Защо? 
- Публикувана: 23 юли 2010, 21:09 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2011, 11:24 ч.
Аз (не) харесвам Паулу Коелю, защото...
На много възвишени ли се правите? Или защото това е цитираният за любим автор от чалгарки и манекенки решихте да го плюете?
Чела съм почти всичко и съм разочарована от последната - "Победителят е сам", но има и такива, които не са върхът на литературните постижения, но те карат да се замислиш, да погледнеш към себе си и тези, с които живееш.
Чела съм почти всичко и съм разочарована от последната - "Победителят е сам", но има и такива, които не са върхът на литературните постижения, но те карат да се замислиш, да погледнеш към себе си и тези, с които живееш.
Ако беше написал една, или дори две книги, сигурно щеше да ми е любимец.
Но за да напишеш повече, трябва да имаш сериозен мотив, да кажеш нещо ново на читателите си.
Аз лично му се преситих и не смятам да чета следващите 10-на, които скоро ще издаде.
Но за да напишеш повече, трябва да имаш сериозен мотив, да кажеш нещо ново на читателите си.
Аз лично му се преситих и не смятам да чета следващите 10-на, които скоро ще издаде.
Не знаех колко съм изостанала относно актуалните всусове. Нямам намерение да споря, просто се подразних от квалификацията олигофрен.
По темата - не ми е любим автор, но го харесвам заради "Петата планина", "Вероника решава да умре", "Край река..." .
Сега съм на Букай - и за него чух подобни коментари. Все пак всеки си избира...
По темата - не ми е любим автор, но го харесвам заради "Петата планина", "Вероника решава да умре", "Край река..." .
Сега съм на Букай - и за него чух подобни коментари. Все пак всеки си избира...
Сега съм на Букай - и за него чух подобни коментари. Все пак всеки си избира...
Явно след Коелю, момичетата се лашкат напред-назад и още не са се ориентирали.... 
...,защото никога не съм харесвала книги, които да ме учат как да живея, или поне не по такъв директен и сдъвкан начин.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Дори и библията да вземем за пример, ако щеш и 10-те Божии заповеди не са толкова еднозначни като излиянията на въпросния ПаулУ. За да ти влезе онова ценното в главата, трябва поне малко да си поразмърдаш мозъка, това и най-некадърните учители го знаят. Затова ми се струва, че Паулу Коелю се взема твърде на сериозно, заемайки ролята на гуру, разказвайки във всяка следваща книжка притча след притча, сипейки мъдрост след мъдрост, без да е сигурно, дали наистина е готов за това. На страсните му почитатели само мога да пожелая, да прочетат и някои други автори преди да е станало прекалено късно.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Дори и библията да вземем за пример, ако щеш и 10-те Божии заповеди не са толкова еднозначни като излиянията на въпросния ПаулУ. За да ти влезе онова ценното в главата, трябва поне малко да си поразмърдаш мозъка, това и най-некадърните учители го знаят. Затова ми се струва, че Паулу Коелю се взема твърде на сериозно, заемайки ролята на гуру, разказвайки във всяка следваща книжка притча след притча, сипейки мъдрост след мъдрост, без да е сигурно, дали наистина е готов за това. На страсните му почитатели само мога да пожелая, да прочетат и някои други автори преди да е станало прекалено късно.
Любим писател на манекенките от поне една година не е Коелю, а Айн Ранд. Да видим за нея какво ще се изпише по този повод. 
...,защото никога не съм харесвала книги, които да ме учат как да живея, или поне не по такъв директен и сдъвкан начин.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. ...
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. ...
Присъединявам се към това мнение.
Някъде бях чела, че добрият писател ползвал повече глаголи (т.е. разказвал истории), а лошият - прилагателни (т.е. обяснявал кое какво е). Без да съм съвсем сигурна в това твърдение, все пак харесвам повече книги с "глаголи".
Освен това, не ми харесва езика на Коелю. Може и да съм попадала на лоши преводи, но много тромав ми се стори изказа, някак не ми пасва.
Без да съм му страстен почитател, както писах, препоръчай ми нещо твое любимо, пък може и да споделя нещо.
Според няма нищо лошо някой да изрази своята истина по простичък начин... Но истината на Коелю е доста, хм, наивна. Възгледите му - било за живота, за любовта, за каквото и да е - не са неверни, но са банални. Чела съм няколко от неговите неща (Алхимикът, Вероника, Планината, Единайсет минути) - не е моят автор. Имам чувството, че е за хора, които нямат опит със "сериозната" литература. На тях Коелю им е мнооого интелектуален и се радват. Лично мен Коелю не може да ме впечатли, след като вече съм чела Гор Видал, Ф.С. Фицджералд, Стайнбек и т.н. Ако ми беше попаднал, когато бях на десет, щеше да ми хареса...
Отделно, извън "идеята" на романите му, а чисто като изказ - добър е, но не е свръх. Има писатели, които пишат много по-красиво.
Отделно, извън "идеята" на романите му, а чисто като изказ - добър е, но не е свръх. Има писатели, които пишат много по-красиво.
Аз не съм манекенка 
, но П. Коелю ми харесва. Коя книга повече, коя по-малко. Чела съм всичките издадени в България книги с изключение на 'Победителят е сам", защото сюжетът не ме заинтригува особено. Любими са ми "Вероника решава да умре"(по която по-късно направиха филм и стана много зле 
) и "Алхимикът" 
Тях ги четох още в ученическите години и тогава ми бяха любими, но дори и днес, години по-късно са ми сред любимите книги. Харесва ми като автор, защото, макар и да се повтаря напомня неща, които понякога забравяме. Стилът му е близък и достъпен и макар книгите му да не са литературни шедьоври са приятно четиво. Харесвам като цяло по-ранните му книги- наред с двете по-горе изборени ми харесват и "Петата планина", "Край река Пиедра седнах и заплаках"и т.н...докато "Вещицата от Портобело" например не ми допадна особено.
, но П. Коелю ми харесва. Коя книга повече, коя по-малко. Чела съм всичките издадени в България книги с изключение на 'Победителят е сам", защото сюжетът не ме заинтригува особено. Любими са ми "Вероника решава да умре"(по която по-късно направиха филм и стана много зле ) и "Алхимикът" Тях ги четох още в ученическите години и тогава ми бяха любими, но дори и днес, години по-късно са ми сред любимите книги. Харесва ми като автор, защото, макар и да се повтаря напомня неща, които понякога забравяме. Стилът му е близък и достъпен и макар книгите му да не са литературни шедьоври са приятно четиво. Харесвам като цяло по-ранните му книги- наред с двете по-горе изборени ми харесват и "Петата планина", "Край река Пиедра седнах и заплаках"и т.н...докато "Вещицата от Портобело" например не ми допадна особено.
Като споменахте филма " Вероника решава да умре", все едно беше правен от дете. Толкова наивен, толкова нереалистичен. Умиращата Вероника, на която й оставнаха няколко дни живот, тичаше като бегач на дълги разстояния по коридори и алеи, пътешестваше, забавляваше се. Тези хора имат ли понятие как изглежда човек, на когото му остават няколко дни живот? Да не говорим за чудодейното й изцеление накрая, върхът на глупостта. А бе за приказка,или за сюжет на фентъзи става.
Аз книгата никога не я дочетох до края и гледах много разсеяно филма, така че не помня добре дали е била действително болна или не.
По никакъв начин тази история не ме грабна, нито пък ме доведе до кой знае какви размисли или умозаключения. Плосък, елементарен и доста наивистичен сюжет. Що се отнася до творчеството на Коелю като цяло, чела съм няколко книги, първата , разбира се беше " Алхимикът", на третата вече не ми беше ясно, кога е започнала и кога е свършила предишната и дали въобще не чета една и съща книга... Накрая си дадох сметка, че не съм малко момиченце, на което да му се обясняват с думи прости " истинските" и " ценностните" неща. Добър е в проповедите, но не всеки обича да му се дава тон в живота. Иначе , разбира се, има къде-къде по- слаби автори от него.
По никакъв начин тази история не ме грабна, нито пък ме доведе до кой знае какви размисли или умозаключения. Плосък, елементарен и доста наивистичен сюжет. Що се отнася до творчеството на Коелю като цяло, чела съм няколко книги, първата , разбира се беше " Алхимикът", на третата вече не ми беше ясно, кога е започнала и кога е свършила предишната и дали въобще не чета една и съща книга... Накрая си дадох сметка, че не съм малко момиченце, на което да му се обясняват с думи прости " истинските" и " ценностните" неща. Добър е в проповедите, но не всеки обича да му се дава тон в живота. Иначе , разбира се, има къде-къде по- слаби автори от него.
Чела съм 5-6 книги на Коелю, все очаквах нещо да се случи. "11 минути" ми беше последната - прелиствах щедро, минах я по диагонал. Не получих просветление.
Не мога да кажа "не харесвам Коелю" - безразличен ми е. Повече нищо няма да прочета от него. Напомня ми храненето на малки пиленца от майка им, наготово, със смелена и повърната храна. Въобще съм скептична към автори, които проповядват житейски истини, пък били те Коелю, Уейн Дайър или Дийпак Чопра. Все пак и по-фино може да стане, а не направо с чука по главата.
То сега с Коелю няма верен отговор. Ако го харесваш, ти казват, че си манекенка, ако не го харесваш - че си сноб и тайничко препрочиташ "Алхимика".
Не мога да кажа "не харесвам Коелю" - безразличен ми е. Повече нищо няма да прочета от него. Напомня ми храненето на малки пиленца от майка им, наготово, със смелена и повърната храна. Въобще съм скептична към автори, които проповядват житейски истини, пък били те Коелю, Уейн Дайър или Дийпак Чопра. Все пак и по-фино може да стане, а не направо с чука по главата.
То сега с Коелю няма верен отговор. Ако го харесваш, ти казват, че си манекенка, ако не го харесваш - че си сноб и тайничко препрочиташ "Алхимика".
Не го харесвам и аз, по причините изброени от buttinsky и Лизбет. Не обичам "сдъвкани истини" и директно поучаващи автори.
Странно е, вчера ми беше някакъв "Коелю" ден. Първо прочетох темата тук, след това в автобуса 3 жени упорито го обсъждаха на руски и за капак в къщи го зачекнахме на вечеря. Как ли са му горяли ушите ....
Странно е, вчера ми беше някакъв "Коелю" ден. Първо прочетох темата тук, след това в автобуса 3 жени упорито го обсъждаха на руски и за капак в къщи го зачекнахме на вечеря. Как ли са му горяли ушите ....
в съзнанието ми. Нищо, което да ме кара да търся негови писания. Може би от "Край река Пиедра ...." ми се върти нещо, но определено не е "моят" писател. ...,защото никога не съм харесвала книги, които да ме учат как да живея, или поне не по такъв директен и сдъвкан начин.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Дори и библията да вземем за пример, ако щеш и 10-те Божии заповеди не са толкова еднозначни като излиянията на въпросния ПаулУ. За да ти влезе онова ценното в главата, трябва поне малко да си поразмърдаш мозъка, това и най-некадърните учители го знаят. Затова ми се струва, че Паулу Коелю се взема твърде на сериозно, заемайки ролята на гуру, разказвайки във всяка следваща книжка притча след притча, сипейки мъдрост след мъдрост, без да е сигурно, дали наистина е готов за това. На страсните му почитатели само мога да пожелая, да прочетат и някои други автори преди да е станало прекалено късно.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Дори и библията да вземем за пример, ако щеш и 10-те Божии заповеди не са толкова еднозначни като излиянията на въпросния ПаулУ. За да ти влезе онова ценното в главата, трябва поне малко да си поразмърдаш мозъка, това и най-некадърните учители го знаят. Затова ми се струва, че Паулу Коелю се взема твърде на сериозно, заемайки ролята на гуру, разказвайки във всяка следваща книжка притча след притча, сипейки мъдрост след мъдрост, без да е сигурно, дали наистина е готов за това. На страсните му почитатели само мога да пожелая, да прочетат и някои други автори преди да е станало прекалено късно.
