и баните бяха заключени, също и тези към балкона, а останалите места бяха напълно безопасни за него.

# 275 17 юни 2010, 14:31 ч.

Мнения: 1 615

Съвсем неслучайно казах "ЩЕ РИСКУВАМ с един пример" Simple Smile

Ясно е, че винаги ще се намери една, която да се хване за конкретния пример. Това е приложимо за всяко нещо. Според детето и преценката на майката. Впрочем, обяснявах, понеже някой попита "и какво, ако... не-знам-си-какво?", а не защото драмата в живота ми една драсканица на стената. Имам предвид, че начин има, ако има желание. Точно както за колана и столчето за кола. Ако си убеден, че трябва, ще намериш начин. Ако вярваш, че т'ва са глупости, измислени за катаджиите да взимат подкупи, то ще извадиш от 9 кладенци вода, за да обясниш, че твоето дете не тръпи столче, защото то едно такова особено специално дете, дето аз такова не съм виждала и имам късмет, че моето не е такова, а теб коланът силно те ограничава като шофьор и просто не можеш да караш с колан, щото ужасно, ама наистина ужасно ти пречи, а аз не мога да те разбера, защото не съм шофьор, колата ми е по-проста от твоята, или пък ти си един такъв особен, специален темперамент, силно неподтлив на колани, а моят характер е на дебил, готов да се остави да го ограничава тая тъпа държава, която си пълни дупките в бюджета с глоби за колани, и прочие. Сега по-ясна ли съм? Wink

# 276 17 юни 2010, 14:34 ч.

Мнения: 46 594

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 17 юни 2010, 14:31

... Точно както за колана и столчето за кола. Ако си убеден, че трябва, ще намериш начин. Ако вярваш, че т'ва са глупости, измислени за катаджиите ...

Аз умишлено подчертах, че решението е на родителите, но само за нещата, които не засягат безопасността и обидите към др. хора. За тези нямат дума родителите, дори да смятат, че е редно.

# 277 17 юни 2010, 14:48 ч.

Мнения: 1 615

Ох, Божееее........... Хубаво, нали всички се съгласихме, че да, ОК, много неща са въпрос на лична преценка? Всеки преценява някакви неща. Не е вероятно някой да смята, че нищо няма значение. Оттам нататък идва евентуално репликата "ох, знам, че трябва/не трябва (нещо-си, какво да е ), ама не мога да го/я накарам". Нея коментирам. Или усещането, че задължително трябва да се предложи нещо в замяна. Ами не, *АЗ* мисля, че не е задължително. Не се вълнувам от ничии рисунки по стената или от липсата на такива.

# 278 17 юни 2010, 14:58 ч.

Мнения: 46 594

Ами уж се разбрахме, но аз не разбрах - едно дете, което не е ограничавано от нищо, освен нещата за безопасността, невъзпитано ли е или не Simple Smile

# 279 17 юни 2010, 15:06 ч.

София
Мнения: 7 211

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 17 юни 2010, 14:48

Не е вероятно някой да смята, че нищо няма значение. Оттам нататък идва евентуално репликата "ох, знам, че трябва/не трябва (нещо-си, какво да е ), ама не мога да го/я накарам".

Бих казала, че такива реплики показват как просто родителят не иска да си разваля собствения кеф и го мързи да се напъне и да се занимае с детето, за да му обясни/ налее в главата/ наложи какво трябва да се направи.
Щото по отношение на безопасността нещата са категорични и тригодишната ми дъщеря определено няма думата по въпроса.
Ама да се говори, че родителят се "страхува" от детето си и/или от гневните му изблици е направо нелепо.

