Първата книга, която прочетох от Паулу Коелю, беше "Алхимикът". Много ми хареса, останах впечатлена. Чела съм я 4-5 пъти след това. Като настолна ми е. Прочела съм и останалите му книги, без "Мактуб". Но не всички ми харесват. Някои ме разтърсват, към други оставам почти безразлична. Може би има значение и моментното настроение. Но, любима ми остава "Алхимикът", даже и да звучи като клише.
- Публикувана: 23 юли 2010, 21:09 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2011, 11:24 ч.
Аз (не) харесвам Паулу Коелю, защото...
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
...,защото никога не съм харесвала книги, които да ме учат как да живея, или поне не по такъв директен и сдъвкан начин.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
)
Четох доста от книгите на Паулу Коелю, но в момента съм на друга честота 
. Продавам "Вещицата от Портобело", ако някой се интересува:
http://bg-mamma.prodavalnik.com/paulu-koelyu-veshtitsata-ot-portobelo-i1438102
. Продавам "Вещицата от Портобело", ако някой се интересува:http://bg-mamma.prodavalnik.com/paulu-koelyu-veshtitsata-ot-portobelo-i1438102
Не мога да дам окончателно мнение за него, тъй като съм чел една единствена книга "Дневниците на един маг".Изнерви ме на местата, където Куелю се изявява нещо като проповедник и повтаря "истини", които би трябвало да ми "отворят" очите.Не разбрах защо толкова явно трябва да се разбира какъв е смисълът на книгата, доста пресилен е ефекта, та накрая се губи.Не отричам, че има и някои хубави попадения в нея, но общо взето не ми беше по вкуса.
Аз не мога да понасям Паулу Коельо, защото може би съм последната оцеляла, която вярва в таланта. Вярвам, че за да бъдеш известен с това, което правиш, трябва да го правиш с талант. Не с повтаряне на откровени глупости, които всеки от нас знае, при това написани тромаво и мудно.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не мога да понасям Паулу Коельо, защото може би съм последната оцеляла, която вярва в таланта. Вярвам, че за да бъдеш известен с това, което правиш, трябва да го правиш с талант. Не с повтаряне на откровени глупости, които всеки от нас знае, при това написани тромаво и мудно.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Значи всички които четат и харесват Коельо са безмозъчни
Добро заключение. Харесвам го, защото прочетох три негова книги на един дъх без да се чувствам поучавана, без да търся великия подтекст и да си задавам въпроси от рода на "с това авторът е искал да каже...?". Книгите са до болка дъвкания и комерсиален - "Алхимикът", "Единадесет минути" и "Вероника решава да умре". Чела съм и други негови книги които не са ми харесали. Не си пълна домашната библиотека с Коельо или Букай, но не мога да отрека, че някои от книгите им ми харесват и са ме впечатлили
Аз не мога да понасям Паулу Коельо, защото може би съм последната оцеляла, която вярва в таланта. Вярвам, че за да бъдеш известен с това, което правиш, трябва да го правиш с талант. Не с повтаряне на откровени глупости, които всеки от нас знае, при това написани тромаво и мудно.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Подкрепям изцяло написаното.За мен книгите са вид разтоварване,ако искам да се замислям прекалено много върху нещо ще си взема самоучител например.
Значи всички които четат и харесват Коельо са безмозъчни
Добро заключение. Харесвам го, защото прочетох три негова книги на един дъх без да се чувствам поучавана, без да търся великия подтекст и да си задавам въпроси от рода на "с това авторът е искал да каже...?". Книгите са до болка дъвкания и комерсиален - "Алхимикът", "Единадесет минути" и "Вероника решава да умре". Чела съм и други негови книги които не са ми харесали. Не си пълна домашната библиотека с Коельо или Букай, но не мога да отрека, че някои от книгите им ми харесват и са ме впечатлили
Пауло Коелю е любимият ми автор.Чела съм всичко издадено у нас с изключение на "Мактуб".
И всичко без "Победителят"ми харесва.Това определено е различна книга , темата не е типична за автора и няма да я прочета повторно.Другите съм чела по няколко пъти.Наскоро завърших "Алеф" и съм очарована.Четох и биографията на автора, написана от бразилски журналист.Не смятам ,че Куелю е елементарен, защото го четели маникенките.Всъщност те едва ли го познават, просто повтарят името му, мислейки , че модерен и това е.
Това, което ме привлича в книгите му, е езотелизмът, облечен в сюжет. Също -споделянето на духовен опит.Не може да се каже ,че ако не си чел класика, го харесваш.Завършила съм филология и съм минала през школите на различните епохи.Просто всеки си има своя автор.
Коелю определено е един от моите.
И всичко без "Победителят"ми харесва.Това определено е различна книга , темата не е типична за автора и няма да я прочета повторно.Другите съм чела по няколко пъти.Наскоро завърших "Алеф" и съм очарована.Четох и биографията на автора, написана от бразилски журналист.Не смятам ,че Куелю е елементарен, защото го четели маникенките.Всъщност те едва ли го познават, просто повтарят името му, мислейки , че модерен и това е.
Това, което ме привлича в книгите му, е езотелизмът, облечен в сюжет. Също -споделянето на духовен опит.Не може да се каже ,че ако не си чел класика, го харесваш.Завършила съм филология и съм минала през школите на различните епохи.Просто всеки си има своя автор.
Коелю определено е един от моите.
Скоро ми попадна една мисъл или по-скоро цитат на този автор: "Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят"
Не съм съгласна и не ми допада. Може да са повече от три и някак не мога да приема, че възрастните могат да учат точно това от децата, точно защото не са деца. Обратното - има възрастни, които без да са се учили, могат да се чувстват по тези три начина.
Може би го приемам твърде буквално, но като цяло не обичам да приемам подобни сентенции.
Не съм съгласна и не ми допада. Може да са повече от три и някак не мога да приема, че възрастните могат да учат точно това от децата, точно защото не са деца. Обратното - има възрастни, които без да са се учили, могат да се чувстват по тези три начина.
Може би го приемам твърде буквално, но като цяло не обичам да приемам подобни сентенции.
Препоръчани теми