Харесвам стила на Паулу Коелю. Не знам защо го провъзгласиха за писателя на манекенките. Не намирам начина му на писане за лековат, въпреки че наистина ми става леко, когато го чета =). Действа ми успокояващо, а истините му не са нови, нито сложни или космически, но са казани без излишни мистифицирания и литературни заврънкулки и може би в това им е чарът. =) Имам си и любима мисъл от "Край река Пиедра..." смисълът, на която е да не си цапаш душичката с отмъщения, а да си живееш живота и че някой там се грижи всичко да е справедливо =)
=). Действа ми успокояващо, а истините му не са нови, нито сложни или космически, но са казани без излишни мистифицирания и литературни заврънкулки и може би в това им е чарът. =) Имам си и любима мисъл от "Край река Пиедра..." смисълът, на която е да не си цапаш душичката с отмъщения, а да си живееш живота и че някой там се грижи всичко да е справедливо =) 
Четох до половина една негова книга и...дотам. ``Край река Пиедра``, бях в тежък емоционален момент и приятелка реши, че това ще ми помогне. Идеше ми да се застрелям на 15-та страница, все едно продавачка в зарзаватчийница ме кара да медитирам, така се чувствах. Цялата книга (или въпросната половина, която се насилих да прочета) беше една безкрайна лекция, насилени опити за менторство и мъдрост. Отблъсна ме и това, че хахавите ми съученички, които си брояха калориите, съчиняваха стихове на спирката и бяха вечно нещастни, си организираха литературно обсъждане на въпросния автор 
А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш"
А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш" все едно продавачка в зарзаватчийница ме кара да медитирам, така се чувствах. ...... А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш"
Първите му няколко книги ми бяха много приятни за четене, но за съжаление след всяка следваща се разочаровах все повече.....
След като много се чудих дали изобщо да си купя "Победителят е сам" все пак я купих..... и сега твърдо мога да кажа, че пари за негова книга повече няма да дам.
След като много се чудих дали изобщо да си купя "Победителят е сам" все пак я купих..... и сега твърдо мога да кажа, че пари за негова книга повече няма да дам.
все едно продавачка в зарзаватчийница ме кара да медитирам, така се чувствах. ...... А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш"
[/quot
Стайнбек и Уди Алън.Браво!Само те могат да го кажат по този непевторим начин!
Не понасям Паулу Коелю. Беше любим на жена ми преди време и тя се опита да ме зариби с "Алхимикът" и "Петата планина". Направих героичен опит, минах първите 50-100 страници, после още 50-на с все по-нарастващо отвращение и най-накрая зарязах и двете. Друго негово произведение не се и опитах да започна. Впоследствие жена ми също се разочарова и вече и тя не го чете.
При него не ми харесва това, че се опитва да ми пробутва захаросани клишета като философски "истини", книгите му имитират "интелектуалност", а всъщност им липсва дълбочина, героите са нереалистични, действат неадекватно и недостоверно, изобщо не мога да се вживея във вътрешния им свят. Най-накрая ми остава чувството, че някой се опитва да ми пробута някаква полусектантска, полуморализаторска проповед в лъскава бонбонена опаковка. Неговите книги много ми напомнят на книжлетата от типа на "Изкуството да си щастлив" и подобните им, само че написани като роман.
В живота няма универсални, "прости" истини по същия начин по който не съществува и универсален, "простичък" човек. Добрият автор не бива и не може да си позволява да проповядва и най-вече да морализаторства. Като човек, който е отраснал с автори като Голдинг, Маркес, Стайнбек, лековатият стил на Коелю просто не ми понася.
При него не ми харесва това, че се опитва да ми пробутва захаросани клишета като философски "истини", книгите му имитират "интелектуалност", а всъщност им липсва дълбочина, героите са нереалистични, действат неадекватно и недостоверно, изобщо не мога да се вживея във вътрешния им свят. Най-накрая ми остава чувството, че някой се опитва да ми пробута някаква полусектантска, полуморализаторска проповед в лъскава бонбонена опаковка. Неговите книги много ми напомнят на книжлетата от типа на "Изкуството да си щастлив" и подобните им, само че написани като роман.
В живота няма универсални, "прости" истини по същия начин по който не съществува и универсален, "простичък" човек. Добрият автор не бива и не може да си позволява да проповядва и най-вече да морализаторства. Като човек, който е отраснал с автори като Голдинг, Маркес, Стайнбек, лековатият стил на Коелю просто не ми понася.
Не, не ми харесва. Аз обичам книги в които се разказва една добра история и това, което автора има да каже на читателите се поднася покрай нея и по ненатрапчив начин. Историите на Коелю не ми допадат ни най малко, неестествени са и елементарни, а поуките - клиширани. Това е автор за хора, които четат трудно и рядко. В него няма нищо, което да не е казано вече от други, при това по-добре.
Мъчи ме този човек. Първата книга, която прочетох беше "11 минути". Горе-долу биваше и се излъгах да започна "Алхимикът". Едвам издържах 50-тина страници. Тромаво ми е, някак рамкирано. Има някаква идея, но тя е дъвкана, разтягана, чоплена, през цялото време в книгата, че в един момент, колкото и да е красива, взе че ми опротивя. Почувствах се като идиот, на когото повтарят едно и също нещо, по 100- тина различни начина.
Вече не поглеждам книга от него.
Вече не поглеждам книга от него.
Докато чета книтите му все ми се струва,че съм на 7 и това пред мен е приказката, в която се казва" а поуката е, че..." .или пък " и живяли дълго и щастливи, доброто възтържествувало"...В друг момент в главата ми идва " а, ти изми ли си ръчичките, изчисти ли си ушичките"...Все едно чета произведение, написано от лелката в детската градина, която все ми размахваше пръст.
Добре, всички ги знаете нещата, за които уж пише Коелю и нямате нужда някой да ви ги обяснява. Защо тогава не сте научили простичкия урок, за който споменава и той, че няма нужда от толкова негативизъм. Кому е нужно да показвате, че е под нивото ви и да създавате чак специална тема за човек, на който дори не си заслужава да обърнете внимание?!
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Добре, всички ги знаете нещата, за които уж пише Коелю и нямате нужда някой да ви ги обяснява. Защо тогава не сте научили простичкия урок, за който споменава и той, че няма нужда от толкова негативизъм. Кому е нужно да показвате, че е под нивото ви и да създавате чак специална тема за човек, на който дори не си заслужава да обърнете внимание?!
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Аз съм автор на темата и не мога да се съглася с тълкуванието ти. Тя не е създадена, за да покаже, че книгите на този човек са под нивото ни. Заглавието смятам е достатъчно ясно-" аз (не) харесвам...защото...Тоест мненията могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Никъде не вменявам негативизъм, нито настройвам хората срещу Коелю. Това,че повечето мнения са негативни, не говори за отрицателно отношение към някого, въпрос на вкус е . Ето, ти може би харесваш Коелю, можеш спокойно да изразиш тезата си. Това е целта на темата всъщност.
Не знам кой още пише като него. Дори и принцесите на розовите романи са като че ли малко по-близо да реалността.
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Чела съм почти всичките му книги, любими са ми "Захир", " Край река Пиедра седнах и заплаках" и "Единайсет минути" ( последната не толкова заради самия сюжет, колкото заради отделните психологически моменти). В началото го харесвах, но вече не толкова. Стилът му сякаш не търпи развитие.
Аз съм фенка на Пенак и неговия читателски кодекс. Особено на 5-тото му право - правото да четем какво да е.
Не виждам нищо осъдително във факта, че на някого Коелю харесва.
А по въпроса на кого ми прилича... Аз написах мнението си, като имах предвид Х.Букай.
После се усетих, но си дадох сметка, че отношението ми и към двамата е еднакво, та не се наложи да правя поправки в поста си.
Не виждам нищо осъдително във факта, че на някого Коелю харесва.
А по въпроса на кого ми прилича... Аз написах мнението си, като имах предвид Х.Букай.
После се усетих, но си дадох сметка, че отношението ми и към двамата е еднакво, та не се наложи да правя поправки в поста си.
Преди няколко години изчетох някои неща, които ми харесха - накараха ме да се усмихвам (11 минути, Вероника ,Край река П., Петата планина, Захир - много ме докосна, бизо до моите духовни търсения, някой ден ще я препрочета). Но Брида и Алхимикът не ме впечатлиха, нямам вече и спомен от тях. Вчера мъж ми подари "Мактуб"(горкият мн. се зори за подарък като ми търси-знае,че чета, но не и че от изв. време не съм на вълна Коелю), та се чудя някой чел ли я е и как е?
Много силни думи, много нещо. Смея да твърдя, че съм много четящ човек и определено харесах първите книги на Коелю, следващите не съм ги чела. Не страдам от комплекси, данък обществено мнение не плащам и сигурно затова без притеснение продължавам да чета и Маркес, и Амаду, и Фитцджералд... Самият факт, че предизвиква толкова полемики мен би ме зарадвал, ако някой се беше объркал да ме публикува, че и да ме чете сума ти народ.
А по-сериозно - някои изказвания в темата ме разочароваха от хора, които смятах за доста по-... хм, интелигентни. Четенето/нечетенето на даден автор и харесването/нехаресването на даден тип писане/друго изкуство откога е мерило за качествата на даден човек в живота? Защото аз все съм си мислела, че изкуството предполага огромна доза субективизъм, пък и историята го доказва. Писането е вид изкуство. Може на много хора точно това писане да не им харесва, но фактът, че има много на обратното мнение просто доказва горното, без да прави едните автоматично по-четящи, разбиращи или знаещи от другите. Аз не харесвам Пикасо, а от Дали ми се повдига. Обожавам импресионизма. И? Кой е по-по-най?
Самият факт, че предизвиква толкова полемики мен би ме зарадвал, ако някой се беше объркал да ме публикува, че и да ме чете сума ти народ. А по-сериозно - някои изказвания в темата ме разочароваха от хора, които смятах за доста по-... хм, интелигентни. Четенето/нечетенето на даден автор и харесването/нехаресването на даден тип писане/друго изкуство откога е мерило за качествата на даден човек в живота? Защото аз все съм си мислела, че изкуството предполага огромна доза субективизъм, пък и историята го доказва. Писането е вид изкуство. Може на много хора точно това писане да не им харесва, но фактът, че има много на обратното мнение просто доказва горното, без да прави едните автоматично по-четящи, разбиращи или знаещи от другите. Аз не харесвам Пикасо, а от Дали ми се повдига. Обожавам импресионизма. И? Кой е по-по-най?
Много силни думи, много нещо. Смея да твърдя, че съм много четящ човек и определено харесах първите книги на Коелю, следващите не съм ги чела. Не страдам от комплекси, данък обществено мнение не плащам и сигурно затова без притеснение продължавам да чета и Маркес, и Амаду, и Фитцджералд... Самият факт, че предизвиква толкова полемики мен би ме зарадвал, ако някой се беше объркал да ме публикува, че и да ме чете сума ти народ.