# 280 17 юни 2010, 15:07 ч.

Мнения: 1 615

Ама тя темата за това ли била - кое е възпитано и кое не? Мислех, че става дума за това дали има родители, които се стрхуват да наложат правила, сакън, да не ядосат принца/принцесата. Може да съм се объркала.
Но все пак на въпроса за възпитанието, ако от мен се изисква да приема нещата, които са неприемливи за мен, защото "детето (чуждо!) така е свикнало" в моя дом или - още по-зле - спрямо моето дете, тогава трудно се въздържам поне да не си помисля, че нещичко във възпитанието куца. Нека ползваме примера с рисуването, без да се фокусираме върху него излишно: ако в дома ми някой настоява, че е нормално детето му да ми изпише стените, защото така иска и у тях не го ограничават, и ми се сърди, че не съм съгласна, особено, ако на моето дете това не е позволявано или пък просто нямам дете и ей, на - не ме кефи да измия стените след нечие, у кого е грешката?

# 281 17 юни 2010, 15:11 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 17 юни 2010, 15:07

Но все пак на въпроса за възпитанието, ако от мен се изисква да приема нещата, които са неприемливи за мен, защото "детето (чуждо!) така е свикнало" в моя дом или - още по-зле - спрямо моето дете, тогава трудно се въздържам поне да не си помисля, че нещичко във възпитанието куца.

Тъкмо щях да напиша, че едно дете, оставено да прави всичко, което реши, най-малкото е неприятен гост, пък дали е възпитано явно е въпрос на субективна преценка Mr. Green

На мен едно такова ми се изпика на възглавницата - безопасно е наистина, но е крайно противно. После яде леща с ръце и си бършеше ръцете в косата, диванчето, покривката. Пак е безопасно, но повече не съм ги канила. За мен това не просто е невъзпитано, а супер нагло.

# 282 17 юни 2010, 15:13 ч.

Мнения: 1 547

Не харесвам деца, които не са ограничавани в нищо - обикновено им личи. Споменатите вече примери с драскането навсякъде, "щото тя е в такъв период в момента" или обикалянето по стаите с мазна баница в ръце, щото "инак не мога да го накарам да яде" мен лично ми лазят по нервите и споделям директното си мнение. Гости-негости, това е положението. Моите деца са научени, че в чужда къща важат чужди правила и не проумявам как би могло да бъде различно. Навън пък важат общите правила, а те са, че всичко е общо и се полага всекиму по равно. 5 минути ти на люлката, 5 минути - другото дете. Ако няма никой, тогава се люлей до припадък. Туй то.

# 283 17 юни 2010, 15:18 ч.

Мнения: 46 594

Цитат на: Янечек в чт, 17 юни 2010, 15:11

...
На мен едно такова ми се изпика на възглавницата ...

Ох, не мога да спра да се смея Joy

София до 2г. и 8м. въобще не възприемаше идеята за гърне/тоалетна, съответно си беше с памперс.

Wilma Flintstone, когато сме ходили на гости в бесния период предварително съм обсъждала с домакините какво е позволено и какво не, след което прибирах непозволеното.

crazy chick, ами факт, но сега не личи и никой не ми вярва какво дете е била някога.

# 284 17 юни 2010, 15:30 ч.

Мнения: 1 615

Човече, през цялото време имам впечатлението, че темата е за товето дете. А май не беше така изначално? ТИ може и да обсъждаш всичко с всеки, което е видно и от пълния разбор на възпитателния процес, протекъл у вас - само в рамките на тази тема, но има доста хора, които не го правят, и се обиждат, че има наглеци, отказващи да приемат идеята, че светът се върти около техния наследник. Някои от нас говорим за такива хора - че ги има, че са напаст, че... И че честичко използват гневът на детето за оправдание, независимо каква е реалната причина.
Ти, Човече, за теб и за твоето дете ли искаш да си поговорим? Ако е така, кажи, за да се оттегля от тази тема, защото не се чувствам подготвена да водя подобен разговор.

Последна редакция: чт, 17 юни 2010, 15:37 от Wilma Flintstone

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Празнувайте 1 юни с детската серия пасти и четки за зъби на Lacalut!

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Прегъната жлъчка при малко дете

Причина:

Причина: