Не. Просто не очаквам като ида на площадката 2 годишното съседче да пази очите на другите деца, нито очаквам да даде люлката, играчката или там, каквото е взело, без значение дали го иска друго дете или моето собствено, нито пиещото до мен да ме залее. Темата колкото и да го извъртате е за малките деца (като гледам възрастта на нейното), не за 15-16 годишни. И като ви чета, прекалено много очаквате от тях. Поставяте ограничения, които са присъщи за големи деца и непрекъснато се повтаря, че ако не го натиснете от малко, това ще се отрази в по-късна възраст. Не може да се яде по стаите, това беше закон вкъщи (при родителите ми) и го изпълнявах стриктно. Сега в моят дом разрешавам да се яде навсякъде. Подобни неща се случат и при вашите деца, въпреки че сега според вас ги възпитавате добре (според разбиранията ви).
- Публикувана: 12 юни 2010, 20:28 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2010, 14:09 ч.
Страх ли ни е от децата ни?
Не съм ограничавала детето, но никога не се е държал неприемливо на гости, с драскането по стените, по-конкретно по хладилника, приключи след един опит /просто не го бях видяла и не бях обяснила, след това никога не е драскал/. Не крия опасни предмети, а обяснявам как се ползват - с ножица и нож работи, откакто навърши година и половина. Вкъщи може да яде и в други стаи, освен в кухнята:lol: На гости хапва само на масата.
Играе в пясъчници, лежи по тревата, гази в локви, забавлява се с водата на чешмата, тича бос в градината, приготвя си сам закуската -слага овесените ядки, после налива млякото, често го разлива и по земята, което предполагам други родители би ги довело до лудост
От двегодишни деца очаквам да разбират доста неща, но съм наясно, че невинаги могат да изразяват чувствата си по приемлив начин и винаги да разбират нуждите на отстрещния. Отчитам и индивидуалните характеристики на детето и истината е, че от определени деца очаквам повече, от други по-малко.
Смятам, че и без агресивно външно налагане на правила, детето чрез пример, непрекъснати обяснения и оценка може да се държи достатъчно добре.
Не смятам, че децата зорлем трябва да бъдат ядосвани, само да се покажеш като налагащ се родител, може и кротичко да постигнеш същите резултати. Всичко е въпрос на характер, доколко си търпелив, в какво настроение и нагласа те заварва майчинството, колко си спомняш от собственото детство и какви модели си наблюдавал като работещи. Аз знам, че има майки, които, за да покажат, че възпитават перфектно своето дете да се съобразява с околните, са склонни сигурно и да го напердашат, за да слезе от люлката. Но честно казано предпочитам повече да спестя тази гледка на себе си и моето дете , отколкото другата на продължително люлеещо се хлапе.
Играе в пясъчници, лежи по тревата, гази в локви, забавлява се с водата на чешмата, тича бос в градината, приготвя си сам закуската -слага овесените ядки, после налива млякото, често го разлива и по земята, което предполагам други родители би ги довело до лудост
От двегодишни деца очаквам да разбират доста неща, но съм наясно, че невинаги могат да изразяват чувствата си по приемлив начин и винаги да разбират нуждите на отстрещния. Отчитам и индивидуалните характеристики на детето и истината е, че от определени деца очаквам повече, от други по-малко.
Смятам, че и без агресивно външно налагане на правила, детето чрез пример, непрекъснати обяснения и оценка може да се държи достатъчно добре.
Не смятам, че децата зорлем трябва да бъдат ядосвани, само да се покажеш като налагащ се родител, може и кротичко да постигнеш същите резултати. Всичко е въпрос на характер, доколко си търпелив, в какво настроение и нагласа те заварва майчинството, колко си спомняш от собственото детство и какви модели си наблюдавал като работещи. Аз знам, че има майки, които, за да покажат, че възпитават перфектно своето дете да се съобразява с околните, са склонни сигурно и да го напердашат, за да слезе от люлката. Но честно казано предпочитам повече да спестя тази гледка на себе си и моето дете , отколкото другата на продължително люлеещо се хлапе.