А по-сериозно - някои изказвания в темата ме разочароваха от хора, които смятах за доста по-... хм, интелигентни. Четенето/нечетенето на даден автор и харесването/нехаресването на даден тип писане/друго изкуство откога е мерило за качествата на даден човек в живота? Защото аз все съм си мислела, че изкуството предполага огромна доза субективизъм, пък и историята го доказва. Писането е вид изкуство. Може на много хора точно това писане да не им харесва, но фактът, че има много на обратното мнение просто доказва горното, без да прави едните автоматично по-четящи, разбиращи или знаещи от другите. Аз не харесвам Пикасо, а от Дали ми се повдига. Обожавам импресионизма. И? Кой е по-по-най?
Самият факт, че предизвиква толкова полемики мен би ме зарадвал, ако някой се беше объркал да ме публикува, че и да ме чете сума ти народ. А по-сериозно - някои изказвания в темата ме разочароваха от хора, които смятах за доста по-... хм, интелигентни. Четенето/нечетенето на даден автор и харесването/нехаресването на даден тип писане/друго изкуство откога е мерило за качествата на даден човек в живота? Защото аз все съм си мислела, че изкуството предполага огромна доза субективизъм, пък и историята го доказва. Писането е вид изкуство. Може на много хора точно това писане да не им харесва, но фактът, че има много на обратното мнение просто доказва горното, без да прави едните автоматично по-четящи, разбиращи или знаещи от другите. Аз не харесвам Пикасо, а от Дали ми се повдига. Обожавам импресионизма. И? Кой е по-по-най?
Не си разбрала правилно, целта тук не е да се оплюва творчеството на Коелю, или феновете му да бъдат обвинявани в липса на вкус. Като автор на темата ми е интересно да чуя и двете гледни точки, затова и я създадох. Не знам какво от написаното до този момент те е накарало да се почувстваш обидена, всеки защитава тезата си с аргументи, които намира за правилни. Не сме на детски конкурс, за да определяме кой е по-по-най, ти харесваш Коелю, друг не го харесва, какъв е проблемът всъщност?
Не знам кой още пише като него. Дори и принцесите на розовите романи са като че ли малко по-близо да реалността.
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Добре де, след такова крайно определение, кой почитател на Коелю ще има желание да се включи.
Имаше и още неща в други постове . Ако той е елементарен писател, то такъв тип обобщение нима не е?
Това дали ще има желание да се включи или не е отделен въпрос. Неизбежна част от аргументите " за" или " против" нещо, при всички положения биха обидили човека , който е на противоположната позиция. Например, ако има въпрос-гледате ли или не турски сериали и защо, аз бих отговорила-не, не гледам, защото са ми блудкави , плоски и елементарни. С положителност някой от опонентите ми ще се засегне, но защитата на дадена теза никога не е приятна за другата страна. Аз съм фен на сериала" Досиета х". Много хора ми казват, че това са измислици, нереални неща изсмукани от пръстите,че са глупости. Е, не съм се обидила на никога.Въпрос на вкус...На ваше място, вместо да се засягам от това, че Коелю е идол на хора, които ги мързи да четат, бих се намесила веднага, за да изложа моята позиция, защо не съм съгласна с това. В никакъв случай не бих се защитавала с въпроси" защо така, ти ме обиждаш..." На аргументите защо е така, се отговаря с аргументи защо не е така. Място за обиди няма. Всяка позиция е субективна, всеки е прав за себе си.
Мисля, че ако се позагледаш по-нагоре, сама ще стигнеш до отговора на въпросите си. Но аз не съм се обидила. Просто за мен, като все още неиздаден автор, е изключително неуважително (да не използвам по-силна, но и по-точна дума) писател и публиката му да бъдат определяни по какъвто и да било неуважителен начин. Логиката ми е проста - малко са издаваните, още по-малко купуваните, но има огромно изобилие от неразбрани гении. И тук, където съм аз (един огромен книжен пазар), и там. В този смисъл, аз нямам никакъв проблем с харесването на Коелю или Иванка, но имам проблем с квалифицирането не харесващите или нехаресващите. Просто уважение, и към читателя, и към автора. Да бъдеш "против" нещо може да се каже по толкова много различни начини. Чак да ти стане мило, че някой не те харесва. 
Да бъдеш "против" нещо може да се каже по толкова много различни начини. Чак да ти стане мило, че някой не те харесва.
Мисля, че ако се позагледаш по-нагоре, сама ще стигнеш до отговора на въпросите си. Но аз не съм се обидила. Просто за мен, като все още неиздаден автор, е изключително неуважително (да не използвам по-силна, но и по-точна дума) писател и публиката му да бъдат определяни по какъвто и да било неуважителен начин. Логиката ми е проста - малко са издаваните, още по-малко купуваните, но има огромно изобилие от неразбрани гении. И тук, където съм аз (един огромен книжен пазар), и там. В този смисъл, аз нямам никакъв проблем с харесването на Коелю или Иванка, но имам проблем с квалифицирането не харесващите или нехаресващите. Просто уважение, и към читателя, и към автора. Да бъдеш "против" нещо може да се каже по толкова много различни начини. Чак да ти стане мило, че някой не те харесва.
Да бъдеш "против" нещо може да се каже по толкова много различни начини. Чак да ти стане мило, че някой не те харесва. Именно. Едно е да ти кажат "Света Каролина, какви са тези глупости, които гледаш", а друго "Света Каролина, ти си глупава, щом харесваш този сериал".
.... а от Дали ми се повдига.
И на мен. Казват, че бил гениален, а аз не намирам нищо гениално в извратеността.
Извинявам се за спама.
А за Коелю какво да кажа. Чела съм само "Вероника" и "Алхимикът" и то още като ученичка. Тогава беше модерен, предавахме си го от ръка на ръка, особено "Вероника" я четохме всички в класа, момичетата де. Впечатленията ми от книгата тогава малко се влияеха и от всеобщото одобрение- всичките ми приятелки въздишаха по него....
Мисля, че е четиво точно за млади хора в ученическа възраст, за подрастващи. Бях си купила по-късно "11 минути", но не я дочетох, защото всичко ми се стори някак циклично, все едно и също....
Именно. Едно е да ти кажат "Света Каролина, какви са тези глупости, които гледаш", а друго "Света Каролина, ти си глупава, щом харесваш този сериал".
Света Каролина, много си права.
И все пак всичко зависи от чувството за хумор и степента на обидчивост на критикуваната страна.... Света Каролина, много си права.
И все пак всичко зависи от чувството за хумор и степента на обидчивост на критикуваната страна.... Нима тук се критикува някой, че да става дума за "критикувана страна"?! Досега се опитват да ни убеждават, че всички, пишещи в темата, само изказват мнение и са далеч от всякаква критикика
simplyaven, хареса ми включването ти: умерено, възпитано и задълбочено - откроява се на фона на пишещите преди теб
...
simplyaven, хареса ми включването ти: умерено, възпитано и задълбочено - откроява се на фона на пишещите преди теб
simplyaven, хареса ми включването ти: умерено, възпитано и задълбочено - откроява се на фона на пишещите преди теб
...
simplyaven, хареса ми включването ти: умерено, възпитано и задълбочено - откроява се на фона на пишещите преди теб
simplyaven, хареса ми включването ти: умерено, възпитано и задълбочено - откроява се на фона на пишещите преди теб
И въпрос на... как беше... чувство за хумор и всичко останало.Не бяха ли писали всички цитирани в темата автори, далеч не толкова банални, колкото Коелю, за откритостта при изразяване на емоции
Интересно е по-скоро нещо друго: как подобни теми, уж започнати с добри намерения, предвид, как е поставена първоначалният въпрос в тях, в какво се обръщат и къде остават конструктивизмът, положителното, любопитното и обогатяващото с нещо различно?!
Изобщо не разбирам за какво и тук започна спор. Явно е неизбежно в БгМамма. Заглавието на темата е кристално ясно: Аз (не) харесвам Паулу Коелю, защото... И всеки, който е писал тук, е заявил дали харесва или не Паулу Колею и защо. какво има тук за спорене, заяждане и провокации?
Извинявай, sipmlyaven, но твоят тих, интелигентен и възпитан пост беше началото на злобните подмятания. Не разбирам защо според теб да нямаме право да характеризираме даден автор като добър или не. Темата е именно за това, а не за да се пишат само хвалебствия от феновете.
И аз съм неиздаден засега писател, но за мен няма нищо по-нормално от това писател и публиката му да бъдат определяни по какъвто и да е начин. Един издаван автор затова издава книгата си, за да бъде определян, а ако не е готов на това - прибира ръкописа в чекмеджето и не го показва на никого. Така прочетен, цитатът ти ме навежда на мисълта, че стига да е издадена една творба, трябва да се говори само с уважение и възхита за нея?
Извинявай, sipmlyaven, но твоят тих, интелигентен и възпитан пост беше началото на злобните подмятания. Не разбирам защо според теб да нямаме право да характеризираме даден автор като добър или не. Темата е именно за това, а не за да се пишат само хвалебствия от феновете.
Просто за мен, като все още неиздаден автор, е изключително неуважително (да не използвам по-силна, но и по-точна дума) писател и публиката му да бъдат определяни по какъвто и да било неуважителен начин.
И аз съм неиздаден засега писател, но за мен няма нищо по-нормално от това писател и публиката му да бъдат определяни по какъвто и да е начин. Един издаван автор затова издава книгата си, за да бъде определян, а ако не е готов на това - прибира ръкописа в чекмеджето и не го показва на никого. Така прочетен, цитатът ти ме навежда на мисълта, че стига да е издадена една творба, трябва да се говори само с уважение и възхита за нея?
Изобщо не разбирам за какво и тук започна спор. Явно е неизбежно в БгМамма. Заглавието на темата е кристално ясно: Аз (не) харесвам Паулу Коелю, защото... И всеки, който е писал тук, е заявил дали харесва или не Паулу Колею и защо. какво има тук за спорене, заяждане и провокации?
Извинявай, sipmlyaven, но твоят тих, интелигентен и възпитан пост беше началото на злобните подмятания. Не разбирам защо според теб да нямаме право да характеризираме даден автор като добър или не. Темата е именно за това, а не за да се пишат само хвалебствия от феновете.
Извинявай, sipmlyaven, но твоят тих, интелигентен и възпитан пост беше началото на злобните подмятания. Не разбирам защо според теб да нямаме право да характеризираме даден автор като добър или не. Темата е именно за това, а не за да се пишат само хвалебствия от феновете.
Ако вие,все още неиздадените автори, реагирате по-този начин сега, когато темата касае не вас, а друг човек, какво ще правите след като на бял свят излезе ваша творба? Имате ли представа какво ви очаква? И най-гениалната книга да сте написали, все ще се появи коментар от критик или читател, който ще намери писаното за плоско и елементарно. Как ще го понесете тогава? Може ли такава мнителност?! Не вярвам, че има човек, който поне веднъж в живота си да не е произнесъл подобна реплика за песен, която е чул, филм, който е гледал, книга която е прочел...и най-тъпото, безсмислено и елементарно нещо е любимо на някого, който би се обидил от определението. Десетки пъти съм чувала мнения на хора, които като чуят произведение на Моцарт, Бетовен или Бах казват " каква е тази простотия"? Същото нещо аз бих казала за някое чалга парче. Разберете, че вкусовете на хората са диаметрално противоположни и е глупаво да си усложнявате живота по такъв повод.
Ако вие,все още неиздадените автори, реагирате по-този начин сега, когато темата касае не вас, а друг човек, какво ще правите след като на бял свят излезе ваша творба? Имате ли представа какво ви очаква? И най-гениалната книга да сте написали, все ще се появи коментар от критик или читател, който ще намери писаното за плоско и елементарно. Как ще го понесете тогава? Може ли такава мнителност?! Не вярвам, че има човек, който поне веднъж в живота си да не е произнесъл подобна реплика за песен, която е чул, филм, който е гледал, книга която е прочел...и най-тъпото, безсмислено и елементарно нещо е любимо на някого, който би се обидил от определението. Десетки пъти съм чувала мнения на хора, които като чуят произведение на Моцарт, Бетовен или Бах казват " каква е тази простотия"? Същото нещо аз бих казала за някое чалга парче. Разберете, че вкусовете на хората са диаметрално противоположни и е глупаво да си усложнявате живота по такъв повод.
Ти наистина ли не можеш да разбереш разликата между: "Пенке, не харесвам книгата ти, защото всичко е дадено наготово и не провокира мисленето ми" и "Пенке, ти си олигофрен и книгата ти е за хора, които са елементарни, мързи ги да чете и не са помирисвали Фокнър".
Хайде малко да отклоним спора в друга посока.
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
Ако вие,все още неиздадените автори, реагирате по-този начин сега, когато темата касае не вас, а друг човек, какво ще правите след като на бял свят излезе ваша творба? Имате ли представа какво ви очаква? И най-гениалната книга да сте написали, все ще се появи коментар от критик или читател, който ще намери писаното за плоско и елементарно. Как ще го понесете тогава? Може ли такава мнителност?! Не вярвам, че има човек, който поне веднъж в живота си да не е произнесъл подобна реплика за песен, която е чул, филм, който е гледал, книга която е прочел...и най-тъпото, безсмислено и елементарно нещо е любимо на някого, който би се обидил от определението. Десетки пъти съм чувала мнения на хора, които като чуят произведение на Моцарт, Бетовен или Бах казват " каква е тази простотия"? Същото нещо аз бих казала за някое чалга парче. Разберете, че вкусовете на хората са диаметрално противоположни и е глупаво да си усложнявате живота по такъв повод.
Ти наистина ли не можеш да разбереш разликата между: "Пенке, не харесвам книгата ти, защото всичко е дадено наготово и не провокира мисленето ми" и "Пенке, ти си олигофрен и книгата ти е за хора, които са елементарни, мързи ги да чете и не са помирисвали Фокнър".
Не, ти не можеш да разбереш,че издавайки книга, поемаш риска да бъдеш наречена бездарна, плоска, повърхностна, дори и глупава. А това дали ще ти кажа" Пенке, не харесвам книгата ти, защото не провокира мисленето ми" или " Пенка, ти си олигофрен"
зависи само и единственото от моята деликатност и начин на изразяване. За някой си олигофрен, за друг-гений. Ако си избрала да си Пенка- домакинята, ще те коментират само съседките ти, ако си избрала да си Пенка-писателката, журналистката, актрисата, или певицата, няма на кого и за какво да се сърдиш, ясно е ,че реакциите ще бъдат от "Осанна" до " Разпни го"...
Ако вие,все още неиздадените автори, реагирате по-този начин сега, когато темата касае не вас, а друг човек, какво ще правите след като на бял свят излезе ваша творба? Имате ли представа какво ви очаква? И най-гениалната книга да сте написали, все ще се появи коментар от критик или читател, който ще намери писаното за плоско и елементарно. Как ще го понесете тогава? Може ли такава мнителност?! Не вярвам, че има човек, който поне веднъж в живота си да не е произнесъл подобна реплика за песен, която е чул, филм, който е гледал, книга която е прочел...и най-тъпото, безсмислено и елементарно нещо е любимо на някого, който би се обидил от определението. Десетки пъти съм чувала мнения на хора, които като чуят произведение на Моцарт, Бетовен или Бах казват " каква е тази простотия"? Същото нещо аз бих казала за някое чалга парче. Разберете, че вкусовете на хората са диаметрално противоположни и е глупаво да си усложнявате живота по такъв повод.
Ти наистина ли не можеш да разбереш разликата между: "Пенке, не харесвам книгата ти, защото всичко е дадено наготово и не провокира мисленето ми" и "Пенке, ти си олигофрен и книгата ти е за хора, които са елементарни, мързи ги да чете и не са помирисвали Фокнър".
Не, ти не можеш да разбереш,че издавайки книга, поемаш риска да бъдеш наречена бездарна, плоска, повърхностна, дори и глупава. А това дали ще ти кажа" Пенке, не харесвам книгата ти, защото не провокира мисленето ми" или " Пенка, ти си олигофрен"
зависи само и единственото от моята деликатност и начин на изразяване. За някой си олигофрен, за друг-гений. Ако си избрала да си Пенка- домакинята, ще те коментират само съседките ти, ако си избрала да си Пенка-писателката, журналистката, актрисата, или певицата, няма на кого и за какво да се сърдиш, ясно е ,че реакциите ще бъдат от "Осанна" до " Разпни го"...
А ако си Пенка, пуснала тема във форум, поемаш риска и няма на кого да се сърдиш, че има негативни мнения относно самото развитие на тема ти.
Не знам кой още пише като него. Дори и принцесите на розовите романи са като че ли малко по-близо да реалността.
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Добре де, след такова крайно определение, кой почитател на Коелю ще има желание да се включи.
Имаше и още неща в други постове . Ако той е елементарен писател, то такъв тип обобщение нима не е? Хайде малко да отклоним спора в друга посока.
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
Коелю още не се е доказал, а и си пада малко суетен. Спомням си онази негова инициатива читателите да се снимат с любимата си негова книга и да ги публикуват в сайта му.
По повод обидените. Бих им задала само един въпрос, особено на особено четящите. Ако трябваше да препоръчате горещо една единствена книга на най-добрия си приятел, тя на Паулу Коелю ли ще е, или на някой друг автор?
За бъдещите писатели- не е зле да свиквате и с не особено качествената и задълбочена критика. Пълно е със много други несбъднати писатели, които няма да се поколебаят да ви очернят при най-малкото отклонение от съвършенството.
За мен темата е с ясен уклон: харесвам- не харесвам, защо?
А не, какво е искал да каже Коелю с репликата "Върви да си вземеш нещата. Мечтите изискват много труд."?
Хайде малко да отклоним спора в друга посока.
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
Коелю още не се е доказал, а и си пада малко суетен. Спомням си онази негова инициатива читателите да се снимат с любимата си негова книга и да ги публикуват в сайта му.
По повод обидените. Бих им задала само един въпрос, особено на особено четящите. Ако трябваше да препоръчате горещо една единствена книга на най-добрия си приятел, тя на Паулу Коелю ли ще е, или на някой друг автор?
За бъдещите писатели- не е зле да свиквате и с не особено качествената и задълбочена критика. Пълно е със много други несбъднати писатели, които няма да се поколебаят да ви очернят при най-малкото отклонение от съвършенството.
За мен темата е с ясен уклон: харесвам- не харесвам, защо?
А не, какво е искал да каже Коелю с репликата "Върви да си вземеш нещата. Мечтите изискват много труд."?
Хъм, а включваш ли в този уклон какви са почитателите на П.К.?
Защото точно ти ги коментираше.
Съжалявам, че нямам нито време, нито желание да продължавам с това тук, но явно с вас виждаме критиката по различен начин. Аз не съм срещала скоро (а и по-отдавна) определения по адрес на читателите на даден автор. А авторите са свикнали, не се безпокойте. Дори и много преди да ги публикуват, те минават през безмилостно цедило - на агенти, на редактори, чак до издателската къща. И все пак, "евтино", "плоско", не са сред ползваните епитети. Има градивна критика и такава, която цели да ни издигне нас самите в собствените ни очи. Вторият вид мен ме отблъсква, а точно него виждам и чета тук.
По повод обидените. Бих им задала само един въпрос, особено на особено четящите. Ако трябваше да препоръчате горещо една единствена книга на най-добрия си приятел, тя на Паулу Коелю ли ще е, или на някой друг автор?
Ако мен визираш, първо вече казах, че нямам причина да се обиждам, защото чета, каквото ми харесва и не се вълнувам какво мислят околните, и второ - аз една книга на никого не мога да препоръчам. Световното литературно наследство ми го забранява.
По повод обидените. Бих им задала само един въпрос, особено на особено четящите. Ако трябваше да препоръчате горещо една единствена книга на най-добрия си приятел, тя на Паулу Коелю ли ще е, или на някой друг автор?
Ако мен визираш, първо вече казах, че нямам причина да се обиждам, защото чета, каквото ми харесва и не се вълнувам какво мислят околните, и второ - аз една книга на никого не мога да препоръчам. Световното литературно наследство ми го забранява.
Чакай сега, аз не мога да се връщам назад нон-стоп да цитирам всяко изречение поотделно! Не съм казала, че точно ти си ги ползвала, просто дадох пример какво за мен не е конструктивна критика. За феновете, не знам... Аз харесвам твърде много книги и автори, някои коренно различни. И дано все повече харесвам.
Аз също, но за съжаление, въпреки очакванията ми и опитите ми , след няколко книги разбрах, че П.К. не е за мен. Това, че по някакъв начин творчеството му се преекспонира, ме кара да мисля за него като за нещо повече от обикновен автор, а именно като за явление от съвременния ни живот. Започвам да си правя паралели какво се харесваше преди, и какво се харесва сега, да си мисля какви са причините за това и някак си стигам пак до там, че като цяло напоследък не се чете толкова, колкото се четеше преди. Имам предвид художествена литература.
А на теб, simplyaven ,успех! С радост ще прочета нещо твое
А на теб, simplyaven ,успех! С радост ще прочета нещо твое
Ух, ще ме четеш в блога ми, май. Тук да те издадат е... нещо като да спечелиш олимпийски медал, не че и в България е лесно, де. Аз сигурно затова вече гледам с едно особено уважение на издадените автори. ИНаче, това с типовете литература е така. Имай предвид, че при мен е особено явно каква е вълната - като стадо са, едно към едно. Като се качиш в метрото, примерно, виждаш масово Кандис Бушнел корици. Или Тайната. Каквото в момента е проповядала Опра или Лено, или подобен. Естествено, има и изключения, но издателите са хиени, рекламата е бясна и се ползва вълната до дупка. Лошо няма, де. Все пак четат, по-добре от нищо.
Тук да те издадат е... нещо като да спечелиш олимпийски медал, не че и в България е лесно, де. Аз сигурно затова вече гледам с едно особено уважение на издадените автори. ИНаче, това с типовете литература е така. Имай предвид, че при мен е особено явно каква е вълната - като стадо са, едно към едно. Като се качиш в метрото, примерно, виждаш масово Кандис Бушнел корици. Или Тайната. Каквото в момента е проповядала Опра или Лено, или подобен. Естествено, има и изключения, но издателите са хиени, рекламата е бясна и се ползва вълната до дупка. Лошо няма, де. Все пак четат, по-добре от нищо.
Да, и продължавам да го правя. Какво да направя, слабост са ми 
А защо?
А ти къде си? Може ли линкче към блога?