Съвсем неслучайно казах "ЩЕ РИСКУВАМ с един пример" 
Ясно е, че винаги ще се намери една, която да се хване за конкретния пример. Това е приложимо за всяко нещо. Според детето и преценката на майката. Впрочем, обяснявах, понеже някой попита "и какво, ако... не-знам-си-какво?", а не защото драмата в живота ми една драсканица на стената. Имам предвид, че начин има, ако има желание. Точно както за колана и столчето за кола. Ако си убеден, че трябва, ще намериш начин. Ако вярваш, че т'ва са глупости, измислени за катаджиите да взимат подкупи, то ще извадиш от 9 кладенци вода, за да обясниш, че твоето дете не тръпи столче, защото то едно такова особено специално дете, дето аз такова не съм виждала и имам късмет, че моето не е такова, а теб коланът силно те ограничава като шофьор и просто не можеш да караш с колан, щото ужасно, ама наистина ужасно ти пречи, а аз не мога да те разбера, защото не съм шофьор, колата ми е по-проста от твоята, или пък ти си един такъв особен, специален темперамент, силно неподтлив на колани, а моят характер е на дебил, готов да се остави да го ограничава тая тъпа държава, която си пълни дупките в бюджета с глоби за колани, и прочие. Сега по-ясна ли съм? 
Ясно е, че винаги ще се намери една, която да се хване за конкретния пример. Това е приложимо за всяко нещо. Според детето и преценката на майката. Впрочем, обяснявах, понеже някой попита "и какво, ако... не-знам-си-какво?", а не защото драмата в живота ми една драсканица на стената. Имам предвид, че начин има, ако има желание. Точно както за колана и столчето за кола. Ако си убеден, че трябва, ще намериш начин. Ако вярваш, че т'ва са глупости, измислени за катаджиите да взимат подкупи, то ще извадиш от 9 кладенци вода, за да обясниш, че твоето дете не тръпи столче, защото то едно такова особено специално дете, дето аз такова не съм виждала и имам късмет, че моето не е такова, а теб коланът силно те ограничава като шофьор и просто не можеш да караш с колан, щото ужасно, ама наистина ужасно ти пречи, а аз не мога да те разбера, защото не съм шофьор, колата ми е по-проста от твоята, или пък ти си един такъв особен, специален темперамент, силно неподтлив на колани, а моят характер е на дебил, готов да се остави да го ограничава тая тъпа държава, която си пълни дупките в бюджета с глоби за колани, и прочие. Сега по-ясна ли съм? Ей, това много, много, ама много ме изкефи!
Но все пак на въпроса за възпитанието, ако от мен се изисква да приема нещата, които са неприемливи за мен, защото "детето (чуждо!) така е свикнало" в моя дом или - още по-зле - спрямо моето дете, тогава трудно се въздържам поне да не си помисля, че нещичко във възпитанието куца. Нека ползваме примера с рисуването, без да се фокусираме върху него излишно: ако в дома ми някой настоява, че е нормално детето му да ми изпише стените, защото така иска и у тях не го ограничават, и ми се сърди, че не съм съгласна, особено, ако на моето дете това не е позволявано или пък просто нямам дете и ей, на - не ме кефи да измия стените след нечие, у кого е грешката?
Ндам - във възпитанието на предното поколение, обаче...
Смятам, че и без агресивно външно налагане на правила, детето чрез пример, непрекъснати обяснения и оценка може да се държи достатъчно добре.
Кой говори за агресивно налагане на правила? Или за побой за пред хората
Обясняването и показването кое, как и защо се прави, при това толкова пъти, колкото е необходимо, са точно начини на наложиш правило, даже да не го наричаш така.
Не. Просто не очаквам като ида на площадката 2 годишното съседче да пази очите на другите деца, нито очаквам да даде люлката, играчката или там, каквото е взело, без значение дали го иска друго дете или моето собствено, нито пиещото до мен да ме залее. Темата колкото и да го извъртате е за малките деца (като гледам възрастта на нейното), не за 15-16 годишни. И като ви чета, прекалено много очаквате от тях. Поставяте ограничения, които са присъщи за големи деца и непрекъснато се повтаря, че ако не го натиснете от малко, това ще се отрази в по-късна възраст. Не може да се яде по стаите, това беше закон вкъщи (при родителите ми) и го изпълнявах стриктно. Сега в моят дом разрешавам да се яде навсякъде. Подобни неща се случат и при вашите деца, въпреки че сега според вас ги възпитавате добре (според разбиранията ви).
Ако в къщата няма болен човек, или някакво специално лично празненство... или нещо много, ама много особено... не виждам какво би наложило консумирането на храна в спалня.
Освен, евентуално, ако човекът, извършващ това действие, просто до такава степен е свикнал всяка негова будна минута да е съпроводена с хранене, че... ами, не може да издържи без храна.
Впрочем, в дома на пра- баба ми храненето се е случвало в определени за целта часове от деня, с определени - подходящо комбинирани и аранжирани - храни в трапезарията. И никъде другаде.