Скоро една приятелка се върна от Германия и поиска да й дадем някоя книжка на български да имала какво да чете до Коледа. Ами, като си помислих, май нищо жизнеутвърждаващо не можах да й препоръчам, поне от книгите, които съм си купила. А тя като че ли точно в посока Хорхе Букай ( или разни чик лит) залита, а аз за срам и позор още не съм го чела. Надуших някакъв езотеризъм да витае около него и не смея да го пипна даже.
Скоро една приятелка се върна от Германия и поиска да й дадем някоя книжка на български да имала какво да чете до Коледа. Ами, като си помислих, май нищо жизнеутвърждаващо не можах да й препоръчам, поне от книгите, които съм си купила. А тя като че ли точно в посока Хорхе Букай ( или разни чик лит) залита, а аз за срам и позор още не съм го чела. Надуших някакъв езотеризъм да витае около него и не смея да го пипна даже.
Да, и продължавам да го правя. Какво да направя, слабост са ми
А защо?
Ето видя ли, а феновете на Куелю препоръчват единствено и само него.
И не бих направила паралел между Коелю и чалгата, това за протокола.
Пък за приятелката, която иска български автори, Кубарелова ми е от последните свежи, жизнеутвърждаващи, малко лековати, но - нима това е лошо??? За всеки стил, автор, произведение си има време, стига да те влече.
Ако вие,все още неиздадените автори, реагирате по-този начин сега, когато темата касае не вас, а друг човек, какво ще правите след като на бял свят излезе ваша творба? Имате ли представа какво ви очаква? И най-гениалната книга да сте написали, все ще се появи коментар от критик или читател, който ще намери писаното за плоско и елементарно. Как ще го понесете тогава? Може ли такава мнителност?! Не вярвам, че има човек, който поне веднъж в живота си да не е произнесъл подобна реплика за песен, която е чул, филм, който е гледал, книга която е прочел...и най-тъпото, безсмислено и елементарно нещо е любимо на някого, който би се обидил от определението. Десетки пъти съм чувала мнения на хора, които като чуят произведение на Моцарт, Бетовен или Бах казват " каква е тази простотия"? Същото нещо аз бих казала за някое чалга парче. Разберете, че вкусовете на хората са диаметрално противоположни и е глупаво да си усложнявате живота по такъв повод.
Ти наистина ли не можеш да разбереш разликата между: "Пенке, не харесвам книгата ти, защото всичко е дадено наготово и не провокира мисленето ми" и "Пенке, ти си олигофрен и книгата ти е за хора, които са елементарни, мързи ги да чете и не са помирисвали Фокнър".
Не, ти не можеш да разбереш,че издавайки книга, поемаш риска да бъдеш наречена бездарна, плоска, повърхностна, дори и глупава. А това дали ще ти кажа" Пенке, не харесвам книгата ти, защото не провокира мисленето ми" или " Пенка, ти си олигофрен"
зависи само и единственото от моята деликатност и начин на изразяване. За някой си олигофрен, за друг-гений. Ако си избрала да си Пенка- домакинята, ще те коментират само съседките ти, ако си избрала да си Пенка-писателката, журналистката, актрисата, или певицата, няма на кого и за какво да се сърдиш, ясно е ,че реакциите ще бъдат от "Осанна" до " Разпни го"...
А ако си Пенка, пуснала тема във форум, поемаш риска и няма на кого да се сърдиш, че има негативни мнения относно самото развитие на тема ти.
Най-искрено ти съчувствам. Сигурно не е лесно да живееш с тази крайна дребнавост, мнителност и заядливост. Търсиш под вола тела, а накрая в безсилието си ставаш смешна, с напъните си да приписваш собствената си болезнена обидчивост на някой друг
Хайде малко да отклоним спора в друга посока.
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
Напомня ми за случая с Кундера и родната му страна.
Хайде малко да отклоним спора в друга посока.
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
Соня, не е точно така. Ти сама казваш- Коелю е РАЗРЕШИЛ романите му да се превеждат и разпространяват в интернет. Докато Маркес просто е РАЗБРАЛ, че творбите му се издават нелегално. Това е измама и злоупотреба. И за два лева и за два милиарда да те излъжат, не променя факта, че някой печели на твой гръб. Разбира се, че в такъв случай всеки нормален човек с чувство за чест и достойнство ще наложи забрана. Едно е да те попитат и да разрешиш, друго е нелегално е да злоупотребяват с името и труда ти.
Хайде малко да отклоним спора в друга посока.
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
В другата тема се заговорихме за Маркес и неговата забрана да се превеждат и издават книгите му в България. Мислите ли, че това е мъдро решение ? Кого наказва по този начин-алчните издатели или верните си фенове ? Аз смятам, че не е прав дядо Маркес да постъпва така.
И понеже темата е за Коелю, той е постъпил много по-мъдро. Разрешил е романите му не само да се превеждат на всички езици, но и да се разпространяват безплатно в интернет...Какво мислите ?
На мен тази забрана ми прилича като опитите на сегашните управляващи да затворят сайтове като Читанка, Замунда и т.н.
То с тази забрана излиза,че всичко на този свят се свежда до тиражи и печалби....
Напомня ми за случая с Кундера и родната му страна.
Да, но това е било преди 15 години, а след това са правени опити за преговори от други издатели и агентката му е била категорична, че наказанието ни не е изтекло. А в крайна сметка от тази ситуация не печели нито той, нито читателите му.
Ако вие,все още неиздадените автори, реагирате по-този начин сега, когато темата касае не вас, а друг човек, какво ще правите след като на бял свят излезе ваша творба? Имате ли представа какво ви очаква? И най-гениалната книга да сте написали, все ще се появи коментар от критик или читател, който ще намери писаното за плоско и елементарно. Как ще го понесете тогава? Може ли такава мнителност?! Не вярвам, че има човек, който поне веднъж в живота си да не е произнесъл подобна реплика за песен, която е чул, филм, който е гледал, книга която е прочел...и най-тъпото, безсмислено и елементарно нещо е любимо на някого, който би се обидил от определението. Десетки пъти съм чувала мнения на хора, които като чуят произведение на Моцарт, Бетовен или Бах казват " каква е тази простотия"? Същото нещо аз бих казала за някое чалга парче. Разберете, че вкусовете на хората са диаметрално противоположни и е глупаво да си усложнявате живота по такъв повод.
Ти наистина ли не можеш да разбереш разликата между: "Пенке, не харесвам книгата ти, защото всичко е дадено наготово и не провокира мисленето ми" и "Пенке, ти си олигофрен и книгата ти е за хора, които са елементарни, мързи ги да чете и не са помирисвали Фокнър".
Не, ти не можеш да разбереш,че издавайки книга, поемаш риска да бъдеш наречена бездарна, плоска, повърхностна, дори и глупава. А това дали ще ти кажа" Пенке, не харесвам книгата ти, защото не провокира мисленето ми" или " Пенка, ти си олигофрен"
зависи само и единственото от моята деликатност и начин на изразяване. За някой си олигофрен, за друг-гений. Ако си избрала да си Пенка- домакинята, ще те коментират само съседките ти, ако си избрала да си Пенка-писателката, журналистката, актрисата, или певицата, няма на кого и за какво да се сърдиш, ясно е ,че реакциите ще бъдат от "Осанна" до " Разпни го"...
А ако си Пенка, пуснала тема във форум, поемаш риска и няма на кого да се сърдиш, че има негативни мнения относно самото развитие на тема ти.
Най-искрено ти съчувствам. Сигурно не е лесно да живееш с тази крайна дребнавост, мнителност и заядливост. Търсиш под вола тела, а накрая в безсилието си ставаш смешна, с напъните си да приписваш собствената си болезнена обидчивост на някой друг
Аз бях дотук. Прекалено уважавам себе си, за да продължа малоумния ти разговор.
Малоумен ли каза? Малоумен? Йес! Никак не издържаш на провокация, би си страхотен автогол, с това "малоумен" .Крачка по крачка, със всяко изпускане не нерви все повече и повече се доближаваше към пълно опровержение на собствената си теза...Но да се сринеш така изведнъж с това "малоумен". Е, много ниска топка си, Вселена...с тези слаби нерви...
Йес! Никак не издържаш на провокация, би си страхотен автогол, с това "малоумен" .Крачка по крачка, със всяко изпускане не нерви все повече и повече се доближаваше към пълно опровержение на собствената си теза...Но да се сринеш така изведнъж с това "малоумен". Е, много ниска топка си, Вселена...с тези слаби нерви... Ух, ще ме четеш в блога ми, май. Тук да те издадат е... нещо като да спечелиш олимпийски медал, не че и в България е лесно, де. Аз сигурно затова вече гледам с едно особено уважение на издадените автори. ИНаче, това с типовете литература е така. Имай предвид, че при мен е особено явно каква е вълната - като стадо са, едно към едно. Като се качиш в метрото, примерно, виждаш масово Кандис Бушнел корици. Или Тайната. Каквото в момента е проповядала Опра или Лено, или подобен. Естествено, има и изключения, но издателите са хиени, рекламата е бясна и се ползва вълната до дупка. Лошо няма, де. Все пак четат, по-добре от нищо.
Тук да те издадат е... нещо като да спечелиш олимпийски медал, не че и в България е лесно, де. Аз сигурно затова вече гледам с едно особено уважение на издадените автори. ИНаче, това с типовете литература е така. Имай предвид, че при мен е особено явно каква е вълната - като стадо са, едно към едно. Като се качиш в метрото, примерно, виждаш масово Кандис Бушнел корици. Или Тайната. Каквото в момента е проповядала Опра или Лено, или подобен. Естествено, има и изключения, но издателите са хиени, рекламата е бясна и се ползва вълната до дупка. Лошо няма, де. Все пак четат, по-добре от нищо. Искаме линк!
...С края на поста ти съм съвсем съгласна-хубавото е, че въобще четат. В днешно време четенето е изключение. Имам предвид и себе си, разбира се. Няколко часа от денонощието ми преминават в напълно безсмислено зяпане на страници в нета, и чат с приятели, които виждам всеки ден.Пълна загуба на време, но сме си зомбита вече...
Момичета, нищо нямам качено в нета, шегувам се, защото съм и аз неиздаден неразбран гений! Каквото съм писала тук във форума, това е качено в нета, а то си беше някакъв пътеписен проблясък, макар че тази книга за Южна Франция съм я застъпила здраво, но нямам време да я допиша.
Tsugumi , какво е станало с Кундера? Много го харесвам, имам смътен спомен за някакви раздори, но нищо конкретно не си спомням.
Аз винаги намирам поне по час да почета, ето сега излизам от тук, слагам на малкия вечеря и като го приспя - ще почета. Това ми е... като крема против бръчки. Действа ми на духовния баланс, на самочувствието и на визията. За Красива мама съм си вече.
buttinsky , в Канада съм. Засега.
Каквото съм писала тук във форума, това е качено в нета, а то си беше някакъв пътеписен проблясък, макар че тази книга за Южна Франция съм я застъпила здраво, но нямам време да я допиша. Tsugumi , какво е станало с Кундера? Много го харесвам, имам смътен спомен за някакви раздори, но нищо конкретно не си спомням.
Аз винаги намирам поне по час да почета, ето сега излизам от тук, слагам на малкия вечеря и като го приспя - ще почета. Това ми е... като крема против бръчки. Действа ми на духовния баланс, на самочувствието и на визията. За Красива мама съм си вече.
buttinsky , в Канада съм. Засега.
Може да ги критикуват, но не са им слабост. Има нещо преувеличено в отношението ти и ми е интересно защо. Не е само несъвместимост на вкуса или нехаресване.
Харесвам го, просто защото ми е било приятно да го чета.Това мързелива да чета ли ме прави? Не! Обичам да чета и чета всичко, заминавам се по своемо с литература, та смея да твърдя,че имам поглед и мога да преценявам.
Някой беше казал, че почитателите на Коелю биха препоръчали само и единствено неговите книги. Аз пък съм на друго мнение, и ако някой пита ме бих му препоръчала Дамян Дамянов, примерно.
Винаги много съм се дразнила на такива радикални обобщения. И аз не мога да прочета "Властелина...", но това не би ми позволо да обобщя хората, които го четат като ... отнесени от вихъра
Някой беше казал, че почитателите на Коелю биха препоръчали само и единствено неговите книги. Аз пък съм на друго мнение, и ако някой пита ме бих му препоръчала Дамян Дамянов, примерно.
Винаги много съм се дразнила на такива радикални обобщения. И аз не мога да прочета "Властелина...", но това не би ми позволо да обобщя хората, които го четат като ... отнесени от вихъра
За мен Коелю има много типичен, негов си стил. Не смятам, че книгите му са кофти. Просто всичките му сюжети са извадени от един Коелювски свят, носят един дух, героите са с подобни черти. Леко ми лъхат на носталгия, много са ми тъжни и еднакви. Иначе ми не, не мисля, че са му лоши или лошо написани книгите. Просто са си типично негови или ти харесва този стил, или не Би било ок да поразнообрази малко нещата от този тип книги умирам за Алиенде - толкова шарено пише тая жена, че чак кофти нещата са пъстри. Така хубаво рисува с думи, че направо бъз дъх ме оставя. Чилийците определено си имат голяма гордост в нейно лице Иначе като аналог за Коелю ми е Дан Браун - егати Шифъра, егати чудото - превъзнасяне до небесата на литературно произведение, което в никой случай не е лошо, но и не е чак толкова специално. Иначе всички са го чели, разбираш ли И "Властелина" са чели. (книгата е велика, ама мнозина я четоха -или така разправят- заради филма)
Ми, по тая логика, заради медийната шумотевица, всички в БГ са чели Кoелю, "Шифъра" и "Властелина" (велика класика) щото много шум беше покрай тях, много нещо. Та така и с Коелю - Much ado about nothing (so special)
или ти харесва този стил, или не Би било ок да поразнообрази малко нещата от този тип книги умирам за Алиенде - толкова шарено пише тая жена, че чак кофти нещата са пъстри. Така хубаво рисува с думи, че направо бъз дъх ме оставя. Чилийците определено си имат голяма гордост в нейно лице Иначе като аналог за Коелю ми е Дан Браун - егати Шифъра, егати чудото - превъзнасяне до небесата на литературно произведение, което в никой случай не е лошо, но и не е чак толкова специално. Иначе всички са го чели, разбираш ли И "Властелина" са чели. (книгата е велика, ама мнозина я четоха -или така разправят- заради филма)Ми, по тая логика, заради медийната шумотевица, всички в БГ са чели Кoелю, "Шифъра" и "Властелина" (велика класика)
щото много шум беше покрай тях, много нещо. Та така и с Коелю - Much ado about nothing (so special)
Интересно, какво значение има рекламният шум за личното ви мнение, сякаш се опитвате да се оправдавате, че нямате нищо общо с това
Дали нещо ще ми хареса или не, има толкова незначителна връзка с всички останали, че се чудувам, как като аргумент се посочва, колко много се говорело за Коелю.
Нали затова уж всеки си има личен вкус.
За мен Алиенде е добър разказвач, но не ми допада и въпреки това не твърдя, че не ми харесва, защото често попадам на статии за нея.
Дали нещо ще ми хареса или не, има толкова незначителна връзка с всички останали, че се чудувам, как като аргумент се посочва, колко много се говорело за Коелю.
Нали затова уж всеки си има личен вкус.
За мен Алиенде е добър разказвач, но не ми допада и въпреки това не твърдя, че не ми харесва, защото често попадам на статии за нея.
Интересно, какво значение има рекламният шум за личното ви мнение, сякаш се опитвате да се оправдавате, че нямате нищо общо с това
Дали нещо ще ми хареса или не, има толкова незначителна връзка с всички останали, че се чудувам, как като аргумент се посочва, колко много се говорело за Коелю.
Нали затова уж всеки си има личен вкус.
За мен Алиенде е добър разказвач, но не ми допада и въпреки това не твърдя, че не ми харесва, защото често попадам на статии за нея.
Дали нещо ще ми хареса или не, има толкова незначителна връзка с всички останали, че се чудувам, как като аргумент се посочва, колко много се говорело за Коелю.
Нали затова уж всеки си има личен вкус.
За мен Алиенде е добър разказвач, но не ми допада и въпреки това не твърдя, че не ми харесва, защото често попадам на статии за нея.
Рекламата и всеобщото венцеславене ме накараха да посегна към Коелю,а способността да мисля и да не се повлиявам от масовата истерия по него,ме накараха да си кажа:прочетох те,обаче не си нещо особено.Ако не беше любим на толкова стойностни личности,на цяла плеяда от звезди,нямаше да има за него тема.Последното,по което си избирам книги,е рекламата.Никой не пуска тема за Такео Аришима.Защо?Защото нито една манекенка не го е прочела и после обявила за любим.
И да не е за него,за друг да е!Ако не е до болка познат,ще се включат шепа хора.Впечатление ми прави,че общо взето се въртят по няколко хитови автора тук.Тя го е прочела,аз също ще го прочета.И после се започва с ау и бау...Заливала съм се от смях,когато веднъж прочетох,че една госпожа почнала На изток от рая,но се спряла,защото не й харесала.Обаче след толкова положителни отзиви,пак щяла да я започне...
Разбира се, напълно си права... Но знаеш ли, положението с "четящите хора" вече е толкова трагично, че скоро може би ще се радваме, ако чуем, че някой е чел любовно романче от розовите поредици! Казваш, че се въртят няколко хитови автора, масово четени от манекенки, но не знам дали ще ми повярваш, срещала съм десетки хора, които не са чували дори за Коелю, дори за Дан Браун. Подчертавам -не са ги чували, не само, че не са ги чели...и става въпрос за образовани хора, с претенции за добри позиции в обществото. Та ако не си чувал за въпросните автори предназначени за " масова употреба", пускането на теми от рода на "Харесвате ли Такео Аришима" е напълно, ама напълно безсмислено. Липсата на информираност и широка обща култура сякаш е на мода, почти с чувство на гордост се казва" не знам коя партия е на власт, не знам какви книги излизат, не знам къде е входа на театъра, не ме интересува това, онова, аз си гледам бизнеса, който ми изкарват пари"...
Знаеш ли какво,няма лошо в това,да не знае човек кой е Дан Браун.Аз обичам да чета,но не се дразня от хората,които не обичат.А от опит ти казвам,че мъжете,които правят пари,в по-голямата си част,наистина нямат време да четат,нито пък имат желание да гледат спектакли.За разтоварване предпочита да си вдигне адреналина с лов или да покара мотор или...нещо разтърсващо да е.За манекенките го казах просто така,защото е смешно,че всяка точно пък Коелю е прочела.Но нека го четат.Аз затова не го чета,за да има повече за другите.
Е, ама има нещо лошо в това, някой да не знае кой е Дан Браун, защото това говори за липсата на желание за информираност. При тази масова употреба на въпросното име, трябва да си кон с капаци, в кома да си бил, че да не си чул това име. Разбира се, не говоря зя качествата на този автор, той е безумен смешник( поне за мен), но това не ми пречи да съм чувала името му и да съм чела книгите му. По същия начин филмите на Камерън ми докарват ортикарии, визирам конкретно Титаник и Аватар, но няма как да не съм чувала за тях, в тази масова истерия. Ако човек си затваря очите и ушите за всяко нещо, модно или не, добро или не, посредствено или не, как тогава е отсее доброто от лошото, как би могъл да има критерий за нещата...Казват, че българинът бил буден и любознателен, но аз съм с други впечатления. И не е само до мъжете и техния бизнес и жените сме същите, мъжете с лова и риболова, жените с готвенето и обикалянето по магазини. Имам приятелка, която от години не мога да накарам да прочете една книга, та ако ще Коелю или Дан Браун да е, да дойде с мен на театър, или на концерт. Ама как можело книгите да са по 15-20 лв, ама щяла да купи с тия пари една огромна торта и сладолед и чипсове и не знам още какво...ама какво бил театърът, колкото и интересно представление да било, гледаш, излизаш и това е, пък тортата вкусно нещо и стомахът пълен... ...Ей, затова им се радвам на манекенките, нали са вечно на диети, та поне те да прочетат някоя книжка
...Ей, затова им се радвам на манекенките, нали са вечно на диети, та поне те да прочетат някоя книжка Интересно, какво значение има рекламният шум за личното ви мнение, сякаш се опитвате да се оправдавате, че нямате нищо общо с това
Дали нещо ще ми хареса или не, има толкова незначителна връзка с всички останали, че се чудувам, как като аргумент се посочва, колко много се говорело за Коелю.
Нали затова уж всеки си има личен вкус.
За мен Алиенде е добър разказвач, но не ми допада и въпреки това не твърдя, че не ми харесва, защото често попадам на статии за нея.
Дали нещо ще ми хареса или не, има толкова незначителна връзка с всички останали, че се чудувам, как като аргумент се посочва, колко много се говорело за Коелю.
Нали затова уж всеки си има личен вкус.
За мен Алиенде е добър разказвач, но не ми допада и въпреки това не твърдя, че не ми харесва, защото често попадам на статии за нея.
Да повторя за неразбралите - не че не го харесвам - не ми е любим, щото пише леко еднотипно и постно за моя вкус.
Междудругото най-честото извинение на тези, които не подхващат книжка са именно цените на книгите.
Даже скоро ме попита доста учудено една госпожица дали наистина съм си била купувала всички тези книги, които чета. После разбрах, че през целия си живот е имала по-малко от десет книги, но като се загубили, съвсем престанала да си купува. Направо се чудих да я съжалявам ли, или....да я съжалявам. А за миг се почувствах като едно нищо неразбиращо и самодоволно парвеню
Също съм чувала разни дами да ми казват, че по време на криза последното нещо, което биха си купили, е книга.
А Паулу, Паулу е ей така, да се "изфраскаш", баш като Light Blue- то.
Даже скоро ме попита доста учудено една госпожица дали наистина съм си била купувала всички тези книги, които чета. После разбрах, че през целия си живот е имала по-малко от десет книги, но като се загубили, съвсем престанала да си купува. Направо се чудих да я съжалявам ли, или....да я съжалявам. А за миг се почувствах като едно нищо неразбиращо и самодоволно парвеню
Също съм чувала разни дами да ми казват, че по време на криза последното нещо, което биха си купили, е книга.
А Паулу, Паулу е ей така, да се "изфраскаш", баш като Light Blue- то.
Е, Ако човек си затваря очите и ушите за всяко нещо, модно или не, добро или не, посредствено или не, как тогава е отсее доброто от лошото, как би могъл да има критерий за нещата...