Това правило е било наложено от ред причини - извън възпитанието на домакинята - свързани, примерно, с липсата на хладилници и необходимостта да се готви отделно за всяко хранене... но не променя същността на нещата - а именно фактът, че това, а не примъкването на храна в леглото е здравословният начин на хранене.
Впрочем, Никол, учудвам се кога успявате да си отнесете храната из леглата, след като, както си спомням, прекарвате близо 100% от времето си вън. Като се замисля, може би това е и причината за пълната липса на домашни порядки - просто се прибирате пребити от умора и прилазвате до леглата на 4 крака... е, дете, заспиващо от вратата, не би се сетило да направи наводнение, да вземе боите или... ами, всъщност - за каквото и да е.
Но идеята домът да се избягва при всяка възможност като вражеска територия е... несъвместима с моето съществуване. И категорично не най- възпитателното поведение на възрастен, което може да се измисли.
Напоследък често ми се случва едно и също нещо - когато водя сина ми на люлките, които той много обича, изчаквам люлеещо се дете по 20 - 30 минути. Родителят пита детето дали му стига и дали би искало да слезе, то отказва и това може да продължи много дълго, независимо от опашката чакащи. Обикновено, цялата работа върви с видимо неудобство от страна на родителя и жално кандърдисване и молби детето да слезе. Днес, при поредния такъв случай, не издържах и казах на люлеещата майка, че люлките са общински, а не личнии, и са направени за всички. За моя изненада, вместо да ми тегли една майна, както очаквах, тя тъжно ми каза: "Разбирам ви, права сте, но ме е страх да не я ядосам". Така оглупях, че само се извиних и се дръпнах. Почакахме още известно време.
Та, въпросът ми е - вас страх ли ви е от рекциите на децата ви, когато въвеждате някакви общовалидни норми? Как ги учите, че е нужно съобразяване? Притеснява ли ви гневът им, когато поставяте някакви ограничения?
И понеже по-нататък в темата има 2-3 поста от хора, които по много колоритен начин обясняват, че не им е приятно да се съобразяват на обществени места, пояснявам: питам родители, за които е ценност да формират децата си в зачитане на другите. Давам си сметка, че това не непременно е популярна ценност.
Та, въпросът ми е - вас страх ли ви е от рекциите на децата ви, когато въвеждате някакви общовалидни норми? Как ги учите, че е нужно съобразяване? Притеснява ли ви гневът им, когато поставяте някакви ограничения?
И понеже по-нататък в темата има 2-3 поста от хора, които по много колоритен начин обясняват, че не им е приятно да се съобразяват на обществени места, пояснявам: питам родители, за които е ценност да формират децата си в зачитане на другите. Давам си сметка, че това не непременно е популярна ценност.
Сигурно в крайна сметка говорим за едни и същи неща Но да кажем, че не възпримам налагането като подход, а по-скоро обясняването, за да може детето да си го самоналожи. Второто е по-бавно, изисква се повече търпение.
Но да кажем, че не възпримам налагането като подход, а по-скоро обясняването, за да може детето да си го самоналожи. Второто е по-бавно, изисква се повече търпение.Хм, и това зависи от обстоятелствата.
Ако видя детето си въоръжено с ножица и кабелът на включения телевизор м/у остриетата й, вероятно ще крещя колкото ми глас държи, ще се метна като тигрица и ще го разкарам от опасната ситуация с шут в мига, в който го стигна.
И преди някой да ме попита защо пък точно с шут вместо, примерно, да го гушна - защото именно ритникът би бил най- безопасния - за него, главно - вариант при опасност от електрически удар.
Един вид, махаш обектът от мястото, дори и твоите мускули да претърпят спазъм. При това по най- бързия начин.
И ако някой ме попита от къде пък съм я измислила тази абсурдна ситуация - братовчед ми направи точно това. За щастие с ножици с пластмасови дръжки. На възраст... 6 или 7.
И преди някой да вземе да изобрети сложен психо- профил, този ми братовчед - по особени стечения на обстоятелствата - беше особено глезено дете. Което не означава - по никой начин - че е бил гледан без граници. Просто... да речем, че са били много по- широко поставени от тези, сложени пред сестра му.
И... ами, много добре е знаел, че НЕ трябва да прави това.
Ама не е бил достатъчно наясно какво точно ще се случи, ако ГО направи...
Не е виждал токов удар, понеже.
Е... дали това означава, че трябва да предизвикваме претоварване на електрическата система на града ни специално за да може детето да види какво точно става?