Не съм казала,че могат да променят човек, но от това дали и какви книги чете, мога да съдя за манталитета на човека срещу мен. Запознавайки се с някого, първото нещо, което държа да разбера са вкусовете и интересите му. Книги, тип филми, които гледа, стил музика, която слуша, ходи ли на театър, по концерти...Оттам-нататък решавам ще продължа да общувам с него или не. Не приемам тезата, че хората са различни и трябва да общуваме с всякакви типажи, нито,че плюс и минус се привличат. Аз определено ги деля на такива , които четат и такива, които не четат. Вторите не ми пречат, но нямат място в обкръжението ми.
Ами да пусна за Такео Аришима, ако искате?. Колко ли човека ще се включат в темата?)))
))) Рекламата и всеобщото венцеславене ме накараха да посегна към Коелю,а способността да мисля и да не се повлиявам от масовата истерия по него,ме накараха да си кажа:прочетох те,обаче не си нещо особено.Ако не беше любим на толкова стойностни личности,на цяла плеяда от звезди,нямаше да има за него тема.Последното,по което си избирам книги,е рекламата.Никой не пуска тема за Такео Аришима.Защо?Защото нито една манекенка не го е прочела и после обявила за любим.
За спрягане все на едни и същи имена съм съгласна. Лошото е по-скоро това, че някои хора се спират до тези автори, за които говорят другите, без да търсят нищо ново.
Цитат
Аз определено ги деля на такива , които четат и такива, които не четат. Вторите не ми пречат, но нямат място в обкръжението ми
Въпросната приятелка ми е такава буквално от бебе, така че тя е изключение, човек с който съм преживяла 30 г от живота си, добро и лошо. Към днешна дата обаче, в съзнателния ми живот, нямам време за губене в запознанства и приятелство с празни хора. Теб лично, не виждам с какво те дразнят постовете ми, нали си четящ човек?
Теб лично, не виждам с какво те дразнят постовете ми, нали си четящ човек?
Цитат
Чета все за такива, които се прехласват по Достоевски и въпреки това, не съм чула някой да казва, че е автор на манекенките.
...
А Паулу, Паулу е ей така, да се "изфраскаш", баш като Light Blue- то.
А Паулу, Паулу е ей така, да се "изфраскаш", баш като Light Blue- то.
Ей, страшни сме, драги сънароднички! Все гледаме да генерализираме, но само очерняйки..,
А аз скромно да кажа за себе си: по времето, когато го четях, го правех заради себе си -приятно ми беше, ведро и успокояващо. Може би тогава съм имала нужда от това, може би съм била на такава вълна, сега - ще видим, смятам да си прочета подаръка от мъжа ми "Мактуб" и да ви докладвам.
Дотогава ще ви призова - не така остро в спора, ако може...
В определен период го харесвах, но след Мактуб престанах да го чета.
Някак еднакви и твърде опростени почнаха да ми се струват книгите му.
Харесвам от всичко прочетено най-много ВоИнът на светлината.
Някак еднакви и твърде опростени почнаха да ми се струват книгите му.
Харесвам от всичко прочетено най-много ВоИнът на светлината.
Любопитно ми стана, иначе каква литература обичаш да четеш?
Като цяло съм доста "Всеядна" по отношение на четенето. Това са последните пет книги които прочетох, писах за тях в друг под форум.
1.Мадлен Алгафари -Вяра имам;
2.Алек Попов- Мисия Лондон;
3.Уилям Уортън-Последна любов;
4.Холед Хосейни-Ловецът на хвърчила;
5.Димитър Талев-Непубликувани произведения
Харесвам приложна психология, генеалогия, история. Много чета български автори.
От съвременна българска литература харесвам Теодора Димова, Захари Карабашлиев и Георги Господинов.
От българската литература от 20век харесвам много Йордан Йовков, Димитър Димов, Антон Дончев, Ивайло Петров, Валери Петров, Анжел Вагенщайн и Свобода Бъчварова- макар че последните двама продължават да пишат и този век.
По отношение на световната литература -от латиноамериканските автори харесвам Исабел Алиенде и Лаура Ескивел. От европейските автори Бернар Вербер.
1.Мадлен Алгафари -Вяра имам;
2.Алек Попов- Мисия Лондон;
3.Уилям Уортън-Последна любов;
4.Холед Хосейни-Ловецът на хвърчила;
5.Димитър Талев-Непубликувани произведения
Харесвам приложна психология, генеалогия, история. Много чета български автори.
От съвременна българска литература харесвам Теодора Димова, Захари Карабашлиев и Георги Господинов.
От българската литература от 20век харесвам много Йордан Йовков, Димитър Димов, Антон Дончев, Ивайло Петров, Валери Петров, Анжел Вагенщайн и Свобода Бъчварова- макар че последните двама продължават да пишат и този век.
По отношение на световната литература -от латиноамериканските автори харесвам Исабел Алиенде и Лаура Ескивел. От европейските автори Бернар Вербер.
Като цяло творчеството му ми харесва. Прочетох "Единадесет минути" и останах впечатлена. Беше в някой форум, онлайн, очите ми изтекоха, а понеже постоянно започвам някакви поредици, не ми останаха финанси да купя нещо негово и направих една дълга пауза. Тази годиан прочетох "Вероника решава да умре", "Мактуб" и още някоя, но нещо ми се губи спомена коя беше.
Харесаха ми. Като автор също ми харесва, но на Мактуб се затрудних, защото е прекалено много свързана с мислене, а аз обичам да чета вечерно време, преди сън, не беше подходяща.
И така е с повечето негови книги, което е хем хубаво, хем лошо.
Най-много ми хареса "Вероника решава да умре" впрочем.
Харесаха ми. Като автор също ми харесва, но на Мактуб се затрудних, защото е прекалено много свързана с мислене, а аз обичам да чета вечерно време, преди сън, не беше подходяща.
И така е с повечето негови книги, което е хем хубаво, хем лошо.
Най-много ми хареса "Вероника решава да умре" впрочем.
Първата книга, която прочетох от Паулу Коелю, беше "Алхимикът". Много ми хареса, останах впечатлена. Чела съм я 4-5 пъти след това. Като настолна ми е. Прочела съм и останалите му книги, без "Мактуб". Но не всички ми харесват. Някои ме разтърсват, към други оставам почти безразлична. Може би има значение и моментното настроение. Но, любима ми остава "Алхимикът", даже и да звучи като клише.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
...,защото никога не съм харесвала книги, които да ме учат как да живея, или поне не по такъв директен и сдъвкан начин.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
)
Четох доста от книгите на Паулу Коелю, но в момента съм на друга честота . Продавам "Вещицата от Портобело", ако някой се интересува:
http://bg-mamma.prodavalnik.com/paulu-koelyu-veshtitsata-ot-portobelo-i1438102
. Продавам "Вещицата от Портобело", ако някой се интересува:http://bg-mamma.prodavalnik.com/paulu-koelyu-veshtitsata-ot-portobelo-i1438102
Не мога да дам окончателно мнение за него, тъй като съм чел една единствена книга "Дневниците на един маг".Изнерви ме на местата, където Куелю се изявява нещо като проповедник и повтаря "истини", които би трябвало да ми "отворят" очите.Не разбрах защо толкова явно трябва да се разбира какъв е смисълът на книгата, доста пресилен е ефекта, та накрая се губи.Не отричам, че има и някои хубави попадения в нея, но общо взето не ми беше по вкуса.
Аз не мога да понасям Паулу Коельо, защото може би съм последната оцеляла, която вярва в таланта. Вярвам, че за да бъдеш известен с това, което правиш, трябва да го правиш с талант. Не с повтаряне на откровени глупости, които всеки от нас знае, при това написани тромаво и мудно.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не мога да понасям Паулу Коельо, защото може би съм последната оцеляла, която вярва в таланта. Вярвам, че за да бъдеш известен с това, което правиш, трябва да го правиш с талант. Не с повтаряне на откровени глупости, които всеки от нас знае, при това написани тромаво и мудно.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Значи всички които четат и харесват Коельо са безмозъчни
Добро заключение. Харесвам го, защото прочетох три негова книги на един дъх без да се чувствам поучавана, без да търся великия подтекст и да си задавам въпроси от рода на "с това авторът е искал да каже...?". Книгите са до болка дъвкания и комерсиален - "Алхимикът", "Единадесет минути" и "Вероника решава да умре". Чела съм и други негови книги които не са ми харесали. Не си пълна домашната библиотека с Коельо или Букай, но не мога да отрека, че някои от книгите им ми харесват и са ме впечатлили
Аз не мога да понасям Паулу Коельо, защото може би съм последната оцеляла, която вярва в таланта. Вярвам, че за да бъдеш известен с това, което правиш, трябва да го правиш с талант. Не с повтаряне на откровени глупости, които всеки от нас знае, при това написани тромаво и мудно.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Аз не харесвам Паулу Коельо, защото нямам нужда от още един претенциозен чичко, който да ми обяснява как стоят нещата в живота, с ясното убеждение, че може да го прави. Откривала съм блестяща и вдъхновяваща истина в литературата, но никога в такава като неговата - изсмукана от пръстите с основна цел да е мъдра и поучителна.
Не, благодаря!
Не харесвам Паулу Коельо, защото предпочитам да си запазя мозъка в главата, а четенето на неговите писания е противопоказно в такъв случай.
Подкрепям изцяло написаното.За мен книгите са вид разтоварване,ако искам да се замислям прекалено много върху нещо ще си взема самоучител например.
Значи всички които четат и харесват Коельо са безмозъчни
Добро заключение. Харесвам го, защото прочетох три негова книги на един дъх без да се чувствам поучавана, без да търся великия подтекст и да си задавам въпроси от рода на "с това авторът е искал да каже...?". Книгите са до болка дъвкания и комерсиален - "Алхимикът", "Единадесет минути" и "Вероника решава да умре". Чела съм и други негови книги които не са ми харесали. Не си пълна домашната библиотека с Коельо или Букай, но не мога да отрека, че някои от книгите им ми харесват и са ме впечатлили
Пауло Коелю е любимият ми автор.Чела съм всичко издадено у нас с изключение на "Мактуб".
И всичко без "Победителят"ми харесва.Това определено е различна книга , темата не е типична за автора и няма да я прочета повторно.Другите съм чела по няколко пъти.Наскоро завърших "Алеф" и съм очарована.Четох и биографията на автора, написана от бразилски журналист.Не смятам ,че Куелю е елементарен, защото го четели маникенките.Всъщност те едва ли го познават, просто повтарят името му, мислейки , че модерен и това е.
Това, което ме привлича в книгите му, е езотелизмът, облечен в сюжет. Също -споделянето на духовен опит.Не може да се каже ,че ако не си чел класика, го харесваш.Завършила съм филология и съм минала през школите на различните епохи.Просто всеки си има своя автор.
Коелю определено е един от моите.
И всичко без "Победителят"ми харесва.Това определено е различна книга , темата не е типична за автора и няма да я прочета повторно.Другите съм чела по няколко пъти.Наскоро завърших "Алеф" и съм очарована.Четох и биографията на автора, написана от бразилски журналист.Не смятам ,че Куелю е елементарен, защото го четели маникенките.Всъщност те едва ли го познават, просто повтарят името му, мислейки , че модерен и това е.
Това, което ме привлича в книгите му, е езотелизмът, облечен в сюжет. Също -споделянето на духовен опит.Не може да се каже ,че ако не си чел класика, го харесваш.Завършила съм филология и съм минала през школите на различните епохи.Просто всеки си има своя автор.
Коелю определено е един от моите.
Скоро ми попадна една мисъл или по-скоро цитат на този автор: "Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят"
Не съм съгласна и не ми допада. Може да са повече от три и някак не мога да приема, че възрастните могат да учат точно това от децата, точно защото не са деца. Обратното - има възрастни, които без да са се учили, могат да се чувстват по тези три начина.
Може би го приемам твърде буквално, но като цяло не обичам да приемам подобни сентенции.
Не съм съгласна и не ми допада. Може да са повече от три и някак не мога да приема, че възрастните могат да учат точно това от децата, точно защото не са деца. Обратното - има възрастни, които без да са се учили, могат да се чувстват по тези три начина.
Може би го приемам твърде буквално, но като цяло не обичам да приемам подобни сентенции.
Сега просто е модерно (и интЕлигентно) да плюем Коелю. И Букай. И това ще мине.
Определено не съм от феновете на Паулу Коелю. Единствената негова книга, която съм чела е "Единайсет минути" и скоро не смятам да взимам друга. Просто четях, четях и до там, не остави никакво по-специално впечатление в мен. Не можа да ме накара да се замисля за каквото и да било, просто ти отвърждава някакви факти за любовта, за живота, но не дава абсолютно нищо.
Като цяло книги свързани с психологията не са за мен. Не ме влекат такива неща. Някои истини е хубаво човек да ги осъзнае сам, а не да ти ги повтарят по 20 пъти.
Като цяло книги свързани с психологията не са за мен. Не ме влекат такива неща. Някои истини е хубаво човек да ги осъзнае сам, а не да ти ги повтарят по 20 пъти.
След един - единствен опит да прочета Коелю разбрах, че това не е за мен - твърде елементарно, твърде скучно ми се стори... може би защото не съм манекенка?
Абсолютно и за мен важи... Може би обаче е полезен на хора с неизградена емоционална система?
За да могат да допуснат в себе си, че не всичко е ядене и пиене? Имам предвид не "11 минути", която за мен имаше твърде малко ценни страни, а нещо като "Воинът на светлината"...
След един - единствен опит да прочета Коелю разбрах, че това не е за мен - твърде елементарно, твърде скучно ми се стори... може би защото не съм манекенка?
С това писане и тази аргументация, за теб може би било по-добре да си манекенка.
Не съм тук, за да вляза в люта битка за и против въпросния автор, така че ще помоля да не ме нападате. Опитах се да прочета "Алхимика" и наистина ми се видя изключително елементарна книга. Посланията са написани на толкова ниско ментално ниво, че са интересни може би само на хора, които не са свикнали да разсъждават - затова беше шеговитата вметка за манекенката, която обаче май остана неразбрана. А може би авторът го прави преднамерено, целейки се в точно определена група читатели - на тях пожелавам приятни минути с книгите на Коелю!
Malena Malena, ако се върнеш назад, ще разбереш (вероятно), че не става дума за Коелю, а за предубедеността.
И понеже споменаваш "хора, които не са свикнали да разсъждават" (към които, вероятно, не причисляваш себе си), би трябвало да знаеш (също вероятно), че тези, които са "свикнали" да имат по-аналитичен подход, не робуват не предубедености и парадигми.
И понеже споменаваш "хора, които не са свикнали да разсъждават" (към които, вероятно, не причисляваш себе си), би трябвало да знаеш (също вероятно), че тези, които са "свикнали" да имат по-аналитичен подход, не робуват не предубедености и парадигми.
Аз и Екзюпери донякъде не го харесвам, но поради други причини. Твърде мрачен и натоварващ ми е в мъдростта си. Но той наистина е мъдър без мислите му да звучат заучено и назидателно.
Еко изобщо не можа да предизивика интереса ми, съответно нямам право да се изказвам неподготвена за него. Но не виждам кое е общото между тримата, освен, че често се споменават като любими автори на манекенките.
Еко изобщо не можа да предизивика интереса ми, съответно нямам право да се изказвам неподготвена за него. Но не виждам кое е общото между тримата, освен, че често се споменават като любими автори на манекенките.
Аз и Екзюпери донякъде не го харесвам, но поради други причини. Твърде мрачен и натоварващ ми е в мъдростта си. Но той наистина е мъдър без мислите му да звучат заучено и назидателно.
Еко изобщо не можа да предизивика интереса ми, съответно нямам право да се изказвам неподготвена за него. Но не виждам кое е общото между тримата, освен, че често се споменават като любими автори на манекенките.
Еко изобщо не можа да предизивика интереса ми, съответно нямам право да се изказвам неподготвена за него. Но не виждам кое е общото между тримата, освен, че често се споменават като любими автори на манекенките.
Не случайно съм написала обръщението Малена.
Между другото, сега за пръв път чувам, че тези двамата са любимци на манекенките.
Но не виждам кое е общото между тримата, освен, че често се споменават като любими автори на манекенките.
Никога не съм чела, че Екзюпери и Еко са любими на манекенките. Знам, че сега Букай е "модерен". Аз писах в началото на темата, но не споменах това, че през цялото време докато четях "Алхимикът" фабулата ми беше много позната. И до ден днешен мисля, че този роман е преразказ на ключови моменти в други.
Ако стигна дотам да си избирам книгите, според кое било или не било любимо на манекенките, ще спра да чета окончателно. Егати безумно смешната постановка.
както и този
Malena Malena, ако се върнеш назад, ще разбереш (вероятно), че не става дума за Коелю, а за предубедеността.
И понеже споменаваш "хора, които не са свикнали да разсъждават" (към които, вероятно, не причисляваш себе си), би трябвало да знаеш (също вероятно), че тези, които са "свикнали" да имат по-аналитичен подход, не робуват не предубедености и парадигми.
И понеже споменаваш "хора, които не са свикнали да разсъждават" (към които, вероятно, не причисляваш себе си), би трябвало да знаеш (също вероятно), че тези, които са "свикнали" да имат по-аналитичен подход, не робуват не предубедености и парадигми.
така де, опитала да прочете една книга, не успяла - айде авторът под ножа...
Пък после манекенките били н'ам к'ви си 
Ако стигна дотам да си избирам книгите, според кое било или не било любимо на манекенките, ще спра да чета окончателно. Егати безумно смешната постановка.
Пък тя била чела, пък тя не е прочела. Всеки чете и да чете каквото иска и каквото му допада.
Аз не мога да подредя хората според авторите, които четат, но свободно мога да се изказвам за това как пишат и дали ми харесват или не дадени автори.
Аз не мога да подредя хората според авторите, които четат, но свободно мога да се изказвам за това как пишат и дали ми харесват или не дадени автори.
Краси, интересно ми стана, ти какви некомерсиални автори четеш? Сподели, ако обичаш. Не че ние ще им изкупим книгите и така ще направим от тях комерсиални - най-малкото заради теб няма да ги четем, за да си останат некомерсиални
Хо-хо...
Чичко Куелю не го харесвам, защото е елементарен. По кофти начин. Така наречените му "мъдрости" са от типа на "ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен".
Ако щете вярвайте, но стоически изчетох всичко негово, издавано тук, до "Мактуб" включително....
Букай ми е същия словоблудственик.
И държа да отбележа - не смятам хората, които ги харесват за глупави. И не им подвиквам по улиците: "Ей, манекенката..."
пп: .... ееееее, доживях и аз да се наредя в редиците на "модерните"
Але-хоп!
Чичко Куелю не го харесвам, защото е елементарен. По кофти начин. Така наречените му "мъдрости" са от типа на "ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен".
Ако щете вярвайте, но стоически изчетох всичко негово, издавано тук, до "Мактуб" включително....
Букай ми е същия словоблудственик.
И държа да отбележа - не смятам хората, които ги харесват за глупави. И не им подвиквам по улиците: "Ей, манекенката..."
пп: .... ееееее, доживях и аз да се наредя в редиците на "модерните"
Але-хоп!
Бройте ме и мен от тези, дето не са фенове на Коелю
Йована, много ми хареса мнението ти
.
Разликата при мен е, че отдавна престанах да се напъвам да чета всичко негово...
Иначе за мен писането му е сбирщина от малко библейски мотиви, малко измислици, много духовни наставления и умозаключения!
Йована, много ми хареса мнението ти
. Разликата при мен е, че отдавна престанах да се напъвам да чета всичко негово...
Иначе за мен писането му е сбирщина от малко библейски мотиви, малко измислици, много духовни наставления и умозаключения!
Нищо общо не намирам между тримата.
Нищо общо не намирам между тримата.
Явно е въпрос на усещане, поне за мен. Едно протяжно, леко нереално повествование и много духовни, революционни и любовни преживявания на героите.
Иначе и тримата ги започвам въодушевено, към средата всичко зацикля и към края е нужен инат, за да дочета книгата.
Да не би да четеш "Сто години самота" в момента? Аз нея я прочетох с голяма доза инат и с ясното съзнание, че явно съм изтървала есенцията задрямвайки "томително" някъде между страниците
Иначе Алиенде успя да ме отегчи само в "Инес, моя душа". Дотам, че изобщо да не ми дожалее за изчетените страници и да не ми пука изобщо какво ще се случи нататък.
Но Коелю е цар, венец на морализаторската приспивна песен. Родителите могат много да се учат от него. Особено на това как да не говорят на децата си, ако искат да ги предпазят. Паулу събужда в мен онова старо бунтарство от тийнейджърските ми години, когато колкото повече ти говорят мъдрости за това как трябва да живееш, толкова повече ти се иска да направиш точно обратното. Като например в момента, в който адски ти се допуши, идва баба ти и ти казва да си изпиеш млякото.
Иначе Алиенде успя да ме отегчи само в "Инес, моя душа". Дотам, че изобщо да не ми дожалее за изчетените страници и да не ми пука изобщо какво ще се случи нататък.
Но Коелю е цар, венец на морализаторската приспивна песен. Родителите могат много да се учат от него. Особено на това как да не говорят на децата си, ако искат да ги предпазят. Паулу събужда в мен онова старо бунтарство от тийнейджърските ми години, когато колкото повече ти говорят мъдрости за това как трябва да живееш, толкова повече ти се иска да направиш точно обратното. Като например в момента, в който адски ти се допуши, идва баба ти и ти казва да си изпиеш млякото.
Да не би да четеш "Сто години самота" в момента?
Разкри ме!
Когато четях книгите му ги намирах за приятно и полезно четиво - караха ме да се усмихвам, но и да се замислям. Подобни на моите усещания са ми споделяли приятели и колеги, които със сигурност не са глупави, необразовани или отчаяни, а напротив - много успешни, мислещи млади хора. Честно казано отдавна е било и не знам към днешна дата дали ще възприема пак по същия начин прочетеното, ако го препрочета, но е факт, че в онзи даден момент то е било "оценено по достойнство", не само от мен (това в случай, че да речем проявя/проявите недоверие към моята "интелектуална личност").
"Сто години ..." и аз бавничко четях, но някак ме увличаше и не съм си и помисляла да оставя.
). "Сто години ..." и аз бавничко четях, но някак ме увличаше и не съм си и помисляла да оставя.
Да сте се сещали, че говорейки за даден автор и неговите книги, не е нужно да става дума само за това, колко са глупави хората, които го четат и колко е комерсиален е той?!
(Подкрепям мнението на Октопод с рокля, за мен Алиенде, Маркес и Коелю са съюо близки. Безспорно, общият континент оказва значение, но не е само това.)
(Подкрепям мнението на Октопод с рокля, за мен Алиенде, Маркес и Коелю са съюо близки. Безспорно, общият континент оказва значение, но не е само това.)
Препоръчани теми