За примера говоря, де...
Господи! За 20 страници така и не стана ясно, че въпросът беше "страх ли ви е да поставите граници?"... Да, жената има малко дете и вълненията й са в малка възрастова група, но за голяма почуда на много хора явно, тя се вълнува от темата от рано. Пита "как успявате да постигнете...?". Изумително, нали? Тя се вълнува! Е, що й е, като 'то не разбира'?! И как се разбира кога то почва да разбира? Коя е възрастта? Как едно дете, несвикнало да чува обяснение, изведнъж почва да го възприема? Кога? Подценявате децата си. Или аз съм отгледала гений, без изобщо да подозираам.
Кати, аз пък се учудвам как детето въобще ще поиска да реже кабела на телевизора. Значи преди това нещо не му е обяснявано
Не, мила.
Не означава, че преди това нищо не му е обяснявано.
Означава просто, че е дете.
През по- голямата част от живота си съм била пушачка. Дали защото преди това нищо не ми е било обяснявано? Да помислим... в ранното си детство тормозех баба си за дето пуши и й изнасях пространни лекции за вредата и опасностите от тютюнопушенето. Не, не ще да е било затова. Дали пък няма да се окаже, че причината се крие в особено добре развитото чувство за отговорност и обмисляне на възможните последствия у 13 годишните? Да, май сме на по- топло...
На... хм, 14 години се измъкнах с приятелка от дома й, за да отида на купон. Специално бяхме навили будилника за 1 часа - за да е заспала майка й със сигурност. Отидохме пеш - от Младост 1А до Плиска. На купона беше адски тъпо на всички адски им се спеше - нормално. После си тръгнахме отново пеш и някъде към Окръжна Болница спряхме такси... първо го попитахме за толкова пари до къде може да ни закара... Е, човекът ни закара до мястото, каза ни повече да не правим такива глупости, не ни взе стотинките и ни изчака да влезем във входа.
Как мислиш, дали не ни е било обяснявано преди това какви са опасностите, криещо такова приключение?
И дали не е по- вероятно да сме го направили въпреки... а не е изключени и тъкмо заради тях?
Понеже... ами, няма тръпка в приключение, което не таи поне хипотетична опасност... Няма какво да извади адреналина.
Това е положението - децата правят необмислени неща - а понякога добре обмислени изключително опасни глупости - не понеже не им е било обяснявано, не понеже... каквато и друга гениална психологична теория да изобрети някой, а просто - понеже са деца.
Хм, аз пък се учудвам - наистина - по какъв странен начин смеси ПОЖЕЛАВАНЕТО с ПОЗНАНИЕТО...
Ако обяснението беше достатъчно нямаше да има понятие прелюбодейство, не мислиш ли? Това поне със сигурност на всеки поне някога поне някой е обяснил, че никак, ама никак не е хубаво...
Господи! За 20 страници така и не стана ясно, че въпросът беше "страх ли ви е да поставите граници?"... Да, жената има малко дете и вълненията й са в малка възрастова група, но за голяма почуда на много хора явно, тя се вълнува от темата от рано. Пита "как успявате да постигнете...?". Изумително, нали? Тя се вълнува! Е, що й е, като 'то не разбира'?! И как се разбира кога то почва да разбира? Коя е възрастта? Как едно дете, несвикнало да чува обяснение, изведнъж почва да го възприема? Кога? Подценявате децата си. Или аз съм отгледала гений, без изобщо да подозираам.
Ами- ами.
Авторката на темата изобщо не се вълнува от това как другите хора поставят границите, кои подходи кога са успешни и как се прилагат.
Тя се вълнува от това защо чуждите деца не стават от люлката, щом тя се е появила със своето и какви са тези родители, които не са ги възпитали да й отстъпват ред.
Ако питаше другото, в първия пост щеше да има "аз как да му обясня, че... трябва ... или - не трябва... как да го накарам да разбере - и как да го накарам да се подчини?"
Не, тя пита "ама тя защо не си махна детето от люлкатааааа"?
Впрочем, аз просто никога не съм очаквала някой да ми освободи мястото си. Нито на мен - вкл. на люлка - нито на детето ми. Не го намирам за логично, не го намирам за нормално и не го намирам за смислено. И не очаквам да се случи. Играем (обикновено заедно, само дето аз съм с бира, а той - със сок по време на катеренето) другаде и държа под око люлката... от време на време. Когато забележа свободна - отвеждам го да се люлее. Толкова време, колкото има желание.
Не означава, че преди това нищо не му е обяснявано.
Означава просто, че е дете.
